-
1 travailler
v. (lat. pop. °tripaliare "torturer avec le tripalium") I. v.intr. 1. работя, трудя се; travailler en usine работя в завод; travailler en bureau работя в офис; travailler pour qqn. работя за някого; 2. работя, действам, функционирам; moteur qui travaille двигател, който функционира; 3. отмятам се, огъвам с, изкривявам се; maçonnerie qui travaille зидария, която се изкривява; 4. кипя, ферментирам (за вино); 5. нося лихва, в оборот съм; faire travailler l'argent пускам пари в оборот; 6. нар. върша забранена (от обществото) работа; крада, проституирам; 7. вълнувам се, кипя; travailler du chapeau луд съм; II. v.tr. 1. обработвам; travailler une matière première обработвам суровина; travailler la terre обработвам земята; travailler son style прен. обработвам стила си; 2. влияя, повлиявам; travailler l'opinion влияя върху мнението на някого; 3. прен. вълнувам, възбуждам, подстрекавам; раздразнявам; travailler les esprits разбунтувам духовете; 4. измъчвам, терзая (от чувство, от физическа болка); 5. нар. бия, малтретирам някого; se travailler 1. работя се, обработвам се; 2. прен. мъча се, трудя се блъскам се. Ќ faire travailler qqch. разработвам нещо; travailler les côtes а qqn. разг. намествам ребрата на някого, набивам го; travailler pour le roi de Prusse работя за този, дето духа ( напразно). -
2 chiner2
v.tr. (probabl. altér. de échiner "travailler dur") 1. нар. купувам, продавам вехтории; 2. арго критикувам, нападам, подигравам. -
3 chômer
v.intr. (lat. caumare, de cauma, d'o. gr. "forte chaleur") 1. не работя, почивам, празнувам; 2. безработен съм; chômer par suite d'une crise économique безработен съм поради икономическа криза; 3. разг. преставам, спирам; ne pas chômer не спирам да работя; 4. v.tr. празнувам; chômer la fête d'un saint празнувам деня на светец. Ќ Ant. travailler. Ќ Hom. chaumer. -
4 ciseau
m. (lat. pop. °cisellus, altér. de cæsellus, de cædere "couper") (pl. ciseaux) 1. резец, длето; travailler au ciseau работя с длето; 2. pl. ножици; passez-moi les ciseaux подайте ми ножиците; couper avec des ciseaux режа с ножици; ciseau de jardinier градински ножици; 3. спорт. стил "ножица" във високия скок; sauter en ciseaux скачам в стил "ножица"; 4. un ciseau скок "ножица"; хватка в кеча, при която краката на нападателя се обвиват около тялото на противника; ножичен скок в земната гимнастика. Ќ ciseau de calfat мор. инструмент за набиване на кълчища между дъските на лодка. -
5 collaborer
v.tr.ind. (bas lat. collaborare, de co "avec" et laborare "travailler") collaborer а сътруднича; работя съвместно по нещо; collaborer а un projet работя по проект (в сътрудничество); collaborer avec qqn. сътруднича с някого. -
6 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
7 constance
f. (de constant) 1. лит. постоянство; travailler avec constance работя с постоянство; 2. разг. търпение; 3. твърдост, издръжливост, трайност; 4. неизменност; 5. ост. морална сила, душевна твърдост, кураж; endurer le martyre avec constance понасям мъчението с кураж, с душевна твърдост. Ќ Ant. inconstance; instabilité, changement, variabilité. -
8 dé2
m. (lat. pop. °ditale) напръстник. Ќ dé2 а coudre малка чашка; travailler dans un dé2 а coudre работя в малко, тясно пространство. -
9 élucubration
f. (bas lat. elucubratio, de elucubrare "travailler en veillant") 1. многогодишен труд, произведение, над което се е работило дълги години; 2. пренебр. научен труд, теория без особено значение. -
10 encourager
v.tr. (de en- et courage) 1. насърчавам; encourager qqn. а travailler насърчавам някого да работи; 2. поддържам, одобрявам; 3. поощрявам. Ќ Ant. décourager. -
11 façon
f. (lat. factio, onis "action de faire", rac. facere) 1. вид, кройка, фасон, форма; une robe remarquable par la façon рокля със забележителна кройка, линия; châle façon cachemire шал от плат, който имитира кашмир; 2. начин; de façon ou d'autre по един или друг начин; façon de s'exprimer начин на изразяване; 3. маниер, метод, стил; 4. изработка, изработване, направа, ушиване; 5. външност, стойка, вид; 6. ранг, обществено положение; 7. зем. обработка, прекопаване; 8. pl. предвзети мениери, преструвки; 9. pl. държание, маниери; 10. loc. conj. de façon que, de telle façon que така че; по такъв начин; 11. loc. prép. de façon а така, че да; а la façon de като, подобно на. Ќ а sa façon както си знае; donner la première façon а qqch. скицирам нещо; donner la dernière façon а qqch. довършвам нещо; travailler а façon работя вкъщи, на парче; работя с материали на клиента; de toute façon неизбежно; sans façon обикновено, семпло. -
12 fée
f. (lat. pop. Fata, déesse des desfinées) 1. самодива; фея; вълшебница; conte de fées приказка за самодиви; 2. прен. жена, забележителна по своята прелест, по своя ум, по своята доброта. Ќ fée carabosse вещица; vieille fée вещица; travailler comme une fée работя много сръчно (за жена); un objet fée вълшебен предмет. -
13 ferme1
adj. (de fermus) 1. твърд, корав, здрав; la terre ferme1 твърда земя; viande ferme1 твърдо месо; 2. прен. устойчив, непоколебим, непоклатим, решителен, сигурен, уверен; 3. постоянен, стабилен, солиден. Ќ marché ferme1 окончателна продажба; prendre ferme1 вземам безусловно; travailler ferme1 работя здраво. -
14 forçat
m. (it. forzato, de forzare "forcer") 1. каторжник; 2. прен. мъченик. Ќ travailler comme un forçat работя много трудна работа. -
15 général,
e, aux adj. et m. (lat. generalis "qui appartient а un genre") 1. общ, всеобщ, повсеместен; l'opinion général,e общото мнение; travailler au bien général, работя за общото благо; assemblée général,e общо събрание; amnistie général,e обща амнистия; 2. обобщен; idées général,es обобщени идеи; 3. общ, неконкретен, неопределен; remarques général,es общи, неконкретни забележки; 4. главен, генерален; directeur général, главен директор; répétition général,e генерална репетиция; quartier général, воен. главна квартира; 5. m. общото; le général, et le particulier общото и частното; 6. loc. adv. en général, общо, изобщо, въобще, по принцип, общо взето. Ќ Ant. particulier, individuel, spécial, singulier; exceptionnel, inhabituel, local, rare. -
16 gloire
f. (lat. gloria) 1. слава, знаменитост, чест; être avide de gloire жаден съм за слава; être au sommet de la gloire на върха на славата съм; 2. възхвала, хвала; faire la gloire de qqn. възхвалявам някого; poème а la gloire de qqn. поема във възхвала на някого; 3. сияние, ореол; 4. прочут човек, известна личност; 5. картина на небето с ангели и светци; 6. сноп от разделящи се лъчи от триъгълник, представляващ светата Троица. Ќ travailler pour la gloire ирон. работя на вятъра, за нищо; heure de gloire звезден час; ce n'est pas la gloire това е лошо; rendre gloire а une divinité отдавам почести на божество; la ville de gloire райските селения. Ќ Ant. déshonneur, infamie, honte, ignominie, flétrissure, humiliation, obscurité, opprobre, turpitude. -
17 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
18 laborantin,
e m., f. (du lat. laborare "travailler") лаборант. -
19 laboratoire
f. (lat. laborare "travailler") 1. лаборатория; 2. отделение в пещ, където се извършват химически реакции; 3. laboratoire de langues езиков кабинет. -
20 labourer
v.tr. (lat. laborare "travailler") 1. ора, изоравам; 2. копая; прекопавам; 3. набраздявам, браздя; 4. прен. издрасквам, обелвам; издирвам; 5. мор. дращя, набраздявам (дъно на море, река и под.).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
travailler — [ travaje ] v. <conjug. : 1> • 1080; lat. pop. °tripaliare « torturer avec le tripalium » → 2. travail I ♦ V. tr. A ♦ 1 ♦ Vx (sauf dans quelques emplois) Faire souffrir, tourmenter, torturer. Littér. (douleur, gêne physique) « La goutte me… … Encyclopédie Universelle
travailler — Travailler, Laborare, Opus facere. Tantost travailler, tantost reposer, changer puis d un, puis d autre, Otium labore variare. Se mettre à travailler et cheminer, Dare se labori et itineribus. Themistocles se pouvoit bien passer de travailler,… … Thresor de la langue françoyse
Travailler fatigue — Auteur Cesare Pavese Genre Poésie Titre original Lavorare Stanca Pays d origine Italie Traducteur Gilles de Van Éditeur Gallimard Collection … Wikipédia en Français
Travailler comme un cheval, comme un forçat — ● Travailler comme un cheval, comme un forçat travailler beaucoup, durement … Encyclopédie Universelle
Travailler comme un nègre — ● Travailler comme un nègre travailler très dur … Encyclopédie Universelle
Travailler pour le roi de Prusse — Travailler pour le roi de Prusse, s. Pour le roi de Prusse … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Travailler au corps — ● Travailler au corps frapper son adversaire à la poitrine et au buste (à la boxe) ; entreprendre quelqu un avec persévérance pour l amener à accepter quelque chose … Encyclopédie Universelle
Travailler au rabais — ● Travailler au rabais à un prix anormalement bas … Encyclopédie Universelle
Travailler comme un forçat — ● Travailler comme un forçat très durement … Encyclopédie Universelle
Travailler dans la masse — ● Travailler dans la masse exécuter une pièce en partant d un bloc compact … Encyclopédie Universelle
Travailler du chapeau — ● Travailler du chapeau être un peu fou … Encyclopédie Universelle
