-
1 befassen
befássen sich sw.V. hb занимавам се (mit etw. (Dat) с нещо); sich gern mit Kindern befassen обичам да се занимавам с деца.* * *r занимавам се, залавям се. -
2 besessen
beséssen adj 1. луд, полудял, безумен, обезумял; 2. обладан, обхванат (от идея, страст); ein besessener Spieler страстен играч; von der Arbeit besessen sein завладян съм изцяло от работата си.* * *a 1. von e-r Idee = обхванат от някоя идея, вманиачен; 2. полудял, побеснял. -
3 bissen
Bíssen m, - 1. хапка, залък; 2. o.Pl. umg леко похапване; mir bleibt der Bissen im Halse stecken залъкът ми пресяда, засяда в гърлото; umg jmdm. die Bissen in den Mund zählen броя някому залъците; umg sich (Dat) den letzten Bissen vom Munde absparen деля, късам от залъка си.* * *der, - хапка, залък. -
4 entlassen
entlássen unr.V. hb tr.V. 1. освобождавам, пускам; 2. уволнявам; 3. изписвам (болен); jmdn. aus dem Gefängnis entlassen освобождавам някого от затвора.* * ** tr (aus) 1. уволнявам (от) 2. пускам (да си отиде); разпускам (ученици). -
5 entschlossen
entschlóssen adj решителен; zu allem entschlossen sein решен съм на всичко; Fest entschlossen Твърдо решен.* * *a решителен; kurz = набързо решен. -
6 erfassen
erfássen sw.V. hb tr.V. 1. хващам, сграбчвам; 2. обхващам, обземам; 3. разбирам, схващам; 4. обхващам, регистрирам (група лица или предмети); der Schwimmer wurde von einem Strudel erfasst плувецът беше увлечен от водовъртеж; Angst, Freude erfasste ihn обхвана го страх, радост; die Bedeutung des Geschehens erfassen схващам значението на събитието; eine Bevölkerungsschicht erfassen обхващам даден слой от населението.* * *tr 1. схващам; 2. обхващам; 3. хващам; -
7 erlassen
erlássen unr.V. hb tr.V. 1. издавам, обнародвам (закон, указ, постановление); 2. отменям, опрощавам (данък, глоба, наказание); Einen Haftbefehl erlassen Издавам заповед за арест.* * ** tr 1. издавам (заповед, закон и пр); 2. опрощавам; erlaЯ mir, darьber zu sprechen не настоявай да говоря за това; -
8 ermessen
erméssen unr.V. hb tr.V. geh преценявам.* * ** tr преценявам. -
9 erpressen
erpréssen sw.V. hb tr.V. 1. изнудвам, шантажирам; 2. изтръгвам (признание, показания).* * *tr изнудвам; прен изтръгвам -
10 essen
éssen (aß, gegessen) unr.V. hb tr.V. ям; itr.V. храня се; Ich esse gern Fisch Обичам да ям риба; zu Mittag essen обядвам; Regelmäßig essen Храня се редовно.* * ** (aЯ, gegessen) tr ям, храня се; zu Mittag, zu Abend обядвам, вечерям; sich an D satt наяждам се на нщ. -
11 fassen
fássen sw.V. hb tr.V. 1. хващам, улавям (bei etw. (Dat), an etw. (Dat) за нещо); 2. залавям, хващам (крадец); 3. обхваща ме (ужас, ярост, страх); 4. побирам; 5. разбирам, схващам, проумявам; 6. формулирам, изразявам; sich fassen съвземам се, овладявам се, успокоявам се; jmdn. am Arm, bei der Hand fassen улавям, хващам някого за ръката; seine Gefühle in Worte fassen изразявам чувствата си с думи; etw. (Akk) kaum/ nicht fassen können не мога да проумея нещо; das Stadion fasst 50 000 Menschen стадионът побира 50 000 души; einen Entschluss fassen вземам решение; sich kurz fassen изказвам се накратко; sich nach dem Schock langsam fassen бавно идвам на себе си след шока.* * *tr 1. хващам, улавям; ловя ; bei der Hand = улавям за ръка; 2. побирам; 3. схващам, разбирам; er kann das nicht = умът му не го побира; r опомням се, успокоявам се, овладявам се; оп in Worte = изразявам, изказвам с думи; fassе dich kurz говори кратко, сбито! e-n EntschluЯ = вземам решение. -
12 fressen
fréssen (fraß, gefressen) unr.V. hb tr.V./itr.V. 1. ям, храня се (за животни); 2. umg pejor лапам, тъпча се, плюскам; 3. поглъщам, изразходвам (гориво); 4. разяждам, прояждам (auch übertr); sich fressen прониквам навътре, пробивам си път; die Katze frisst mir aus der Hand котката яде от ръката ми; das Auto frisst große Mengen Benzin колата гълта големи количества бензин; neid frisst an ihm завист го яде, гложди; das Feuer frisst sich in den Wald огънят си пробива път в гората; umg sie hat einen Narren an ihm gefressen загубила си е ума по него, луда е по него.* * ** (а, е) tr 1. ям (за животни); 2. разяжда; <>sich satt, voll = грубо ям до насита, до преяждане; ich habe es то gefressen! гов до гуша ми е дошло от това! -
13 gelassen
gelássen adj спокоен, невъзмутим.* * *a спокоен, овладял се. -
14 gemessen
geméssen adj 1. бавен, отмерен, равен (крачка, стъпка); 2. сериозен, достоен, сдържан (държане); 3. подходящ, подобаващ; in gemessenem Abstand на подходящо (подобаващо) разстояние.* * *(рр от messen) a сдържан, сериозен, отмерен. -
15 gerissen
geríssen adj umg pejor изпечен (мошеник); отракан, нахален.* * *a отракан, хитър. -
16 gewissen
Gewíssen n o.Pl. съвест; Ein gutes ( reines) Gewissen Спокойна (чиста) съвест; mit gutem Gewissen с чиста съвест; jmdm. ins Gewissen reden апелирам към нечия съвест, бия на съвест; jmdn./etw. (Akk) auf dem Gewissen haben някой (нещо) ми тежи на съвестта.* * *das, - съвест. -
17 hassen
hássen sw.V. hb tr.V. мразя, ненавиждам; etw. (Akk) auf den Tod hassen мразя нещо до смърт.* * *tr мразя, ненавиждам. -
18 hinterlassen
hinterlássen unr.V. hb tr.V. 1. оставям (след себе си); 2. оставям в наследство, завещавам (jmdm. etw. (Akk) някому нещо).* * ** itr оставям наследство, следи, съобщение. -
19 hissen
híssen sw.V. hb tr.V. вдигам (знаме).* * *tr вдигам (знаме, платна на кораб). -
20 infolgedessen
infolgedéssen adv вследствие на това, поради това.* * *av вследствие на това; вследствие на което.
См. также в других словарях:
ssen — pressens ressens … Dictionnaire des rimes
essen — zu Tisch sein; tafeln; (eine) Mahlzeit zu sich nehmen; dinieren; speisen; verspachteln (umgangssprachlich); weghauen (umgangssprachlich); Nahrung aufnehmen; … Universal-Lexikon
Essen — Nahrungsmittel; Lebensmittel; Esswaren; Nahrung; Viktualien (veraltet); Gericht; Mahl; Mahlzeit; Speise; Stadt an der Ruhr (umgangssprachli … Universal-Lexikon
NÉOLITHIQUE — Dès 1865, sir John Lubbock désignait par le terme de Néolithique, conformément à l’étymologie, ce qu’on appelait encore le nouvel âge de la pierre et qu’on continuera à qualifier d’âge de la pierre polie. Pourtant, en 1869, G. de Mortillet, dans… … Encyclopédie Universelle
med-1 — med 1 English meaning: to measure; to give advice, healing Deutsche Übersetzung: “messen, ermessen” Material: A. O.Ind. masti f. “das Messen, Wägen” (*med tis, with in isolierten word not rũckgängig gemachtem alteration from d t… … Proto-Indo-European etymological dictionary
Scandinavian family name etymology — Heritable family names were generally adopted rather late within Scandinavia. Nobility were the first to take names that would be passed on from one generation to the next. Later, clergy, artisans and merchants in cities took heritable names.… … Wikipedia
Humour in Asterix — The humour encountered in the Asterix comics is typically French, often centering on puns, caricatures, and tongue in cheek stereotypes of contemporary European nations and French regions. Much of the humour in the initial Asterix books was… … Wikipedia
Ēhegenoß, der — Der Ēhegenóß, des ssen, plur. die ssen, in der anständigern Schreibart, Personen, die mit einander ehelich verbunden sind, von beyden Geschlechtern. Zuweilen wird Ehegenoß nur allein von dem männlichen, Ehegenossin aber von dem weiblichen… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Albatroß, der — Der Albatróß, des ssen, plur. die ssen, ein ausländischer Name einer Art Wasservögel, welche zu Klein s dreyzehigen Patschützen gehören, und sich am Vorgebirge der guten Hoffnung aufhalten; die Johannis Gans, Plautus Albatrus, Kl … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Almosengenoß, der — Der Almosengenoß, des ssen, plur. die ssen, der die öffentlichen Almosen eines Ortes genießet; in einigen Gegenden, ein Almosenbruder, und, wenn es eine weibliche Person ist, eine Almosenschwester … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Amtsgenoß, der — Der Ámtsgenóß, des ssen, plur. die ssen, zuweilen, obwohl selten, so viel als ein Amtsbruder … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
