-
1 trou
m. (lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probabl. d'o. prélatine) 1. дупка; отвор, отверстие; tomber dans un trou падам в дупка; creuser un trou dans la terre издълбавам дупка в земята; 2. леговище, където живее животно; 3. яма; trou d'air въздушна яма; 4. прен. дупка, много тясно жилище; 5. гроб, дупка; aller au trou умирам; 6. празнина, пропуск; њuvre où il y a des trous произведение, в което има празнини; 7. кабина, дупка (на суфльор в театър); 8. липса, липсваща сума; il y a un trou dans sa comptabilité има липса в неговото счетоводство; 9. забравяне; avoir un trou de mémoire забравил съм нещо, не си спомням за нещо; 10. разг. скромна селска къща; 11. малко отдалечено селце; 12. нар. затвор; être au trou в затвора съм; 13. дупка, скъсано място (върху дреха); 14. отвор; trous du nez дупка на нос. Ќ а petit trou petite cheville погов.простирай си краката според чергата; boire comme un trou наливам се като бъчва, пия много; boucher un trou плащам стар дълг; faire un trou а la lune избягвам бързо, без да платя дълга си; trou du cul (de balle) анус; faire le trou normand пия чашка алкохол между две ястия, за да си отворя място в стомаха; yeux en trou de bite много малки очи. -
2 trou-trou
m. (de trou) (pl. trou-trous) вид украса на бельо. -
3 trou-madame
m. (de trou et madame) стара игра на сръчност, умение, която се състои във вкарването на 13 малки топки под номерирани съответно отвори. -
4 bouche-trou
m. (de boucher et trou) (pl. bouche-trous) разг. лице, вещ, която служи за запълване на празнина и за нищо друго. -
5 trochaic
{trou'keiik}
1. nроз. a хореичен
2. n pl хорей* * *{trou'keiik} nроз. 1. а хореичен; 2. п pl хорей.* * *1. n pl хорей 2. nроз. a хореичен* * * -
6 tropaeolum
{trou'pi:ələm}
n бот. влачеща се латинка* * *{trou'pi:ъlъm} n бот. влачеща се латинка.* * *латинка;* * *n бот. влачеща се латинка* * *tropaeolum[trou´pi:ələm] n бот. латинка Tropaeolum majus. -
7 atrocious
{ə'trouʃəs}
1. зверски, брутален, жесток
2. разг. отвратителен, ужасен* * *{ъ'troushъs} а 1. зверски, брутален, жесток; 2. разг. отврат* * *брутален; зверски;* * *1. зверски, брутален, жесток 2. разг. отвратителен, ужасен* * *atrocious[ə´trouʃəs] adj 1. брутален, зверски; 2. прен. ужасен, отвратителен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv atrociously. -
8 troubadour
{'trou:bədɔ:}
n ист. трубадур* * *{'trou:bъdъ:} n ист. трубадур.* * *n ист. трубадур* * *troubadour[´tru:bə¸duə] n ист. трубадур. -
9 betrothal
{bi'trouðəl}
n годеж* * *{bi'trouъl} n годеж.* * *сгодяване; годеж;* * *n годеж* * *betrothal[bi´trouðəl] n годеж, обручение. -
10 betrothed
{bi'trouðid}
I. a сгоден
II. n годеник, годе ница* * *{bi'trouid} I. a сгоден; II. n годеник, годе ница.* * *годеница; годеник;* * *1. i. a сгоден 2. ii. n годеник, годе ница* * * -
11 de trop
{də'trou}
a predic фр. излишен, нежелан* * *{dъ'trou} a predic фр. излишен, нежелан.* * *a predic фр. излишен, нежелан* * *de trop[də´trou] adj predic фр. излишен, нежелан. -
12 quattrocento
{,kwɔtrou'tʃentou}
n ит. изк., лит. кватроченто* * *{,kwъtrou'tshentou} n ит. изк., лит. кватроченто.* * *n ит. изк., лит. кватроченто* * *quattrocento[¸kwætrou´tʃentou] n ит. изк. кватроченто (куатроченто), название на ранния Италиански ренесанс (ХV в.). -
13 quattrocentist
quattrocentist[¸kwætrou´tʃentist] n изк. кватрочентист, творец, живял по времето на ранния Италиански ренесанс. -
14 troche
{'trouki:}
n мед. таблетка* * *{'trouki:} n мед. таблетка.* * *таблетка;* * *n мед. таблетка* * *troche[trou(t)ʃ] n мед. таблетка. -
15 trow
{trau}
v шег. мисля, предполагам, вярвам* * *{trau} v шег. мисля; предполагам; вярвам.* * *v мисля, считам; вярвам;trow; v шег. мисля; предполагам; вярвам.* * *v шег. мисля, предполагам, вярвам* * *trow [trou] v ост. мисля, предполагам; вярвам, че. -
16 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
17 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
18 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
19 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
20 crône2
f. (du gaul. kros-no "trou") яма, подмол в река.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Trou noir espace-temps — Trou noir Pour les articles homonymes, voir Trou noir (homonymie). Image simulée d’un trou noir stellaire situé à quelques dizaines de kilomètres d’un observateur et dont l’image se dessine … Wikipédia en Français
trou — [ tru ] n. m. • mil. XIIIe; trau XIIe; lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probablt d o. prélatine A ♦ 1 ♦ Abaissement ou enfoncement (naturel ou artificiel) de la surface extérieure de qqch. ⇒ cavité, creux, dépression, excavation … Encyclopédie Universelle
trou — 1. (trou) s. m. 1° Ouverture en creux faite dans un corps, à peu près aussi longue que large : ce qui la distingue de la fente, qui est plus longue que large. Boucher un trou. Cet enfant en tombant s est fait un trou à la tête, à la jambe. Il y … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Trou (homonymie) — Trou Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Trous creusés dans une roche calcaire par des pholades … Wikipédia en Français
Trou noir de kerr — Pour les articles homonymes, voir Trou noir (homonymie). Article principal : trou noir. En astrophysique, un trou noir de Kerr désigne un trou noir en rotation et de charge électrique nulle. Il est décrit dans le cadre de la relativité… … Wikipédia en Français
trou — TROU. s. m. Ouverture dans quelque chose. Grand trou. petit trou. faire un trou à la muraille, à un aix, à un plancher, un trou en terre. il y a un trou à vos bas, à vostre manteau. regarder par le trou de la serrure. les trous d une fluste. il… … Dictionnaire de l'Académie française
Trou de cul — Trou du cul Pour les articles homonymes, voir TDC. Trou du cul jeu de société [[Fichier:|]] Ce jeu … Wikipédia en Français
Trou du cul (jeu) — Trou du cul Pour les articles homonymes, voir TDC. Trou du cul jeu de société [[Fichier:|]] Ce jeu … Wikipédia en Français
Trou noir hypermassif — Trou noir supermassif Pour les articles homonymes, voir Trou noir (homonymie). En haut : Vue d’artiste d’un trou noir supermassif absorbant de la matière dans la galaxie … Wikipédia en Français
Trou noir de taille intermédiaire — Trou noir intermédiaire Pour les articles homonymes, voir Trou noir (homonymie). En astrophysique, un trou noir intermédiaire désigne un trou noir de quelques milliers de masses solaires, c est à dire avec une masse se situant entre celle des… … Wikipédia en Français
Trou noir intermediaire — Trou noir intermédiaire Pour les articles homonymes, voir Trou noir (homonymie). En astrophysique, un trou noir intermédiaire désigne un trou noir de quelques milliers de masses solaires, c est à dire avec une masse se situant entre celle des… … Wikipédia en Français
