-
1 volta
volta [ˈvɔlta]sost f1. (momento, circostanza) път мuna volta веднъж, едно времеuna volta tanto поне веднъжuna volta per tutte веднъж завинагиun'altra volta следващия пътun po' alla volta по малкоuno per volta един по един -
2 mai
-
3 baciàre
1. v 1) целувам; 2) галя (за вятър): il vento baciava dolcemente il mio viso вятърът нежно галеше лицето ми; 2. v rifl baciàresi целувам се: si sono baciati come se fosse per l'ultima volta целунаха се, сякаш беше за последен път. -
4 comùnque
avv 1) както и да: comùnque sia, questo non и vero както и да е, това не е вярно; 2) все пак: comùnque non raccontarmi delle bugie un'altra volta все пак, друг път не ме лъжи. -
5 essenzialménte
avv главно, предимно. иssere1 v 1) съм, бъда: sono giа vecchio вече съм стар; sono cattivo лош съм; и indispensabile необходимо е; lui и di Milano той е от Милано; che ora и? колко е часът? non puт essenzialménte! не може да бъде; avere o essenzialménte? да имаш или да бъдеш?; 2) съществувам, живея: c'era una volta in America имало едно време в Америка; 3) ставам: quando sarai direttore, ne parleremo когато станеш директор, пак ще си говорим; 4) става, случва се: cosa c'и? какво става?, какво се е случило?; 5) има: nelle stanza c'и qualcuno в стаята има някой; 6) състои се: la soluzione del problema и in queste due cose решението на въпроса се състои в тези две неща; Ќ essenzialménte in colpa виновен съм; essenzialménte in errore греша; essenzialménte in pensiero загрижен съм; essenzialménte di parola държа на думата си; ci siamo готово. иssere2 m 1) същество: essenzialménte umano човешко същество; essenzialménte vivente живо същество; 2) съществуване, битие: l'essenzialménte e il nulla di J. P. Sartr "Битие и нищо" от Ж. П. Сартър. иssi pron те. -
6 indiètro
avv назад, обратно: non si volta indiètro colui che si и avviato verso le stelle не се обръща назад онзи, който се е устремил към звездите; rimanere indiètro con il lavoro изоставам в работата; camminare avanti e indiètro вървя напред-назад; stare indiètro a qualcuno стоя зад някого; Ќ fare marcia indiètro давам заден ход (и прен.); farsi indiètro отстъпвам; tirarsi indiètro прен. бия отбой. -
7 pòco
1. agg 1) малък: poche veritа малко истини; per pòco tempo за кратко; 2) недостатъчен, малък: c'и poca speranza има малка надежда; 2. pron не-много, малко: pochi pensano in questo modo малко мислят по този начин; 3. avv малко, едва: stanotte ho dormito pòco тази нощ спах малко; Ќ pòco per volta по малко; pòco fa неотдавна; da pòco от малко; per pòco за малко. -
8 precedènte
1. agg предишен, преден: la volta precedènte миналия път; 2. m прецедент: creare un precedènte създавам прецедент; Ќ caso senza precedenti безпрецедентен случай. -
9 riscaldàre
1. v 1) топля, затоплям, загрявам: devo riscaldàre la zuppa трябва да затопля супата; 2) отоплявам; 3) възбуждам, разпалвам: anche questa volta и riuscito a riscaldàre gli animi и този път успя да разпали духовете; 2. v rifl riscaldàresi 1) стоплям се; 2) прен. разгорещявам се: il clima si era riscaldato климатът се беше разгорещил. -
10 sòlo
1. agg 1) сам, самотен: rimanere sòlo оставам сам; essere sòlo сам съм; sentirsi sòlo чувствам се самотен; 2) единствен: una sola volta един единствен път; tu sòlo lo puoi fare единствено ти можеш да го направиш; 2. avv само: c'era sòlo lui присъстваше само той; Ќ da sòlo сам. -
11 tànto
1. agg толкова, много: io ho tanti difetti аз имам толкова слабости; non ti vedo da tànto tempo! от толкова време не съм те виждал!; ho tànto freddo толкова ми е студено; vado a dormire, ho tànto sonno отивам да си лягам, толкова ми се спи; tanti saluti! много поздрави!; ho passato tanti giorni felici прекарах толкова щастливи дни; 2. pl много, мнозина: tanti sono venuti alla festa мнозина дойдоха на празника; 3. avv много, толкова: stasera ho bevuto veramente tànto тази вечер пих наистина много; non и tànto difficile capire le sue ragioni не е толкова трудно да се разберат подбудите му; la ringrazio tànto! благодаря Ви много!; tànto meglio толкова по-добре; tànto peggio толкова по-зле; Ќ tànto che така че; tànto piщ che още повече че; tànto per колкото да, само за да; di tànto in tànto от време на време; una volta tànto от дъжд на вятър, поне веднъж. -
12 tèrzo
num трети: questa и la terza volta che ti cerco за трети път те търся; sono arrivato tèrzo пристигнах трети. -
13 toccàre
1. v 1) пипам, докосвам: non toccàre il vaso! не пипай вазата!; sono sei mesi che non ho toccato sigarette от шест месеца не съм докосвал цигара; 2) споменавам, засягам: preferisco non toccàre questo argomento предпочитам да не засягам този въпрос; 3) пада се, трябва: questa volta и toccato a me този път се падна на мен; tocca a te! твой ред е!; 4) принуден съм, налага се: domani mi toccherа andare dal medico утре ще ми се наложи да отида на лекар; 2. v rifl toccàresi пипам се, докосвам се; Ќ toccàre il cuore трогвам; toccàre il cielo con un dito на седмото небе от радост съм; toccàre con mano уверявам се лично; tocchiamo ferro! да чукнем на дърво!; toccàre nel vivo qualcuno намирам слабото място на някого. -
14 ultimàtum
m ултиматум. щltimo agg последен: ultimàtum giorno последен ден; chi и arrivato per ultimàtum? кой пристигна последен?; sarа per l'ultima volta ще бъде за последен път; all'ultima moda по последна мода; l'ho visto all'ultimàtum momento видях го в последния момент. -
15 uno,
un 1. num един, една, едно: un cavallo един кон; una mucca една крава; una volta един път; 2. art indeterm един (не се превежда): mi hai dato un compito facile дал си ми лесна задача; sei forse un mago, tu? ти да не си магьосник?; 3. pron някой си, един: ho visto uno, dei tuoi amici видях един от твоите приятели; и venuto uno, a cercarti дойде един да те търси; se uno, и deciso di fare una cosa ако някой е решен да направи нещо. щnto 1. agg 1) смазан, намазан; 2) мазен, изцапан; 2. m мазнина. -
16 tanto
tanto1 [ˈtanto]1. (molto) многоti ringrazio tanto благодаря ти много2. (così) толковаfu tanto sciocco da crederlo беше толкова глупав, че да повярва3. (temporale)da tanto отдавнаho aspettato tanto толкова чакахogni tanto от време на времеuna volta tanto поне веднъж4. (altrettanto) толкова, подобноtanto quanto толкова, колкотоtanto … quanto … колкото …, толкова …5. (loc)tanto meglio толкова по-добреtanto per cambiare само за разнообразиеI. agg1. (così molto) толкова много2. (molto) много- i saluti много поздрави- e grazie хиляди благодарностиII. pron1. (molto) много -
17 unico
figlio unico единствен син2. (ineguagliabile) уникален -
18 uno
uno1 [ˈuːno]num едноI. m davanti a s impura, gn, pn, ps, x, z; f davanti a consonante един/еднаa uno a uno един по единuno e mezzo един и половинаuno per volta един по един
См. также в других словарях:
volta (1) — {{hw}}{{volta (1)}{{/hw}}s. f. 1 Atto del voltare o del voltarsi | Svolta: la strada fa una volta | Dar –v, dar la –v, dar di volta il cervello, uscir di senno. 2 (mar.) Attorcigliamento d un cavo. 3 (aeron.) Gran –v, figura acrobatica per cui un … Enciclopedia di italiano
Volta — may refer to:Rivers and lakes* Lake Volta in Ghana * Burkina Faso, the country formerly named Upper Volta * The Volta River, consisting of the: ** Black Volta ** Red Volta ** White VoltaOther* Alessandro Volta, an Italian physicist and inventor… … Wikipedia
volta — s. f. 1. Ato de regressar a um lugar donde se partira. 2. Ato de virar ou de se virar. 3. Resposta, réplica. 4. Retorno; troco; demasia. 5. Movimento circular, giro. 6. Ato de percorrer a circunferência de. 7. Ação de volver. 8. Vicissitude.… … Dicionário da Língua Portuguesa
volta — vólta interj. Trimis de siveco, 03.06.2008. Sursa: Dicţionar ortografic vólta (muz.) s. f. Trimis de siveco, 03.06.2008. Sursa: Dicţionar ortografic VÓLTA s.f. (muz.) Semn de repetiţie care arată măsurile finale ce trebuie să fie executate… … Dicționar Român
Volta — bezeichnet: Volta (Fluss), ein Fluss in Nordwestafrika Volta Stausee, ein Stausee in Nordwestafrika Volta Region, eine Region des afrikanischen Staates Ghana Volta (Tanz), ein Tanz des 16. Jahrhunderts im 3/4 Takt aus der Provence Volta (Album),… … Deutsch Wikipedia
Volta — Volta … Википедия
voltă — VÓLTĂ, volte, s.f. 1. Mişcare în formă de cerc sau de arc de cerc. ♦ fig. Schimbare (bruscă) în atitudine, trecere subită de la o concepţie la alta. ♦ (Scrimă) Mişcare (de rotaţie) făcută pentru a evita loviturile adversarului. 2. Manevră de… … Dicționar Român
volta — (Alessandro, comte) (1745 1827) physicien italien. Pionnier de l électricité, il réalisa la première pile électrique (1800). Volta (la) fl. du Ghana (1 600 km), tributaire de l Atlantique, formé par la réunion de la Volta noire, à l O., de la… … Encyclopédie Universelle
Volta — Volta1 [vō̂l′tä] Conte Alessandro [ä΄les sän′drō̂] 1745 1827; It. physicist Volta2 [väl′tə, vôl′tə, vōl′tə] 1. river in SE Ghana, flowing south from Lake Volta into the Bight of Benin: c. 300 mi (483 km), including Lake Volta 2. Lake artificial … English World dictionary
Volta — Vol ta, n.; pl. {Volte}. [It. volta a turn, turning, a time. See {Volt} a tread.] (Mus.) A turning; a time; chiefly used in phrases signifying that the part is to be repeated one, two, or more times; as, una volta, once. Seconda volta, second… … The Collaborative International Dictionary of English
Volta — Volta, Alessandro, Graf, der berühmte Physiker, geb. 1745 zu Como, ward Professor der Physik daselbst, dann zu Pavia, machte bedeutende Reisen, ward 1802 Mitglied des franz. Instituts, von Napoleon I. zum Grafen u. von Kaiser Franz 1815 zum… … Herders Conversations-Lexikon
