-
81 ébats
m. pl. (de ébattre) веселие, лудуване, забава; prendre des ébats забавлявам се. -
82 écolier,
ère m.,f. (bas lat. scholaris) 1. ученик; 2. разг. новак, дебютант; 3. adj. рядко училищен, учебен. Ќ prendre le chemin des écolier,s поемам по най-дългия път. -
83 élan2
m. (de élancer) 1. засилване, затичване, скок; prendre son élan2 засилвам се; 2. силно, стремително напредване, тичане; 3. внезапно, бързо движение; 4. прен. порив, устрем; копнеж. -
84 embonpoint
m. (de en bon point "en bon état") пълнота, затлъстяване, надебеляване; prendre de l'embonpoint затлъстявам. Ќ Ant. maigreur, émaciation. -
85 empire
m. (lat. imperium) 1. власт, господство; превъзходство; 2. империя, царство; царуване; 3. прен. власт, влияние; exercer un empire sur qqn. имам влияние над някого; prendre de l'empire sur qqn. вземам надмощие над някого. Ќ avoir de l'empire sur soi-même проявявам, самообладание; pas pour un empire! за нищо на света. -
86 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
87 entreprendre
v.tr. (de entre- et prendre) 1. предприемам; наемам се, залавям се, заемам се, захващам се; entreprendre de faire qqch. залавям се да правя нещо; 2. разг. преследвам, гоня; атакувам; 3. стремя се да спечеля някого; ухажвам жена; 4. v.intr. entreprendre sur ост. присвоявам. Ќ Ant. accomplir, achever, terminer. -
88 éprendre
(s') v.pr. (de й- et prendre) 1. увличам се, встрастявам се; 2. влюбвам се; s'éprendre de qqn. влюбвам се в някого. -
89 escampette
f. (de escamper) нар., в съчет. prendre la poudre d'escampette избягвам, офейквам. -
90 escousse
f. (lat. excutere "agiter") ост. засилване; prendre son escousse засилвам се. -
91 essence
f. (lat. philo. essentia) 1. същност, същина, същество, природа, есенция; par essence по природа; по определение; 2. бензин; essence sans plomb безоловен бензин; prendre de l'essence зареждам с бензин; faire le plein а un poste d'essence зареждам догоре от бензинова колонка; voiture en panne d'essence кола останала без бензин; 3. дестилирано масло, есенция; essence de roses розово масло; 4. вид (за дървета); essences а feuilles persistantes видове дървета с твърди листа; 5. концентрат, екстракт (на кафе, храни и др.); 6. ост. еликсир. Ќ réchaud а essence спиртник. -
92 ferme1
adj. (de fermus) 1. твърд, корав, здрав; la terre ferme1 твърда земя; viande ferme1 твърдо месо; 2. прен. устойчив, непоколебим, непоклатим, решителен, сигурен, уверен; 3. постоянен, стабилен, солиден. Ќ marché ferme1 окончателна продажба; prendre ferme1 вземам безусловно; travailler ferme1 работя здраво. -
93 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
94 figer
v.tr. (lat. pop. °feticare "prendre l'aspect du foie") 1. сгъстявам, съсирвам; 2. прен. сковавам, приковавам, смразявам; se figer сгъстявам се, замръзвам, съсирвам се. Ќ Ant. fondre, liquéfier. -
95 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
96 flagrant,
e adj. (de flagrans, de flagrare "flamber") 1. явен, очевиден; injustice flagrant,e очевидна несправедливост; 2. неоспорим. Ќ flagrant, délit юр. местопрестъпление; prendre en flagrant, délit улавям на местопрестъплението. -
97 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
98 froc
m. (frq. °frok "habit") 1. расо; 2. прен. монашество; prendre le froc ставам монах; 3. нар. панталон. Ќ jeter le froc aux orties разпопвам се, хвърлям расото. -
99 froid2
m. (substant. lat. frigidus) 1. студ, мраз; avoir froid2 студено ми е; 2. прен. студенина. Ќ froid2 de loup голям студ, лют мраз; n'avoir pas froid2 aux yeux не се страхувам, не ми мига окото; prendre froid2 настивам; être en froid2 avec qqn. в лоши отношения съм с някого. Ќ Ant. chaleur, chaud. -
100 fuite
f. (lat. fugitus) 1. бягство, избягване; prendre la fuite избягвам; 2. протичане, изтичане; цепнатина, през която изтича течност; 3. прен. извъртане, усукване, заобикаляне; 4. в. арго освобождаване от военна служба; 5. уч. арго ваканция; 6. изтичане, минаване, преминаване (на времето и др.); 7. прен. изтичане на информация; изчезване, загубване на тайни документи.
См. также в других словарях:
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
prendre — PRENDRE. v. a. Mettre en sa main, en son pouvoir sans violence, occuper quelque chose en la tenant. Prendre une espée. prendre un livre. prendre quelque chose avec la main, de la main. prendre un cheval par la bride. prendre un boeuf par les… … Dictionnaire de l'Académie française
prendre — Prendre, Accipere, Acceptare, Capere, Captare, Excipere, Prendere, Prehendere, Comprehendere, Percipere, Sumere, Desumere. Prendre et appliquer à soy, Asciscere. Prendre en sa main quelque chose, Inuolare. Prendre en cachette, Surripere. On n en… … Thresor de la langue françoyse
PRENDRE — v. a. ( Je prends, tu prends, il prend ; nous prenons, vous prenez, ils prennent. Je prenais. Je pris. Je prendrai. Je prendrais. Prends. Prenez. Que je prenne. Que je prisse. Pris. ) Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PRENDRE — v. tr. Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée. Prendre une pierre. Prendre une plume. Prendre un bâton. Prendre la main, le bras, l’oreille à quelqu’un. Prendre quelqu’un par la main. Prendre un cheval par la bride. Prendre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
prendre — (pren dr ), je prends, tu prends, il prend, nous prenons, vous prenez, ils prennent : je prenais ; je pris ; nous prîmes, vous prîtes, ils prirent ; je prendrai ; je prendrais ; prends, qu il prenne, prenons ; que je prenne, que nous prenions ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
prendre — vt. ; échanger (contre) ; confisquer ; figer (ep. d une gelée), durcir (ep. d un ciment), cailler (ep. d un lait emprésuré): prandre (Cohennoz.213, Cordon.083, Giettaz.215, Juvigny.008, Megève.201, Morzine.081, Notre Dame Bellecombe.214b, St… … Dictionnaire Français-Savoyard
prendre — prene, prendre, prene prendre; avoir. A pres sei vint ans : il eu 20 ans. voir agantar, peçugar, enregar … Diccionari Personau e Evolutiu
prendre — prender, prendre /prendar/prondr(a)/ L. Fr. To take. The power or right of taking a thing without waiting for it to be offered. See a prendre … Black's law dictionary
Prendre l'air — Album par Shy m Sortie Août 2010 Enregistrement 2009 2010 Montréal … Wikipédia en Français
Prendre l'air (chanson) — Prendre l air Single par Shy m extrait de l’album Prendre l air Enregistrement 2010 Madrid Durée 3:27 Genre Electropop Parolier … Wikipédia en Français
