-
1 adjunct
{'ædʒʌŋkt}
1. притурка, приложение, допълнение, придатък
2. (временен) помощпик/сътрудник
3. грaм. определение, обстоятелствено пояснение
4. лог. несъществен/случаен белег
5. attr помощен, спомагателен, допълнителен* * *{'aj^nkt} n 1. притурка. приложение, допълнение; придатък;* * *спомагателен; определение; придатък; притурка; приложение; допълнителен;* * *1. (временен) помощпик/сътрудник 2. attr помощен, спомагателен, допълнителен 3. грaм. определение, обстоятелствено пояснение 4. лог. несъществен/случаен белег 5. притурка, приложение, допълнение, придатък* * *adjunct[´ædʒʌʃkt] I. n 1. притурка, приложение, допълнение; придатък; добавка (to, of); \adjuncts pl тех. добавъчни детайли (към апаратура); 2. помощник; воен., ост. адюнкт; 3. ез. определение, обстоятелство; 4. лог. несъществен, случаен белег; II. adj помощен, спомагателен; допълнителен; случаен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv adjunctly. -
2 attribute
{ə'tribju:t}
I. v приписвам, отдавам (to на)
II. 1. характерно качество/свойство/признак, атрибут, принадлежност
2. грам. определение* * *{ъ'tribju:t} v приписвам, отдавам (to на).(2) {'atribju:t} n 1. характерно качество/свойство/признак;* * *определение; приписвам; aтрибут;* * *1. i. v приписвам, отдавам (to на) 2. ii. характерно качество/свойство/признак, атрибут, принадлежност 3. грам. определение* * *attribute[ə´tribju:t] I. v приписвам (to); обяснявам с (за причина); the bad performance was \attributed to his illness лошото представяне бе обяснено с (приписано на болестта му); II.[´ætri¸bju:t] n 1. характерно качество, свойство, белег, признак; 2. ез. определение; 3. атрибут, символ, асоцииран с нещо, постоянно и неотменимо свойство; the sword and the scales are \attributes of Justice мечът и везните са атрибутите на Темида. -
3 definition
n определение* * *яснота; решение; определение; очертание; постановление; разграничаване; дефиниция;* * *n определение* * *definition[¸defi´niʃən] n 1. определение, дефиниция; to fall under the \definition of може да се определи като, спада към категорията на; by \definition по природа, в същността си; 2. очертание; яснота (на образ и пр.); сила (на обектив); a negative with fine \definition фот. ясен негатив; 3. рел. решение, постановление; 4. ост. разграничаване, разграничение. -
4 qualifier
{'kwɔlifaiə}
1. уговорка, прен. резерва
2. грам. определение* * *{'kwъlifaiъ} n 1. уговорка, прен. резерва; 2. грам. определ* * *уговорка; определение;* * *1. грам. определение 2. уговорка, прен. резерва* * *qualifier[´kwɔli¸faiə] n 1. сп. квалификационен мач; 2. уговорка, прен. резерва; 3. ез. определение. -
5 baffle
{'bæfl}
I. 1. обърквам, осуетявам, разстройвам (планове, сметки)
2. попречвам на, възспирам
to BAFFLE pursuit избягвам от преследвачи
3. забърквам, обърквам, смайвам, слисвам
4. боря се безрезултатно
5. отбивам, променям течението на
to BAFFLE definition не се поддавам на определение
it BAFFLEs all description невъзможно е да се опише
II. 1. неуспех, поражение
2. тех. преграда, пластинка за регулиране на поток от въздух/течност и пр., заглушител* * *{'bafl} v 1. обърквам, осуетявам,, разстройвам (планове, сметк(2) n 1. неуспех, поражение; 2. тех. преграда; пластинка за* * *осуетявам; обърквам; попречвам;* * *1. i. обърквам, осуетявам, разстройвам (планове, сметки) 2. ii. неуспех, поражение 3. it baffles all description невъзможно е да се опише 4. to baffle definition не се поддавам на определение 5. to baffle pursuit избягвам от преследвачи 6. боря се безрезултатно 7. забърквам, обърквам, смайвам, слисвам 8. отбивам, променям течението на 9. попречвам на, възспирам 10. тех. преграда, пластинка за регулиране на поток от въздух/течност и пр., заглушител* * *baffle[bæfl] I. v 1. обърквам, слисвам, смайвам, учудвам, поразявам, изненадвам, озадачавам; 2. обърквам, осуетявам, разстройвам (планове, сметки); провалям, забавям; попречвам (на); to \baffle pursuit избягвам от преследвачи; 3. боря се напразно, безрезултатно; 4. отбивам, променям течението на; FONT face=TmsTr5. ост. изигравам, измамвам, излъгвам, подвеждам; • to \baffle definition не се поддавам на определение; to \baffle all description надминавам всяко (не се поддавам на) описание; II. n 1. неуспех, поражение, провал, несполука, книж. неудача, крах; 2. тех. преграда; заглушител. -
6 circumscription
{,s3:k3m'skripJn}
1. описване на фигура около друга
2. определяне на граници, ограничение (и прен.)
3. определяне, определение
4. надпис около монета/печат и пр* * *{,s3:k3m'skripJn} n 1. описване на фигура около друга* * *район; ограничаване; окръг; периферия; контур;* * *1. надпис около монета/печат и пр 2. описване на фигура около друга 3. определяне на граници, ограничение (и прен.) 4. определяне, определение* * *circumscription[¸sə:kəm´skripʃən] n 1. мат. описване (на фигура около друга); 2. ограничаване, определяне на граници (и прен.); 3. определяне, определение, дефиниция, дефиниране; 4. район, окръг, околия; 5. периферия, контур, очертание; профил; 6. надпис около монета. -
7 leave
{li:v}
I. 1. позволение, разрешение
by your LEAVE с ваше разрешение, ако разрешите
without a by your LEAVE без дори да пита, най-безцеремонно
2. отпуска
ваканция (и LEAVE of absence)
on LEAVE в отпуск
to go on/have LEAVE отивам/излизам в отпуск
3. прощаване, сбогуване
to take of сбогувам се с
to take's LEAVE тръгвам (си)
to take French LEAVE отивам си, без да се сбогувам, измъквам се
II. 1. оставям
to be left an orphan, etc. оставам сирак и пр
2. оставям, завещавам
to be well left осигурен съм вследствие на получено наследство
3. напускам, тръгвам, отивам си, заминавам
to LEAVE the table ставам от масата
to LEAVE school завършвам училище, напускам училище
4. оставям, изоставям, зарязвам
5. оставям, предоставям
to LEAVE nothing to accident предвиждам всички възможности
6. с определение оставям (в дадено състояние, положение)
to LEAVE open прен. оставям неразрешен/открит
it LEAVEs me cool/cold прен. не се трогвам/вълнувам от нещо
the book, etc. left me cold книгата и пр. не ме заинтересува
to LEAVE someone for dead оставям някого, смятайки го за умрял
to LEAVE someone to himself/to his own devices оставям някого да прави каквото си ще
left to myself ако можех да действувам свободно
to LEAVE it at that повече не се занимавам с даден въпрос, оставям нещата така, както са
LEAVE it at that достатъчно по този въпрос
7. pass оставам (след частично изразходване)
there are no seats left няма вече места
nothing was left to me but to не ми оставаше нищо друго, освен да, нямах друг избор, освен да
8. мат. равен съм на, правя (при изваждане)
leave about/around оставям (нещо) не на място/неприбрано, разхвърлям, не прибирам
leave behind оставям, забравям, оставям след себе си, задминавам, надминавам, изпреварвам
leave in не махам/отстранявам
leave off преставам, спирам (и с ger), напускам, отказвам се от, (из) оставям
to LEAVE off work прекратявам работа, преставам да нося (дрехи)
leave on не загасвам (светлина, огън и пр.), не махвам (капак, покривка и пр.)
leave out оставям навън/на открито, изпускам, пропускам, изключвам, не включвам, не вземам предвид
leave over отлагам
pass оставам (след употреба)
keep what is left over задръжте остатъкa
III. v разлиствам се* * *{li:v} n 1. позволение, разрешение; by your leave с ваше разрешение(2) {li:v} v (left {left}) 1. оставям; to be left an orphan, {3} {li:v} v разлиствам се.* * *тръгвам; сбогуване; оставам; оставям; отпътувам; предоставям; прощаване; разрешение; завещавам; зарязвам; заминавам; напущам;* * *1. by your leave с ваше разрешение, ако разрешите 2. i. позволение, разрешение 3. ii. оставям 4. iii. v разлиствам се 5. it leaves me cool/cold прен. не се трогвам/вълнувам от нещо 6. keep what is left over задръжте остатъкa 7. leave about/around оставям (нещо) не на място/неприбрано, разхвърлям, не прибирам 8. leave behind оставям, забравям, оставям след себе си, задминавам, надминавам, изпреварвам 9. leave in не махам/отстранявам 10. leave it at that достатъчно по този въпрос 11. leave off преставам, спирам (и с ger), напускам, отказвам се от, (из) оставям 12. leave on не загасвам (светлина, огън и пр.), не махвам (капак, покривка и пр.) 13. leave out оставям навън/на открито, изпускам, пропускам, изключвам, не включвам, не вземам предвид 14. leave over отлагам 15. left to myself ако можех да действувам свободно 16. nothing was left to me but to не ми оставаше нищо друго, освен да, нямах друг избор, освен да 17. on leave в отпуск 18. pass оставам (след употреба) 19. pass оставам (след частично изразходване) 20. the book, etc. left me cold книгата и пр. не ме заинтересува 21. there are no seats left няма вече места 22. to be left an orphan, etc. оставам сирак и пр 23. to be well left осигурен съм вследствие на получено наследство 24. to go on/have leave отивам/излизам в отпуск 25. to leave it at that повече не се занимавам с даден въпрос, оставям нещата така, както са 26. to leave nothing to accident предвиждам всички възможности 27. to leave off work прекратявам работа, преставам да нося (дрехи) 28. to leave open прен. оставям неразрешен/открит 29. to leave school завършвам училище, напускам училище 30. to leave someone for dead оставям някого, смятайки го за умрял 31. to leave someone to himself/to his own devices оставям някого да прави каквото си ще 32. to leave the table ставам от масата 33. to take french leave отивам си, без да се сбогувам, измъквам се 34. to take of сбогувам се с 35. to take's leave тръгвам (си) 36. without a by your leave без дори да пита, най-безцеремонно 37. ваканция (и leave of absence) 38. мат. равен съм на, правя (при изваждане) 39. напускам, тръгвам, отивам си, заминавам 40. оставям, завещавам 41. оставям, изоставям, зарязвам 42. оставям, предоставям 43. отпуска 44. прощаване, сбогуване 45. с определение оставям (в дадено състояние, положение)* * *leave [li:v] I. v ( left [left]) 1. напускам, тръгвам; отивам си; when does the train \leave? кога тръгва влакът? to \leave school свършвам училище; he has just left той току-що излезе; to \leave the rails дерайлирам; 2. оставям, изоставям, зарязвам; he left his wife той напусна (заряза) жена си; \leave it at that разг. повече не се занимавам с даден въпрос; оставам нещата така, както са; 3. оставям; to \leave hold of пускам; to be left an orphan оставам сирак; 4. оставям, завещавам; 5. давам, оставям (на гардероб); 6. оставям, предоставям; \leave it to me остави тази работа на мен; we left him in charge оставихме го той да отговаря; 7. с определение оставам (в дадено състояние, положение); to \leave the door open оставям вратата отворена; to \leave open прен. оставам отворен, оставам неразрешен (за въпрос, проблем); to \leave o.s. wide open ам. оставам беззащитен, уязвим съм; it \leaves me cold не се трогвам (вълнувам) от това; left to myself ако можех да действам свободно; to \leave ( well) alone не закачам; \leave it at that достатъчно по този въпрос; 8. pass оставам (след изразходване); there are no seats left няма вече места; nothing was left to me but to не ми оставаше друго, освен да; нямах друг избор, освен да; • be/ get ( nicely) left "изгарям", изигран съм; 9. мат. е равно на, прави; three from seven \leaves four седем минус три е равно на четири; II. n 1. позволение, разрешение; \leave to defend юрид. разрешение за защита; to take \leave позволявам си; to beg \leave моля за разрешение; by your \leave с ваше разрешение, ако разрешите; 2. (и \leave of absence) отпуск; ваканция; on \leave в отпуск; have ( go on) \leave отивам в отпуск; sick \leave отпуск по болест; \leave off разрешение за отсъствие; \leave out разрешение за излизане; 3. прощаване, сбогуване; to take \leave of сбогувам се с; to take o.'s \leave тръгвам; to take French \leave отивам си, без да се сбогувам; чупя се, бягам; III. leave v разлиствам се. -
8 predication
{,predi'keiʃn}
1. заявяване, твърдене, твърдение
2. грам. предикация
verbs of incomplete PREDICATION глаголи, които изискват допълнение/сказуемно определение* * *{,predi'keishn} n 1. заявяване, твърдене; твърдение; 2. гр* * *твърдение; заявяване;* * *1. verbs of incomplete predication глаголи, които изискват допълнение/сказуемно определение 2. грам. предикация 3. заявяване, твърдене, твърдение* * *predication[¸predi´keiʃən] n 1. заявяване, твърдене; твърдение; 2. ез. предикация; verbs of incomplete \predication глаголи, които изискват допълнение или сказуемно определение. -
9 attributive
{ə'tribjutiv}
I. грам. a атрибутивен, определителен
II. атрибутивно определение* * *{ъ'tribjutiv} грам. I. а атрибутивен, определителен; II.а* * *атрибутивен;* * *1. i. грам. a атрибутивен, определителен 2. ii. атрибутивно определение* * *attributive[ə´tribjutiv] I. adj атрибутивен, определителен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv attributively; II. n атрибут. -
10 diagnosis
{daiə'gnousis}
1. диагноза
2. научно определение, класифициране* * *{daiъ'gnousis} n (pl -oses {-ousi:z}) 1. диагноза; 2. нау* * *диагноза;* * *1. диагноза 2. научно определение, класифициране* * * -
11 evade
{i'veid}
1. избягвам, отбягвам от, изплъзвам се от (преследване, удар и пр.)
2. заобикалям (въпрос, закон)
3. занемарявам, не изпълнявам (задължения)
to EVADE paying a tax не си плащам данъка
4. не се поддавам на
feeling that EVADEs definition неопределимо чувство, чувство, което не се поддава на определение* * *{i'veid} v 1. избягвам, отбягвам от, изплъзвам се от (преследва* * *отбягвам; заобикалям; занемарявам;* * *1. feeling that evades definition неопределимо чувство, чувство, което не се поддава на определение 2. to evade paying a tax не си плащам данъка 3. занемарявам, не изпълнявам (задължения) 4. заобикалям (въпрос, закон) 5. избягвам, отбягвам от, изплъзвам се от (преследване, удар и пр.) 6. не се поддавам на* * *evade[i´veid] v 1. избягвам от, изплъзвам се от; to \evade pursuit отървавам се (измъквам се) от преследване; 2. заобикалям (закон, въпрос); 3. занемарявам, изоставям, пренебрегвам (задължение и пр.); 4. изплъзвам се, не се поддавам; this is a feeling that \evades definition това чувство не може точно да се определи. -
12 modifier
{'mɔdifaiə}
1. нещо, което променя/изменя/уточнява/ограничава
2. грам. определение* * *{'mъdifaiъ} n 1. нещо, което променя/изменя/ уточнява/ограни* * *определител;* * *1. грам. определение 2. нещо, което променя/изменя/уточнява/ограничава* * *modifier[´mɔdi¸faiə] n който променя (изменя, уточнява, ограничава); определител. -
13 qualificative
{'kwɔlifikətiv}
1. грам. a определителен
2. n определение* * *{'kwъlifikъtiv} грам. 1. а определителен; 2. п определе* * *определителен;* * *1. n определение 2. грам. a определителен -
14 complement
{'kɔmplimənt}
I. 1. допълнение (и грам., мат), добавка
2. комплект
3. (пълен) екипаж (на кораб), пълен личен състав (на военна част)
II. v допълвам* * *{'kъmplimъnt} n 1. допълнение (и грам., мат), добавка; 2. (2) {'kъmpliment} v допълвам.* * *допълнение; добавка; допълвам; екипаж; комплект;* * *1. (пълен) екипаж (на кораб), пълен личен състав (на военна част) 2. i. допълнение (и грам., мат), добавка 3. ii. v допълвам 4. комплект* * *complement[¸kɔmpli´ment] I. v допълвам, добавям; завършвам; they \complement one another perfectly те чудесно се допълват; II.[´kɔmplimənt] n 1. допълнение; добавка; subject \complement ез. сказуемно определение; this is a new \complement to the existing courses ново допълнение към курсовете, които се преподават; \complement of an angle мат. допълнение до прав ъгъл; 2. комплект; 3. мор. екипаж, пълен състав. -
15 complementation
complementation[¸kɔmplimen´teiʃən] n ез. комплементация, допълване на глагола (с допълнение или сказуемно определение). -
16 definable
определим;* * * -
17 define
v определям, очертавам, формулирам* * *формулирам; обозначавам; определям; очертавам; дефинирам;* * *v определям, очертавам, формулирам* * *define[di´fain] v 1. определям; дефинирам, давам дефиниция на; установявам; формулирам; 2. давам определение, обяснявам значение (на дума); 3. очертавам, обозначавам ясно (обикн. в pass). -
18 going
{'gouiŋ}
I. 1. който върви/работи/е в действие, който преуспява/съществува, който се дава/се намира на пазара
a GOING concern рентабилно предпритие
2. текущ, сегашен
3. с опред.
slow-GOING бавен
theatre-GOING public театрална публика
II. 1. отиване, вървене, тръгване, отпътуване
2. ход, вървене
we made poor GOING не извървяхме много
it was heavy GOING трудно се вървеше, прен. трудно беше, имаше много трудности
go while the GOING is good върви, докато e време/преди да e станало късно
3. състояние на пътя, път
rough GOING лош път
to find someone heavy GOING трудно следя мисълта на някого, доскучава ми да слушам някого* * *{'gouin} а 1. който върви/работи/е в действие; който преуспява/(2) {'gouin} n 1. отиване;вървене; тръгване, отпътуване; 2. ход* * *ход; тръгване; отиване; вървеж; вървене;* * *1. a going concern рентабилно предпритие 2. go while the going is good върви, докато e време/преди да e станало късно 3. i. който върви/работи/е в действие, който преуспява/съществува, който се дава/се намира на пазара 4. ii. отиване, вървене, тръгване, отпътуване 5. it was heavy going трудно се вървеше, прен. трудно беше, имаше много трудности 6. rough going лош път 7. slow-going бавен 8. theatre-going public театрална публика 9. to find someone heavy going трудно следя мисълта на някого, доскучава ми да слушам някого 10. we made poor going не извървяхме много 11. с опред 12. състояние на пътя, път 13. текущ, сегашен 14. ход, вървене* * *going[´gouiʃ] I. adj 1. който върви (работи, е в действие, преуспява, съществува, се дава, се намира на пазара); работещ; действащ; движещ се; процъфтяващ; a \going concern рентабилно предприятие; one of the best films \going един от най-добрите филми, които се дават сега; the best machine \going най-добрата машина на пазара; 2. с определение: slow-\going бавен; ocean-\going океански (за кораб); theatre-\going който посещава театъра (театрал); II. n 1. отиване; вървене; тръгване, (от)пътуване; 2. ход, походка; прен. процес, развой, вървеж; we made poor \going не извървяхме много; 3. състояние на пътя (за ходене), път; rough \going лош път; 4. стъпало на стълба; • while the \goinging is good разг. докато още не е станало късно, докато все още има възможност. -
19 manager
{'mænidʒə}
1. управител, директор, началник, ръководител, надзирател, уредник, администратор
2. домакиня
my wife is an excellent MANAGER жена ми отлично се справя с домакинството* * *{'manijъ} n 1. управител, директор; началник; ръководител;* * *шеф; уредник; управител; администратор; домакин; завеждащ; началник;* * *1. my wife is an excellent manager жена ми отлично се справя с домакинството 2. домакиня 3. управител, директор, началник, ръководител, надзирател, уредник, администратор* * *manager[´mænidʒə] n 1. управител, директор; началник; ръководител; надзирател, уредник; администратор; 2. менажер, импресарио; 3. юрид. синдик (при фалит); управител на вакантно наследство; 4. домакин(я) (обикн. с определение). -
20 redefine
redefine[¸ri:di´fain] v давам ново определение на, преосмислям.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ — дефиниция (лат. defenitio ограничение) логическая операция, раскрывающая содержание понятия. Напр., обычное определение термометра указывает, что это, во первых, прибор и, во вторых, именно тот, с помощью которого измеряется температура. Важность … Философская энциклопедия
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, — ОПРЕДЕЛЕНИЕ, дефиниция (от лат. «definitio» – «предел», «граница») – логическая процедура придания строго фиксированного смысла терминам языка. Т.к. значения терминов зависят от их смыслов, то всякий раз, придавая через определение какой либо… … Философская энциклопедия
ОПРЕДЕЛЕНИЕ — ОПРЕДЕЛЕНИЕ, определения, ср. 1. Действие по гл. определить во всех знач., кроме 5. Точное определение обязанностей. Определение признаков холеры. Определение растений. Определение углов. Определение наказания. Определение на службу. 2.… … Толковый словарь Ушакова
Определение — Определение: Определение (логика), или дефиниция логическая операция установления смысла термина. Определение (математика) введение нового понятия или объекта в математическое рассуждение путём комбинации или уточнения элементарных либо ранее… … Википедия
ОПРЕДЕЛЕНИЕ — (дефиниция) ..1) установление смысла незнакомого термина (слова) с помощью терминов (слов) знакомых и уже осмысленных (номинальное определение) или путем включения в контекст знакомых слов (контекстуальное определение), или явного формулирования… … Большой Энциклопедический словарь
Определение — (дефиниция) 1) установление смысла незнакомого термина (слова) с помощью терминов (слов) знакомых и уже осмысленных (номинальное определение) или путем включения в контекст знакомых слов (контекстуальное определение), или явного формулирования… … Политология. Словарь.
определение — См … Словарь синонимов
Определение — см. Определение суда … Энциклопедия права
ОПРЕДЕЛЕНИЕ — (суда) 1) постановление суда или арбитражного суда первой инстанции либо судьи, не разрешающее дело по существу. О. постановляются в совещательной комнате. При разрешении несложных вопросов суд или судья может вынести О. после совещания на месте … Юридический словарь
ОПРЕДЕЛЕНИЕ — в языкознании член предложения, грамматически подчиненный имени и указывающий на признак (свойство, качество, принадлежность) предмета, явления и т. п. (напр., жаркая погода) … Большой Энциклопедический словарь
Определение — Божье это изъявление Его вечной воли, в к ром выражаются Его мудрость, святость и любовь. Осуществление Божьего О. верующие видят в том, что Он привлекает их ко Христу и делает блаж. в Нем. Будучи совершенно свободным и независимым, Бог может… … Библейская энциклопедия Брокгауза
