-
21 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
22 capituler
v.intr. (lat. médiév. capitulare "faire une convention", de capitulum "clause") 1. капитулирам; предавам се; 2. прен. отстъпвам от позиция. Ќ Ant. résister, tenir. -
23 carreau
m. (lat. vulg. °qadrellus, de quadrus "carré") (pl. carreaux) 1. дървена, каменна и др. плочка; carreau de faïence фаянсова плочка; 2. стъкло на прозорец; faire les carreaux мия прозорците; 3. ост. под, покрит с плочки; 4. ост. паваж; 5. квадратче, каре; étoffe а carreau плат на квадратчета, карета; 6. каро (карта за игра); 7. разг. монокъл; стъкло за очила; pl. очила; око; 8. голяма ютия; 9. ост. стрела на арбалет с четиристенен заострен връх. Ќ carreau de mine място пред изход на мина, където се натрупват въглища; coucher (jeter) qqn. sur le carreau разг. оставям някого мъртъв на място или го наранявам тежко; rester sur le carreau падам мъртъв или тежко ранен; se tenir а carreau пазя се, нащрек съм. -
24 cheveu
m. (lat. capillus "chevelure") (pl. cheveux) 1. косъм; влакно; 2. pl. коса; mèche de cheveux кичур коса. Ќ être en cheveux гологлав съм; faire dresser les cheveux правя да настръхнат косите (от ужас); couper un cheveu а quatre цепя косъма на две, скъперник съм; ne tenir qu'а un cheveu държа се на косъм; se prendre aux cheveux хващаме се за косите, скарваме се; voilà le cheveu! ето трудността! respecter les cheveux blancs уважавам старите хора; avoir mal aux cheveux боли ме глава поради препиване; se faire des cheveux blancs създавам си грижи; tiré par les cheveux изсмукан от пръстите, несериозен; venir comme un cheveu sur la soupe идвам в лош момент, не намясто; cheveu d'ange гирлянд от коледна елха; дълъг макарон; cheveu-de-Vénus бот. венерин косъм (папратово растение); cheveu-de-la-Vierge бот. цвят на калината. -
25 circonstance
f. (lat. circumstantia, de circumstare "se tenir debout autour") 1. обстоятелство, положение; circonstances atténuantes смекчаващи вината обстоятелства; circonstances aggravantes отегчаващи вината обстоятелства; 2. случай; en aucune circonstance в никакъв случай; poésie de circonstance стихове, написани по даден случай; une circonstance exceptionnelle изключителен случай; 3. pl. условия, настояща ситуация; dans les circonstance actuelles в настоящата ситуация; 4. грам., в съчет. complément de circonstance обстоятелствено пояснение (за време, начин и др.). -
26 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
27 coi,
te adj. (lat. pop. °quetus, class. quietus "quiet") ост. тих, спокоен, мълчалив. Ќ se tenir coi, мълча си, кротувам; en rester coi, оставам като тряснат, смаян съм. Ќ Hom. quoi. -
28 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
29 compagnie
f. (lat. pop. °compania) 1. компания; en compagnie de qqn. в компанията на някого; 2. среда; 3. дружество, компания; compagnie d'assurance застрахователно дружество; 4. воен. рота; 5. ост. войска; 6. стадо, ято; 7. театрална трупа. Ќ tenir compagnie а qqn. правя компания на някого; voyager de compagnie пътуваме заедно; l'illustre compagnie френската академия. Ќ Ant. absence, isolement, solitude. -
30 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта. -
31 consister
v.intr. (lat. consistere "se tenir ensemble") consister en, dans състоя се, заключвам се в; consister а (+ inf.) състоя се в това да. -
32 continent2
m. (lat. continens (terra), de continere "tenir ensemble") 1. континент, материк; 2. земята, която е в противовес на (за разлика от) остров; 3. Европа по отношение на Великобритания. Ќ l'Ancien Continent ост. Европа, Азия и Африка; le Nouveau Continent Северна и Южна Америка. -
33 continu,
e adj. et m. (lat. continuus, de continere "tenir ensemble") 1. постоянен, продължителен, непрекъснат, непрестанен; ligne continu,e непрекъсната линия; 2. m. постоянното. Ќ courant continu, прав ток; journée continu,e непрекъснато работно време с малка почивка за хранене; ouverture continu,e работно време на магазин без прекъсване за обедна почивка; en continu, без прекъсване. Ќ Ant. coupé, discontinu, divisé, intermittent, interrompu, sporadique. -
34 contraste
m. (it. contrasto, lat. contrastare "se tenir (stare) contre") 1. несходство, противоположност, контраст, силно различие; 2. телев. съотношение на светимост между светлите и тъмни точки на екран, контраст. Ќ substance de contraste вещество, през което не преминават рентгеновите лъчи. Ќ Ant. ressemblance, analogie, accord, identité. -
35 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
36 coude
m. (lat. cubitus) 1. лакът; luxation du coude изкълчване на лакътя; s'appuyer sur le coude облакътявам се; 2. завой; coude d'une rivière завой, меандър на река; coude d'une route завой на път; 3. коляно, ъгъл (на тръба, кюнец и др.); 4. loc. adv. coude а coude лакът до лакът, един до друг; jouer des coudes пробивам си път с лактите, с блъскане. Ќ lever le coude пия много; mettre de l'huile de coude влагам енергия (в нещо); sous le coude в очакване; se tenir les coudes, se serrer les coudes подкрепяме се взаимно. -
37 coulisse
f. (de coulis "qui glisse") 1. жлеб, плъзгач; porte а coulisse врата, която се плъзга по жлебове; 2. прозорец, който се вдига и сваля; 3. театр. кулиса; 4. ост. събрание на борсови посредници за търгуване на борсови книжа, които не са включени в официалния списък на котираните акции; 5. подгъв на плат, дреха, през който минава шнур; 6. уред за обръщане на парата в парна машина. Ќ faire des yeux en coulisse примижавам, правя мили очи; pied а coulisse шублер; se tenir dans la coulisse стоя скрит, не се показвам. -
38 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
39 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
40 crouler
v.intr. (p.-к. du lat. pop. °corrotulare "faire rouler" ou de °crotalare "secouer") 1. рухвам, срутвам се, сгромолясвам се; 2. прен. разтърсвам се, треса се; crouler sous les cris треса се от викове (за зала); 3. прен. фалирам, срутвам се; la société croule дружеството фалира, рухва. Ќ le projet croule проектът пропада. Ќ Ant. dresser, redresser, relever, résister, tenir.
Страницы
См. также в других словарях:
tenir — [ t(ə)nir ] v. <conjug. : 22> • Xe; lat. pop. °tenire, class. tenere I ♦ V. tr. 1 ♦ Avoir (un objet) avec soi en le serrant afin qu il ne tombe pas, ne s échappe pas. Tenir son chapeau à la main. « Il tenait un luth d une main, De l autre… … Encyclopédie Universelle
TENIR — Tenir, v. act. et quelquefois n. La signification naturelle et primordiale de tenir est d avoir quelque chose entre ses mains; tenir un livre, une épée, les rênes des chevaux, le timon, le gouvernail d un vaisseau; tenir un enfant par les… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
tenir — à fable, Pro fabula ac nugis habere. Herberay au prologue de Josephe, Dont plusieurs Romans parlent et escrivent si loing de la verité, que toute personne de bon esprit le doit tenir plus à fable qu autrement. Tenir, Tenere. Tenir à perdu, c est… … Thresor de la langue françoyse
Tenir la cape, tenir le plus près — ● Tenir la cape, tenir le plus près se maintenir à ces allures … Encyclopédie Universelle
Tenir feu et lieu — est une locution verbale en français jadis utilisée. Elle signifiait un ensemble de conditions imposées aux seigneurs ou aux colons en Nouvelle France comme : bâtir une habitation et y habiter, construire et entretenir les chemins, bâtir un… … Wikipédia en Français
Tenir compte de quelque chose — ● Tenir compte de quelque chose le prendre en considération : Il faut tenir compte de la conjoncture économique … Encyclopédie Universelle
Tenir le choc — ● Tenir le choc résister efficacement, tenir le coup … Encyclopédie Universelle
Tenir le haut du pavé — ● Tenir le haut du pavé tenir le premier rang, jouir d une grande considération … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un en respect — ● Tenir quelqu un en respect le tenir à distance et lui interdire de bouger en le menaçant avec une arme ; lui en imposer … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un à distance — ● Tenir quelqu un à distance se tenir à distance ne pas laisser approcher quelqu un de soi ou lui ôter tout prétexte de familiarité, ne pas se mêler de quelque chose … Encyclopédie Universelle
Tenir quelqu'un à sa merci — ● Tenir quelqu un à sa merci le tenir dans une dépendance totale … Encyclopédie Universelle
