-
61 capitulation
f. (de capituler) 1. капитулация; capitulation sans conditions безусловна капитулация; 2. прен. изоставяне на заемана позиция; 3. ист. конвенция, която е уреждала правата на християните в мюсюлманските страни. Ќ Ant. résistance; intransigeance, obstination. -
62 caractère
m. (lat. character, gr. kharactêr "signe gravé, empreinte") 1. характер, нрав; индивидуалност; traits de caractère черти на характера; un caractère changeant променлив характер; 2. отличителна черта, признак (на нещо); la simplicité est le caractère de son style простотата е отличителна черта на стила му; visage sans caractère неизразително лице; 3. знак; caractère algébrique алгебричен знак; 4. печ. знак; 5. печ. буква; 6. pl. шрифт. Ќ maison de caractère стара и живописна къща; caractère générique символ, който може да замести всяка буква при компютърна текстообработка; avoir un heureux caractère оптимист съм; avoir un mauvais caractère гневлив и раздразнителен съм; manquer de caractère липсва ми воля и решителност; caractère dominant биол. доминиращ признак, доминиращ ген; caractère récessif биол. рецесивен признак, рецесивен ген. -
63 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
64 cérémonieux,
se adj. (de cérémonie) 1. тържествен, церемониален; официален; accueil cérémonieux, тържествен прием; 2. прекалено вежлив и официален; престорен; формален, протоколен. Ќ Ant. familier, libre, naturel, simple; sans-façon. -
65 char2
ou charre m. (dimin. de charriage, arg. de charrier) арго блъф, шега, лъжа, sans char2 без шеги; arrête ton char2 спри да лъжеш. -
66 chèque
m. (angl. check, de to check "contrôler") чек; un carnet de chèques чекова книжка; honorer un chèque приемам чек (от банката-издател); payer par chèque плащам с чек; chèque sans provision (en bois) разг. чек без покритие; chèque en blanc подписан чек, без да е написана сума; chèque barré бариран чек; chèque au porteur чек на приносител; chèque de voyage пътнически чек. Ќ donner un chèque en blanc а qqn. давам картбланш на някого. Ќ Hom. cheik. -
67 chiqué
m. (de chic) разг., неодобр. преструвка, блъф. Ќ elle fait du chiqué разг. тя проявява чувства, каквито в действителност няма; sans chiqué без усукване. Ќ Ant. naturel, simplicité. Ќ Hom. chiquer. -
68 col
m. (lat. collum "cou") 1. яка; col de chemise яка на риза; 2. гърло (на шише); 3. проход, клисура, теснина; 4. ост. врат, шия; 5. анат. стеснена част на орган, шийка; col de l'utérus шийка на матката; 6. най-тясна част на някои кости. Ќ col-bleu разг. моряк от френската марина; col blanc служещ, чиновник; se pousser (se hausser) du col придавам си важен вид; un demi sans faux col половинка (250 милилитра) бира без пяна. Ќ Hom. colle. -
69 commentaire
m. (de commenter) 1. тълкуване, коментар, обяснение, разискване; sans commentaire без коментар; cela se passe de commentaire това няма нужда от коментар; 2. пояснителна информация в компютърна програма. -
70 confession
f. (lat. ecclés. confessio, même o. que confesser) 1. признание, изповед; изповядване; le secret de la confession тайната на изповедта; 2. ост. проповядване, прокламиране на вяра; 3. списък с изискванията на християнската вяра, с кредото на религията; 4. принадлежност към религия. Ќ on lui donnerait le bon Dieu sans confession неодобр. привидно е света вода ненапита. Ќ Ant. dénégaton, dissimulation, contestation, désaveu, omission. -
71 conséquence
f. (lat. consequentia) 1. следствие, последствие, последица, резултат; avoir de graves conséquences имам сериозни последствия; subir les conséquence понасям последиците; 2. заключение; 3. важност, значение; sans conséquence без значение; une personne de conséquence важна личност; 4. loc.adv. en conséquence съобразно с, според. Ќ Ant. cause, condition, principe. -
72 consistance
f. (de consister) 1. гъстота, твърдост, плътност; prendre consistance ставам по гъст (за течност); 2. трайност, издръжливост; устойчивост; caractère sans consistance нерешителен характер; 3. състояние; la consistance d'un bien състояние на имот. Ќ Ant. inconsistance. -
73 conteste
f. (de contester) само в съчет. sans conteste loc.adv. без възражение, безспорно. -
74 continuer
v. (lat. continuare "joindre de manière а former un tout sans interruption") I. v.tr. продължавам, удължавам; continuer ses études продължавам следването си; II. v.intr. 1. продължавам, не спирам; la pluie continue дъждът продължава; 2. продължавам, упорствам; III. v.tr.ind. continuer а, de продължавам да; continuer а (de) parler продължавам да говоря; se continuer продължавам се. Ќ Ant. cesser, interrompre, discontinuer, arrêter, abandonner, suspendre. -
75 contrainte
f. (de contraindre) 1. принуда, принуждение, насилие; user de contrainte contre qqn., а l'égard de qqn. използвам принуда срещу някого; 2. смущение, притеснение; 3. неестественост, престореност; 4. задръжка; pleurer sans contrainte плача без задръжки, на воля; 5. техн. механично напрежение; 6. задължително правило, изискване; les contraintes de la discipline изискванията на дисциплината. Ќ contrainte par corps арестуване с цел плащане на дължими суми. Ќ Ant. affranchissement, libération, liberté; aisance, laisser-aller, naturel. -
76 contredit
m. (de contredire) 1. противоречие; оспорване; контестация; 2. юр. документ, който една от страните противопоставя на документ, представен от другата страна. Ќ sans contredit loc.adv. безспорно. -
77 contrepartie
f. (de contre- et partie) 1. муз. втори глас; 2. контра (в игра); 3. противно мнение; 4. loc. adv. en contrepartie de в противовес на; 5. компенсация, компенсиране; accorder qqch. sans contrepartie давам нещо, без да искам нищо в замяна; 6. борсова операция, при която борсов посредник купува или продава по своя сметка акции според ордерите на клиентите си. -
78 conviction
f. (lat. imp. convictio, de convincere "convaincre") 1. убеждение; avoir la conviction убеден съм; parler avec conviction говоря убедено; 2. ост. доказателство за вината на някого. Ќ sans conviction без ентусиазъм, неубедено; pièce а conviction веществено доказателство. Ќ Ant. doute, scepticisme. -
79 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
80 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût.
См. также в других словарях:
sans — sans … Dictionnaire des rimes
sans — [ sɑ̃ ] prép. • sens 1050; var. seinz, senz, sen; lat. sine, avec s adv. 1 ♦ Préposition qui exprime l absence, le manque, la privation ou l exclusion. Le suspect a refusé d être interrogé sans son avocat, en l absence de son avocat. Un enfant… … Encyclopédie Universelle
sans- — ⇒SANS , élém. de compos. Élém. entrant dans la constr. de subst. dans lesquels les mots constr. (habituellement avec un tiret) ont un sens privatif par rapport au subst. de base. V. sans abri, sans cœur, sans culotte, sans façon (s.v. façon II B… … Encyclopédie Universelle
sans — SANS. Prep. exclusive. Sans vie, sans argent. c est un homme sans honneur, sans jugement, &c. sans delay. sans quoy il ne s y seroit point obligé. c est une condition sans quoy il ne fera rien. sans dire. sans rire. passer la nuit sans dormir,… … Dictionnaire de l'Académie française
sans-cœur — [ sɑ̃kɶr ] n. inv. • 1830; « individu paresseux ou sans amour propre » 1808; de sans et cœur ♦ Fam. Personne qui manque de cœur, qui est insensible à la souffrance d autrui. « Elle rit de vous voir pleurer, cette sans cœur » (Zola). Adj. ⇒… … Encyclopédie Universelle
sans — Sans, Sine. Sans cela, Alioquin, Caeteroquin, Alias. Sans toy, Absque te. Sans cause, Ob nullam noxiam. Non sans cause, Non abs re. Sans fin, In infinitum. Sans peine ou difficulté, Nullo negotio. Sans courroux, Per pacem. Sans division, Pro… … Thresor de la langue françoyse
Sans — or SANS may refer to: *Sans, meaning without in French **Sans serif (without serifs), in typography, a typeface that does not have the small features called serifs at the end of strokes that make up letters and symbols **Sans culottes (without… … Wikipedia
Sans — (s[aum]n; E. s[a^]nz), prep. [F., from L. sine without.] Without; deprived or destitute of. Rarely used as an English word. Sans fail. Chaucer. [1913 Webster] Sans teeth, sans eyes, sans taste, sans everything. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
SANS — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Sans — ist Familienname von Daniel Sans (*1975), deutscher Tenor Sans ist Ortsname von Sans (Kalifornien) Siehe auch: SANS Sanß Sanz Diese … Deutsch Wikipedia
SANS — can refer to *Small angle neutron scattering *SANS Institute (SysAdmin, Audit, Networking, and Security) … Wikipedia
