-
1 communal,
e, aux adj. et n. (de commun) 1. adj. общински; biens communal,aux общински имоти; 2. m. pl. общински имоти; 3. f. общинско училище; 4. (Белгия) maison communal,e кметство; conseil communal, общински съвет. -
2 communal
{'kɔmjunl}
1. общ, обществен, колективен, комунален
2. за общо ползване
3. характерен за комуна* * *{'kъmjunl} а 1. общ, обществен, колективен, комунален; 2. за* * *обществен; общински; комунален; колективен;* * *1. за общо ползване 2. общ, обществен, колективен, комунален 3. характерен за комуна* * *communal[´kɔmjunəl] adj 1. обществен, колективен; 2. комунален; общински; FONT face=Times_Deutsch◊ adv communally. -
3 tenure
{'tenjuə}
1. владение, собственост, имущество
communal TENURE общо владение/ползуване
2. условия за/срок на ползуване на владение
3. (период/срок на) заемане на служба/пост и пр.
during his TENURE of office докато беше на служба/заемаше поста
4. ам. назначение на постоянна длъжност (особ. за учител)* * *{'tenjuъ} n 1. владение; собственост, имущество; communal tenure об* * *владеене;* * *1. (период/срок на) заемане на служба/пост и пр 2. communal tenure общо владение/ползуване 3. during his tenure of office докато беше на служба/заемаше поста 4. ам. назначение на постоянна длъжност (особ. за учител) 5. владение, собственост, имущество 6. условия за/срок на ползуване на владение* * *tenure[´tenjə] n 1. владение; условия за ползване от владение; communal \tenure общо владение (използване); military \tenure ист. феодално владение, свързано със задължение за военна служба; 2. (период на) заемане на служба и пр.; срок на владеене; \tenure of office заемане на пост (служба); 3. назначаване на учител или университетски преподавател на постоянно място в дадено учебно заведение след изтичане на изпитателния срок. -
4 marriage
{'mæridʒ}
1. брак, женитба (to)
to ask in MARRIAGE искам ръката на, правя предложение за женитба на
to give (away) in MARRIAGE оженвам
to take in MARRIAGE оженвам се за
connected/related by MARRIAGE with сроден по сватовство с
2. сватба, венчавка, бракосъчетание
3. прен. тясна връзка, единство
4. кaрти мариаж
5. attr брачен
MARRIAGE vows брачен обет
MARRIAGE knot брачни връзки* * *{'marij} n 1. брак, женитба (to); to ask in marriage искам ръкат* * *сватба; брачен; бракосъчетание; брак; венчавка; единство; женитба; мариаж;* * *1. attr брачен 2. connected/related by marriage with сроден по сватовство с 3. marriage knot брачни връзки 4. marriage vows брачен обет 5. to ask in marriage искам ръката на, правя предложение за женитба на 6. to give (away) in marriage оженвам 7. to take in marriage оженвам се за 8. брак, женитба (to) 9. кaрти мариаж 10. прен. тясна връзка, единство 11. сватба, венчавка, бракосъчетание* * *marriage[´mæridʒ] n 1. брак, женитба (to); bread-and-cheese \marriage брак с по-беден; civil \marriage граждански брак; communal \marriage етн. система, при която всички мъже от едно племе се женят само за жени от същото племе; cross \marriage брак на брат и сестра със сестра и брат; Fleet ( Fleet-Street) \marriage таен брак; Gretna Green ( Scotch) \marriage брак между избягали влюбени (без спазване на всички формалности); left-hand ( left-handed) \marriage морганатичен брак; plural \marriage полигамия, многоженство; religious \marriage църковен брак; shot-gun \marriage брак по необходимост; \marriage of convenience брак по сметка; to ask in \marriage искам ръката на; to give ( away) in \marriage оженвам; connected by \marriage with сродник по сватовство с; 2. сватба, венчавка, венчило, бракосъчетание; 3. семеен живот; 4. прен. тясна връзка, единство, общуване; 5. карти "мариаж"; 6. attr брачен; to defile the \marriage-bed изневерявам, нарушавам съпружеската вярност; \marriage bonds брачни връзки; \marriage-favour розетка, носена на сватба; \marriage licence разрешение за женитба, вула; \marriage lines брачно свидетелство; \marriage portion зестра; \marriage settlement документ, с който се уреждат имуществените права на съпруга (или бъдещите деца); \marriage union брачен съюз. -
5 communaliser
v.tr. (de communal) юр. правя общински. -
6 intercommunal,
ale, aux adj. (de inter- et communal) междуобщински.
См. также в других словарях:
communal — communal, ale, aux [ kɔmynal, o ] adj. et n. • 1160 « public »; de commun ♦ Qui appartient à une commune ou qui la concerne. Chemin communal. La représentation communale. ⇒ municipal. Le budget communal. Subst. Les communaux : les terrains de la… … Encyclopédie Universelle
communal — communal, ale (ko mu nal, na l ) adj. 1° Qui appartient à une commune ; qui la concerne. Propriété communale. Bois communaux. Collége communal, collége qui est entretenu par une commune. 2° S. m. Un communal, et, plus souvent au pluriel, les… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Communal — Com mu*nal (? or ?), a. [Cf. F. communal.] 1. Pertaining to a commune. [1913 Webster] 2. resembling a commune[4] or the practises of a commune[4]; as, communal living. Syn: collectivist. [PJC] … The Collaborative International Dictionary of English
communal — COMMUNAL, ALE. adj. Qui est commun aux habitans d un ou de plusieurs Villages. Bien communal. Propriété communale. Voy. Communaux … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Communal — Surtout porté en Savoie, présent aussi en Auvergne, c est un toponyme avec le sens de bien communal (pâturage, forêt) … Noms de famille
communal — 1811 in reference to communes; 1843 in reference to communities, from Fr. communal (O.Fr. comunal, 12c.), from L.L. communalis, from communa (see COMMUNE (Cf. commune) (n.)) … Etymology dictionary
communal — index civic, civil (public), common (shared), concurrent (united), joint, mutual ( … Law dictionary
communal — is pronounced with stress on the first syllable … Modern English usage
communal — [adj] collective; shared common, communistic, community, conjoint, conjunct, cooperative, general, intermutual, joint, mutual, neighborhood, public; concepts 536,708 Ant. individual, personal, private, unshared … New thesaurus
communal — ► ADJECTIVE 1) shared or done by all members of a community. 2) (of conflict) between different communities, especially those having different religions or ethnic origins. DERIVATIVES communality noun communally adverb. ORIGIN Latin communalis,… … English terms dictionary
communal — [kə myo͞on′əl, käm′yə nəl] adj. [ME & OFr < LL communalis] 1. of a commune or communes 2. of or belonging to the community; shared, or participated in, by all; public 3. designating or of social or economic organization in which there is… … English World dictionary
