-
1 person
{pə:sn}
1. лице (и грам.), човек, пренебр. тип, индивид, субект
young PERSON млад човек (обик. жена)
three PERSONs are missing изчезнали са/липсват трима души
some PERSON said някoй (си) каза (л)
any PERSON всеки
what is a PERSON to do? какво да прави човек? without respect of PERSONs безпристрастно, без оглед на личностите
in PERSON лично
appearing in one's own/proper PERSON явил се лично
2. външен вид, външност, тяло, фигура
to have a commanding PERSON имам величествена осанка/внушителен вид
to be neat about one's PERSON спретнат съм
offences against the PERSON юр. телесни повреди
3. личност, моето аз
4. юр. личност
artiftcial/juridical/fictitious/legal PERSON юридическа лич ност
natural PERSON физическо лице
5. лит. действуващо лице* * *{pъ:sn} n 1. лице (и грам.), човек; пренебр. тип, индивид, суб* * *човек; субект; тяло; външност; индивид; лице; личност;* * *1. any person всеки 2. appearing in one's own/proper person явил се лично 3. artiftcial/juridical/fictitious/legal person юридическа лич ност 4. in person лично 5. natural person физическо лице 6. offences against the person юр. телесни повреди 7. some person said някoй (си) каза (л) 8. three persons are missing изчезнали са/липсват трима души 9. to be neat about one's person спретнат съм 10. to have a commanding person имам величествена осанка/внушителен вид 11. what is a person to do? какво да прави човек? without respect of persons безпристрастно, без оглед на личностите 12. young person млад човек (обик. жена) 13. външен вид, външност, тяло, фигура 14. лит. действуващо лице 15. лице (и грам.), човек, пренебр. тип, индивид, субект 16. личност, моето аз 17. юр. личност* * *person[pə:sn] n 1. лице (и ез.), човек; пренебр. тип, индивид, персона, субект; young \person младеж, млад човек (обикн. млада жена); three \persons are missing липсват (изчезнали са) трима души; what is a \person to do? какво да прави човек? without exception of \persons безпристрастно, без оглед на личността; 2. външен вид, външност; тяло; to have a commanding \person имам величествена осанка; to be neat about o.'s \person спретнат съм; offences against the \person юрид. телесни повреди; 3. личност; моето "Аз"; 4. юрид. личност; artificial ( judicial) \person юридическа личност, юридическо лице; natural \person физическо лице; 5. лит. персонаж, действащо лице; • in \person персонално, лично. -
2 respect
{ri'spekt}
I. 1. почит, уважение, зачитане, внимание
out of RESPECT to/for от уважение към
to have RESPECT for, to hold in RESPECT уважавам, почитам, зачитам
with all RESPECT to your great learning мойте уважения към големите ви знания (следва някакво възражение)
RESPECT of persons раболепие, пристрастие
2. рl почитания
give my best RESPECTs to предайте моите почитания/поздрави на
3. отношение
in/with RESPECT to по отношение на, колкото се отнася до, във връзка с
without RESPECT to без оглед на
in this (one) RESPECT (само) в това отношение
to have RESPECT to отнасям се до, свързан съм с, вземам под внимание
in RESPECT that ост. понеже, тъй като
II. 1. почитам, уважавам, зачитам, тача
2. спазвам (правила и пр.)
3. щадя, отнасям се с внимание към, не се натрапвам на
to RESPECT persons раболепнича, проявявам пристрастие* * *{ri'spekt} n 1. почит, уважение, зачитане, внимание; out of respect(2) {ri'spekt} v 1. почитам, уважавам, зачитам, тача; 2. спаз* * *щадя; спазвам; уважавам; уважение; тача; отношение; почит; почтителност; внимание; зачитане;* * *1. give my best respects to предайте моите почитания/поздрави на 2. i. почит, уважение, зачитане, внимание 3. ii. почитам, уважавам, зачитам, тача 4. in respect that ост. понеже, тъй като 5. in this (one) respect (само) в това отношение 6. in/with respect to по отношение на, колкото се отнася до, във връзка с 7. out of respect to/for от уважение към 8. respect of persons раболепие, пристрастие 9. to have respect for, to hold in respect уважавам, почитам, зачитам 10. to have respect to отнасям се до, свързан съм с, вземам под внимание 11. to respect persons раболепнича, проявявам пристрастие 12. with all respect to your great learning мойте уважения към големите ви знания (следва някакво възражение) 13. without respect to без оглед на 14. отношение 15. рl почитания 16. спазвам (правила и пр.) 17. щадя, отнасям се с внимание към, не се натрапвам на* * *respect[ris´pekt] I. n 1. почит, уважение, внимание, зачитане, страхопочитание, респект; out of \respect to ( for) от уважение към; to have \respect for, to hold in \respect почитам, уважавам; 2. pl почит, почитание, почитания; ( give) my best \respects to поздрави от мен, предай моя поздрав на; to pay o.'s \respects поднасям почитанията си, засвидетелствам почитта си (to); 3. отношение, аспект; in \respect of (to, that) по отношение на, колкото се отнася до; in this ( one) \respect (само) в това отношение; in all \respect s във всяко отношение; in some \respect(s) в известно отношение; without \respect to без оглед на; • \respect of persons пристрастие; раболепие; II. v 1. почитам, уважавам, зачитам, тача; to \respect the law спазвам законите; to \respect o.'s word държа на думата си; 2. щадя, отнасям се с внимание към; to \respect the silence of не заговарям, не се натрапвам на; 3. отнасям се до (за). -
3 respecter
{ri'spektə}
n пo RESPECTER of persons човек, който не отдава значение на обществените различия* * *{ri'spektъ} n: пo respecter of persons човек, който не отдава значе* * *n пo respecter of persons човек, който не отдава значение на обществените различия* * *respecter[ris´pektə] n: no \respecter of persons който не отдава значение на обществени различия. -
4 distinction
{dis'tiŋkʃn}
1. разлика, различие
without DISTINCTION без разлика/изключение
without DISTINCTION of persons без оглед на лицата
DISTINCTION without a difference съвсем малка/изкуствена разлика
2. отличителна черта, особеност
3. издигнатост, елегантност, изисканост
4. отличие
poet of DISTINCTION именит/виден поет
to gain DISTINCTION отличавам се
5. различаване, отличаване* * *{dis'tinkshn} n 1. разлика, различие; without distinction без разлик* * *особеност; отличие; отличаване; разлика; различие; различаване; елегантност; именитост; издигнатост;* * *1. distinction without a difference съвсем малка/изкуствена разлика 2. poet of distinction именит/виден поет 3. to gain distinction отличавам се 4. without distinction of persons без оглед на лицата 5. without distinction без разлика/изключение 6. издигнатост, елегантност, изисканост 7. отличие 8. отличителна черта, особеност 9. разлика, различие 10. различаване, отличаване* * *distinction[dis´tiʃkʃən] n 1. разлика, различие; without \distinction of persons без оглед на лицата; 2. отличителна черта, особеност; 3. издигнатост; елегантност, изящество, изисканост; 4. отличие; a writer of \distinction виден (знаменит, именит) писател; to gain \distinction отличавам се; 5. различаване, отличаване. -
5 accepter
accepter[ək´septə] n човек, който приема предложеното; \accepter of persons човек, който показва пристрастия на лична основа. -
6 accommodate
{ə'kɔmədeit}
1. приспособявам, приго дявам, пригаждам
2. настанявам, подслонявам, давам квартира на
to be well ACCOMMODATEd живея в удобно жилище
3. разквартирувам (войска и пр.)
4. побирам (за салон, кола и пр.)
5. правя услуга/услужвам на
6. давам, снабдявам, доставям
to ACCOMMODATE someone with a loan давам заем на някого
7. сдобрявам, помиря вам, примирявам
to ACCOMMODATE differences изглаждам раз личия/разногласия
8. съгласувам (се) /съгласявам (се) с
9. физиол. приспособявам (се), акомодирам (се)* * *{ъ'kъmъdeit} v 1. приспособявам, приго дявам, пригаждам;* * *снабдявам; съгласувам; сдобрявам; пригодявам; пригаждам; адаптирам; акомодирам се; настанявам;* * *1. to accommodate differences изглаждам раз личия/разногласия 2. to accommodate someone with a loan давам заем на някого 3. to be well accommodated живея в удобно жилище 4. давам, снабдявам, доставям 5. настанявам, подслонявам, давам квартира на 6. побирам (за салон, кола и пр.) 7. правя услуга/услужвам на 8. приспособявам, приго дявам, пригаждам 9. разквартирувам (войска и пр.) 10. сдобрявам, помиря вам, примирявам 11. съгласувам (се) /съгласявам (се) с 12. физиол. приспособявам (се), акомодирам (се)* * *accommodate[ə´kɔmə¸deit] v 1. приспособявам (се), пригодявам (се), пригаждам (се); нагаждам (се); 2. настанявам, подслонявам; побирам; разквартирувам (войска и под.); his car can \accommodate six persons колата му побира шестима (шест души); to be well \accommodated живея в удобно жилище; 3. правя услуга на; to \accommodate a friend услужвам на приятел; 4. давам; снабдявам; доставям; to \accommodate s.o. with a loan давам заем на някого; 5. сдобрявам, примирявам; to \accommodate differences изглаждам различия; 6. съгласувам се; съобразявам се; физиол. акомодирам се. -
7 circumstance
{'saikamstans}
1. обик. pi обстоятелство, положение, условие
in/under the CIRCUMSTANCEs при тези Обстоятелства, притова положение
in/under пo CIRCUMSTANCEs в никакъв случай, никога
2. обстоятелство, подробност, факт
3. pi положение/състояние на нещата
4. pi обществено/материално положение
to better one's CIRCUMSTANCEs забогатявам, подобрявам положението си
in reduced/straitened CIRCUMSTANCEs обеднял, притеснен материално
5. официалност, церсмониалност
with pomp and CIRCUMSTANCE много тържествено, с голям салтанат
wifliout CIRCUMSTANCE без церемонии, просто* * *{'saikamstans} n 1. обик. pi обстоятелство, положение, у* * *състояние; условие; обстоятелство;* * *1. in reduced/straitened circumstances обеднял, притеснен материално 2. in/under the circumstances при тези Обстоятелства, притова положение 3. in/under пo circumstances в никакъв случай, никога 4. pi обществено/материално положение 5. pi положение/състояние на нещата 6. to better one's circumstances забогатявам, подобрявам положението си 7. wifliout circumstance без церемонии, просто 8. with pomp and circumstance много тържествено, с голям салтанат 9. обик. pi обстоятелство, положение, условие 10. обстоятелство, подробност, факт 11. официалност, церсмониалност* * *circumstance[´sə:kəmstəns] n 1. обикн. pl обстоятелство, положение, условие, ситуация; in ( under) the \circumstances при тези обстоятелства (условия), при това положение; under (in) no \circumstances в никакъв случай, никога; by \circumstance по стечение на обстоятелствата; 2. обстоятелство, подробност, факт; 3. положение, състояние (на нещата); обществено положение, материално състояние; comfortable \circumstances добро материално положение; persons in humble \circumstances хора със скромно обществено и материално положение; to better o.'s \circumstances забогатявам; подобрявам положението си; in reduced ( straitened) \circumstances обеднял, натясно; 4. церемония, салтанат; with pomp and \circumstance с всички церемонии, с голям салтанат; without \circumstance без церемонии, просто; • not a \circumstance to разг. нищо в сравнение с, не може да се сравни с. -
8 composition
{,kɔmpə'ziʃn}
1. съставяне, състав, съединяване, учредяване, устройство
2. литературно/музикално произведение, изк. композиция, уч. съчинение
3. сплав, смес, изкуствена материя
4. споразумение, компромис
5. печ. набор, набиране
6. характер, природа
there is a touch of madness in his COMPOSITION у него има елемент на лудост* * *{,kъmpъ'zishn} n 1. съставяне; състав; съединяване; учредя* * *учредяване; устройство; съставяне; сплав; съчинение; съединяване; състав; композиция; набор;* * *1. there is a touch of madness in his composition у него има елемент на лудост 2. литературно/музикално произведение, изк. композиция, уч. съчинение 3. печ. набор, набиране 4. сплав, смес, изкуствена материя 5. споразумение, компромис 6. съставяне, състав, съединяване, учредяване, устройство 7. характер, природа* * *composition[¸kɔmpə´ziʃən] n 1. съставяне, съединяване, учредяване; композиране; устройване; 2. изк. композиция; литературно или музикално произведение; freedom to experiment with complex form of \composition свобода за експериментиране със сложни композиционни форми; 3. уч. съчинение; 4. състав; сплав, смес; изкуствена материя; he seemed to be a \composition of several persons в него като че ли живееха няколко души; \composition of forces физ. съединяване на сили; 5. взаимно споразумение; компромис; воен. споразумение за примирие; 6. природа, характер, същина, устройство; 7. печ. набор, набиране. -
9 rank
{ræŋk}
I. 1. ред (ица)
to fall into RANK строявам се, заставам в редица
to break RANKs излизам от/напускам строя, развалям строя, прен. обърквам се
the RANKs, the RANK and file воен. редниците и ефрейторите, членската маса, редовите членове (на партия и пр.), обикновените хора, масите
to rise from the RANKs воен. бивам повишен от редник/ефрейтор в офицерски чин, прен. издигам се от народа
to reduce to the RANKs воен. деградирам, разжалвам във войнишки чин
2. чин, ранг, сан, звание
3. класа, разред, категория
person of RANK аристократ
people of all RANKs хора от всякакви обществени слоеве
RANK and fashion висше общество
the lower RANKs of the clergy низшето духовенство
to pull RANK on sl. злоупотребявам с високото си положение
to take RANK as имам звание на, считам се за
of the first RANK първокласен, първоразряден
4. шах хоризонтални полета на шахматна дъска
5. пиаца за таксита, таксита на пиаца
II. 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се)
2. класифицирам, заемам/давам (дадено) място
to RANK first among пръв съм измежду
where/how do you RANK X.? в каква категория поставяш X.? to RANK among the failures числя се към неуспелите
to RANK someone's abilities high ценя/поставям високо способностите на някого
3. ам. заемам/имам по-високо положение/длъжност/чин от
III. 1. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност)
RANK with цял обрасъл с
2. тлъст, плодороден (за почва)
3. вонящ, смрадлив, гранясал, гранив, развален
4. прен. отвратителен, противен, просташки
5. отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, пълен, абсолютен* * *{rank} n 1. ред(ица); to fall into rank строявам се, заставам в ред(2) {rank} v 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строява{3} {rank} а 1. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност);* * *флагрантен; чин; явен; степен; редица; ред; сан; ранг; очевиден; отявлен; звание; класа; категория; класифицирам;* * *1. i. ред (ица) 2. ii. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се) 3. iii. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност) 4. of the first rank първокласен, първоразряден 5. people of all ranks хора от всякакви обществени слоеве 6. person of rank аристократ 7. rank and fashion висше общество 8. rank with цял обрасъл с 9. the lower ranks of the clergy низшето духовенство 10. the ranks, the rank and file воен. редниците и ефрейторите, членската маса, редовите членове (на партия и пр.), обикновените хора, масите 11. to break ranks излизам от/напускам строя, развалям строя, прен. обърквам се 12. to fall into rank строявам се, заставам в редица 13. to pull rank on sl. злоупотребявам с високото си положение 14. to rank first among пръв съм измежду 15. to rank someone's abilities high ценя/поставям високо способностите на някого 16. to reduce to the ranks воен. деградирам, разжалвам във войнишки чин 17. to rise from the ranks воен. бивам повишен от редник/ефрейтор в офицерски чин, прен. издигам се от народа 18. to take rank as имам звание на, считам се за 19. where/how do you rank x.? в каква категория поставяш x.? to rank among the failures числя се към неуспелите 20. ам. заемам/имам по-високо положение/длъжност/чин от 21. вонящ, смрадлив, гранясал, гранив, развален 22. класа, разред, категория 23. класифицирам, заемам/давам (дадено) място 24. отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, пълен, абсолютен 25. пиаца за таксита, таксита на пиаца 26. прен. отвратителен, противен, просташки 27. тлъст, плодороден (за почва) 28. чин, ранг, сан, звание 29. шах хоризонтални полета на шахматна дъска* * *rank[ræʃk] I. n 1. ред, редица; to close \ranks сплотявам се, обединявам се (за общи действия); to fall into \rank строявам се, заставам в редица; to break \ranks излизам от (напускам) строя; прен. обърквам се; the \ranks, the \rank and file 1) воен. редици; 2) членска маса, обикновени (редови) членове (на партия, дружество и пр.); 3) прен. обикновените хора; to rise from the \ranks воен. бивам повишен от войник в офицерски чин; прен. издигам се от народа; to reduce to the \ranks воен. деградирам (разжалвам) във войнишки чин; 2. чин, сан, ранг; звание; to pull \rank налага се поради по-високия си ранг; 3. класа, разред, категория; persons of \rank аристокрация; \rank and fashion висше общество; хайлайфът; the lower \ranks of the clergy низшето духовенство; низшият клир; writing of very first \rank първокласно писане; 4. хоризонтална редица квадрати от шахматната дъска; 5. стоянка за таксита (и taxi \rank); II. v 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се); 2. класифицирам; давам (заемам) място; he \ranks first among the lawyers той е пръв сред адвокатите (юристите); I \rank her abilities very high високо ценя способностите ѝ; 3. ам. заемам по-високо положение (длъжност) от; имам по-висок чин от; a major \ranks a lieutenant майорът има по-висок чин от лейтенанта; III. rank adj 1. буен; богат, изобилен (за растителност); тлъст, плодороден (за почва); 2. вонящ, смрадлив; гранясал, гранлив, развален; прен. отвратителен, противен; 3. отявлен, явен, очевиден, очебиещ, флагрантен; същински, същи; \rank outsider аутсайдер, човек (отбор) с минимални шансове за победа (в състезание); FONT face=Times_Deutsch◊ adv rankly.
См. также в других словарях:
Persons — ist der Familienname folgender Personen: Gordon Persons (1902–1965), US amerikanischer Politiker Henry Persons (1834–1910), US amerikanischer Politiker Peter Persons (* 1962), US amerikanischer Profigolfer Wilton Persons (1896–1977), US… … Deutsch Wikipedia
-persons — [pʉr′sənz] combining form alt. pl. of PERSON: see the note at PERSON (sense 1) * * * … Universalium
persons — index humanity (mankind), populace, population, public Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
-persons — [pʉr′sənz] combining form alt. pl. of PERSON: see the note at PERSON (sense 1) … English World dictionary
persons — people, persons Both words have been in use for several centuries to denote the plural of person, the difference usually being explained in terms of people referring to a group of which the exact number cannot be determined or is irrelevant and… … Modern English usage
persons — noun /ˈpɜːsənz/ ; used to refer to them individually, rather than as a group. Contrast . Which persons are responsible for this mess? … Wiktionary
persons — See people. See people, persons … Dictionary of problem words and expressions
Persons Unknown — Titre original Persons Unknown Autres titres francophones Captifs (Québec) Genre Mini série dramatique, mystère … Wikipédia en Français
persons in power — index hierarchy (persons in authority) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
Persons, Robert — • English Jesuit (1546 1610) Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006 … Catholic encyclopedia
persons discharging managerial responsibilities — person discharging managerial responsibilities (PDMR) As defined in section 96B of the Financial Services and Markets Act 2000: • A director; or • A senior executive of an issuer who … Law dictionary
