-
1 squint
{skwint}
I. 1. кривогледство
2. разг. бърз/бегъл поглед
to have a SQUINT at поглеждам/преглеждам набързо/бегло/скрито (нещо)
3. склонност, наклонност (to, towards към)
4. малък отвор в стената на църква
II. 1. кривоглед съм, гледам накриво
2. хвърлям бърз поглед, поглеждам косо (at към)
3. примигам, присвивам очи
4. разг. клоня, имам склонност (to, towards към)
III. a кривоглед, разноглед* * *{skwint} n 1. кривогледство; 2. разг. бърз/бегъл поглед; to ha(2) {skwint} v 1. кривоглед съм; гледам накриво; 2. хвърлям бъ{3} {skwint} a кривоглед, разноглед.* * *кривогледство;* * *1. i. кривогледство 2. ii. кривоглед съм, гледам накриво 3. iii. a кривоглед, разноглед 4. to have a squint at поглеждам/преглеждам набързо/бегло/скрито (нещо) 5. малък отвор в стената на църква 6. примигам, присвивам очи 7. разг. бърз/бегъл поглед 8. разг. клоня, имам склонност (to, towards към) 9. склонност, наклонност (to, towards към) 10. хвърлям бърз поглед, поглеждам косо (at към)* * *squint [skwint] I. n 1. мед. кривогледство; to have a slight \squint малко съм кривоглед; 2. изкривяване (на антена); ъгъл на отклонение; 3. разг. (бърз, бегъл) поглед; let me have ( take) a \squint at it дай да видя (да погледна); 4. разг. склонност, наклонност (to, towards); 5. малък отвор в стената на църква; II. v 1. кривоглед съм; 2. гледам накриво; поглеждам, хвърлям поглед (at); 3. мигам; премигвам, свивам (присвивам) очи; 4. разг., прен. клоня (to, towards); 5. рядко кривя; to \squint the eyes кривя очи; III. adj 1. рядко кривоглед; 2. крив, изкривен; килнат; IV. adv накриво; your hat is \squint шапката ти е накриво. -
2 squint
• изкривяване• ъгъл на отклонение -
3 squint-eyed
{'skwintaid}
1. кривоглед
2. предубеден
3. с лош/зъл поглед
4. неодобрителен, презрителен
5. злобен, завистлив* * *{'skwintaid} a 1. кривоглед; 2. предубеден; 3. с лош/зъл* * *тесногръд; кривоглед;* * *1. злобен, завистлив 2. кривоглед 3. неодобрителен, презрителен 4. предубеден 5. с лош/зъл поглед* * *squint-eyed[´skwint¸aid] adj 1. кривоглед; 2. с лош (зъл) поглед; 3. зъл, злобен, злобарски.
См. также в других словарях:
squint´er — squint «skwihnt», verb, noun, adjective. –v.i. 1. to look or gaze with the eyes partly closed: »the bright sun made him squint at the sky to see the airplane. 2. to look sideways; glance obliquely or in other than the direct line of vision. 3. to … Useful english dictionary
Squint — Squint, means to look with the eyes partly closed. It may also refer to:* Squint, a commonly used alternative name for the medical condition, strabismus * Squint Entertainment record label * Squint (antenna) * Squint, an alternative name for a… … Wikipedia
Squint — (skw[i^]nt), a. [Cf. D. schuinte a slope, schuin, schuinsch, sloping, oblique, schuins slopingly. Cf. {Askant}, {Askance}, {Asquint}.] 1. Looking obliquely. Specifically: (Med.), not having the optic axes coincident; said of the eyes. See… … The Collaborative International Dictionary of English
squint|y — «SKWIHN tee», adjective, squint|i|er, squint|i|est. having or characterized by a squint: »squinty eyes … Useful english dictionary
Squint — Squint, v. i. [imp. & p. p. {Squinted}; p. pr. & vb. n. {Squinting}.] 1. To see or look obliquely, asquint, or awry, or with a furtive glance. [1913 Webster] Some can squint when they will. Bacon. [1913 Webster] 2. (Med.) To have the axes of the… … The Collaborative International Dictionary of English
Squint — Squint, v. t. 1. To turn to an oblique position; to direct obliquely; as, to squint an eye. [1913 Webster] 2. To cause to look with noncoincident optic axes. [1913 Webster] He . . . squints the eye, and makes the harelid. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
squint — squint; squint·er; squint·ing·ly; … English syllables
squint — [skwint] vi. [aphetic for ASQUINT] 1. to look or peer with the eyes partly closed, as when the light is too strong 2. to look with the eyes turned to the side; look obliquely or askance 3. to be cross eyed 4. to incline or have a tendency (toward … English World dictionary
Squint — Squint, n. 1. The act or habit of squinting. [1913 Webster] 2. (Med.) A want of coincidence of the axes of the eyes; strabismus. [1913 Webster] 3. (Arch.) Same as {Hagioscope}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
squint — ► VERB 1) look at someone or something with partly closed eyes. 2) partly close (one s eyes). 3) have a squint affecting one eye. ► NOUN 1) a permanent deviation in the direction of the gaze of one eye. 2) informal a quick or casual look … English terms dictionary
squint — (adj.) 1560s, shortened form of ASQUINT (Cf. asquint) (q.v.). The verb is attested from 1590s; the noun from 1650s. Related: Squinted; squinting … Etymology dictionary
