-
41 reversal
{ri'və:sl}
1. обръщане
преобръщане, кaтypване, разместване, връщане (назад), промяна
2. тех. обръщане посоката на движението, реверсиране, обратно движение/ход
3. ел. смяна на полярността
4. метеор. смяна на посоката на вятъра на 180
5. юр. отменяне, анулиране
6. влошаване* * *{ri'vъ:sl} n 1. обръщане; преобръщане, кaтypване; разместван* * *обръщане; преобръщане; анулиране; промяна; разместване;* * *1. влошаване 2. ел. смяна на полярността 3. метеор. смяна на посоката на вятъра на 180 4. обръщане 5. преобръщане, кaтypване, разместване, връщане (назад), промяна 6. тех. обръщане посоката на движението, реверсиране, обратно движение/ход 7. юр. отменяне, анулиране* * *reversal[ri´və:səl] n 1. обръщане, извръщане, преобръщане, катурване, разместване; връщане (назад); промяна; променяне посоката на движение; a \reversal of fortune обрат на съдбата; 2. тех. заден (обратен) ход; 3. юрид. отменяне, отмяна, анулиране; 4. провал, загуба. -
42 slashing
{'slæʃiŋ}
1. остър, сатиричен, саркастичен, жесток, безпощаден
2. шибащ (за дъжд и пр.)
3. смел, стремителен
4. разг. първокласен, отличен
5. огромен* * *{'slashin} а 1. остър, сатиричен, саркастичен; жесток, безпощ* * *яростен; стремителен; строг; смел; рязък;* * *1. огромен 2. остър, сатиричен, саркастичен, жесток, безпощаден 3. разг. първокласен, отличен 4. смел, стремителен 5. шибащ (за дъжд и пр.)* * *slashing[´slæʃiʃ] I. adj 1. рязък, строг; яростен; \slashing criticism безпощадна критика; \slashing rain шибащ дъжд; FONT face=Times_Deutsch◊ adv slashingly; 2. смел, стремителен; 3. разг. първокласен, чудесен, прекрасен; \slashing fortune огромно състояние; II. n 1. вж slash 2. pl отпадъци (при сечене и фасониране на дървен материал); III. slashing n мин. подкопаване; разширение на минна изработка чрез подкопаване. -
43 smile
{smail}
I. n усмивка
to be all SMILEs изглеждам много щастлив, много съм любезен, разливам се в усмивки
to give a faint SMILE усмихвам се едва-едва
II. 1. усмихвам се (и прен. on, upon)
to SMILE a bitter smile усмихвам се горчиво
to keep smiling не преставам да се усмихвам, не падам духом при нещастие/неприятност
2. изразявам с усмивка, усмихвам се в знак на (съгласие и пр.)
to SMILE a welcome посрещам/поздравявам с усмивка
to come up smiling разг. бързо се съвземам след неуспех* * *{smail} n усмивка; to be all smiles изглеждам много щастлив; много (2) {smail} v 1. усмихвам се (и прен. on, upon); to smile a bitter* * *усмихвам се; усмивка;* * *1. i. n усмивка 2. ii. усмихвам се (и прен. on, upon) 3. to be all smiles изглеждам много щастлив, много съм любезен, разливам се в усмивки 4. to come up smiling разг. бързо се съвземам след неуспех 5. to give a faint smile усмихвам се едва-едва 6. to keep smiling не преставам да се усмихвам, не падам духом при нещастие/неприятност 7. to smile a bitter smile усмихвам се горчиво 8. to smile a welcome посрещам/поздравявам с усмивка 9. изразявам с усмивка, усмихвам се в знак на (съгласие и пр.)* * *smile [smail] I. n усмивка; to force a \smile опитвам насила да се усмихна; to give a faint \smile подсмихвам се, усмихвам се с крайчеца на устните си; to be all \smiles много съм щастлив; II. v усмихвам се; to \smile at усмихвам (смея) се на; осмивам, присмивам се на; пренебрегвам; to \smile (up)on показвам благоразположение към; Fortune has \smiled on me съдбата ми се усмихна; to keep smiling запазвам усмивката си, не преставам да се усмихвам; прен. посрещам неприятност с усмивка; to come up smiling окопитвам се, оправям се, съвземам се; to \smile a bitter \smile усмихвам се горчиво; to \smile a welcome посрещам някого с усмивка. -
44 surpassing
{sə'pa:siŋ}
a превъзхождащ, ненадминат, изключителен
she was of SURPASSING beauty тя беше невиждана хубавица* * *{sъ'pa:sin} а превъзхождащ; ненадминат, изключителен; she* * *превъзхождащ; надминаващ;* * *1. a превъзхождащ, ненадминат, изключителен 2. she was of surpassing beauty тя беше невиждана хубавица* * *surpassing[sə:´pa:siʃ] adj превъзхождащ; изключителен; what a \surpassing piece of good fortune! какъв невероятен (страхотен) късмет!FONT face=Times_Deutsch ◊ adv surpassingly. -
45 vicissitude
{vi'sisitju:d}
1. превратност, (рязка) промяна
2. поет. смяна, редуване* * *{vi'sisitju:d} n 1. превратност, (рязка) промяна; 2. поет* * *превратност;* * *1. поет. смяна, редуване 2. превратност, (рязка) промяна* * *vicissitude[vi´sisi¸tju:d] n 1. превратност, (рязка) промяна, обрат; the \vicissitudes of fortune превратностите на съдбата; the \vicissitudes of life изненадите на живота; 2. ост., поет. промяна, смяна, редуване, изреждане. -
46 wheel
{wi:l}
I. 1. колело
ground/landing WHEELs ав. колесници на самолет
2. ост. велосипед
3. волан, кормило, щурвал
to take the WHEEL хващам кормилото, прен. поемам ръководството
the man at the WHEEL кормчията, разг. ръководителят, главният
4. въртене, кръгообразно движение
5. чекрък
6. грънчарско колело
7. ист. колело за изтезания
8. разг. важна/отговорна/влиятелна личност (ам. и big WHEEL)
9. ам. рефрен
10. pl sl. моторно превозно средство, особ. лека кола
11. ам. sl. долар
12. огнено колело (фойерверк)
WHEELs of life жизнени процеси
the WHEELs of government/state държавният апарат
to grease the WHEELs давам рушвет
to go on (oiled) WHEELs вървя гладко/като по мед и масло
WHEELs within WHEELs сложно/заплетено положение, преплитане на интереси, скрити въздействия/подбуди
fly on the WHEEL фуклъо
to break a fly/a butterfly on the WHEEL наказвам прекомерно строго, полагам големи усилия за дребна работа
II. 1. карам, движа, тегля (кола, количка и пр.)
2. карам, прекарвам, превозвам (стоки, товари)
3. карам с голяма скорост
to WHEEL along карам/движа се гладко
4. поставям колела на
5. въртя (се), обръщам (се), завъртвам (се), извъртам (се) (about, round)
to WHEEL about/around прен. променям мнението/тактиката си, обръщам се на 180
6. бутам, тикам (количка, мебели на колелца и пр.)
вкарвам (in, into в)
изкарвам (out, out of от)
7. въртя се, вия се (за птица и пр.)
8. пътувам с/возя се в кола, карам велосипед
WHEEL and deal ам. разг., търг., пол. правя машинации, действувам безскрупулно* * *{wi:l} n 1. колело; ground/landing wheels ав. колесници на самолет;(2) {wi:l} v 1. карам, движа, тегля (кола, количка и пр.); 2. к* * *щурвал; волан; колело;* * *1. 1 ам. sl. долар 2. 1 огнено колело (фойерверк) 3. fly on the wheel фуклъо 4. ground/landing wheels ав. колесници на самолет 5. i. колело 6. ii. карам, движа, тегля (кола, количка и пр.) 7. pl sl. моторно превозно средство, особ. лека кола 8. the man at the wheel кормчията, разг. ръководителят, главният 9. the wheels of government/state държавният апарат 10. to break a fly/a butterfly on the wheel наказвам прекомерно строго, полагам големи усилия за дребна работа 11. to go on (oiled) wheels вървя гладко/като по мед и масло 12. to grease the wheels давам рушвет 13. to take the wheel хващам кормилото, прен. поемам ръководството 14. to wheel about/around прен. променям мнението/тактиката си, обръщам се на 180 15. to wheel along карам/движа се гладко 16. wheel and deal ам. разг., търг., пол. правя машинации, действувам безскрупулно 17. wheels of life жизнени процеси 18. wheels within wheels сложно/заплетено положение, преплитане на интереси, скрити въздействия/подбуди 19. ам. рефрен 20. бутам, тикам (количка, мебели на колелца и пр.) 21. вкарвам (in, into в) 22. волан, кормило, щурвал 23. въртене, кръгообразно движение 24. въртя (се), обръщам (се), завъртвам (се), извъртам (се) (about, round) 25. въртя се, вия се (за птица и пр.) 26. грънчарско колело 27. изкарвам (out, out of от) 28. ист. колело за изтезания 29. карам с голяма скорост 30. карам, прекарвам, превозвам (стоки, товари) 31. ост. велосипед 32. поставям колела на 33. пътувам с/возя се в кола, карам велосипед 34. разг. важна/отговорна/влиятелна личност (ам. и big wheel) 35. чекрък* * *wheel [wi:l] I. n 1. колело; cog \wheel (spur \wheel) зъбно колело; ground ( landing) \wheels ав. колесници на самолет; Fortune's \wheel колелото на щастието, на съдбата; third ( fifth) \wheel пето колело, излишен човек; 2. щурвал, кормило; волан; to take the \wheel хващам кормилото, прен. поемам ръководството; the big \wheel, the man at the \wheel кормчията; разг. главният; 3. ам. велосипед; 4. чекрък; 5. грънчарско колело; 6. въртене, кръгообразно движение; 7. тех. шлифовъчен кръг; 8. ист. колело, на което са връзвали престъпници, за да им счупят костите с чук; to break on the \wheel чупя костите на ( престъпник); • the \wheels of life жизнените процеси; the \wheels of State ( government) държавният апарат; to grease the \wheels подпомагам ( процес), способствам (нещо да върви гладко); to put a spoke in s.o.'s \wheel спъвам, осуетявам плановете на някого; to set the \wheels in motion задвижвам машината (колелата); стартирам (процес и пр.); to put o.'s shoulder to the \wheel залавям се енергично за работа (да подпомагам); to spin o.'s \wheels ам. тъпча на едно място, не напредвам, не постигам резултат; \wheels within \wheels сложно (заплетено) положение; преплитане на интереси (мотиви); to reinvent the \wheel прен. откривам Америка; II. v 1. карам (движа) кола, количка; изкарвам ( out); 2. карам, прекарвам (стоки, товари); поставям колело на; 3. карам с голяма скорост; 4. обръщам (се), извъртам (се) (и \wheel round); right ( left) \wheel! дясното (лявото) рамо напред! 5. вия се (за птица); 6. карам велосипед; карам, возя се в кола; 7. прен. променям си мнението ( about, around); 8. тех. шлифовам с шлифовъчен кръг; • \wheel and deal заговорнича, правя машинации. -
47 abandonner
v.tr. (de abandon) 1. изоставям, напускам; 2. отказвам се (от имот, богатство); abandonner sa fortune а qqn. давам богатството си на някого; 3. занемарявам, пренебрегвам; 4. поверявам; abandonner son pourvoir а qqn. поверявам властта си на някого; 5. прекратявам; abandonner les recherches прекратявам проучванията; 6. отпускам; abandonner les rênes отпускам юздите; s'abandonner v. pron. 1. оставям се, предавам се на; 2. ост. отдавам се (за жена); 3. отпускам се; 4. доверявам се ( на някого). Ќ abandonner un bâtiment navigable изоставям кораб след крушение. Ќ Ant. rechercher, soigner, soutenir; continuer, garder, maintenir; résister; raidir(se); (se)méfier. -
48 arrondir
v.tr. (de a- et rond) 1. закръглям, заоблям; 2. мат. закръглям число; 3. прен. разширявам, увеличавам; arrondir sa fortune увеличавам си богатството; 4. оглаждам, изглаждам; 5. грам. нареждам, подреждам; 6. геогр. заобикалям; arrondir un cap заобикалям нос; s'arrondir заоблям се, закръглям се; разширявам се, увеличавам се (за богатство и др.). -
49 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
50 besoin
m. (du frq. °bisunni "soin") 1. нужда, потребност, необходимост; en cas de besoin в случай на нужда; sentir, éprouver, ressentir le besoin de изпитвам нуждата от; pl. необходимото за живот; pourvoir aux besoins de ses parents издържам родителите си; 2. тежко материално положение; нужда, бедност; être dans le besoin намирам се в нужда; 3. loc. adv. au besoin в случай на нужда; au besoin on connaît les amis приятел в нужда се познава; état de besoin мед. привикване, зависимост; faire ses besoins ходя по нужда; avoir besoin de нуждая се от; avoir besoin que (+ subj.) трябва, необходимо е да; il est besoin de лит. необходимо е да; s'il en est besoin, si besoin est ако е необходимо. Ќ Ant. dégoût, saciété, abondance, aisance, fortune, prospérité, richesse. -
51 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
52 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
53 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
54 galvauder
v. (p.-к. de galir "sauter, s'élancer" et d'un norm. °vauder "aller de côté et d'autre") I. v.tr. 1. разпилявам; galvauder sa fortune разпилявам имота си; galvauder son talent разпилявам таланта си; 2. ост. развалям, провалям; 3. прен., разг. излагам, опозорявам; galvauder un nom prestigieux опозорявам престижно име; galvauder une idée опозорявам идея; II. v.intr. ост. скитам се, мотая се без нищо да върша; se galvauder 1. унижавам се; 2. развалям се, пропадам. -
55 gaspiller
v.tr. (dial. de l'Ouest gapailler et provenç. gaspilha; probabl. d'o. gaul.) пръскам, прахосвам, безразборно харча; gaspiller sa fortune прахосвам богатството си; gaspiller son talent прахосвам таланта си. Ќ Ant. économiser, épargner, conserver. -
56 gêne
f. (altér., d'apr. géhenne, de l'a. fr. gehine "torture", de gehir "avouer"; frq. °jehhjan) 1. неудобно положение; затруднение, притеснение; éprouver de la gêne изпитвам притеснение; avoir de la gêne а respirer имам затруднения при дишане; 2. ост. немотия, оскъдица, безпаричие, материално затруднение; être dans la gêne в трудно материално положение съм; 3. ост. изтезание, мъчение; уред за изтезание; 4. смущение, притеснение, неудобство. Ќ où il y a de la gêne il n'y a pas de plaisir погов. нахалните винаги са по-щастливи; sans gêne безцеремонно. Ќ Ant. aisance, facilité, liberté; fortune; aplomb, assurance, familiarité. Ќ Hom. gène. -
57 impôt
m. (lat. impositum, p.p. de imponere "imposer") данък, налог, контрибуция; impôts directs (indirects) преки (косвени) данъци; impôt foncier данък върху недвижими имоти; impôt agricole unique единен селскостопански данък; l'impôt du sang задължителна военна служба; soumettre а l'impôt облагам с данък; exonération d'impôts освобождаване от данъци; impôt sur les sociétés корпоративен данък; impôt sur le revenu данък върху доходите; impôt а la consommation данък върху потреблението; impôt de quotité пропорционален данък; impôt sur la fortune данък върху имуществото; impôt sur le revenu des personnes physiques (I.R.P.P.) данък общ доход ( ДОД). -
58 indigence
f. (lat. indigentia) 1. ост. нищета; vivre dans l'indigence живея в нищета; 2. хората, които живеят в нищета, беднотия (бедните); 3. прен. интелектуална бедност. Ќ Ant. fortune, richesse, luxe, abondance. -
59 indigent,
e adj. (lat. indigens) 1. ост. много беден; 2. m., f. беден човек, бедняк; 3. прен. скромен, рядък, беден; végétation indigent,e бедна растителност; imagination indigent,e бедно въображение. Ќ Ant. fortuné, riche. -
60 infortune
f. (lat. infortunium) 1. лит. нещастие, беда; tomber dans l'infortune изпадам в нещастие; frère d'infortune другар по нещастие; 2. pl. злополучие. Ќ Ant. bonheur, prospérité, félicité, fortune.
Страницы
См. также в других словарях:
fortune — [ fɔrtyn ] n. f. • XIIe; lat. fortuna « bonne ou mauvaise fortune » I ♦ 1 ♦ Vx ou littér. Puissance qui est censée distribuer le bonheur et le malheur sans règle apparente. ⇒ hasard, sort. Les caprices de la fortune. Être favorisé par la fortune … Encyclopédie Universelle
fortuné — fortune [ fɔrtyn ] n. f. • XIIe; lat. fortuna « bonne ou mauvaise fortune » I ♦ 1 ♦ Vx ou littér. Puissance qui est censée distribuer le bonheur et le malheur sans règle apparente. ⇒ hasard, sort. Les caprices de la fortune. Être favorisé par la… … Encyclopédie Universelle
fortune — Fortune. s. f. Cas fortuit, Hazard. Bonne fortune. mauvaise fortune. en cas de fortune. je me rencontray là par bonne fortune pour moy. s il arrivoit par fortune que. il donne tout à la fortune. les accidents de la fortune. Il se prend… … Dictionnaire de l'Académie française
Fortune cookie — Fortune Cookies redirects here. For other uses, see Fortune Cookies (disambiguation). An unopened fortune cookie … Wikipedia
Fortune-telling — is the practice of predicting the future, usually of an individual, through mystical or supernatural means and often for commercial gain. It often conflates with the religious practice known as divination.European and Euro American fortune… … Wikipedia
Fortune Cookie — Un fortune cookie (biscuit chinois au Québec) est une confiserie, servie dans les restaurants chinois aux États Unis et au Canada, dans laquelle est insérée un petit morceau de papier où l on peut lire une prédiction ou une maxime, souvent… … Wikipédia en Français
fortune — Fortune, Fortuna, Sors. Bonne fortune ou bruit, Secundae fortunae. Fortune diverse, maintenant bonne, maintenant mauvaise, Varia fortuna. Fortune inconstante et qui n arreste point en un lieu, Fortuna volubilis. Mal fortune, Mala fortuna. Qui a… … Thresor de la langue françoyse
Fortune (альбом) — Fortune … Википедия
Fortune — may refer to: * Luck, a chance happening, or that which happens beyond a person s controls * Fortune and Destiny (Gad (deity) and Meni), gods referred to in * Wealth, an abundance of items of economic value * Fortune (magazine), America s second… … Wikipedia
Fortune (Magazine) — Pour les articles homonymes, voir Fortune. Fortune est le magazine mensuel américain consacré à l économie le plus ancien en Amérique du Nord. Henry Luce créa le magazine en 1930. Ses publications du monde des affaires regroupent les magazines… … Wikipédia en Français
Fortune Magazine — Fortune (magazine) Pour les articles homonymes, voir Fortune. Fortune est le magazine mensuel américain consacré à l économie le plus ancien en Amérique du Nord. Henry Luce créa le magazine en 1930. Ses publications du monde des affaires… … Wikipédia en Français
