-
21 assassin,
e adj. (par l'it. assassino) 1. убийствен; 2. злодейски, разбойнически; 3. m. убиец; assassin, professionnel професионален убиец; le temps des assassin,s съвремието. -
22 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
23 bénir
v.tr. (lat. benedicere "louer", puis "bénir") 1. благославям; 2. църк. освещавам. Ќ aux temps bénis щастливите времена; être béni des dieux облагодетелстван съм от съдбата; bénir un bateau кръщавам, освещавам кораб; béni soit...! благословен да бъде...! Ќ Ant. maudire, exécrer. -
24 berger,
ère m., f. (lat. pop. °verbecarius de verbex "brebis") 1. овчар; 2. прен. духовен ръководител, пастир; 3. m. овчарско куче; berger, allemand куче от порода "германска овчарка"; 4. f. вид широк и дълбок фотьойл. Ќ l'étoile du berger, вечерницата, Венера; la berger,ère de Domrémy Жана Д'Арк; au temps où les rois épousaient les bergères някога, в доброто старо време, много отдавна. -
25 bouché,
e adj. (de boucher) 1. запушен, затулен, затъкнат, задръстен, затворен; avoir le nez bouché, запушен ми е носът; 2. облачен; temps bouché, облачно време; 3. прен. умствено ограничен, тъп, прост. Ќ être bouché, а l'émeri разг. много съм тъп, ограничен. -
26 bruineux,
se adj. (de bruine) мъглив и влажен; дъждовен; temps bruineux, мъгливо и влажно време. -
27 brumeux,
se adj. (de brume) 1. мъглив; мрачен; temps brumeux, мъгливо време; 2. прен. неясен, тъмен. Ќ Ant. clair, lumineux; précis. -
28 calme
adj. et. m. (it. calma,du gr. kaume "chaleur brûlante", d'où "calme de la mer par temps très chaud") 1. тих, спокоен; кротък; mer calme спокойно море; caractère calme спокоен характер; 2. m. тишина, спокойствие; затишие; calme plat мор. пълно затишие, безветрие. Ќ c'est le grand calme dans les affaires прен. има стагнация в сделките. Ќ Ant. trouble, tumulte, ouragan, tempête, agitation, désordre, émotion; actif; troubé. -
29 changeant,
e adj. (de changer) променлив, непостоянен; temps changeant, променливо време; caractère changeant, непостоянен характер; étoffe changeant,e плат с преливащи се цветове; reptiles changeant,s влечуги, чийто цвят се мени според годишните времена. Ќ Ant. constant, fixe, immuable, inaltérable, invariable, stable, égal, persistant. -
30 changement
m. (de changer) 1. изменяне, изменение, променяне, промяна; сменяване, смяна; changement du temps промяна на времето; changement de programme промяна в програмата; changement de vitesses смяна на скоростите; changement а vue промяна на картина в сцена без спускане на завесата; changement de train смяна на влак, качване на друг влак; 2. превръщане; le changement de l'eau en glace превръщане на водата в лед. Ќ Ant. constance, fixité, immobilité, invariabilité, stabilité, persévérance. -
31 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
32 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
33 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
34 cochon
m. (o. i.) 1. свиня, прасе; cochon de lait прасенце-сукалче; 2. m., f. прен., неодобр., разг. мръсен човек, свиня; 3. мръсник, порочен човек. Ќ nous n'avons pas gardé les cochons enseneble не се познаваме толкова добре, че да си позволявате фамилиарности; manger comme un cochon ям като прасе; travail de cochon зле свършена работа; ils sont copains comme cochons те са големи приятели; il a une tête de cochon той има лош характер; той е много вироглав; un temps de cochon отвратително време; film cochon порнографски филм; tour de cochon мръсен номер; c'est pas cochon това е много успешно, чудесно е; cochon cuirasse зоол. броненосец; cochon marin зоол. тюлен; cochon de fer зоол. бодливо свинче; cochon d'Inde зоол. морско свинче; cochon de mer зоол. морска свиня; cochon de terre зоол. пинголин; cochon noir зоол. пекари. -
35 compensé,
e adj. (de compenser) компенсиран; maladie compensé,e болест, с която организмът се е справил; temps compensé, време с компенсация в спорта ( за изравняване на условията на отделните спортисти). -
36 composé,
e adj. et m. (de composer) 1. съставен, сложен, съчинен; temps composé, грам. сложно време (от спомагателен глагол и причастие); 2. m. нещо съставно, сложно, сложна дума; composé, chimique химично съединение; 3. рядко неискрен, престорен; 4. m. смес. Ќ intérêts composé,s фин. сложна лихва; corps composé, хим., ост. тяло, съставено от атоми на различни вещества. Ќ Ant. simple; divisé; naturel, spontané. -
37 concordance
f. (de concorder) 1. съгласуване, съгласуваност; concordance des temps съгласуване на глаголните времена; 2. съвпадение, сходство, аналогия; 3. съвкупност от пасажи от текст, в които фигурира определена лексикална единица. Ќ Ant. désaccord; contradiction, discordance. -
38 constant,
e adj. (lat. constance, de constare "s'arrêter") 1. постоянен, неизменен; souci constant, постоянна грижа; 2. твърд, издръжлив; 3. достоверен; сигурен, несъмнен, положителен; fait constant, достоверен, положителен факт; il est constant, que сигурно е, че; 4. f. мат. константа, постоянна величина; constant,e arbitraire произволна константа; constant, de l'espace-temps константа за скоростта на светлината; 5. ост. смел, непоколебим, душевно силен; 6. лит. упорит, непоколебим. Ќ Ant. inconstant; changeant, instable, variable. -
39 contemporain,
e adj. et n. (lat. contemporaneus; de tempus "temps") 1. съвременен; 2. m., f. съвременник; il est contemporain, de Van Gogh той е съвременник на Ван Гог. Ќ Ant. antérieur, postérieur; ancien. -
40 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот.
См. также в других словарях:
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
TEMPS (LE) — TEMPS LE Journal qui n’est plus guère connu aujourd’hui que comme l’antécédent du Monde . Le titre en était apparu en 1829, mais c’est en 1861 qu’il renaît pour devenir, après avoir été modérément oppositionnel sous l’Empire, l’organe le plus… … Encyclopédie Universelle
Temps — Temps, n. [OF. & F., fr. L. tempus. See {Temporal} of time.] Time. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Temps, le — (spr. lö tāng, »die Zeit«), eine der angesehensten Pariser Abendzeitungen, 1861 begründet, hielt sich unter Napoleon III. zur gemäßigten Opposition u. vertritt jetzt den gemäßigten Republikanismus … Meyers Großes Konversations-Lexikon
temps — TEMPS: Éternel sujet de conversation. Cause universelle des maladies. Toujours s en plaindre … Dictionnaire des idées reçues
temps — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
TEMPS — s. m. (Le P ne se prononce point.) La durée des choses, marquée par certaines périodes ou mesures, et principalement par le mouvement et la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TEMPS — n. m. Durée des choses, marquée par certaines périodes, et principalement par la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité. Temps passé. Temps présent. Temps futur, à venir. Le temps … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Temps — Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Günther. Le temps … Wikipédia en Français
