-
21 cérémonie
f. (lat. cærimonia "cerémonie а caractère sacré") 1. тържество, церемония; формалност, учтивост, вежливост; 2. loc. adv. avec cérémonie тържествено, церемониално; sans cérémonie просто, без церемонии, свободно, непринудено; 3. тържественост, с която се чества религиозен култ. Ќ faire des cérémonies правя фасони. Ќ Ant. laisser-aller, sans-façon, sans-gêne, naturel, simplicité, rondeur. -
22 aveu
m. (des anc. formes de avouer: j'aveue) 1. признание, признаване, самопризнание; 2. съгласие; sans votre aveu без вашето съгласие. Ќ de l'aveu de tout le monde по всеобщо мнение; homme sans aveu човек без съвест; интригант. -
23 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
24 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
25 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
26 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
27 nuage
m. (de nue) 1. облак; 2. прен. смут, смущение; заплаха. Ќ bonheur sans nuages безоблачно, пълно щастие; nuage de lait малко мляко, което се налива в чай или кафе; être, se perdre dans les nuages разсеян съм; sans nuage идеален, отличен. -
28 penser1
v. (bas lat. pensare) I. v.intr. 1. мисля, размишлявам; 2. обмислям; 3. разсъждавам; la faculté de penser1 способност за разсъждение; 4. представям си; II. v.tr. 1. мисля, имам наум; 2. смятам, считам, възнамерявам; замислям. Ќ pendant que j'y pense докато не съм забравил; penser1 а мисля за, мечтая за; sans penser1 а mal невинно; sans y penser1 спонтанно, без предварителен замисъл; penser1 que считам, че; penser (+ inf.) имам намерение да, смятам да направя нещо. Ќ Ant. oublier, désintéresser (se). -
29 reproche
m. (de reprocher) упрек, укор, порицание; faire une reproche а qqn. упреквам някого, отправям му упреци. Ќ sans reproche безукорен, идеален; soit dit sans reproche без да упреквам (някого); reproche de témoin отхвърляне на свидетел и на правото му да дава показания пред съда. Ќ Ant. compliment. -
30 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
31 sou
m. (bas lat. soldus "pièce d'or", du lat. class. solidus "massif") 1. су (една двадесета част от франка); n'avoir pas le sou; être sans le sou (sans un sou vaillant) нямам и пукната пара; n'avoir ni sou ni maille нямам нито стотинка; 2. loc.adv. sou а sou, sou par sou стотинка по стотинка. Ќ être près de ses sou разг. скъперник съм; propre comme un sou neuf много чист, прекалено чист. -
32 trêve
f. (frq. °treuwa "contrat, traité") 1. примирие; demander trêve искам примирие; 2. прен. отдих, почивка, покой; s'accorder une trêve давам си почивка. Ќ trêve de...! престани! стига! sans trêve безспир; sans trêve ni merci безмилостно, непрестанно. -
33 à-côté
m. (de la loc. adv. а côté) 1. нещо второстепенно, вторично; 2. допълнителен доход, печалба; il gagne tant, sans compter les а-côtés той печели толкова, без да се смятат допълнителните доходи. -
34 absence
f. (lat. absentia) 1. отсъствие; en l'absence de в отсъствие на; 2. липса; 3. неявяване; 4. absence de mémoire пропуски в паметта, разсеяност; 5. absence épileptique епилептичен припадък. Ќ absence de cérémonie безцеремонност; absence de tout sentiment de honte безсрамие; absence sans permission самоотлъчване; absence totale de foi обезверяване; avoir une absence, des absences разсеян съм, не внимавам. Ќ Ant. présence. -
35 acaule
adj. (dg. akoulos "sans tige") бот. безстеблен; plantes acaules безстеблени растения. -
36 acception
f. (lat. acceptio) 1. ост. приемане; 2. предпочитание, предпочитане; sans acception de personne без предпочитане към когото и да било; 3. грам. смисъл на дума, значение; mot а nombreuses acceptions многозначна дума; acception propre, figuré пряко, преносно значение. -
37 achopper
v.intr. ou achopper (s') v.pron. (de chopper) ост., лит. спъвам се, препъвам се (в препятствие); s'achopper а une situation sans issue сблъсквам се с безизходно положение. -
38 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
39 ambages
f.pl. (lat. ambages) заобикалки; sans ambages без заобикалки. -
40 ambiguïté
f. (lat. ambiguitas) двусмисленост, двусмислие; sans ambiguïté недвусмислено. Ќ Ant. clarté, précision.
Страницы
См. также в других словарях:
sans — sans … Dictionnaire des rimes
sans — [ sɑ̃ ] prép. • sens 1050; var. seinz, senz, sen; lat. sine, avec s adv. 1 ♦ Préposition qui exprime l absence, le manque, la privation ou l exclusion. Le suspect a refusé d être interrogé sans son avocat, en l absence de son avocat. Un enfant… … Encyclopédie Universelle
sans- — ⇒SANS , élém. de compos. Élém. entrant dans la constr. de subst. dans lesquels les mots constr. (habituellement avec un tiret) ont un sens privatif par rapport au subst. de base. V. sans abri, sans cœur, sans culotte, sans façon (s.v. façon II B… … Encyclopédie Universelle
sans — SANS. Prep. exclusive. Sans vie, sans argent. c est un homme sans honneur, sans jugement, &c. sans delay. sans quoy il ne s y seroit point obligé. c est une condition sans quoy il ne fera rien. sans dire. sans rire. passer la nuit sans dormir,… … Dictionnaire de l'Académie française
sans-cœur — [ sɑ̃kɶr ] n. inv. • 1830; « individu paresseux ou sans amour propre » 1808; de sans et cœur ♦ Fam. Personne qui manque de cœur, qui est insensible à la souffrance d autrui. « Elle rit de vous voir pleurer, cette sans cœur » (Zola). Adj. ⇒… … Encyclopédie Universelle
sans — Sans, Sine. Sans cela, Alioquin, Caeteroquin, Alias. Sans toy, Absque te. Sans cause, Ob nullam noxiam. Non sans cause, Non abs re. Sans fin, In infinitum. Sans peine ou difficulté, Nullo negotio. Sans courroux, Per pacem. Sans division, Pro… … Thresor de la langue françoyse
Sans — or SANS may refer to: *Sans, meaning without in French **Sans serif (without serifs), in typography, a typeface that does not have the small features called serifs at the end of strokes that make up letters and symbols **Sans culottes (without… … Wikipedia
Sans — (s[aum]n; E. s[a^]nz), prep. [F., from L. sine without.] Without; deprived or destitute of. Rarely used as an English word. Sans fail. Chaucer. [1913 Webster] Sans teeth, sans eyes, sans taste, sans everything. Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
SANS — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Sans — ist Familienname von Daniel Sans (*1975), deutscher Tenor Sans ist Ortsname von Sans (Kalifornien) Siehe auch: SANS Sanß Sanz Diese … Deutsch Wikipedia
SANS — can refer to *Small angle neutron scattering *SANS Institute (SysAdmin, Audit, Networking, and Security) … Wikipedia
