-
1 aéraulique
f. (du lat. aer "air" et du gr. aulos "flûte, tuyau") физ. изучаване на изтичането на газове по тръби и проводи. -
2 amenée
f. (de amener) техн., обикн. в съчет. canal d'amenée канализационна мрежа; tuyau d'amenée водопроводна тръба. -
3 buse2
f. (p.-к. de l'a. fr. busel "tuyau' ou du moy. néerl. bu(y)se) 1. воден улей за колелото на воденица; 2. тръба за вкарване въздух в рудник; 3. тръба, канал. Ќ buse2 d'échappement ауспух. -
4 cannelle1
f. (de canne "tuyau") бот. канела (кора; аромат); couleur cannelle1 светлокафяв. -
5 cannelle2
f. (de canne "tuyau") канелка, канела, кран, чеп ( на бъчва). -
6 cannelloni
m. (mot it., de canna "tuyau") канелони ( италиански пълнени с месо тестени изделия с цилиндрична форма). -
7 canule
f. (lat. cannula, de canna "tuyau") цев, тръбичка (на иригатор, на помпичка, спринцовка, катетър). -
8 chibouque
f. ou m. var. chibouk (turc çubuk "tuyau") чибук. -
9 cornement
m. (de corner) разг. бучене в ушите. Ќ cornement d'un tuyau d'orgue бучащ звук, който се чува, когато клапата на тръба на орган е затворена зле. -
10 descente
f. (de descendre) 1. спущане, слизане; 2. снемане, сваляне; 3. склон, наклон, стръмнина; 4. обиск, претърсване; оглед; descente de justice съдебен оглед; descente de police полицейски обиск; 5. излизане на суша; 6. воен. десант, стоварване на войски; 7. хир. херния, изсипване. Ќ avoir la descente rapide арго свикнал съм много да пия; descente de lit килимче, постилка пред легло; прен. подлец, подмазвач; tuyau de descente отводна тръба; avoir une bonne (une sacrée) descente ям, пия с удоволствие. Ќ Ant. montée, ascension. -
11 engorger
v.tr. (de en- et gorge) 1. задръствам, запушвам; engorger un tuyau задръствам тръба; 2. мед. предизвиквам натрупване на течност; 3. s'engorger задръствам се, запушвам се. Ќ Ant. dégorger. -
12 fistule
f. (lat. médiév. fistula "tuyau, tube") 1. мед. фистула (отвор на дълбока рана, през която изтича гнойта); 2. анат. отвор, каналче; fistule lacrymale слъзно каналче. -
13 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
14 solénoïde
m. (du gr. solên "étui, tuyau" et -oïde) ел. соленоид (цилиндрична бобина с навити един или повече проводници с ток, които създават магнитно поле). -
15 tuyauter
v. (de tuyau) I. v. tr. 1. гладя във форма на гънки или плисета с помощта на специална ютия; 2. прен., разг. осведомявам, давам тайни сведения на някого; se tuyauter осведомявам се (за нещо); II. v. intr. образувам кухо стебло ( за житните растения). -
16 tuyauterie
f. (de tuyau) 1. ост. производство на метални тръби; 2. фабрика за тръби; 3. тръбопроводна система на машина; всички тръби на водопроводна и канализационна система; 4. всички тръби на орган. -
17 tuyère
f. (de tuyau) тех. 1. тръба, отдушник на пещ; 2. изпускателна или всмукателна тръба на машина или турбина.
См. также в других словарях:
tuyau — tuyau … Dictionnaire des rimes
tuyau — [ tɥijo ] n. m. • 1530; « ornement » 1337; tuel XIIe; tuiel v. 1100; frq. °thûta, got. thut haurn « cor à sonner ». REM. La prononc. [ tyjo ] est négligée. 1 ♦ Canal fermé, conduit à section circulaire ou arrondie (en matière rigide, flexible ou… … Encyclopédie Universelle
tuyau — Tuyau. s. m. Tube. Tuyau de plomb, de fer blanc, de cuivre, de bois, de terre cuite. tuyau de fontaine. tuyau d orgue. tuyau de lunette à longue veuë. On appelle aussi, Tuyau, L ouverture de la cheminée depuis le bas jusqu en haut, par où la… … Dictionnaire de l'Académie française
tuyau — Tuyau, Il vient de Tubus, ou Tubulus, Canalis, Cuniculus, Fistula. Le tuyau des plumes des oiseaux, Caulis pennarum auium. Le tuyau du bled, Stipula. Tuyau d avoine, Calamus auenae. Le tuyau et chalumeau du bled, avoine et semblables, Culmus. Le… … Thresor de la langue françoyse
tuyau — TUYÁU s.m. (Hipism) Cal pe care cei informaţi îl consideră ca foarte probabil câştigător al unei curse. [pron. tüio. / < fr. tuyau]. Trimis de LauraGellner, 27.10.2005. Sursa: DN TUYAU TüIÓ/ s. m. cal pe care cei informaţi îl consideră ca… … Dicționar Român
Tuyau — Pour l’article homonyme, voir Tuyau (conseil). Les tuyauteries d une chaudière. Un tuyau est une canalisation de section circulaire destinée à l écoulemen … Wikipédia en Français
tuyau — (tu iô ; plusieurs disent tui iô) s. m. 1° Petit canal de fer, de plomb, de bois, de terre cuite, etc. Tuyau de fontaine. Les tuyaux d une conduite de gaz. Les tuyaux d un poêle. En tuyaux d orgue, se dit d objets rangés à côté l un de l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TUYAU — s. m. Tube ou canal de fer, de plomb, de fer blanc, de cuivre, de bois, de terre cuite, etc. Tuyau de fontaine. Tuyau de conduite. Tuyau de descente. Poser des tuyaux. Tuyau d orgue. Tuyau de lunette à longue vue. Tuyau capillaire. Le tuyau de ce … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
tuyau — nm., (d un poêle, d une conduite d eau), conduit, conduite : teuyô (Arvillard.228, Billième), tèyô (Beaufort, Cusy, Domessin, Faverges, Granier, Montendry), tiyô (Allues, St Nicolas Cha.), toyô nm. (Albanais.001, Annecy.003, Balme Si.020, Morzine … Dictionnaire Français-Savoyard
TUYAU — n. m. Tube, conduit de fer, de plomb, de fer blanc, de terre cuite, etc. Tuyau de descente. Poser des tuyaux. Tuyau d’orgue. Tuyau de poêle. Tuyau de cheminée. Tuyau d’arrosage. TUYAU désigne encore le Bout creux de la plume des oiseaux, de la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
tuyau — n.m. Renseignement confidentiel : Fier un tuyau. / La famille tuyau de poêle, couples qui pratiquent l adultère réciproque ; les invertis … Dictionnaire du Français argotique et populaire
