-
81 orageux,
se adj. (de orage) 1. бурен; temps orageux, бурно време; 2. прен. неспокоен, бурен, напрегнат; 3. шумен. -
82 outrage
m. (de outre2) 1. оскърбление, тежка обида; faire outrage а qqn. обиждам, оскърбявам някого; 2. поет. щета, вреда, пакост; les outrages du temps щетите на времето; 3. прен. накърняване; нарушение; outrage а la morale накърняване, нарушаване на морала. Ќ faire subir а une femme les derniers outrages изнасилвам жена. -
83 paix
f. (lat. pax, pacis) 1. мир, състояние на мир; en temps de paix в мирно време; traité de paix мирен договор; 2. мир, мирен договор; faire conclure la paix сключвам мир; 3. покой, тишина, спокойствие; 4. помирение, мир; juge de paix мирови съдия; 5. задружност, съгласие, мир; 6. paix! interj. paix donc! тихо! Ќ paix fourrée привидно спокойствие, мир; en paix спокойно; avoir la paix спокоен съм; faire la paix avec сдобрявам се с някого. -
84 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
85 pendant3
prép. (sur le modèle du lat. jur. pendens: le siège pendant, le temps pendant) 1. през, през време на; 2. в продължение на; 3. loc. conj. pendant3 que докато. -
86 présent2,
e adj. (lat. prњsens) 1. който присъства, присъстващ; être présent2, а un endroit присъствам някъде; 2. настоящ, актуален; le siècle présent2, настоящият век; 3. сегашен; temps présent2, грам. сегашно време; 4. m. настоящето, сегашното; vivre dans le présent2, живея в настоящето; 5. f. настоящото писмо, текст; 6. interj. présent2,! тук! 7. loc. adv. а présent2, сега; 8. loc. conj. а présent2, que сега, когато. -
87 printanier,
ère adj. (de printemps) 1. пролетен; temps printanier, пролетно време; 2. прен. младежки. -
88 promettre
v.tr. (lat. promittere) 1. обещавам; il lui a promis son aide той му (Ј) обеща помощта си; promettre son amour обещавам любовта си; 2. предвещавам, предсказвам; on promet du beau temps pour demain предвещават хубаво време за утре; 3. разг. уверявам, потвърждавам; 4. давам надежда; se promettre вземам твърдо решение; обещавам си; обещаваме си един на друг. Ќ se ruiner а promettre et s'enrichir а ne rien donner погов. правя много обещания, които не удържам. -
89 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
90 que2
adv. (lat. quid) 1. защо, за какво, в какво; qu'avez-vous besoin de tant de conserves? за какво са ви толкова консерви? 2. възклицание: колко, как! que2 peu de temps suffit pour tout changer! колко малко време стига, за да се промени всичко; ce qu'il est bête колко е глупав! que2 de difficultés je prévois колко много трудности предвиждам! -
91 quelque
adj. (de quel et que) 1. някой, някакъв, няколко; faire quelques pas правя няколко крачки; deux cents et quelques francs двеста и няколко франка; 2. известно; depuis quelque temps от известно време; il avait quelque savoir той имаше известно познание; 3. adv. приблизително, около; il était а quelque cinquante mètres той беше на около петдесетина метра; 4. adv. колкото и; quelque grand qu'il soit колкото и голям да е той; 5. loc. adv. quelque part някъде; quelque peu малко; 6. quel que, quelle que (+ subj.) adj. indéf. какъвто и, каквото и; 7. лит. какъвто, каквото; sur quelque sujet que se portât la conversation на каквато и тема да беше разговорът. Ќ quelque chose нещо. Ќ Hom. quel que. -
92 rattraper
v.tr. (de re- et attraper) 1. отново хващам, залавям; 2. застигам, догонвам; 3. наваксвам; rattraper le temps perdu наваксвам изгубеното време; 4. разг. осмивам, поставям в неудобно положение; 5. поправям допусната грешка или непредпазливост; 6. успявам да направя нещо успешно (след неуспешен опит); rattraper une mayonnaise успявам този път да направя майонеза; se rattraper 1. хващам се за нещо; 2. наваксвам си; 3. спечелвам отново изгубени пари. -
93 record
m. (mot angl., de to record "rappeler, enregistrer", du fr. recorder, rac. cord "cњur") 1. рекорд; établir un record установявам рекорд; battre les records бия рекордите; 2. adj. рекорден; en un temps record за рекордно време. Ќ Hom. recors. -
94 réfléchir
v. (lat. reflectere; d'apr. fléchir) I. v.tr. dir. отразявам (светлина); se réfléchir отразявам се; II. v.intr. разсъждавам, обмислям; laissez-moi le temps de réfléchir оставете ми време да размисля; III. v.tr.ind. réfléchir sur qqch. размишлявам върху нещо; réfléchir а qqch. мисля за нещо; réfléchir que помислям, че; преценявам, че; réfléchissez que c'est votre seule chance помислете, че това е единственият ви шанс. -
95 rempli1,
e adj. (de remplir) пълен, напълен, изпълнен; temps bien rempli1, добре изпълнено време; parc rempli1, d'oiseaux парк пълен с птици; engagement rempli1, изпълнен ангажимент. Ќ homme rempli1, de soi-même човек, който се смята за по-висш от останалите. Ќ Ant. vidé; exempt. -
96 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
97 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
98 seulement
adv. (de seul) 1. само; l'homme ne vit pas seulement de pain човек не живее само с хляб; 2. но, обаче; само че; leur maison est très haute, seulement elle n'est pas solide тяхната къща е много висока, само че не е много здрава; 3. поне, ако, ако само; si seulement je pouvais dormir поне да можех да спя; 4. нито, дори; sans avoir seulement le temps d'avaler sa soupe дори да нямаш време да изядеш супата си; 5. току-що; il vient seulement d'arriver току-що пристигна. -
99 simple
adj. (lat. simplex) 1. прост, несложен, с еднороден състав, строеж; 2. естествен, простодушен, чистосърдечен; наивен; 3. глупав, изостанал; simple d'esprit умствено изостанал, простоват; 4. семпъл, не претруфен; 5. m. ост. еднородно лекарство; 6. m. партия на тенис между двама играчи; 7. m. медицинско растение. Ќ simple comme un bonjour разг. прост като фасул; temps simples грам. прости глаголни времена; passé simple грам. минало свършено време. Ќ Ant. affecté, orgieilleux; fin, rusé; complexe; apprêté, étudié, recherché. -
100 souffler
v. (lat. soufflare, de flare "souffler") I. v.intr. 1. духам; souffler sur le feu духам огъня, за да го разпаля; 2. издишвам, задъхвам се, запъхтявам се, пъхтя; 3. поемам дъх; laissez-moi le temps de souffler оставете ме да си поема дъх; 4. духам, лъхам; полъхвам (за вятър); 5. ост. продумвам, казвам; les enfants ne soufflaient plus децата не продумаха вече; II. v.imp. духа, вее; il souffle духа вятър; III. v.tr. 1. духам; раздухвам; загасвам с духане; souffler une bougie духвам свещ; 2. надувам, духам; souffler un ballon надувам балон; 3. подсказвам, суфлирам; шушна, подшушвам; souffler son rôle а un acteur суфлирам роля на актьор; souffler un écolier подсказвам на ученик; 4. прен. вдъхвам, внушавам; 5. разг. вземам, отнемам; il lui a soufflé sa maîtresse той му отне любовницата. Ќ ne pas souffler mot разг. дума не продумвам; regarder (voir) de quel côté le vent souffle гледам накъде духа вятърът.
Страницы
См. также в других словарях:
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
TEMPS (LE) — TEMPS LE Journal qui n’est plus guère connu aujourd’hui que comme l’antécédent du Monde . Le titre en était apparu en 1829, mais c’est en 1861 qu’il renaît pour devenir, après avoir été modérément oppositionnel sous l’Empire, l’organe le plus… … Encyclopédie Universelle
Temps — Temps, n. [OF. & F., fr. L. tempus. See {Temporal} of time.] Time. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Temps, le — (spr. lö tāng, »die Zeit«), eine der angesehensten Pariser Abendzeitungen, 1861 begründet, hielt sich unter Napoleon III. zur gemäßigten Opposition u. vertritt jetzt den gemäßigten Republikanismus … Meyers Großes Konversations-Lexikon
temps — TEMPS: Éternel sujet de conversation. Cause universelle des maladies. Toujours s en plaindre … Dictionnaire des idées reçues
temps — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
TEMPS — s. m. (Le P ne se prononce point.) La durée des choses, marquée par certaines périodes ou mesures, et principalement par le mouvement et la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TEMPS — n. m. Durée des choses, marquée par certaines périodes, et principalement par la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité. Temps passé. Temps présent. Temps futur, à venir. Le temps … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Temps — Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Günther. Le temps … Wikipédia en Français
