-
1 werfen
wérfen (warf, geworfen) unr.V. hb tr.V./itr.V. 1. хвърлям; мятам; 2. раждам (за животно); sich werfen хвърлям се, нахвърлям се (auf jmdn./etw. (Akk) на, върху някого, нещо); steine ins Wasser werfen хвърлям камъни във водата; den Diskus 60 m weit werfen мятам шайбата на 60 м; Anker werfen хвърлям котва; jmdn. aus dem Zimmer werfen изхвърлям, изгонвам някого от стаята; sich jmdm. zu Füßen werfen хвърлям се в краката на някого; die Hündin hat vier Junge geworfen кучката роди четири кученца.* * ** (а, о) tr 1. хвърлям; 2. ражда (животно); <> der Stoff wirft schдne Falten платът прави хубави гънки; die Tьr ins SchloЯ = тръшвам вратата, in den Briefkasten = пускам в пощенската кутия; die Flinte ins Korn прен предавам се, капитулирам; sich in die Brust = тупам се (гордо) по гърдите; das Brett wirft sich дъската се изкорубва, измята -
2 werfen
хвърлям -
3 einen Blick werfen
хвърлям (един) поглед -
4 ein Netz ins Wasser werfen
хвърлям мрежа във водатаDeutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > ein Netz ins Wasser werfen
-
5 würfeln [Würfel werfen, spielen]
хвърлям заровеDeutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > würfeln [Würfel werfen, spielen]
-
6 abwerfen
áb|werfen unr.V. hb tr.V. 1. хвърлям отвисоко, пускам (бомби, позиви); 2. отхвърлям (иго); 3. събличам, хвърлям (дрехи); свалям (маска); 4. давам, нося печалба, рентирам се; im Herbst werfen die Bäume ihre Blätter ab през есента листата на дърветата опадват; das Geschäft wirft hohe Gewinne ab магазинът носи големи печалби.* * ** 1. хвърлям (ездач, бомби); 2. свалям маската (и прен); 3. рентира се, дава (печалба); -
7 bord
Bord I. m, -e борд; an Bord gehen качвам се на борда (на кораб, самолет); von Bord gehen слизам от борда (на кораб, самолет); Mann über Bord! човек зад борда! umg alle Vorsicht über Bord werfen захвърлям всяка предпазливост. II. n, -e лавица на стена.* * *der, -e бордюр, ръб, корниз; мор ав борд; an = gehen качвам се на кораб, самолет ьber = werfen захвърлям, изоставям; -
8 stein
Stein m, -e 1. камък, скала; 2. пул (за табла, домино); 3. костилка; Einen Stein werfen хвърлям камък; Der Stein kommt ins Rollen работата тръгва (Чорапът започва да се разплита); mit Steinen werfen замервам с камъни; jmdm. Steine in den Weg legen преча на някого, причинявам му трудности; mir fiel ein Stein vom Herzen падна ми камък от сърцето, олекна ми на душата; jmdm. die Steine aus dem Weg räumen разчиствам някому пътя; bei jmdm. einen Stein im Brett haben ползвам се с благоразположението на някого.* * *der, -e 1. камък; скала; 2. пул за игра на табла, домино; 3. костилка(на плод); -
9 topf
Topf m, Töpfe 1. тенджера; 2. гърне; 3. саксия; 4. гърне, цукало; umg alles in einen Topf werfen слагам всичко в един кюп.* * *е, e гърне; тенджера; и прен alles in e-n = werfen третирам всичко по еднакъв начин. -
10 durcheinanderwerfen
durcheinánder|werfen durcheinander werfen unr.V. hb tr.V. разхвърлям. -
11 achtlos
áchtlos adj 1. невнимателен, небрежен; 2. равнодушен; an jmdm. achtlos vorbeigehen минавам покрай някого, без да му обърна внимание; eine Blume achtlos werfen захвърлям небрежно цвете.* * *a невнимателен, небрежен; -
12 anwerfen
án|werfen unr.V. hb tr.V. 1. Tech пускам, запалвам (мотор); 2. мажа с хоросан; itr.V. Sp вкарвам топка в игра (при хандбал, баскетбол).* * ** tr 1. стр Kalk, Mцrtel = измазвам (стена) с вар, хоросан; 2. den Motor = запалвам мотора; itr cn хвърлям пръв. -
13 aufwerfen
auf|werfen unr.V. hb tr.V. 1. повдигам, поставям на обсъждане (въпрос); 2. обръщам, разкопавам (земя); 3. насипвам (пръст за дига); 4. вдигам, вирвам (глава); Probleme aufwerfen засягам проблеми (в дискусия); die Lippen aufwerfen цупя се.* * ** tr 1. обръщам (земя), прекопавам; 2. e-n Damm aufwerfen правя бент, вал; aufgeworfene Lippen обърнати устни гов вирвам (глава); прен повдигам (въпрос); r (zu etw) обявявам се (за цар, нечий защитник, съдия); -
14 auswerfen
aus|werfen unr.V. hb tr.V. 1. произвеждам (определено количество от нещо); 2. хвърлям (въдица, мрежа, котва); 3. изхвърлям (лава); 4. Med храча; 5. определям, отделям, отпускам (премия).* * ** tr 1. изхвърлям, хвърлям; 2. изкопавам (яма); 3. отпускам (сума); 4. храча (кръв и пр.). -
15 blick
Blick m, -e 1. поглед, взор; 2. изглед, гледка; ein flüchtiger Blick бегъл поглед; jmdm./etw. (Dat) keinen Blick schenken не обръщам внимание на някого/нещо; auf den ersten Blick отведнъж, от пръв поглед; einen Blick auf etw. (Akk) werfen хвърлям поглед на нещо; wenn Blicke töten könnten! Ако можеше да се убива с поглед!* * *der, -e 1. поглед; 2. гледка, изглед; mit = auf den Park с гледка към парка. -
16 brust
Brust f, Brüste Anat 1. гърда; 2. гръд, бюст; гърди; 3. сърце; 4. бели дробове; 5. Sp бруст (плуване); eine volle/schlaffe Brust пълен/отпуснат бюст; jmdn. an die Brust drücken притискам някого до сърцето си, прегръщам някого; dem Kind die Brust geben давам на детето да суче; sich in die Brust werfen пъча се, хваля се.* * *die, e гърда; без pl гърди прен душа, сърце; -
17 durcheinander
I.durcheinánder adv 1. в безпорядък, безразборно, един през друг; 2. объркан, смутен; ganz durcheinander sein съвсем съм объркан.II.durcheinander werfen unr.V. hb tr.V. разхвърлям.III.durcheinander reden sw.V. hb itr.V. говорим един през друг.* * *av едно през друго, безразборно.das безпорядък, бъркотия. -
18 einwerfen
ein|werfen unr.V. hb tr.V. 1. пускам (писмо, монета в автомат); 2. счупвам (стъкло на прозорец); 3. подхвърлям (забележка, въпрос); 4. Sp пускам топката в игра; eine Münze einwerfen пускам монета в автомат; eine Karte einwerfen пускам картичка.* * ** tr 1. пускам (в кутия, автомат) 2. строшавам (прозорец) 3. обаждам се, намесвам се в разговор със забележка (gegen) възразявам -
19 falte
Fálte f, -n 1. гънка; фалта, плоха; баста; 2. бръчка; Falten werfen правя гънки (за дреха); die Falten ausbügeln изглаждам гънките (на дреха); die Stirn in Falten legen бърча си челото.* * *die, -n гънка, баста, дипла; бръчка; die Stirn in =n legen, ziehen смръщвам чело. -
20 ferkel
Férkel n, - 1. прасенце; 2. umg мърлцо; 3. umg прасе, свиня (ругателна дума); Ferkel werfen опрасвам се.* * *das, - прасе.
См. также в других словарях:
Werfen — Wêrfen, verb. irregul. act. Präs. ich werfe, du wirfst, er wirft, wir werfen, u.s.f. Conj. werfe; Imperf. warf, (ehedem wurf,) Conj. würfe; Particip. geworfen. Es bedeutet, einen Körper mit Heftigkeit durch den freyen Luftraum forttreiben, und… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Werfen — Werfen … Deutsch Wikipedia
werfen — werfen: Das gemeingerm. Verb mhd. werfen, ahd. werfan, got. waírpan, engl. to warp »sich werfen, krümmen«, schwed. värpa »Eier legen« ist verwandt mit lit. ver̃pti »spinnen« (eigentlich »drehen«), russ. vérba »Weide« (nach den biegsamen, zum… … Das Herkunftswörterbuch
Werfen — Blason inconnu … Wikipédia en Français
werfen — Vst. std. (8. Jh.), mhd. werfen, ahd. werfan, as. werpan Stammwort. Aus g. * werp a Vst. werfen , auch in gt. wairpan, anord. verpa, ae. weorpan, afr. werpa. Da Wörter für werfen häufig aus der Bedeutung drehen übertragen werden, ist wohl eine… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
werfen — V. (Grundstufe) etw. aus der Hand irgendwohin schleudern Synonym: schmeißen Beispiele: Er hat die Zeitung in den Mülleimer geworfen. Wirf den Brief in den Briefkasten! Die Kinder haben mit Steinen geworfen. Kollokation: etw. aus dem Fenster… … Extremes Deutsch
Werfen [1] — Werfen, 1) die Handlung, vermöge welcher ein in der Hand gehaltener Körper durch eine schwingende u. stoßende Bewegung der Hand u. des Arms mit mehr od. minderer Gewalt u. Schnelligkeit so fortbewegt wird, daß er mit zeitweiliger Überwindung der… … Pierer's Universal-Lexikon
werfen — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Bsp.: • Er konnte den Ball sehr weit werfen … Deutsch Wörterbuch
Werfen [2] — Werfen, 1) Bezirk im österreichischen Herzogthum Salzburg; 2) Marktflecken darin, links an der Salzach, Sitz des Bezirks u. Steueramts, der Eisenwerksverwaltung, Kapuzinerconvent (seit 1736), ärarisches Eisenhüttenwerk; 1500 Ew. Dabei das… … Pierer's Universal-Lexikon
Werfen [1] — Werfen, s. Leibesübungen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Werfen [2] — Werfen, das Gebären von Jungen bei den Hunden und den vierläufigen Raubtieren; auch das Abnehmen der Haube und Fliegenlassen eines Falken … Meyers Großes Konversations-Lexikon
