-
101 surcomposé,
e adj. (de sur- et composé) грам. двойно сложен; temps surcomposé,s двойно сложни времена. -
102 temporiser
v.intr. (lat. médiév. temporizare "passer le temps") изчаквам, протакам, бавя, отлагам ( като се надявам на по-изгоден случай). Ќ Ant. se hâter. -
103 timing
m. (mot angl., de to time "régler, mesurer le temps") разпределяне на времето за изпълняване на различни задължения. -
104 tournemain
m. (temps qu'il faut pour tourner la main) в съчет. en un tournemain ост. за един миг, на един път, наведнъж. -
105 Toussaint
f. (de tous(toz) et saint) голяма задушница. Ќ un temps de Toussaint сиво, мрачно и студено време. -
106 tranche
f. (de trancher) 1. резен, филия; tranches de pain филии хляб; tranche de bњuf бифтек; tranche de jambon резен шунка; couper en tranches minces режа на тънки филийки; 2. плоча, дъска; 3. разрез на книга; 4. ръб на монета; 5. мат. група цифри; 6. част, дял (на лотария, парична емисия и др.); 7. пласт земя, повдигната от ралото при оране; 8. етап; tranche de temps период от време; 9. техн. вид голямо длето с дълга дръжка. Ќ doré sur tranche много богат; s'en payer une tranche забавлявам се много. -
107 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга. -
108 tuer
v.tr. (o. i., p.-к. lat. pop. °tutare, class. tutari "protéger") 1. убивам; уморявам, умъртвявам; tuer qqn. avec une épée убивам някого със сабя; tuer un adversaire en duel убивам противник в дуел; tuer un animal а la chasse убивам животно на лов; substance qui tue les insectes вещество, което убива насекомите; 2. прен. уморявам, изтощавам, съсипвам; ces escaliers me tuent тези стълби ме изтощават; 3. погубвам, унищожавам, съсипвам, провалям; la contrainte tue le désir принудата погубва желанието; se tuer 1. самоубивам се; убивам се; 2. прен. съсипвам се, преуморявам се; 3. убиваме се един друг. Ќ tuer le temps убивам времето (забавлявам се, за да мине време); tel tue qui ne pense que frapper понякога човек може да направи по-голямо зло, отколкото е искал да направи. Ќ Ant. épargner, sauver. -
109 unité
f. (lat. unitas, de unus "un") 1. единица; unité et pluralité единичност и множественост; unité administrative административна единица; prix d'un produit а l'unité цена на единица продукция; unité de production производствена единица, цех за производство; 2. воен. единица, подразделение, част; 3. единство; l'unité indivisible d'un pays неделимото единство на страна; rompre l'unité разрушавам единството; l'unité européenne европейското единство; les trois unités; unité d'action, de temps et de lieu трите единства; единство на действие, на време и място (в класическия театър); 4. военен кораб (като част от флота); 5. разг., ост. един милион стари франка; 6. мат. единица (в число, което има десетици, стотици и др.); 7. мед. определено количесто от лекарство, мерна единица; unité de vues общност на възгледите; l'unité d'une њuvre вътрешна хармония на творба; unité de mesure мерна единица; unité de longueur мерна единица за разстояние; unité de valeur университетско ниво, което се получава при определено обучение; unité centrale комп. част от компютър, която включва паметта и процесора. Ќ Ant. dualité, pluralité; diversité; discordance, incohérence. -
110 utile
adj. et m. (lat. utilis) 1. полезен; un livre utile aux hommes книга, която е полезна за хората; d'utiles conseils полезни съвети; il est utile de (+ inf.) полезно е да; il est utile que (+ subj.) полезно е да; charge utile d'un véhicule полезен товар на автомобил; 2. m. l'utile полезното; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ en temps utile навреме, своевременно, в предвиденото време. Ќ Ant. inutile, inefficace, superflu; nuisible. -
111 variabilité
f. (de variable) 1. изменчивост, променливост; биол. вариативност; la variabilité du temps променливостта на времето; 2. грам. изменяемост ( на думи). Ќ Ant. invriabilité, constance, immutabilité. -
112 variable
adj. et n. (lat. variabilis) 1. променлив, изменчив; temps variable променливо време; quantité variable мат. променлива величина; vent variable променлив вятър (който често променя посоката и силата си); objectif а focale variable обектив с променливо фокусно разстояние; 2. грам. изменяем; mot variable изменяема дума (по род, число, време и падеж); 3. m. точка върху барометър, която сочи променливо време; 4. f. мат. променлива величина. Ќ Ant. invariable, constant, immuable. -
113 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване. -
114 voler1
v. (lat. volare) I. v.intr. 1. летя, хвърча, хвръквам; voler1 а haute altitude летя на голяма височина; la balle vole vite куршумът лети бързо; 2. прен. движа се много бързо, тичам, летя; son cheval volait vite конят му се движеше много бързо; voler1 au secours de qqn. притичвам се на помощ на някого; 3. разпространявам се бързо, voler1 de bouche en bouche разпространявам се от уста на уста; 4. лит. минавам бързо, летя; le temps vole vite времето лети бързо; II. v.tr. ост. гоня, преследвам ( за граблива птица). Ќ voler1 de ses propres ailes действам самостоятелно; vouloir voler1 avant d'avoir des ailes искам да правя нещо преди да имам средствата за това; voler1 en éclats пръсвам се на парчета; разбивам се; voler1 au secours de la victoire действам само тогава, когато съм сигурен, че ще има успех, постигнат от другите. -
115 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
TEMPS (LE) — TEMPS LE Journal qui n’est plus guère connu aujourd’hui que comme l’antécédent du Monde . Le titre en était apparu en 1829, mais c’est en 1861 qu’il renaît pour devenir, après avoir été modérément oppositionnel sous l’Empire, l’organe le plus… … Encyclopédie Universelle
Temps — Temps, n. [OF. & F., fr. L. tempus. See {Temporal} of time.] Time. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Temps, le — (spr. lö tāng, »die Zeit«), eine der angesehensten Pariser Abendzeitungen, 1861 begründet, hielt sich unter Napoleon III. zur gemäßigten Opposition u. vertritt jetzt den gemäßigten Republikanismus … Meyers Großes Konversations-Lexikon
temps — TEMPS: Éternel sujet de conversation. Cause universelle des maladies. Toujours s en plaindre … Dictionnaire des idées reçues
temps — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
TEMPS — s. m. (Le P ne se prononce point.) La durée des choses, marquée par certaines périodes ou mesures, et principalement par le mouvement et la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TEMPS — n. m. Durée des choses, marquée par certaines périodes, et principalement par la révolution apparente du soleil. Compter, mesurer le temps. Un long temps. Un temps court. Un temps limité. Temps passé. Temps présent. Temps futur, à venir. Le temps … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Temps — Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Günther. Le temps … Wikipédia en Français
