-
1 last
{la:st}
I. 1. последен
she was the LAST to arrive тя пристигна последна
the LAST but one предпоследният
the LAST but three четвъртият от края
2. миналия (за седмица, месец, година, годишно време и пр.)
LAST Tuesday миналия вторник
LAST night снощи
3. последен, най-нов, модерен, най-авторитетен, окончателен, решаваш
the LAST thing/word in hats, etc. шапки и пр. последна мода
matter of the LAST importance въпрос от първостепенно значение
the LAST word in science and technics най-новото в науката, последната дума на техниката
4. най-незначителен/маловажен
LAST but not least последен по ред, но не и по значение
to eat every LAST bit of food on one's plate изяждам си всичко (до трошичка)
the LAST Things смъртта, раят и адът
LAST name презиме
II. 1. последен
последно споменат (с the, this, these)
in my LAST в последното си писмо
2. последно действие
to breathe one's LAST издъхвам, умирам
to look one's LAST on something гледам/поглеждам за последен път
3. край, смърт
at (long) LAST най-после, яай-сетне
to/till the LAST докрай, до последния момент, до смъртта си
towards the LAST към края на живота си
we shall never hear the LAST of it има да ни опяват/натякват
to see the LAST of someone виждам гърба на някого, отървавам се от някого
III. 1. последно, накрая
to come LAST идвам последен, последен съм
2. за последен път
IV. 1. продължавам, трая, задържам се (за време)
2. издържам, изтрайвам (докрай) (и с out)
his memory will LAST споменът за него ще живее/пребъде
he won't LAST (out) long разг. няма да го бъде
he won't LAST out the afternoon няма да доживее до вечерта
3. стигам, достатъчен съм (и с out)
we have enough food to LAST (us) for three days имаме храна за три дни
4. трая, не се износвам/развалям, запазвам се (за плат и пр.)
V. n обущарски калъп
to measure someone's foot by one's own LAST съдя за другите по себе си
to stick to one's LAST не се занимавам с работи, от които не разбирам
VI. v слагам на калъп
VII. n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона)* * *{la:st} 1. последен; she was the last to arrive тя пристигна послед(2) {la:st} n 1. последен; последно споменат (с the, this, these{3} {la:st} adv 1. последно, накрая; to come last идвам последен; п{4} {la:st} v 1. продължавам, трая, задържам се (за време); 2. и{5} {la:st} n обущарски калъп; Ћ to measure s.o.'s foot by o.'s {6} {la:st} v слагам на калъп.{7} {la:st} n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона* * *трая; окончателен; отделен; последно; последен; продължавам; прощален; изтекъл; накрая;* * *1. at (long) last най-после, яай-сетне 2. he won't last (out) long разг. няма да го бъде 3. he won't last out the afternoon няма да доживее до вечерта 4. his memory will last споменът за него ще живее/пребъде 5. i. последен 6. ii. последен 7. iii. последно, накрая 8. in my last в последното си писмо 9. iv. продължавам, трая, задържам се (за време) 10. last but not least последен по ред, но не и по значение 11. last name презиме 12. last night снощи 13. last tuesday миналия вторник 14. matter of the last importance въпрос от първостепенно значение 15. she was the last to arrive тя пристигна последна 16. the last but one предпоследният 17. the last but three четвъртият от края 18. the last thing/word in hats, etc. шапки и пр. последна мода 19. the last things смъртта, раят и адът 20. the last word in science and technics най-новото в науката, последната дума на техниката 21. to breathe one's last издъхвам, умирам 22. to come last идвам последен, последен съм 23. to eat every last bit of food on one's plate изяждам си всичко (до трошичка) 24. to look one's last on something гледам/поглеждам за последен път 25. to measure someone's foot by one's own last съдя за другите по себе си 26. to see the last of someone виждам гърба на някого, отървавам се от някого 27. to stick to one's last не се занимавам с работи, от които не разбирам 28. to/till the last докрай, до последния момент, до смъртта си 29. towards the last към края на живота си 30. v. n обущарски калъп 31. vi. v слагам на калъп 32. vii. n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона) 33. we have enough food to last (us) for three days имаме храна за три дни 34. we shall never hear the last of it има да ни опяват/натякват 35. за последен път 36. издържам, изтрайвам (докрай) (и с out) 37. край, смърт 38. миналия (за седмица, месец, година, годишно време и пр.) 39. най-незначителен/маловажен 40. последен, най-нов, модерен, най-авторитетен, окончателен, решаваш 41. последно действие 42. последно споменат (с the, this, these) 43. стигам, достатъчен съм (и с out) 44. трая, не се износвам/развалям, запазвам се (за плат и пр.)* * *last [la:st] I. adj 1. последен; the \last but one предпоследният; the \last but three третият от края; the \last person one would suspect последният човек, в когото някой би се усъмнил; every \last всички до един; in the \last resort, as a \last resort ( resource) в краен случай; 2. минал (за седмица, година и пр.); \last night снощи; 3. последен, най-нов, модерен; най-авторитетен; окончателен, решаващ; the \last figures are not final последните цифри не са окончателни; a matter of the \last importance въпрос от първостепенно значение; the \last word in science последната дума на техниката (науката); the \last ( latest) thing последна мода; 4. най-незначителен, най-маловажен; • \last but not least последен по ред, но не и по значение; the L. Day Второто пришествие; Страшният съд; the L. Supper Тайната вечеря; the \last great change вечният сън, смъртта; to be on o.'s \last legs изхабен (износен) съм, наближава ми краят; to stick to o.'s \last не се бъркам в неща, които не разбирам, занимавам се със своите работи; II. n 1. последен; последно споменат (с the, this, these); the \last of the Stewarts последният (представител на) от Стюартите; in my \last в последното си писмо; 2. последно действие; the \last of pea-time разг. последен етап (стадий); to give s.o. the \last rites причастявам, давам последно причастие (на умиращ); to breathe o.'s \last издъхвам, умирам; we shall never hear the \last of it има да ни натякват за това; to see the \last of s.o. виждам гърба на някого, отървавам се от някого; 3. край; смърт; at ( long) \last най-накрая; най-после; най-сетне; to ( till) the \last докрай, до последния момент; до смъртта; towards the \last към края на живота си; III. adv 1. последно, накрая; \last, we visited Paris накрая посетихме Париж; \last -mentioned споменат най-накрая; to the \last degree прекалено, прекомерно, извънредно; 2. за последен път; IV. last n обущарски калъп; to stick to o.'s \last гледам (собствената) си работа, не се бъркам в работи, от които не разбирам; V. v слагам на калъп; VI. last v 1. продължавам, трая, издържам; задържам се (за време); изтрайвам; to \last the game ( course, week) изтрайвам, издържам до край; 2. стигам, достатъчен съм (за запаси и пр.) (и с out); these apples will \last through the winter тези ябълки ще стигнат за цялата зима; 3. трая, здрав съм, не се износвам (за плат); stuff that will \last for ages плат, който няма скъсване; 4. надживявам ( out); изтрайвам, изкарвам (даден период, за предмет) ( out); надживявам някого; this coat will \last me for years това палто ще ме изкара с години; VII. n издръжливост; VIII. last n ласт (мярка за тегло, различна според стоката, обикн. около 2 т). -
2 natural
{'nætʃrəl}
I. 1. естествен, природен, натурален
NATURAL gas естествен/природен газ
NATURAL selection биол. естествен подбор
NATURAL history/science естествознание, естествени науки
NATURAL forces/phenomena природни сили/явления
someone's NATURAL life целият живот на някого
2. естествен, истински, верен, реален
3. вроден, присъщ, естествен, непристорен
NATURAL poet, etc. роден поет и пр.
with the bravery NATURAL to him с присъщата за него храброст
it comes NATURAL to him удава му се, това му е вродено
4. самороден
5. непросветен, див
6. роден, истински (за родител и пр.)
7. извънбрачен (за дете)
8. муз. основна неалтерована (за музикална степен)
II. 1. идиот по рождение
2. муз. основна неалтерована музикална степен, бекар
3. разг. природно надарен човек (for)
he's a NATURAL for the job той е роден за тази работа
4. разг. нещо очевидно подходящо, нещо, което ще има успех* * *{'natshrъl} I. a 1. естествен, природен, натурален; natural gas есте* * *самороден; присъщ; природен; верен; вроден; див; естествен; закономерен; натурален; нормален; непросветен;* * *1. he's a natural for the job той е роден за тази работа 2. i. естествен, природен, натурален 3. ii. идиот по рождение 4. it comes natural to him удава му се, това му е вродено 5. natural forces/phenomena природни сили/явления 6. natural gas естествен/природен газ 7. natural history/science естествознание, естествени науки 8. natural poet, etc. роден поет и пр 9. natural selection биол. естествен подбор 10. someone's natural life целият живот на някого 11. with the bravery natural to him с присъщата за него храброст 12. вроден, присъщ, естествен, непристорен 13. естествен, истински, верен, реален 14. извънбрачен (за дете) 15. муз. основна неалтерована (за музикална степен) 16. муз. основна неалтерована музикална степен, бекар 17. непросветен, див 18. разг. нещо очевидно подходящо, нещо, което ще има успех 19. разг. природно надарен човек (for) 20. роден, истински (за родител и пр.) 21. самороден* * *natural[´nætʃərəl] I. adj 1. естествен, природен, натурален;
atural increase естествен прираст;
atural selection естествен подбор;
atural history естествена история;
atural science естествознание, естествени науки;
atural weapons естествено оръжие (зъби, нокти, юмруци);
atural forces ( phenomena) природни сили (явления);
atural resources природни ресурси; (за човек) вродени, присъщи качества;
atural philosophy ост. физика;
atural philosopher ост. физик;
atural dialectics диалектика на природата; the term of o.'s
atural life цял живот; 2. естествен, истински, верен; most
atural representation of life най-вярно представяне на живота; 3. вроден, присъщ;
atural charm естествен чар;
atural talents ( gifts) вроден талант (дарба);
atural linguist ( poet) роден езиковед (поет); with the bravery
atural to him с присъща за него храброст; it comes
atural to him удава му се; това му е вродено; 4. самороден; 5. непросветен, див; нецивилизован; 6. нормален; 7. извънбрачен; 8. муз. основен (за тон);
atural justice правосъдие, основано на изконни човешки принципи; естествено право; неписано правосъдие;
atural key ключ С; II. n 1. идиот; 2. муз. основен тон; бекар; 3. ам. разг. надарен човек, талант; 4. карти печеливша комбинация при първо раздаване; it's a
atural прен. чудо нещо; лесна работа. -
3 term
{tə:m}
I. 1. срок, период
during his TERM of office докато беше на служба/заемаше този пост
presidential TERM президентски мандат
2. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца)
to owe a TERM's rent дължа наем за 3 месеца
3. семестър, учебен срок
during TERM през учебно време
4. съдебна сесия
5. мат. член
6. лог. член (на силогизъм)
7. термин
рl изрази, фразеология, език
in TERMs of approval одобрително
in flatterin/glowing TERMs ласкаво, хвалебствено
in TERMs of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с
in TERM s of science на езика на/от гледна точка на науката
his work is not profitable in TERMs of money работата му не e изгодна от парична гледна точка
in TERMs of metrical measures превърнато в метрична система
in set TERMs ясно, определено, решително, недвусмислено
8. ост. край, граница
9. край на периода на нормалната бременност
she has reached her TERM време e да ражда (за бременна жена)
10. мед. менструация, период
11. рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар
what are your TERMs for lessons? колко вземате за уроци? on easy TERMs на износна цена, при изгодни условия
not on any TERM на никаква цена, за нищо на света
on these TERM s при тези условия
to come to TERM s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с)
the enemy came to TERMs неприятелят капитулира
to bring someone to TERMs принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми
on TERMs of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала
12. лични отношения
to be on good/friendly TERMs with в добри/приятелски отношения съм с
we are not on speaking TERMs не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме
13. ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин
TERM of reference компетенция, ресор, инструкции
II. v наричам, назовавам, определям като* * *{tъ:m} n 1. срок, период; during his term of office докато беше на (2) {tъ:m} v наричам, назовавам, определям като.* * *член; срочен; срок; термин; условие; триместър; период; понятие; именувам; наричам; назовавам;* * *1. 1 ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин 2. 1 лични отношения 3. 1 рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар 4. during his term of office докато беше на служба/заемаше този пост 5. during term през учебно време 6. his work is not profitable in terms of money работата му не e изгодна от парична гледна точка 7. i. срок, период 8. ii. v наричам, назовавам, определям като 9. in flatterin/glowing terms ласкаво, хвалебствено 10. in set terms ясно, определено, решително, недвусмислено 11. in term s of science на езика на/от гледна точка на науката 12. in terms of approval одобрително 13. in terms of metrical measures превърнато в метрична система 14. in terms of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с 15. not on any term на никаква цена, за нищо на света 16. on terms of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала 17. on these term s при тези условия 18. presidential term президентски мандат 19. she has reached her term време e да ражда (за бременна жена) 20. term of reference компетенция, ресор, инструкции 21. the enemy came to terms неприятелят капитулира 22. to be on good/friendly terms with в добри/приятелски отношения съм с 23. to bring someone to terms принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми 24. to come to term s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с) 25. to owe a term's rent дължа наем за 3 месеца 26. we are not on speaking terms не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме 27. what are your terms for lessons? колко вземате за уроци? on easy terms на износна цена, при изгодни условия 28. край на периода на нормалната бременност 29. лог. член (на силогизъм) 30. мат. член 31. мед. менструация, период 32. ост. край, граница 33. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца) 34. рl изрази, фразеология, език 35. семестър, учебен срок 36. съдебна сесия 37. термин* * *term[tə:m] I. n 1. срок, период; in the short ( medium, long) \term в кратко- (средно- дълго) срочен план; for \term of o.'s life до живот; пожизнен; to serve o.'s \term излежавам си наказанието; \term of patent срок на действие на патент; \term of priority приоритетен срок; \term of validity срок на валидност; срок на действие; \term of years юрид. срочно право; 2. pl условия, клаузи (на договор и пр.); условия за плащане, цена; хонорар; usual \terms обикновени условия на експлоатация; \terms of reference компетенция, мандат, права (на комисия и пр.); \term of trade условия на търговия, външнотърговски баланс; \term structure of interest rates структура на лихвените проценти в зависимост от сроковете; on these \terms при тези условия; to come to ( to make) \terms 1) постигам споразумение; 2) капитулирам, предавам се; to bring the enemy to \terms принуждавам неприятеля да капитулира, да приеме условията; on easy \terms при износни условия, на износна цена; not on any \terms на никаква цена, за нищо на света; 3. лични отношения; to be on good ( friendly) \terms with в добри (приятелски) отношения съм с; we are not on speaking \terms не си говорим, скарани сме; 4. семестър, срок; during \term през семестъра, през учебно време; to keep o.'s \terms редовно записвам семестри; to eat o.'s \terms уча за адвокат; 5. термин; pl изрази, език, фразеология; начин на изразяване; in \terms of с езика на; от гледище на; превърнат в; изчислен с; in \terms of approval одобрително; in \terms of figures с езика на цифрите; in set \terms определено, решително; to be thinking in \terms of ( doing s.th.) възнамерявам да, стремя се към, гледам с едно око на; 6. съдебна сесия; 7. ост. край, граница; to set ( put) a \term to определям края на; to have reached o.'s \term време е да ражда (за бременна жена); 8. мед. менструация; 9. платежен срок, ден за плащане (обикн. на 3 месеца); 10. мат. член; елемент; лог. член (на силогизъм); \term by \term почленно; absolute \term постоянен (свободен) член; член на уравнение, който не съдържа неизвестна величина; dominant \term главен (основен) член; \term of fraction член на дроб; 11. ист., рим. граничен стълб, често с бюста на бог Термин; II. v наричам, назовавам; определям като; изразявам. -
4 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен.
См. также в других словарях:
Science (Philosophies of) — Philosophies of science Mach, Duhem, Bachelard Babette E.Babich THE TRADITION OF CONTINENTAL PHILOSOPHY OF SCIENCE If the philosophy of science is not typically represented as a ‘continental’ discipline it is nevertheless historically rooted in… … History of philosophy
Science des materiaux — Science des matériaux La science des matériaux regroupe l étude et la mise en œuvre des matériaux qui constituent les objets qui nous entourent (métaux, polymères, semiconducteurs, céramiques, verres, etc.). Elle est au cœur de beaucoup des… … Wikipédia en Français
Science moderne — Science Pour les articles homonymes, voir Science (homonymie). Prométhée apportant le feu a … Wikipédia en Français
Science-Fiction — Pour les articles homonymes, voir SF. La science fiction, prononcée /sjɑ̃s.fik.sjɔ̃/ (abrégé en SF), est un genre narratif (principalement littéraire et cinématographique) structuré par des hypothèses sur ce que pourrait être le futur et/ou les… … Wikipédia en Français
Science Fiction — Pour les articles homonymes, voir SF. La science fiction, prononcée /sjɑ̃s.fik.sjɔ̃/ (abrégé en SF), est un genre narratif (principalement littéraire et cinématographique) structuré par des hypothèses sur ce que pourrait être le futur et/ou les… … Wikipédia en Français
Science fiction — Pour les articles homonymes, voir SF. La science fiction, prononcée /sjɑ̃s.fik.sjɔ̃/ (abrégé en SF), est un genre narratif (principalement littéraire et cinématographique) structuré par des hypothèses sur ce que pourrait être le futur et/ou les… … Wikipédia en Français
science — [ sjɑ̃s ] n. f. • 1080; lat. scientia, de scire « savoir » I ♦ 1 ♦ Vx ou littér. Connaissance exacte et approfondie. ⇒ connaissance, 2. savoir. L arbre de la science du bien et du mal. Science de l avenir. ⇒ prescience. Savoir qqch. de science… … Encyclopédie Universelle
Science & Vie Junior — Science Vie Junior Science Vie Junior {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
Science & vie junior — Science Vie Junior Science Vie Junior {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
Science et vie junior — Science Vie Junior Science Vie Junior {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
Science-Fiction — [ˌsaɪəns ˈfɪkʃən̩] (auch Sciencefiction, fachsprachlich oft Science Fiction, nach alter Rechtschreibung Science fiction; abgekürzt Sci Fi, SciFi [saɪ̯fɪ̯] oder SF) ist ein Genre innerhalb der Literatur und des Films, aber auch anderer Disziplinen … Deutsch Wikipedia
