-
61 grapa
f 1) скоба ( желязна), телбод; 2) вет. рана на горната част на прасеца (у коня); 3) чепка грозде. -
62 infantería
f воен. пехота; ir (quedar) uno de infantería прен., разг. слизам от коня, вървя пеша. -
63 mochila
f 1) раница; 2) провизии (на войник и коня му за определено време); 3) М. малък куфар; hacer mochila прен. запасявам се с храна (ловци, пътници). -
64 pechada2
f 1) Амер. удар, блъскане с гърди или с рамене; 2) Амер. удар с гърдите на коня; 3) Арж., Ч. блъсканица. -
65 reata
f 1) въже; 2) въже, ремък, който свързва няколко коня; 3) редица вързани коне; de (en) reata а) разг. на върволица; б) прен., разг. със сляпо подчинение на чужда воля; в) разг. после, след това. -
66 repelar
tr 1) тегля, скубя коси; 2) подрязвам, обрязвам; 3) прен., разг. съкращавам, отнемам, намалявам; 4) обелвам изцяло; 5) карам коня да направи къс пробег; 6) М. възразявам, изразявам несъгласие. -
67 revolver
1. tr 1) преобръщам, въртя; разбърквам; 2) увивам, завивам; 3) обръщам се с лице към врага, за да го нападна; 4) отбирам, преобръщам, ровя; 5) вдигам на въстание, разбунвам; 6) размирявам; 7) обмислям, прехвърлям през ума си; 8) бързо и рязко обръщам коня назад; 9) връщам се назад; 10) правя пълен оборот; 2. prnl 1) движа се; обръщам се; no poder revolver не мога да се обърна (от теснотия); 2) променям се (за време); 3) размътвам се (за течност); 4) астрон. връщам се в изходното си положение; 5) нападам някого, надигам се срещу нещо; 6) бикоб. нападам веднага отново; revolver a uno con el otro скарвам, подстрекавам един срещу друг. -
68 rocinante
m прен. кранта, Росинант ( коня на Дон Кихот). -
69 sabor
m 1) вкус; a sabor според волята и желанието, по вкус; 2) ост. желание, охота, вкус към нещо; 3) прен. впечатление, чувство; 4) прен. привкус; 5) pl желязната част от юздата, която се слага в устата на коня. -
70 tiro
m 1) дърпане, дръпване; 2) изстрел; 3) стрелба, огън; tiro curvo отвесна стрелба; tiro rasante права, успоредна със земята стрелба; 4) разстояние на изстрел, хвърлей; 5) стрелбище; 6) впряг; чифт коне; tiro par впряг от четири коня; 7) pl презрамник, ремък за сабя; 8) ремък, въже (за трансмисия и пр.); 9) връв, въже (прехвърлено през скрипец, макара); 10) черта, щрих; 11) гръдна обиколка (при кроене); 12) мин. кладенец на шахта; 13) прен. намек; шега, насмешка, подигравка; 14) прен. кражба; 15) прен. вреда, ущърб; 16) дърпане, теглене (на комин и пр.); 17) стрелба (олимпийска дисциплина); 18) мин. отворена шахта; 19) мин. дълбочина на шахта; 20) дължина на плат; a tiro а) на разстояние един изстрел; б) прен. наблизо; de un tiro наведнъж, изведнъж; a tiro hecho а) сигурно, положително, безпогрешно; б) прен. решително; errar el tiro прен. не улучвам, правя грешка; acertar (lograr) el tiro попадам в целта; salir el tiro por la culata прен., разг. постигам обратен резултат; a tiro de piedra на един хвърлей камък, на няколко крачки; a tiro de ballesta разг. отдалече, издалече; de tiros largos на широка нога, богато; como un tiro adv а) изведнъж, внезапно; б) зле, лошо (с гл. sentar, caer, ir); ni a tiros adv разг. по никакъв начин; no van por ahí los tiros разг. не си на прав път. -
71 troica,
troika f тройка ( шейна с три коня). -
72 arçon
m. (de arcus "arc") 1. една от двете дъги, които съставят седлото; 2. лозова пръчка, която се привежда, за да ражда повече; 3. дръндарски прът. Ќ être ferme dans (sur) ses arçons добре се държа на седлото; разг. държа здраво на принципите си; perdre (vider) les arçons падам от седлото ( на коня). -
73 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
74 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
75 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
76 couplé2
m. (de coupler) залагане на два коня едновременно. -
77 croupe
f. (frq. °kruppa) 1. задница (на кон); 2. разг. задник (на човек); 3. заоблен връх на хълм или планина; 4. скат на покрив с триъгълна форма. Ќ en croupe на задницата на коня. Ќ Hom. croup. -
78 démonté,
e adv. (de démonter) 1. разглобен (за уред, машина); 2. в съчет. mer démonté,e много развълнувано море; cavalier démonté, изхвърлен от коня ездач. -
79 diguer
v.tr. (de digue) издигам преграда, дига, яз, бент. Ќ diguer son cheval пришпорвам силно коня си. -
80 écarteler
v.tr. (pour °equarterer, de quartier "partager en quatre") 1. ист. разчеквам (чрез подгонване на четири коня, вързани за крайниците на осъден на смърт); 2. прен. разкъсвам (от проблеми, работи и др.); s'écarteler прен. разчеквам се, разкъсвам се ( от работа).
См. также в других словарях:
Коня — Еликонида, Кондратий, Конон Словарь русских личных имен. Н. А. Петровский. 2011 … Словарь личных имен
коня — іменник середнього роду, істота розм … Орфографічний словник української мови
коня́га — и коняка, и, м. и ж. прост. Лошадь. Коняга лежит при дороге и тяжко дремлет. Салтыков Щедрин, Коняга. Он видел зимние ухабы, мохноногую конягу, в санях тяжелые мешки с зерном. Караваева, Лесозавод. Двенадцатилетний Кондыбин, шлепая по худой спине … Малый академический словарь
коня — [0/7] Друг, кореш. Ну чё, коня, давай накатим по маленькой. Дворовый жаргон … Cловарь современной лексики, жаргона и сленга
Коня! Коня ! Полцарства за коня! — С английского: A horse, a horse/ My kingdom for a horse! Из трагедии «Король Ричард III» (действ. 5, картина 4) Уильяма Шекспира (1564 1616), слова короля Ричарда III в стихотворном переводе (1833) актера Якова Григорьевича Брянского (1790 1853) … Словарь крылатых слов и выражений
Коня! Коня! Полцарства за коня! — С английского: A horse, a horse! My kingdom for a horse! Из трагедии «Король Ричард III» (действ. 5, картина 4) Уильяма Шекспира (1564 1616), слова короля Ричарда в стихотворном переводе (1833) актера Якова Григорьевича Брянского (1790 1853).… … Словарь крылатых слов и выражений
Коня! Коня! полцарства за коня — Цитата из трагедии Шекспира Король Ричард III , д. 5, карт. 4, в стихотворном переводе актера Я.Г. Брянского (1790 1853). Следует отметить, что перевод этот (1833), сделанный с французского прозаического перевода, неточен. У Шекспира Ричард III,… … Словарь крылатых слов и выражений
Коня! коня! Престол мой за коня — Коня! коня! Престолъ мой (все царство) за коня (перев. А. Дружининъ). Ср. A horse! a horse! my kingdom for a horse. Shakesp. King Rich. III. 5, 4 … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Коня на скаку остановит, / В горящую избу войдет — Из поэмы (ч. 1) «Мороз, Красный нос» (1863) Н. Л. Некрасова (1821 1877). Поэт пишет о русской женщине: В игре ее конный не словит, В беде не сробеет, спасет: Коня на скаку остановит, В горящую избу войдет! Иносказательно: об отважной, физически и … Словарь крылатых слов и выражений
Коня в рати узнаешь, а друга в беде. — Коня в рати узнаешь, а друга в беде. См. ДРУГ НЕДРУГ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Коня куют, а жаба лапы подставляет. — Коня куют, а жаба лапы подставляет. См. СВОЕ ЧУЖОЕ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
