-
1 vengeance
{'vendʒəns}
n отмъщение, мъст
to take/inflict VENGEANCE on/upon отмъщавам си на
to swear VENGEANCE against заклевам се, че ще (си) отмъстя на
with a VENGEANCE разг. здравата, яката, прекалено, в пълния смисъл на думата, безспорно
this is punctuality with a VENGEANCE това се казва/е точност* * *{'venjъns} n отмъщение, мъст; to take/inflict vengeance on/upon* * *отмъщение; разплата;* * *1. n отмъщение, мъст 2. this is punctuality with a vengeance това се казва/е точност 3. to swear vengeance against заклевам се, че ще (си) отмъстя на 4. to take/inflict vengeance on/upon отмъщавам си на 5. with a vengeance разг. здравата, яката, прекалено, в пълния смисъл на думата, безспорно* * *vengeance[´vendʒəns] n отмъщение, мъст; to take ( inflict) \vengeance on ( upon) отмъщавам си на; to swear \vengeance against заклевам се да (че ще) си отмъстя на; • with a \vengeance разг. здравата; the rain came down with a \vengeance дъждът заплющя здравата; when he does work, he works with a \vengeance когато той работи, пушек се вдига. -
2 vengeance
мъст {ж} -
3 vengeance
отмъщение {ср} -
4 take vengeance
отмъщавам; -
5 with a vengeance
здравата; -
6 minister
{'ministə}
I. 1. министър (u пълномощен)
MINISTER of the Crown член на кабинета (в Англия)
2. свещеник, пастор (неангликански) (и MINISTER of religion)
3. катoл. игумен на някои ордени (и MINISTER general)
4. агент, служител
MINISTER of vengeance прен. оръдие на отмъщението
II. 1. служа, прислужвам, обслужвам
to MINISTER to someone's needs грижа се за/обслужвам/гледам някого
2. съдействувам (to за), ост. оказвам (помощ)* * *{'ministъ} n 1. министър (u пьлномощен); M. of the Crown чле(2) {'ministъ} v 1. служа, прислужвам, обслужвам; to minister to s.* * *пастор; министър;* * *1. i. министър (u пълномощен) 2. ii. служа, прислужвам, обслужвам 3. minister of the crown член на кабинета (в Англия) 4. minister of vengeance прен. оръдие на отмъщението 5. to minister to someone's needs грижа се за/обслужвам/гледам някого 6. агент, служител 7. катoл. игумен на някои ордени (и minister general) 8. свещеник, пастор (неангликански) (и minister of religion) 9. съдействувам (to за), ост. оказвам (помощ)* * *minister[´ministə] I. n 1. министър (и пълномощен министър); 2. свещеник, пастор ( неангликански); 3. ост. слуга, подчинен, агент; \minister of vengeance прен. оръдие на отмъщението; M. without Portfolio министър без портфейл; II. v 1. служа, прислужвам, обслужвам; to \minister to s.o.'s needs грижа се за, обслужвам, гледам ( някого); задоволявам нуждите на някого; 2. съдействам за (to); 3. ост. свещенодействам; извършвам (обред и пр.); оказвам ( помощ). -
7 vow
{vau}
I. n тържествено обещание, обет, клетва
to be under a VOW дал съм обет, зарекъл съм се, заклел съм се
to take a VOW давам обет, заричам се, заклевам се
to take the VOW подстригвам се за монах, покалугерявам се
II. 1. обещавам тържествено, заричам се, заклевам се
to VOW vengeance/obedience заклевам се да отмъстя/да се подчинявам
2. посвещавам, обричам (to на)
3. ост. давам обет/оброк
4. ост. заявявам* * *{vau} n тържествено обещание, обет, клетва; to be under a vow дал с(2) {vau} v 1. обещавам тържествено, заричам се, заклевам се; to* * *обричам; обещание; обет; посвещавам; заричам се; заклевам се; кълна се; клетва;* * *1. i. n тържествено обещание, обет, клетва 2. ii. обещавам тържествено, заричам се, заклевам се 3. to be under a vow дал съм обет, зарекъл съм се, заклел съм се 4. to take a vow давам обет, заричам се, заклевам се 5. to take the vow подстригвам се за монах, покалугерявам се 6. to vow vengeance/obedience заклевам се да отмъстя/да се подчинявам 7. ост. давам обет/оброк 8. ост. заявявам 9. посвещавам, обричам (to на)* * *vow [vau] I. n обет, оброк, тържествено обещание, клетва; lovers' \vows клетви за вярност (на влюбени); to be under a \vow дал съм обет, заклел съм се, зарекъл съм се; to take a \vow давам обет, заклевам се, заричам се; to take the \vows подстригвам се (за монах), замонашвам се, покалугерявам се; II. v 1. обещавам тържествено, заклевам се, заричам се, обричам се; to \vow vengeance заклевам се да си отмъстя; 2. посвещавам, обричам, наричам; 3. ост. давам обет (оброк); 4. ост. заявявам, декларирам. -
8 invoke
{in'vouk}
1. призовавам, зова, обръщам се към
2. моля, умолявам (за)
to INVOKE vengeance (up) on one's enemies моля небето да отмъсти на враговете ми
3. търся, потърсвам (закрилата на закона)
4. викам (дух) със заклинания* * *{in'vouk} v 1. призовавам, зова, обръщам се към; 2. моля, умол* * *умолявам; призовавам; викам; заклинам; зова;* * *1. to invoke vengeance (up) on one's enemies моля небето да отмъсти на враговете ми 2. викам (дух) със заклинания 3. моля, умолявам (за) 4. призовавам, зова, обръщам се към 5. търся, потърсвам (закрилата на закона)* * *invoke[in´vouk] v 1. призовавам, зова; 2. моля, умолявам; настоявам; 3. обръщам се, търся, потърсвам; позовавам се на; to \invoke ( the power of) the law търся (потърсвам) защитата на закона; 4. викам ( дух) със заклинания, заклинам. -
9 wreak
{ri:k}
1. давам израз/воля на, изливам (гнева си и пр.)
2. искам, настоявам за (отмъщение, наказание и пр.)
3. причинявам (щети и пр.), опустошавам
4. ост. отмъщавам* * *{ri:k} v (обик. с on/upon) 1. давам израз/воля на, изливам (гне* * *v изливам си (яда - on);wreak; v (обик. с on/upon) 1. давам израз/воля на, изливам (гнева си и пр.); 2. искам,* * *1. давам израз/воля на, изливам (гнева си и пр.) 2. искам, настоявам за (отмъщение, наказание и пр.) 3. ост. отмъщавам 4. причинявам (щети и пр.), опустошавам* * *wreak [ri:k] v 1. причинявам; пораждам; нося; to \wreak vengeance on отмъщавам си на, изливам отмъщението си върху; to \wreak havoc ( destruction) обръщам с главата надолу; опустошавам; правя на пух и прах; 2. давам израз на, отпушвам, освобождавам (гняв, омраза); 3. ост. отмъщавам си за.
См. также в других словарях:
vengeance — [ vɑ̃ʒɑ̃s ] n. f. • XVe; venjance 1080; de venger 1 ♦ Action de se venger. ♢ (L accent étant mis sur la réparation) Dédommagement moral de l offensé par punition de l offenseur. La vengeance de l insulté fut le mépris. La vengeance d une insulte … Encyclopédie Universelle
Vengeance — may refer to:*Revenge *HMS Vengeance , eight vessels of the British Royal Navy *Vultee A 31 Vengeance, an American dive bomber of the Second World WarIn publications: *Vengeance (comics), a character in the Marvel Universe * Vengeance (novel),… … Wikipedia
VENGEANCE — (Heb. nekamah, nekimah), inflicting punishment on another in return for an offense or injury, or the withholding of benefits and kindness from another for the same reason. The Bible distinguishes between vengeance that is proper and vengeance… … Encyclopedia of Judaism
vengeance — Vengeance. s. f. Action par laquelle on se venge. Vengeance memorable, éclatante, pleine & entiere, cruelle, exemplaire. prendre, tirer vengeance. il en faut avoir vengeance. courir à la vengeance. j en ay fait la vengeance. il brûla tout le pays … Dictionnaire de l'Académie française
Vengeance — Personaje de Marvel Comics Información Nombre original Tte. Michael Badinilo / Comisario Kowalski Especialidad Fuerza superhumana. Invulnerabilidad a la mayoría de los ataques no mágicos. Invulner … Wikipedia Español
Vengeance — Venge ance, n. [F. vengeance, fr. venger to avenge, L. vindicare to lay claim to, defend, avenge, fr. vindex a claimant, defender, avenger, the first part of which is of uncertain origin, and the last part akin to dicere to say. See {Diction},… … The Collaborative International Dictionary of English
Vengeance — war eine niederländische Rock Band um Sänger Leon Geowie, die 1982 gegründet wurde. Sie zeichnete sich vor allem durch eine sehr positive Lebenseinstellung aus. 1984 wurde Vengeance von Derk Joling, dem damaligen A R Manager von CBS Records, bei… … Deutsch Wikipedia
vengeance — Vengeance, Vltio, Vindicatio, Vindicta. Demander vengeance, Expetere poenas, B. Prendre vengeance, Vindicare. Qui fait la vengeance de quelque chose, Vindex. Laisser la vengeance d une injure aux loix et aux magistrats, Incomþmoda sua legibus… … Thresor de la langue françoyse
vengeance — c.1300, from Anglo Fr. vengeaunce, O.Fr. vengeance revenge, from vengier take revenge, from L. vindicare to set free, claim, avenge (see VINDICATE (Cf. vindicate)). Vengeance is mine, ... saith the Lord. Therefore if thine enemy hunger, feed him; … Etymology dictionary
vengeance — ► NOUN ▪ punishment inflicted or retribution exacted for an injury or wrong. ● with a vengeance Cf. ↑with a vengeance ORIGIN Old French, from venger avenge … English terms dictionary
vengeance — [ven′jəns] n. [ME < OFr < venger, to avenge < L vindicare: see VINDICATE] 1. the return of an injury for an injury, in punishment or retribution; avenging of an injury or offense; revenge 2. the desire to make such a return with a… … English World dictionary
