-
1 wreck
{rek}
I. 1. (останки от) разбит кораб, кораб, претърпял корабокрушение
2. повредена/ (полу) разрушена сграда и пр., развалина, руина
his car is an old WRECK колата му е истинска таратайка/бричка
3. човек с разнебитено здраве
to be a nervous WRECK с разбита нервна система съм
4. разрушение, унищожение, опустошение
II. 1. разбивам, разрушавам (и умишлено) (кораб, влак и пр., прен. надежди, щастие, живот и пр.)
WRECKed ships/sailors/goods претърпели корабокрушение кораби/моряци/стоки
to WRECK a play/the plans of провалям пиеса/плановете на
2. претърпявам корабокрушение, бивам разрушен, рухвам
3. ам. ограбвам/поправям претърпял корабокрушение кораб
4. спасявам от потъване (останките от, стоките на) претърпял корабокрушение кораб* * *{rek} n 1. (останки от) разбит кораб; кораб, претърпял корабокр(2) {rek} v 1. разбивам, разрушавам (и умишлено) (кораб, влак и* * *потопявам; бричка; авария; крушение;* * *1. his car is an old wreck колата му е истинска таратайка/бричка 2. i. (останки от) разбит кораб, кораб, претърпял корабокрушение 3. ii. разбивам, разрушавам (и умишлено) (кораб, влак и пр., прен. надежди, щастие, живот и пр.) 4. to be a nervous wreck с разбита нервна система съм 5. to wreck a play/the plans of провалям пиеса/плановете на 6. wrecked ships/sailors/goods претърпели корабокрушение кораби/моряци/стоки 7. ам. ограбвам/поправям претърпял корабокрушение кораб 8. повредена/ (полу) разрушена сграда и пр., развалина, руина 9. претърпявам корабокрушение, бивам разрушен, рухвам 10. разрушение, унищожение, опустошение 11. спасявам от потъване (останките от, стоките на) претърпял корабокрушение кораб 12. човек с разнебитено здраве* * *wreck [rek] I. n 1. корабокрушение, разбиване, авария; прен. крушение, гибел; ам. катастрофа; to go to \wreck разрушавам се, разпадам се, западам; отивам по дяволите; \wreck mark мор. знак на мястото на потънал кораб; 2. (отломки от) разбит кораб, повреден кораб; повредена (полуразрушена) сграда, развалина, съборетина; the building is a \wreck зданието е развалина; old \wreck шег. развалина, бричка, таратайка (за автомобил и пр.); 3. прен. развалина; to be a nervous \wreck със съсипани нерви съм; 4. неща, изхвърлени на морски бряг; отломки от корабокрушение; II. v 1. причинявам разбиването (повреждането) на ( кораб); причинявам дерайлирането на ( влак); потопявам ( кораб); разрушавам; to be \wrecked претърпявам корабокрушение; \wrecked sailors корабокрушенци; \wrecked goods вещи, стоки от разбит кораб; 2. съсипвам, опропастявам, разбивам, провалям; to \wreck s.o.'s nerves съсипвам нервите на; 3. рядко претърпявам корабокрушение, разбивам се; 4. рухвам (за надежди и пр.). -
2 wreck
• развалина• съборетина, авария, повреда, разрушение, корабокрушение• развалям• събарям, аварирам, повреждам, разрушавам -
3 wreck
авария {ж} -
4 wreck-master
{'rekma:stə}
n чиновник, който се грижи за вещи, извадени от разбит кораб* * *{'rekma:stъ} n чиновник, който се грижи за вещи, изваден* * *n чиновник, който се грижи за вещи, извадени от разбит кораб
См. также в других словарях:
Wreck — Wreck, n. [OE. wrak, AS. wr[ae]c exile, persecution, misery, from wrecan to drive out, punish; akin to D. wrak, adj., damaged, brittle, n., a wreck, wraken to reject, throw off, Icel. rek a thing drifted ashore, Sw. vrak refuse, a wreck, Dan.… … The Collaborative International Dictionary of English
Wreck — (engl. Wrack) steht für Wreck (Band), USA Big Wreck, US Band Siehe auch Fat Wreck Chords Star Wreck Wreck Island Shipwreck … Deutsch Wikipedia
Wreck — Wreck, v. t. [imp. & p. p. {Wrecked}; p. pr. & vb. n. {Wrecking}.] [1913 Webster] 1. To destroy, disable, or seriously damage, as a vessel, by driving it against the shore or on rocks, by causing it to become unseaworthy, to founder, or the like; … The Collaborative International Dictionary of English
wreck — Ⅰ. wreck UK US /rek/ verb [T] ► to destroy or badly damage something: »Several protesters set out to wreck the company s headquarters. ► to spoil a chance, plan, etc.: be wrecked by sth »The deal was wrecked by the recent turmoil in the debt… … Financial and business terms
wreck — wreck·age; wreck·er; wreck·ful; wreck; ship·wreck; … English syllables
Wreck — Wreck, v. i. 1. To suffer wreck or ruin. Milton. [1913 Webster] 2. To work upon a wreck, as in saving property or lives, or in plundering. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Wreck — may refer to:* A collision of an automobile, aircraft or other vehicle * Shipwreck, the remains of a ship after a crisis at sea * Receiver of Wreck, an official of the British government whose main task is to process incoming reports of wreck *… … Wikipedia
Wreck — Wreck, v. t. & n. See 2d & 3d {Wreak}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
wreck — [n] severe damage or severely damaged goods collapse, crash, crate, debacle, debris, derelict, destruction, devastation, disruption, fender bender*, heap*, hulk*, jalopy*, junk*, junker*, litter, mess, pile up*, rear ender*, relic, ruin, ruins,… … New thesaurus
wreck — index damage (noun), damage (verb), debacle, despoil, destroy (efface), devastate, disable, mutilate … Law dictionary
wreck — vb *ruin, dilapidate Analogous words: *destroy, demolish, raze: *injure, damage, impair Contrasted words: *save, preserve, conserve … New Dictionary of Synonyms
