-
1 tard
adv. (lat. tarde "lentement", d'où "tardivement") 1. късно; se lever tard ставам късно; un peu tard, bien tard, trop tard твърде късно (след като вече е изпуснат подходящия момент); le plus tard най-късно; plus tard по-късно, след известно време, за в бъдеще; 2. m. късен час. Ќ mieux vaut tard que jamais погов. по-добре късно, отколкото никога; sur le tard на стари години; tôt ou tard рано или късно. Ќ Ant. tôt. -
2 couche-tard
m.inv. (de coucher et tard) разг. човек, който си ляга късно. Ќ Ant. couche-tôt. -
3 lève-tard
m., f. (de lever et tard) разг. който става късно, поспалан. -
4 attarder
(s') v. pr. (de a- et tard) 1. бавя се, забавям се, закъснявам, спирам се; 2. v.tr. забавям някого. -
5 bientôt
adv. (de bien et tôt) 1. скоро; наскоро; след малко; 2. loc.adv. а bientôt до скоро виждане; 3. ост. бързо; un travail bientôt fait бързо свършена работа. Ќ cela est bientôt dit погов. по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Ќ Ant. tard, tardivement, lentement; longtemps. -
6 couche-tôt
m.inv. (de coucher et tôt) разг. човек, който си ляга рано. Ќ Ant. couche-tard. -
7 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
8 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
9 mieux
adv. (lat. melius) 1. по-добре; tant mieux! толкова по-добре!; faute de mieux по липса на по-хубаво (и това е добре); mieux encore още по-добре; de mon mieux както най-добре мога; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. m. най-хубавото; 3. loc. adv. au mieux колкото се може по-добре; on ne peut mieux чудесно, прекрасно; pour le mieux много добре; le mieux est l'ennemi du bien в равен път не си отбивай колата. а qui mieux, mieux в надпреварване кой най-добре. Ќ Ant. pire. -
10 prématurément
adv. (de prématuré) преждевременно; прибързано. Ќ Ant. tard. -
11 recauser
v.intr. (de re- et causer) отново преговарям, отново разговарям; nous en recauserons plus tard по-късно пак ще разговаряме за това. -
12 remettre
v.tr. (lat. remittere "renvoyer, laisser") 1. поставям отново на предишното място; remettre une chaise а sa place поставям стол на мястото му; 2. обличам, слагам отново; remettre ses chaussures слагам отново обувките си; 3. хир.намествам; 4. връщам; remettre un roman връщам роман (на библиотека); 5. връчвам, доставям; remettre un paquet au destinataire доставям пакет на получателя; 6. отървавам се, прехвърлям на друг; 7. прен. възстановявам, поправям, възвръщам здравето; 8. връщам, възстановявам, въвеждам отново; remettre en marche въвеждам отново в действие; 9. спомням си, припомням си, познавам, разпознавам; remettre qqch. dans l'esprit припомням си нещо; 10. прощавам, опрощавам; помилвам; remettre une dette а qqn. опрощавам дълга на някого; 11. отлагам, отсрочвам; remettre les décisions а plus tard отлагам решенията за по-късно; 12. добавям; remettre du sel добавям сол (в ядене); 13. en remettre прекалявам; 14. сменям, заменям; remettre des piles сменям батерии; 15. (Белгия) връщам ресто; 16. (Белгия) продавам; 17. спорт. изигравам отново; започвам отново; 18. поръчвам си отново пиене; 19. поверявам нещо на някого; se remettre 1. намествам се, настанявам се отново; se remettre а table настанявам се отново на масата; 2. започвам, подхващам наново; se remettre au commerce захващам се отново с търговия; 3. прен. спомням си, припомням си; 4. възвръщам си, възстановявам си здравето; идвам на себе си; se remettre d'une maladie възстановявам се от болест; 5. оставям се в ръцете на, доверявам се на; se remettre entre les mains de Dieu оставям се в ръцете на Бога. Ќ remettre а neuf подновявам; remettre en marche привеждам отново в движение, отново пускам в ход; remettre en bon état привеждам в добър ред, в порядък; remettre qqn. au pas принуждавам някого да спазва задълженията си; s'en remettre а qqn. осланям се на някого, поверявам съдбата си на някого; se remettre le visage de qqn. припомням си лицето на някого. Ќ Ant. confisquer, enlever; garder; hâter, presser. -
13 retarder
v. (lat. retardare, rac. tardus "tard") I. v.tr. 1. забавям, бавя; отсрочвам, отлагам; retarder qqn. забавям някого; retarder le départ de qqn. отлагам тръгването на някого; 2. забавям, правя да закъснее; la pluie retarde le travail дъждът забавя работата; 3. задържам, спирам, забавям; 4. връщам назад (стрелките на часовник); II. v.intr. 1. закъснявам, изоставам; la montre de ma mère retarde часовникът на майка ми изостава; 2. прен. изоставам; retarder sur la mode изоставам от модата; vous retardez (sur une nouvelle) вие не сте в течение, изостанали сте. Ќ Ant. avancer; accélérer, activer; anticiper, hâter. -
14 rural,
e, aux adj. (lat. tard. ruralis, de rus, ruris "compagne") 1. селски, полски; habitat rural, селско жилище; exode rural, обезлюдяване на селските райони; code rural, кодекс от закони, отнасящи се до земеделските имоти; 2. m.pl. селското население. -
15 soir
m. (lat. sero adv. "tard", de serus "tardif") 1. вечер; chaque soir, tous les soirs всяка вечер; 2. следобед. Ќ le soir de la vie поет. старостта; le grand soir революцията. Ќ Ant. matin. -
16 tardillon,
ne m., f. (dimin. de tard) разг. последно родено дете, изтърсак. -
17 tôt
adv. (probabl. lat. pop. °tostum, neutre adv. de tostus "grillé, brûlé", de torrere, par une metaph. semlable aux emplois fig. de brûler, griller (une étape)) рано, скоро; très, trop tôt много рано; beaucoup plus tôt много отдавна; mon travail sera terminé dans quinze jours au plus tôt ще свърша работата си най-малко за петнадесет дни; se lever tôt ставам рано ( по навик). Ќ au plus tôt незабавно; tôt ou tard рано или късно. -
18 trop
adv. (frq. °throp "village, troupeau, tas") 1. много, премного, прекалено много, повече отколкото трябва; твърде, твърде много, излишно; trop tard твърде късно; trop loin много далеч; de trop в повече, в излишък; trop peu твърде малко, недостатъчно; en trop в плюс, в повече, в излишък; trop de много; c'en est trop това е вече много; pas trop не твърде, не особено; 2. m. излишък, остатък, прекалено голямо количество. Ќ trop gratter cuit, trop parler nuit погов. прекаленото говорене може да навлече неприятности на някого; qui trop embrasse, mal étreint посл. който захваща много работи, нито една не свършва. Ќ Ant. pas assez.
См. также в других словарях:
tard — tard … Dictionnaire des rimes
tard — [ tar ] adv. • XIVe; tart 1050; lat. tarde « lentement », d où « tardivement » 1 ♦ Après le moment habituel; après un temps (journée, année, vie humaine, période historique, etc.) considéré comme long. Se lever tard. « Je ne me suis mis à l… … Encyclopédie Universelle
tard — TARD. Adverbe de temps, dont on se sert indifferemment, pour dire, Aprés le temps necessaire, aprés le temps déterminé, aprés le temps convenable, aprés le temps ordinaire & accoustumé. Le secours arriva tard, arriva trop tard, arriva trop tard… … Dictionnaire de l'Académie française
tard — Tard, tantost est adverbe de temps, Sero, Tarde, comme, Il vient bien tard. És anciens Romans se trouve A tard, pour Tard, Il arriva à tard, c est à dire, à heure tardive. Tantost est nom adjectif, Serus, Tardus. Plus tard de trois ans, Triennio… … Thresor de la langue françoyse
Tard — Tard … Deutsch Wikipedia
Tard — Administration … Wikipédia en Français
tard — adv. tard. Son arribats de tard : ils sont arrivés tardivement. A temps o tard : tôt ou tard … Diccionari Personau e Evolutiu
tard — Mot Monosíl·lab Adjectiu variable … Diccionari Català-Català
Tard — Le nom est surtout porté en Charente Maritime et en Vendée. On peut penser au surnom d un homme lent (tardif), mais on envisagera aussi un toponyme, à rapprocher de Tart (trois communes en Bourgogne), avec le sens probable de colline, tertre … Noms de famille
tard — (tar ; le d no se lie jamais) adv. de temps 1° Quand le temps convenable est passé ; après le temps ordinaire. • Le corbeau, honteux et confus, Jura, mais un peu tard, qu on ne l y prendrait plus, LA FONT. Fabl. I, 2. • On se levait trop… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tard — bas·tard·i·za·tion; bas·tard·ize; bas·tard·ly; bus·tard; cos·tard; cus·tard; das·tard; das·tard·ize; das·tard·li·ness; das·tard·ly; dy·na·mi·tard; le·o·tard; mus·tard; mus·tard·er; pe·tard; re·tard·ance; re·tard·an·cy; re·tard·a·tive;… … English syllables
