-
41 captatif,
ve adj. (de captare "chercher а prendre") псих. обсебващ, който иска да вземе всичко за себе си. -
42 capter
v.tr. (de captare "essayer de prendre") 1. спечелвам, получавам, заграбвам, присвоявам с хитрости (имущество, дарение и под.); 2. каптирам, хващам; capter une source каптирам извор; 3. отвеждам с тръба (вода и под.); 4. улавям, приемам радиоизлъчване; capter une emission улавям радиопредаване. Ќ capter l'intérêt de qqn. стремя се да заинтересовам някого; capter le courant électrique свързвам се към електрическата мрежа, черпя електрически ток от мрежата ( за локомотив). Ќ Ant. disperser, repandre; écarter, perdre. -
43 captif,
ve adj. et n. (lat. captivus, de capere "prendre") 1. лит. пленен; 2. ав. привързан (с въже); ballon captif, привързан за земята балон; 3. m., f. пленник; 4. геол. слой вода между два непропускливи слоя; 5. подчинен, поробен; être captif, de ses passions роб съм на страстите си. Ќ marché captif, икон. пазар, на който има много малък брой доставчици, монополен пазар; clientèle captif,ve клиентела, която има на разположение само един продукт от даден тип и няма възможност за избор. Ќ Ant. libre. -
44 capture
f. (lat. captura, de capere "prendre") 1. хващане, улавяне, пленяване; залавяне; 2. плячка; 3. физ. пленяване на частица от атомно ядро. -
45 caution
f. (lat. cautio "précaution", de cavere "prendre garde") 1. поръчителство; offrir une caution давам поръчителство; 2. поръчител; гарант; se porter caution pour qqn. ставам поръчител на някого; 3. прен. гаранция, залог, доказателство; mettre en liberté sous caution пускам на свобода, освобождавам под гаранция; caution bancaire банкова гаранция. Ќ cela est sujet а caution това е съмнително. -
46 change2
m. (de changer) 1. лов. хитрост на дивеч, който, преследван от кучетата, подплашва друго животно, по което тръгват ловците; la bête donne le change2 животното е подплашило друго животно; 2. самото подплашено по този начин животно. Ќ donner le change2 а qqn. отклонявам от целта, излъгвам, измамвам някого; prendre le change2 оставям се да бъда излъган. -
47 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
48 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
49 cheveu
m. (lat. capillus "chevelure") (pl. cheveux) 1. косъм; влакно; 2. pl. коса; mèche de cheveux кичур коса. Ќ être en cheveux гологлав съм; faire dresser les cheveux правя да настръхнат косите (от ужас); couper un cheveu а quatre цепя косъма на две, скъперник съм; ne tenir qu'а un cheveu държа се на косъм; se prendre aux cheveux хващаме се за косите, скарваме се; voilà le cheveu! ето трудността! respecter les cheveux blancs уважавам старите хора; avoir mal aux cheveux боли ме глава поради препиване; se faire des cheveux blancs създавам си грижи; tiré par les cheveux изсмукан от пръстите, несериозен; venir comme un cheveu sur la soupe идвам в лош момент, не намясто; cheveu d'ange гирлянд от коледна елха; дълъг макарон; cheveu-de-Vénus бот. венерин косъм (папратово растение); cheveu-de-la-Vierge бот. цвят на калината. -
50 chevir
v.tr.ind. (lat. capere "prendre") ост. chevir de достигам до, разполагам. -
51 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
52 claque1
f. (de claquer) 1. плесница; donner une claque1 удрям плесница; 2. театр. клакьори; 3. разг. голям неуспех, силна обида; 4. част от обувка, която обхваща крака; 5. ост. каучуков галош ( за предпазване на обувка от кал). Ќ prendre ses cliques et ses claque1s разг. отивам си със всичко, което притежавам; tête а claque1s човек, който дразни, предизвиква неприязън; en avoir sa claque1 разг. писна ми, до гуша ми дойде. Ќ Hom. clac. -
53 cliques
f. pl. (du région. cliques "jambes", d'apr. les onomat. clis et clac) разг., в съчет. prendre ses cliquess et ses claques обирам си парцалите. Ќ Hom. clic, clique. -
54 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
55 collet
m. (dimin. de col) 1. ост. яка; 2. част от трупа на животно - между главата и плешките; 3. вид примка (за птици, зайци и др.); tendre des collets залагам примки; 4. зъб. шийка на зъб; 5. техн. пръстен, кръгообразен уплътнител; 6. бот. коренова шийка. Ќ mettre la main au collet de qqn. арестувам някого; très collet monté високомерен, надут, строг до педантичност; se prendre au collet ост. бия се. Ќ Hom. colley. -
56 commission
f. (lat. commissio, de committere "commettre") 1. поръчка, поръчение; нареждане; мандат; charger qqn. d'une commission натоварвам някого с поръчка; 2. комисия; commission d'examen изпитна комисия; commission d'enquête анкетна комисия; 3. комисиона; prendre une commission вземам комисиона; 4. комисионерство; 5. pl. покупки; faire des commissions правя покупки; 6. la grosse, la petite commission (детски език) голяма, малка нужда. Ќ commission militaire извънреден военен съд. -
57 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
58 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
59 considération
f. (lat. consideratio) 1. обмисляне, обсъждане, разглеждане; agir après considération действам след обмисляне; 2. предпазливост; agir avec considération действам предпазливо; 3. съображение, основание, повод, причина; considérations générales общи съображения; 4. уважение, почитание, почит; prendre en considération уважавам; par considération pour votre père от уважение към баща ви; 5. важност, именитост, homme de grande considération именит човек; 6. loc.adv. en considération de предвид на; par considération pour имайки предви, че. Ќ Ant. déconsidération, dédain, ignorance, mépris. -
60 consistance
f. (de consister) 1. гъстота, твърдост, плътност; prendre consistance ставам по гъст (за течност); 2. трайност, издръжливост; устойчивост; caractère sans consistance нерешителен характер; 3. състояние; la consistance d'un bien състояние на имот. Ќ Ant. inconsistance.
См. также в других словарях:
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
prendre — PRENDRE. v. a. Mettre en sa main, en son pouvoir sans violence, occuper quelque chose en la tenant. Prendre une espée. prendre un livre. prendre quelque chose avec la main, de la main. prendre un cheval par la bride. prendre un boeuf par les… … Dictionnaire de l'Académie française
prendre — Prendre, Accipere, Acceptare, Capere, Captare, Excipere, Prendere, Prehendere, Comprehendere, Percipere, Sumere, Desumere. Prendre et appliquer à soy, Asciscere. Prendre en sa main quelque chose, Inuolare. Prendre en cachette, Surripere. On n en… … Thresor de la langue françoyse
PRENDRE — v. a. ( Je prends, tu prends, il prend ; nous prenons, vous prenez, ils prennent. Je prenais. Je pris. Je prendrai. Je prendrais. Prends. Prenez. Que je prenne. Que je prisse. Pris. ) Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PRENDRE — v. tr. Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée. Prendre une pierre. Prendre une plume. Prendre un bâton. Prendre la main, le bras, l’oreille à quelqu’un. Prendre quelqu’un par la main. Prendre un cheval par la bride. Prendre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
prendre — (pren dr ), je prends, tu prends, il prend, nous prenons, vous prenez, ils prennent : je prenais ; je pris ; nous prîmes, vous prîtes, ils prirent ; je prendrai ; je prendrais ; prends, qu il prenne, prenons ; que je prenne, que nous prenions ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
prendre — vt. ; échanger (contre) ; confisquer ; figer (ep. d une gelée), durcir (ep. d un ciment), cailler (ep. d un lait emprésuré): prandre (Cohennoz.213, Cordon.083, Giettaz.215, Juvigny.008, Megève.201, Morzine.081, Notre Dame Bellecombe.214b, St… … Dictionnaire Français-Savoyard
prendre — prene, prendre, prene prendre; avoir. A pres sei vint ans : il eu 20 ans. voir agantar, peçugar, enregar … Diccionari Personau e Evolutiu
prendre — prender, prendre /prendar/prondr(a)/ L. Fr. To take. The power or right of taking a thing without waiting for it to be offered. See a prendre … Black's law dictionary
Prendre l'air — Album par Shy m Sortie Août 2010 Enregistrement 2009 2010 Montréal … Wikipédia en Français
Prendre l'air (chanson) — Prendre l air Single par Shy m extrait de l’album Prendre l air Enregistrement 2010 Madrid Durée 3:27 Genre Electropop Parolier … Wikipédia en Français
