-
1 santé
f. (lat. sanitas, atis, de sanus) 1. здраве; perdre la santé загубвам си здравето; être en bonne santé в добро здраве съм; avoir une petite santé имам деликатно здраве; comment va la santé? как сме със здравето?; 2. здравеопазване; maison de santé болнично заведение; 3. наздравица; а votre santé! за ваше здраве! наздраве; boire а la santé de qqn. пия за здравето на някого. Ќ avoir une santé самоуверен съм; une santé de fer желязно здраве; se refaire une santé възстановявам силите си; santé passe richesse здравето е по-ценно от богатството. Ќ Ant. maladie. -
2 salut
m. (lat. salus, utis n. f. "santé", et par ext. "action de sauhaiter bonne santé") 1. спасение, избавление, спасяване (от смърт); 2. рел. спасение, избавление на душата; armée du salut Армия на спасението (протестантска организация); 3. поздрав, привет; чест; salut, les copains! здравейте, приятели! salut militaire военна чест (поздрав като се вдига ръката към главата); 4. мор. салют; 5. църк. вечерня ( служба). Ќ а bon entendeur salut! който има уши, да слуша! -
3 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
4 altération1
f. (bas lat. alteratio) 1. изменение, промяна; 2. повреждане; разваляне; altération1 de la santé влошаване, увреждане на здравето; 3. подправяне, фалшифициране (на пари, мляко и др.); altération1 de monnaies фалшифициране на монети; 4. изопачаване; 5. прен. охладяване, разваляне (на приятелството); 6. муз. музикален знак за променяне тона на нота (бемол, диез); 7. геол. трансформация на скалЈте. -
5 altérer1
v.tr. (lat. alterare) 1. изменям, променям; 2. повреждам, развалям, увреждам; altérer1 sa santé увреждам здравето си; 3. подправям, фалшифицирам; altérer1 des monnaies фалшифицирам монети; 4. изопачавам; 5. прен. развалям, влошавам; s'altérer1 1. изменям се, променям се; 2. повреждам се, развалям се, влошавам се. Ќ Ant. désaltérer. -
6 amélioration
f. (de améliorer) 1. зем. подобрение, мелиорация на почва; 2. подобрение; amélioration de son état de santé подобрение на здравословното му състояние. Ќ Ant. empirement, dégradation. -
7 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
8 bilan
m. (it. bilancio "balance") баланс, равносметка; faire le bilan de la situation правя равносметка на ситуацията; bilan consolidé консолидиран баланс (на основното предприятие и неговите филиали); bilan des recettes et des dépenses баланс на приходите и разходите. Ќ bilan nutritif мед. баланс на обмяна на веществата; déposer son bilan обявявам фалит; bilan de santé основен медицински преглед на човек. -
9 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
10 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
11 chancelant,
e adj. (de chanceler) 1. залитащ, несигурен; pas chancelant, несигурна стъпка; 2. прен. разклатен, разколебан, разтреперан; santé chancelant,e разклатено здраве. Ќ Ant. assuré, ferme, fort, solide. -
12 compromettre
v. (lat. jurid. compromittere) I. v.tr. 1. излагам, компрометирам, поставям в неприятно положение, злепоставям; подбивам авторитета, уронвам престижа; compromettre qqn. компрометирам някого, излагам някого; 2. увреждам, рискувам; compromettre sa santé увреждам здравето си; II. v.intr. юр. приемам арбитраж (за разрешаване на спор); III. v. pron. se compromettre компрометирам се, излагам се. Ќ Ant. justifier; affermir, assurer, garantir. -
13 conserver
v.tr. (lat. conservare) 1. пазя, запазвам, опазвам; conserver un secret пазя тайна; le sport conserve la santé спортът запазва здравето; 2. консервирам; conserver de la viande консервирам месо; se conserver запазвам се, консервирам се. Ќ Ant. perdre, détruire, altérer; abîmer. -
14 débile
adj. (du lat. debilis) 1. слаб, изтощен, немощен, хилав; une santé débile разстроено здраве; 2. m. в съчет. débile mental слабоумен, ненормален; 3. разг. глупак, простак. Ќ Ant. fort, vigoureux. -
15 délabrement
m. (de délabrer) 1. изпокъсаност, разкъсаност, парцаливост; 2. разнебитеност; лошо състояние; délabrement de la santé разстройство на здравето. Ќ Ant. force, prospérité, solidité. -
16 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
17 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
18 florissant,
e adj. (de florir "fleurir") 1. цъфтящ, цветущ; santé florissant,e цветущо здраве; 2. процъфтяващ, проспериращ; commerce florissant, просперираща търговия. Ќ Ant. pauvre, décadent. -
19 fragile
adj. (lat. fragilis) 1. чуплив, трошлив; 2. крехък; santé fragile крехко здраве; 3. непостоянен, променлив; bonheur fragile непостоянно щастие; 4. временен, краткотраен. Ќ Ant. solide, durable; stable; ferme. -
20 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
SANTÉ — Si, depuis le développement de la pathologie, on n’emploie plus le mot de maladie(s) qu’au pluriel, a survécu trop longtemps la notion de santé (au singulier), concept vide mais unique pour lequel on s’efforce de trouver alors une espèce de… … Encyclopédie Universelle
Sante — Santé La santé est un état de complet bien être physique, mental et social, et ne consiste pas seulement en une absence de maladie ou d infirmité. Cette définition est celle du préambule[1] de 1946 à la Constitution de l organisation mondiale de… … Wikipédia en Français
santé — Santé. s. f. Estat de celuy qui est sain, qui se porte bien. Bonne santé. parfaite santé. santé entiere, robuste, forte santé. foible santé. santé delicate. cela ruine la santé. avoir soin de sa santé. estre en santé. conserver sa santé.… … Dictionnaire de l'Académie française
santé — Santé, Salus, Sanitas, Salubritas, Bona valetudo. Santé ou maladie, Valetudo. Bonne santé, Bona vel Prospera valetudo. Santé entiere, Incolumitas. Meilleure santé, Firmior valetudo. Pleine santé, Integra valetudo. Avoir esgard à sa santé, Parcere … Thresor de la langue françoyse
Sante — ist der Familienname folgender Personen: Georg Wilhelm Sante (1896–1984), deutscher Historiker und Archivar Günther Sante (1920–1993), deutscher Politiker (CDU) und Mitglied des Niedersächsischen Landtages Wilhelm Sante (1886–1961), Ministerial… … Deutsch Wikipedia
Sante — (Калифея (Халкидики),Греция) Категория отеля: Адрес: Efxinos Pontos & 25th Martiou 6, Калифея (Халк … Каталог отелей
santé — SANTÉ: trop de santé, cause de maladie … Dictionnaire des idées reçues
sante — sante, santer obs. forms of saint, saunter … Useful english dictionary
Santé — Cet article concerne le concept général. Pour la prison située à Paris, voir prison de la Santé. La Star of Life désignant la santé générale. La santé est un état de complet bien êtr … Wikipédia en Français
santé — (san té) s. f. 1° État de celui qui est sain, qui se porte bien ; exercice permanent et facile de toutes les fonctions de l économie. • Je vous pourrais servir de quelque chose si j avais de la santé, BALZ. liv. II, lett. 3. • Je ne croirai … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SANTÉ — s. f. État de celui qui est sain, qui se porte bien. Bonne santé. Mauvaise santé. Parfaite santé. Santé entière, ferme, robuste. Forte santé. Santé chancelante. Santé délicate. Santé brillante. L éclat de la santé. Un visage brillant,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
