-
1 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
2 passe-temps
m.inv. (de passer et temps) 1. развлечение; 2. loc. adv. par passe-temps за убиване на времето. -
3 deux-temps
m.inv. (de deux et temps) 1. муз. ала бреве (такт 4/4 тактуван на две); 2. двутактов мотор ( двигател). -
4 mi-temps
f. (de mi- et temps) 1. спорт. полувреме; 2. половин работен ден. -
5 quatre-temps
m. pl. (de quatre et temps) рел. три дни на пост и въздържание - сряда, петък и събота - в началото на всеки сезон. -
6 entre-temps
m. (altér. a. fr. entretant) 1. промеждутък, интервал между две случки, две събития; 2. adv. междувременно. -
7 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
8 pluie
f. (lat. pop. °ploia, class. pluria, d'apr. plovere) 1. дъжд; pluie battante проливен дъжд; grosse pluie дъжд на едри капки; recevoir la pluie намокря ме дъждът; le temps est а la pluie ще вали; 2. прен. изобилие, дъжд, град (от нещо); pluie d'étoiles дъжд от звезди; 3. loc. adv. par la pluie, sous la pluie, dans la pluie в дъжд. Ќ après la pluie le beau temps погов. след лошото идва хубавото; ennuyeux comme la pluie много скучен; faire la pluie et le beau temps много съм влиятелен, разпореждам се, както си искам; parler de la pluie et du beau temps говоря за банални неща; se jeter dans l'eau de peur de la pluie от трън та на глог. -
9 chargé,
e adj. et n. (de charger) 1. натоварен; chargé, de paquets натоварен с пакети; 2. обременен; 3. пълен, напълнен, зареден, изпълнен; le pistolet est chargé, пистолетът е пълен; batterie chargé,e зареден акумулатор; 4. обсипан; un homme chargé, d'honneurs човек, обсипан с почести; 5. нападнат, атакуван; 6. подут, подпухнал; 7. обложен; langue chargé,e обложен език; 8. ценен; lettre chargé,e писмо с обявена стойност. Ќ chargé, d'affaires управляващ легация (или посолство); chargé, de cours временен, хоноруван преподавател (в университет); un temps chargé, облачно време; être chargé, d'ans стар съм; emploi de temps chargé, натоварено работно време; style chargé, претрупан стил; chargé, de mission служител в командировка; специален пратеник; chargé, de recherches учен, изследовател. -
10 emploi
m. (de employer) 1. употреба, употребяване; l'emploi des temps употреба на глаголните времена; mode d'emploi начин на употреба; 2. разпределение; emploi du temps разпределение на времето (на работното време); 3. служба; il cherche de l'emploi търси си работа; offres, demandes d'emploi обяви, търсене на работа; 4. театр. амплоа. Ќ double emploi излишно повторение; plein emploi пълна заетост на работната ръка; avoir le physique (la tête, la gueule) de l'emploi външността ми отговаря на това, което съм. -
11 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам. -
12 tempête
f. (lat. pop. °tempesta "temps" et par ext. "mauvais temps") 1. буря; tempête de neige, de sable снежна, пясъчна буря; 2. прен. вълнение, развълнуване; 3. неразбирателство, недоволство, протест; 4. прен. силен звук ( наподобяващ звука на буря). Ќ Ant. calme, embellie, sérénité. -
13 abeille
f. (lat. apicula) пчела; abeille neutre, abeille ouvrière пчела работничка; abeille reine пчела царица; un essaim d'abeilles рой пчели. Ќ laborieux comme une abeille трудолюбив като пчела; serviettes nids d'abeilles кърпи от платно, наподобяващо пчелни килийки; un temps d'abeille(s) слънчево време; avoir les abeilles (sous le crâne) имам леко главоболие ( след пиене). -
14 abominable
adj. (lat. abominabilis) отвратителен, ужасен; un crime abominable ужасно престъпление; un temps abominable отвратително време. -
15 acquisition
f. (lat. acquisitio) 1. придобивка, придобиване; acquisition de la propriété придобиване на собственост; покупка; faire l'acquisition d'un terrain купувам парцел; 2. инф. достъп (до данни); temps d'acquisition време за достъп ( до компютърни данни). Ќ Ant. cession, perte. -
16 adverbe
m. (lat. adverbium) грам. наречие; adverbe de lieu наречие за място; adverbe de temps наречие за време. -
17 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
18 alourdir
v.tr. (de lourd) 1. правя по-тежък; 2. увеличавам (за тегло и др.); s'alourdir ставам тежък, натежавам; 3. прен.утежнявам, придавам тежък, муден характер (на изречение, книга и др.). Ќ le temps s'alourdit става задушно ( за време). Ќ Ant. alléger. -
19 annoncer
v.tr. (lat. annuntiare) 1. съобщавам, известявам; 2. обявавам, обнародвам; 3. предсказвам; s'annoncer съобщавам се, известявам се; предизвестявам се. Ќ le temps s'annonce beau времето обещава да бъде хубаво. -
20 annualiser
v. tr.(de annuel) давам годишен срок на; изработвам на базата на едногодишен срок; annualiser le temps de travail пресмятам годишно отработеното време.
См. также в других словарях:
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
TEMPS (LE) — TEMPS LE Journal qui n’est plus guère connu aujourd’hui que comme l’antécédent du Monde . Le titre en était apparu en 1829, mais c’est en 1861 qu’il renaît pour devenir, après avoir été modérément oppositionnel sous l’Empire, l’organe le plus… … Encyclopédie Universelle
Temps — Temps, n. [OF. & F., fr. L. tempus. See {Temporal} of time.] Time. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Temps, le — (spr. lö tāng, »die Zeit«), eine der angesehensten Pariser Abendzeitungen, 1861 begründet, hielt sich unter Napoleon III. zur gemäßigten Opposition u. vertritt jetzt den gemäßigten Republikanismus … Meyers Großes Konversations-Lexikon
temps — TEMPS: Éternel sujet de conversation. Cause universelle des maladies. Toujours s en plaindre … Dictionnaire des idées reçues
temps — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
TEMPS — s. m. (Le P ne se prononce point.) La durée des choses, marquée par certaines périodes ou mesures, et principalement par le mouvement et la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TEMPS — n. m. Durée des choses, marquée par certaines périodes, et principalement par la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité. Temps passé. Temps présent. Temps futur, à venir. Le temps … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Temps — Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Günther. Le temps … Wikipédia en Français
