-
61 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
62 contre-pied
m. (de contre- et pied) 1. противоположна посока; противоположно нещо; votre opinion est le contre-pied de la sienne вашето мнение е коренно противоположно на неговото; 2. лов. лъжлива следа на животно, следвана от кучетата; 3. loc. adv. а contre-pied спорт. с неудобния крак. Ќ prendre le contre-pied d'une opinion защищавам точно противоположното становище. -
63 contrôle
m. (de contre- et rôle "registre tenu en double") 1. проверка, контрол; contrôle des billets контрол на билетите; contrôle fiscal данъчен контрол; contrôle des dépenses контрол на разходите; contrôle des connaissances проверка на знанията, изпит, препитване; contrôle continu текущ контрол (в Университет); contrôle antidopage антидопингов контрол; 2. двоен регистър за проверка на друг регистър, двойно счетоводство; 3. поименен списък (във войската); 4. място, където има контрольори, контрола; 5. изпитване в училище; контролна работа; 6. техн. проверка на състоянието на уред; 7. щамповане на държавен знак върху златарско изделие; 8. псих. контрол над психичните реакции; contrôle de soi самоконтрол; 9. ръководене, ръководство, контролиране; prendre le contrôle d'une entreprise поемам ръководството на предприятие; 10. биохим. регулиране на активността или синтеза на ензим. Ќ tour de contrôle контролна кула ( на летище). -
64 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
65 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
66 courage
m. (de cur, var. anc. de cњur) 1. храброст, мъжество, смелост, решителност, кураж; se battre avec courage бия се смело; 2. енергичност, жар (в начинание); entreprendre qqch. avec courage предприемам нещо с енергичност. Ќ avoir le courage de ses opinions не се страхувам да излагам своите възгледи; bon courage! (courage!) на добър час! (кураж!); du courage! не бой се; prendre son courage а deux mains хвърлям се решително в борбата; reprendre courage съвземам се. Ќ Ant. lâcheté, peur, faiblesse, poltronnerie. -
67 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
68 cuite
f. (de cuit) 1. печене, изпичане (за тухли, порцелан и др.); 2. разг. пиянство, опиянение. Ќ prendre une cuite нар. напивам се. -
69 curateur,
trice m., f. (lat. jur. curator, de curare "prendre soin de") 1. юр. опекун, настойник, попечител (на пълнолетно недееспособно лице); 2. ист. управител на обществена служба (за поддържане на пътищата и др.). -
70 curé
m. (lat. ecclés. curatus "chargé d'une paroisse", de curare "prendre soin") енорийски католически свещеник, кюре. Ќ bouffer du curé антиклерикално съм настроен; être élevé chez les curés получил съм образование в религиозна институция. Ќ Hom. curée, curer. -
71 défense
f. (lat. defensa) 1. защита, отбрана, защитаване, отбраняване; охрана; prendre, embrasser la défense de qqn. поемам защитата на някого; ligne de défense отбранителна линия; 2. забрана, забраняване; défense de fumer забранено е пушенето; 3. зъб (на глиган, слон); 4. бодил ( на растение). Ќ Ant. agression, attaque, permission; désertion, fuite. -
72 délit2
m. (lat. delictum) 1. престъпление, простъпка; 2. нарушение, грешка; délit2 d'audience нарушение на реда по време на съдебно заседание. Ќ prendre qqn. en flagrant délit2 залавям някого на местопрестъплението. -
73 déluré,
e adj. (forme dial. de déleurré "qui ne se laisse plus prendre au leurre") отворен, хитър, жив, бодър. Ќ Ant. emporté, endormi, niais. -
74 déprendre
v.pron. (de dé- et prendre) разделям се, разтървавам се; разлепям се. Ќ Ant. attacher (s'), éprendre (s'). -
75 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
76 direction
f. (lat. directio) 1. управление, ръководене, ръководство; prendre la direction поемам ръководството; 2. дирекция; la direction du journal дирекцията на вестника; 3. пост, длъжност на директор; 4. събрание на директори, директорски състав; 5. надзор; sous la direction d'un professeur sévère под надзора на строг учител; 6. духовно наставничество; 7. мнение, съвет; 8. посока, направление; dans la direction de... в посока на; 9. прен. насока; линия на поведение; напътствие, нареждане. -
77 disposition
f. (lat. dispositio) 1. разположение, разпределение, наредба; disposition des pièces d'un appartement разположение на стаите в апартамент; 2. pl. мерки приготовления, постановления; prendre ses dispositions вземам мерки; 3. разполагане; 4. прен. разположение; être а la disposition de qqn. съм на разположение на някого; 5. мед. предразположение; 6. дарба, склонност; des dispositions innées вродени дарби; 7. юр. постановление, разпореждане; 8. клауза (на договор, завещание). -
78 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
79 douche
f. (it. doccia) 1. душ; prendre une douche вземам душ; 2. прен. неприятна изненада; мъмрене, порицание. Ќ avoir besoin d'une douche много съм развълнуван, полудял и имам нужда да бъда успокоен; douche écossaise последователно редуване на студен и топъл душ; прен. лоши думи, действия, които последват приятни и т. н. -
80 droit1
m. (de l'a. fr. destre) 1. право; jouir de ses droit1s ползвам се от правата си; droit1s civils граждански права; droit1s civiques политически права; 2. право (наука); droit1 civil гражданско право; droit1 romain римско право; droit1 administratif административно право; droit1 pénal наказателно право; 3. данък; налог; такса; мито; droit1 d'importation вносно мито; droit1s de succession данък наследство; 4. възнаграждение; 5. loc. adv. а bon droit1 с пълно право, справедливо; а qui de droit1 комуто се следва по принадлежност. Ќ être en droit1 de съм в правото да; faire droit1 а une demande удовлетворявам искане (молба); prendre droit1 sur qqch. позовавам се на нещо.
Страницы
См. также в других словарях:
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
prendre — PRENDRE. v. a. Mettre en sa main, en son pouvoir sans violence, occuper quelque chose en la tenant. Prendre une espée. prendre un livre. prendre quelque chose avec la main, de la main. prendre un cheval par la bride. prendre un boeuf par les… … Dictionnaire de l'Académie française
prendre — Prendre, Accipere, Acceptare, Capere, Captare, Excipere, Prendere, Prehendere, Comprehendere, Percipere, Sumere, Desumere. Prendre et appliquer à soy, Asciscere. Prendre en sa main quelque chose, Inuolare. Prendre en cachette, Surripere. On n en… … Thresor de la langue françoyse
PRENDRE — v. a. ( Je prends, tu prends, il prend ; nous prenons, vous prenez, ils prennent. Je prenais. Je pris. Je prendrai. Je prendrais. Prends. Prenez. Que je prenne. Que je prisse. Pris. ) Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PRENDRE — v. tr. Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée. Prendre une pierre. Prendre une plume. Prendre un bâton. Prendre la main, le bras, l’oreille à quelqu’un. Prendre quelqu’un par la main. Prendre un cheval par la bride. Prendre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
prendre — (pren dr ), je prends, tu prends, il prend, nous prenons, vous prenez, ils prennent : je prenais ; je pris ; nous prîmes, vous prîtes, ils prirent ; je prendrai ; je prendrais ; prends, qu il prenne, prenons ; que je prenne, que nous prenions ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
prendre — vt. ; échanger (contre) ; confisquer ; figer (ep. d une gelée), durcir (ep. d un ciment), cailler (ep. d un lait emprésuré): prandre (Cohennoz.213, Cordon.083, Giettaz.215, Juvigny.008, Megève.201, Morzine.081, Notre Dame Bellecombe.214b, St… … Dictionnaire Français-Savoyard
prendre — prene, prendre, prene prendre; avoir. A pres sei vint ans : il eu 20 ans. voir agantar, peçugar, enregar … Diccionari Personau e Evolutiu
prendre — prender, prendre /prendar/prondr(a)/ L. Fr. To take. The power or right of taking a thing without waiting for it to be offered. See a prendre … Black's law dictionary
Prendre l'air — Album par Shy m Sortie Août 2010 Enregistrement 2009 2010 Montréal … Wikipédia en Français
Prendre l'air (chanson) — Prendre l air Single par Shy m extrait de l’album Prendre l air Enregistrement 2010 Madrid Durée 3:27 Genre Electropop Parolier … Wikipédia en Français
