-
1 traite
f. (substantivation au fém. du p. p. de traire "tirer" et nombreux sens dér. en a. fr.) 1. доене, издояване; traite mécanique механично доене; 2. изминат път, разстояние; 3. полица, менителница; endosser une traite джиросвам полица; 4. разменна търговия; трафик; traite des nègres търговия с негри. Ќ traite des blanches търговия с бели жени, за да бъдат направени проститутки; d'une seule traite без прекъсване. -
2 traité
m. (de traiter) 1. ръководство; трактат; 2. договор; traité de paix мирен договор; conclure un traité сключвам договор; traité de commerce търговски договор; clauses d'un traité клаузи на договор; le respect d'un traité спазване условията на договор. -
3 sous-traité
m. (de sous-traiter) (pl. sous-traités) договор, основан на друг договор. -
4 traiter
v. (lat. tractare) I. v.tr. 1. третирам, отнасям се; traiter qqn. très mal третирам лошо някого; traiter qqn. d'égal а égal отнасям се с някого като с равен; 2. приемам, угощавам; traiter qqn. en lui offrant un bon repas угощавам някого, като му предлагам добра храна; 3. разисквам; разглеждам; traiter une question обсъждам въпрос; 4. тех. обработвам, преработвам; traiter un minerai преработвам руда; 5. преговарям, водя преговори; 6. лекувам; 7. инф. подлагам информация на обработката на програма; traiter les résultats d'un sondage обработвам резултати от проведен сондаж; 8. окачествявам, наричам; третирам; il l'a traité de tous les noms той го наруга (нарече го с поредица от обидни думи); II. v.intr. 1. водя преговори; j'ai traîté pour trente mille francs преговарях за тридесет хиляди франка; 2. ост. обсъждам, говоря за; излагам вижданията си върху дадена тема, сюжет; se traiter 1. обсъждам се (предмет на обсъждане съм); 2. лекувам се; 3. обръщаме се един към друг, наричаме се. -
5 accéder
v.tr.ind. (lat. accedere) 1. стигам, достигам, влизам, имам достъп до; accéder au corps principal de l'école par 10 marches влизам в главния корпус на училището по 10 стъпала; 2. ост. присъединявам се ( към), съгласявам се, изпълнявам; accéder а un traité присъединявам се към договор; accéder aux prières de qqn. изпълнявам молбата на някого. -
6 accession
f. (lat. accessio) 1. ост. идване; 2. възкачване; accession au trône възкачване на трона; 3. достигане, добиване; accession d'un Etat а l'indépendance добиване на независимост от държава; 4. добавяне, увеличаване, натрупване; 5. присъединяване; accession а un traité присъединяване към договор. -
7 conclure
v. (lat. concludere, de claudere "clore") I. v.tr. 1. сключвам, уреждам; завършвам; conclure un traité сключвам договор; conclure la paix сключвам мир; conclure un marché сключвам сделка; conclure un livre завършвам книга; 2. решавам; 3. заключавам, правя извод; II. v.tr.ind. 1. conclure а давам извод за, заключавам; conclure а l'assassinat давам мнение, че става дума за убийство; 2. conclure de решавам да; conclure de partir решавам да замина; III. v.intr., par ext. давам мнение, заключавам; le temoignage comlut contre lui свидетелството е в негова вреда. Ќ Ant. commencer, entreprendre; exposer, préfacer, presenter. -
8 conclusion
f. (lat. conclusio, de concludere "conclure") 1. сключване; la conclusion d'un traité сключване на договор; 2. заключение, извод; 3. loc. adv. en conclusion в заключение; 4. край, епилог. Ќ Ant. commencement, début, introduction, préambule. -
9 confédérer
v.tr. (lat. confњderare, de fњdus, deris "traité") конфедирирам, образувам съюз, обединявам в съюз, в конфедерация. -
10 domicilier
v.tr. (de domicile) 1. търг., в съчет. domicilier une traite определям място за изплащане на полица или чек; 2. регистрирам местожителство на някого. -
11 ethnologie
f. (gr. ethnos "peuple" et logos "traité") етнология. -
12 insérer
v.tr. (lat. inserere) включвам, вмъквам, вмествам, помествам, поставям, публикувам (във вестник, списание); insérer une clause dans un traité вмъквам клауза в договор; s'insérer v. pron. имплантирам се, прикрепвам се; вмъквам се, съчетавам се; ça s'insère mal dans mon planing това се съчетава трудно с плана ми за деня; les muscles s'insèrent sur les os мускулите се прикрепват към костите. Ќ Ant. ôter, retirer, retrancher. -
13 paix
f. (lat. pax, pacis) 1. мир, състояние на мир; en temps de paix в мирно време; traité de paix мирен договор; 2. мир, мирен договор; faire conclure la paix сключвам мир; 3. покой, тишина, спокойствие; 4. помирение, мир; juge de paix мирови съдия; 5. задружност, съгласие, мир; 6. paix! interj. paix donc! тихо! Ќ paix fourrée привидно спокойствие, мир; en paix спокойно; avoir la paix спокоен съм; faire la paix avec сдобрявам се с някого. -
14 porteur,
euse m., f. (de porter) 1. носач; преносвач; носител; разносвач; 2. m. приносител; предявител; payable au porteur, платим на приносител; porteur, d'une traite приносител на полица; 3. m. транспортен самолет; впрегнат кон, който се язди; 4. adj. опорен, който носи. Ќ porteur, de mort смъртоносен. -
15 ratification
f. (lat. médiév. ratificatio "confirmation") 1. ратификация, ратифициране, утвърждаване; ratification d'un traité ратифициране на договор; 2. дипломатически ратификационен документ. Ќ Ant. annulation. -
16 ratifier
v.tr. (lat. médiév. ratificare, de ratum facere "ratifier") ратифицирам, потвърждавам, утвърждавам; ratifier un traité ратифицирам договор; ratifier un projet утвърждавам проект. Ќ Ant. abroger, annuler, démentir. -
17 retraite2
f. (de re- et traite) втора менителница, полица, която бенифициентът изпраща на длъжника. -
18 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
19 section
f. (lat. sectio) 1. прерязване, отрязване; 2. част от глава на литературно произведение, параграф; section d'un traité de paix част, параграф от мирен договор; 3. архит. схема на сграда в надлъжен профил; 4. геом. сечение; 5. секция; section électorale избирателна секция; 6. жп. участък (на линия за обществен транспорт); 7. воен. взвод. -
20 signer
v.tr. (lat. signare) 1. подписвам; signer un traité подписвам договор; 2. слагам печат; 3. потвърждавам с подпис авторството си; 4. ост. благославям със знака на кръста; se signer прекръствам се.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
traite — [ trɛt ] n. f. • XIVe; subst. au fém. du p. p. de traire « tirer » I ♦ 1 ♦ Vx Action de faire venir, de transporter. ⇒ transport. ♢ (1690) Anciennt Traite des nègres, des noirs : commerce et transport des esclaves noirs. (1846) Traite des blanc … Encyclopédie Universelle
traité — traite [ trɛt ] n. f. • XIVe; subst. au fém. du p. p. de traire « tirer » I ♦ 1 ♦ Vx Action de faire venir, de transporter. ⇒ transport. ♢ (1690) Anciennt Traite des nègres, des noirs : commerce et transport des esclaves … Encyclopédie Universelle
Traité UE — Traité sur l Union européenne Pour les articles homonymes, voir Traité de Maastricht (homonymie). Droit de l Union européenne Traités de l Union européenne : Le droit communautaire primaire Traités ratifiés … de Paris … Wikipédia en Français
Traité CE — Traité instituant la Communauté européenne Pour les articles homonymes, voir Traité de Rome. Droit de l Union européenne Traités de l Union européenne : Le droit communautaire primaire Traités ratifiés … de Paris 195 … Wikipédia en Français
Traité 2+4 — Traité de Moscou (1990) Le Traité de Moscou, également appelé Traité quatre plus deux ou Traité deux plus quatre est un accord international entre les représentants des deux Allemagne (Allemagne de l Ouest et Allemagne de l Est), ainsi que les… … Wikipédia en Français
Traité 4+2 — Traité de Moscou (1990) Le Traité de Moscou, également appelé Traité quatre plus deux ou Traité deux plus quatre est un accord international entre les représentants des deux Allemagne (Allemagne de l Ouest et Allemagne de l Est), ainsi que les… … Wikipédia en Français
traité — 1. (trè té) s. m. 1° Ouvrage où l on traite de quelque art, de quelque science, de quelque matière particulière. • Je crois que je ferai un traité sur l amitié, SÉV. 383. • Je n ai point trouvé dans mon traité de l ingratitude, que je le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Traité — (fr., spr. Träteh), 1) ein Handbuch, Abhandlung; 2) Vergleich, Vertrag. Traité des dames (spr. Träteh de dahm), der 1529 geschlossene Cambrayer Friede … Pierer's Universal-Lexikon
traite — Traite, Apres longue traite de gens … Thresor de la langue françoyse
traite — (Del cat. traite, y este del lat. tractus, trabajado). m. Acción de sacar el pelo al paño con la carda … Diccionario de la lengua española
Traité — (franz., spr. träté), soviel wie Traktat (s. d.) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
