-
121 interruption
f. (lat. imp. interruptio) 1. прекъсване, пресичане, спиране; interruption du courant прекъсване на тока; sans interruption без спиране; 2. юр. прекратяване; 3. прекъсване изпълнението на компютърна програма; 4. прекъсване на човек, който говори. Ќ interruption volontaire de grossesse аборт. Ќ Ant. reprise, rétablissement; continuation. -
122 issue
f. (de issu) 1. изход, излаз; chercher une issue търся изход; rue sans issue улица без изход; il n'y a pas d'autre issue que le mariage няма друг изход освен сватба; 2. прен. край, краен резултат; issue d'un combat краен резултат от битка; heureuse issue щастлив край; 3. f. pl. трици и други остатъци от смляно жито; карантии на животно; 4. loc. prép. а l'issue de на излизане от; след свършването на, в края на; 5. ост. излизане. Ќ Ant. accès, entrée; commencement. -
123 jacent,
e adj. (lat. jacens, p. prés. de jacere "être étendu, être couché" et en bas lat., "être sans proptiétaire") юр., ост. безстопанствен (за имот); непотърсен ( за наследство). -
124 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
125 limitation
f. (de limitatio) ограничение, ограничаване; намаление; sans limitation без ограничение. Ќ Ant. extension, généralisation. -
126 limite
f. (lat. limes, limitis) 1. предел, граница; limites naturelles естествени граници; sans limites безкраен, безпределен, безграничен; 2. adj. пределен, краен, последен; prix limite пределна цена; date limite последен, краен срок. Ќ limite d'âge възрастово ограничение; gagner avant la limite спорт. печеля преди последния рунд ( в бокса). -
127 maille2
f. (lat. pop. °medialia, de medius "demi") стара монета. Ќ avoir maille2 а partir (avec qqn.) имам разправии; карам се за съвсем дребни неща с някого; sans maille2 ni sou разг. нямам пукната пара. -
128 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint.
См. также в других словарях:
sans — sans … Dictionnaire des rimes
sans — [ sɑ̃ ] prép. • sens 1050; var. seinz, senz, sen; lat. sine, avec s adv. 1 ♦ Préposition qui exprime l absence, le manque, la privation ou l exclusion. Le suspect a refusé d être interrogé sans son avocat, en l absence de son avocat. Un enfant… … Encyclopédie Universelle
sans- — ⇒SANS , élém. de compos. Élém. entrant dans la constr. de subst. dans lesquels les mots constr. (habituellement avec un tiret) ont un sens privatif par rapport au subst. de base. V. sans abri, sans cœur, sans culotte, sans façon (s.v. façon II B… … Encyclopédie Universelle
sans — SANS. Prep. exclusive. Sans vie, sans argent. c est un homme sans honneur, sans jugement, &c. sans delay. sans quoy il ne s y seroit point obligé. c est une condition sans quoy il ne fera rien. sans dire. sans rire. passer la nuit sans dormir,… … Dictionnaire de l'Académie française
sans-cœur — [ sɑ̃kɶr ] n. inv. • 1830; « individu paresseux ou sans amour propre » 1808; de sans et cœur ♦ Fam. Personne qui manque de cœur, qui est insensible à la souffrance d autrui. « Elle rit de vous voir pleurer, cette sans cœur » (Zola). Adj. ⇒… … Encyclopédie Universelle
sans — Sans, Sine. Sans cela, Alioquin, Caeteroquin, Alias. Sans toy, Absque te. Sans cause, Ob nullam noxiam. Non sans cause, Non abs re. Sans fin, In infinitum. Sans peine ou difficulté, Nullo negotio. Sans courroux, Per pacem. Sans division, Pro… … Thresor de la langue françoyse
Sans — or SANS may refer to: *Sans, meaning without in French **Sans serif (without serifs), in typography, a typeface that does not have the small features called serifs at the end of strokes that make up letters and symbols **Sans culottes (without… … Wikipedia
Sans — (s[aum]n; E. s[a^]nz), prep. [F., from L. sine without.] Without; deprived or destitute of. Rarely used as an English word. Sans fail. Chaucer. [1913 Webster] Sans teeth, sans eyes, sans taste, sans everything. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
SANS — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Sans — ist Familienname von Daniel Sans (*1975), deutscher Tenor Sans ist Ortsname von Sans (Kalifornien) Siehe auch: SANS Sanß Sanz Diese … Deutsch Wikipedia
SANS — can refer to *Small angle neutron scattering *SANS Institute (SysAdmin, Audit, Networking, and Security) … Wikipedia
