-
41 dé1
m. (lat. datum "pion de jeu") 1. зар; jouer aux dé1s играя на зарове; 2. камък от играта на домино; 3. архит. каменна поставка за стълб; 4. техн. скоба, палец; 5. куб, кубче; couper les carottes en dé1s нарязвам морковите на кубчета. Ќ le dé1 est jeté жребият е хвърлен; tenir le dé1 de la conversation разг. овладявам разговора. -
42 défaire
v.tr. (de dé- et faire) 1. развалям; разрушавам; 2. побеждавам, поразявам, съкрушавам, унищожавам; разбивам; 3. отслабвам; изтощавам, изнурявам; 4. ост. освобождавам, отървавам, избавям; 5. разглобявам, развинтвам; 6. разчесвам, разплитам (коси и др.); 7. развързвам; défaire sa cravate развързвам вратовръзката си; 8. разбърквам, обърквам; défaire ses bagages разбърквам багажа си; se défaire 1. развалям се, разрушавам се; 2. освобождавам се, отървавам се, избавям се. Ќ se défaire d'une charge напускам длъжност. Ќ Ant. faire, assembler, fabriquer, monter; établir; tenir, conserver. -
43 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
44 distance
f. (lat. distantia) 1. разстояние (от време, място); 2. прен. разлика; пропаст; distance entre le désir et la réalité разминаване между желанието и действителността. Ќ а distance на разстояние; tenir qqn. а distance държа някого на разстояние. Ќ Ant. contiguïté; familiarité, intimité; égalité, similitude. -
45 dose
f. (lat. méd. dosis) доза ( определено количество). Ќ en avoir une dose много съм глупав; avoir sa dose, en tenir une bonne dose пиян съм; а haute dose енергично; en avoir sa dose до гуша ми е дошло от. -
46 dragée1
f. (lat. tragemata) 1. драже (бонбон); 2. лов. сачма. Ќ avaler la dragée1 преглъщам нещо неприятно, обида; tenir la dragée1 haute а qqn. карам някого да заплати скъпо това, което му давам, изкарвам му го през носа. -
47 droit2,
e adj. (lat. directus) 1. прав; se tenir droit2, стоя прав; 2. отвесен; 3. десен; 4. изправен; 5. прен. справедлив, честен; откровен, искрен; здрав, праволинеен; 6. adv. право; честно, почтено. Ќ Ant. arqué, brisé; courbé, voûté; détourné, indirect; couché, penché, horizontal; déloyal, faux, hypocrite; anormal, arbitraire, bizarre; illogique, insensé. -
48 dystasie
f. (de dys- et gr. stasis "action de se tenir debout") мед. трудност при стоенето в изправено положение. -
49 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
50 écharpe
f. (frq. °skirpja "sac") 1. шарф (лента от копринен плат, която се носи през рамо или около кръста); 2. ешарп, шал; 3. хир. превръзка (за подпиране на счупена или болна ръка); 4. техн. зидарско въже за издигане на материали; 5. техн. полегато дърво или желязо на врата, която е направена от разредени дъски; 6. loc. adv. en écharpe полегато, наклонено; през рамо. Ќ écharpe d'Iris небесна дъга; tenir ses bras en écharpe мързелив, бездеен съм. -
51 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
52 entretenir
v.tr. (de entre- et tenir) 1. поддържам, държа; entretenir un feu поддържам огън; entretenir une liaison поддържам връзка; 2. издържам, поддържам, изхранвам; entretenir une correspondance поддържам кореспонденция; entretenir une famille изхранвам семейство; 3. залъгвам; 4. говоря, разговарям; s'entretenir 1. поддържам се; 2. разговарям се. -
53 étage
m. (de l'a. fr. ester "se tenir, rester") 1. етаж; 2. лит., ост. социално положение, класа. Ќ menton а double étage двойна гуша ( от тлъстини). -
54 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
55 étrier
m. (frq. °streup "courroie qui servant d'étrier") 1. стреме; 2. желязна скоба на гинекологична маса за поддържане на краката. Ќ avoir toujours le pied а l'étrier винаги съм на път; avoir le pied а l'étrier на път съм да успея; être ferme sur ses étriers твърд съм в убежденията си; le coup de l'étrier пия чаша преди тръгване; tenir l'étrier а qqn. подпомагам някого; perdre, quitter, vider ses étriers изгубвам доверие, благоразположение към себе си. -
56 grève2
f. (de faire grève, être en grève "se tenir sur la place de Grève, en attendant de l'ouvrage") стачка; faire la grève2 de la faim обявявам гладна стачка; piquet de grève2 стачен пост; grève2 des fonctionnaires стачка на служителите; faire grève2 стачкувам; se mettre en grève2 започвам да стачкувам; grève2 sauvage спонтанна стачка; grève2 surprise стачка, започнала без предизвестие; grève2 tournante щафетна стачка; grève2 sur le tas седяща стачка; grève2 perlée стачка чрез намаляване интензивността на работата; briseur de grève2 стачкоизменник. -
57 lâcher1
v. (lat. laxare) I. v.tr. 1. разхлабвам, отпускам; lâcher la bride а qqn. давам свобода на някого да прави каквото си иска; 2. подхвърлям (обидни думи); 3. пускам; lâchez-moi! пуснете ме; 4. давам; lâcher1 des sous avec un élastique давам пари без желание, с неохота; lâcher1 prise загубвам нещо, което съм имал; 5. изоставям, напускам; lâcher1 les copains напускам приятелите; изоставям далеч назад (съперник в надбягване); lâcher1 pied избягвам; 6. хвърлям; lâcher1 les amarres хвърлям въжета за привързване на кораб; lâcher1 le morceau признавам всичко; lâcher1 le faucon пускам сокол да преследва дивеча; II. v.intr. чупя се, счупвам се; la remorque lâcha ремаркето се счупи. Ќ Ant. agripper, empoigner, étreindre, tenir; garder, retenir; attraper, capturer. -
58 laisse1
f. (de laisser) шнур, повод ( за куче). Ќ tenir (mener) qqn. en laisse1 прен. водя някого за носа. -
59 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
60 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише.
Страницы
См. также в других словарях:
tenir — [ t(ə)nir ] v. <conjug. : 22> • Xe; lat. pop. °tenire, class. tenere I ♦ V. tr. 1 ♦ Avoir (un objet) avec soi en le serrant afin qu il ne tombe pas, ne s échappe pas. Tenir son chapeau à la main. « Il tenait un luth d une main, De l autre… … Encyclopédie Universelle
TENIR — Tenir, v. act. et quelquefois n. La signification naturelle et primordiale de tenir est d avoir quelque chose entre ses mains; tenir un livre, une épée, les rênes des chevaux, le timon, le gouvernail d un vaisseau; tenir un enfant par les… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
tenir — à fable, Pro fabula ac nugis habere. Herberay au prologue de Josephe, Dont plusieurs Romans parlent et escrivent si loing de la verité, que toute personne de bon esprit le doit tenir plus à fable qu autrement. Tenir, Tenere. Tenir à perdu, c est… … Thresor de la langue françoyse
Tenir la cape, tenir le plus près — ● Tenir la cape, tenir le plus près se maintenir à ces allures … Encyclopédie Universelle
Tenir feu et lieu — est une locution verbale en français jadis utilisée. Elle signifiait un ensemble de conditions imposées aux seigneurs ou aux colons en Nouvelle France comme : bâtir une habitation et y habiter, construire et entretenir les chemins, bâtir un… … Wikipédia en Français
Tenir compte de quelque chose — ● Tenir compte de quelque chose le prendre en considération : Il faut tenir compte de la conjoncture économique … Encyclopédie Universelle
Tenir le choc — ● Tenir le choc résister efficacement, tenir le coup … Encyclopédie Universelle
Tenir le haut du pavé — ● Tenir le haut du pavé tenir le premier rang, jouir d une grande considération … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un en respect — ● Tenir quelqu un en respect le tenir à distance et lui interdire de bouger en le menaçant avec une arme ; lui en imposer … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un à distance — ● Tenir quelqu un à distance se tenir à distance ne pas laisser approcher quelqu un de soi ou lui ôter tout prétexte de familiarité, ne pas se mêler de quelque chose … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un à sa merci — ● Tenir quelqu un à sa merci le tenir dans une dépendance totale … Encyclopédie Universelle
