-
1 rueful
{'ru:ful}
1. плачевен, (достоен) за оплакване/съжаление
2. печален, унил, мрачен, обезсърчен
the Knight of the RUEFUL Countenance лит. рицарят на печалния образ (Дон Кихот)* * *{'ru:ful} a 1. плачевен; (достоен) за оплакване/ съжаление; 2.* * *унил; обезсърчен; опечален; плачевен; разочарован;* * *1. the knight of the rueful countenance лит. рицарят на печалния образ (Дон Кихот) 2. печален, унил, мрачен, обезсърчен 3. плачевен, (достоен) за оплакване/съжаление* * * -
2 knight
{nait}
I. 1. рицар (и прен.)
2. Ненаследствена титла sir, дадена за заслуги
3. кавалер на орден
KNIGHT of the Garter кавалер на ордена на Жартиерата
4. ист. представител на графство в парламента (и KNIGHT of the shire)
5. ист. конник (в древния Рим)
6. шах кон
KNIGHT of the road разбойник, търговски пътник, скитник
II. 1. ист. посвещавам в рицарство
2. Давам титлата knight на* * *{nait} n 1. рицар (и прен.); 2. Ненаследствена титла sir, даде(2) {nait} v 1. ист. посвещавам в рицарство; 2. Давам титлата* * *рицар; кавалер; кон;* * *1. i. рицар (и прен.) 2. ii. ист. посвещавам в рицарство 3. knight of the garter кавалер на ордена на Жартиерата 4. knight of the road разбойник, търговски пътник, скитник 5. Давам титлата knight на 6. Ненаследствена титла sir, дадена за заслуги 7. ист. конник (в древния Рим) 8. ист. представител на графство в парламента (и knight of the shire) 9. кавалер на орден 10. шах кон* * *knight [nait] I. n 1. рицар; \knight adventurer странстващ рицар; \knight of fortune авантюрист; \knight of industry мошеник, измамник; \knight of the road търговски пътник; разбойник; \knight of the rueful countenance рицар на печалния образ (Дон Кихот); \knight in a shining armour прекрасния принц, принцът от приказките; 2. титлата knight (по-ниска от баронет); 3. кавалер на орден; K. of the Garter кавалер на Жартиерата; 4. ист. представител на графство в Парламента (и \knight of the shire); 5. ист. конник (в древния Рим); 6. кон (при игра на шах); 7. кавалер; II. v давам званието на.
См. также в других словарях:
Rueful — Rue ful, a. 1. Causing one to rue or lament; woeful; mournful; sorrowful. [1913 Webster] 2. Expressing sorrow. Rueful faces. Dryden. [1913 Webster] Two rueful figures, with long black cloaks. Sir W. Scott. [1913 Webster] {Rue ful*ly}, adv. {Rue… … The Collaborative International Dictionary of English
rueful — index contrite, despondent, lamentable, penitent, remorseful, repentant Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
rueful — early 13c., rewfulle, reowfule, from RUE (Cf. rue) (v.) + FUL (Cf. ful) … Etymology dictionary
rueful — dolorous, doleful, lugubrious, plaintive, *melancholy Analogous words: depressed, weighed down, oppressed (see DEPRESS): piteous, *pitiful: despairing, *despondent, hopeless … New Dictionary of Synonyms
rueful — [adj] regretful apologetic, ashamed, deplorable, lamentable, mournful, remorseful, repentant, sad, sorrowful, sorry; concept 403 … New thesaurus
rueful — ► ADJECTIVE ▪ expressing regret, especially in a wry or humorous way. DERIVATIVES ruefully adverb ruefulness noun … English terms dictionary
rueful — [ro͞o′fəl] adj. 1. causing sorrow or pity; lamentable 2. a) feeling or showing sorrow or pity; mournful b) feeling or showing regret, esp. in an abashed way ruefully adv. ruefulness n … English World dictionary
rueful — [[t]ru͟ːfʊl[/t]] ADJ GRADED If someone is rueful, they feel or express regret or sorrow in a quiet and gentle way. [LITERARY] He shook his head and gave me a rueful smile... Our marriage was a mistake, she said, looking rueful. Derived words:… … English dictionary
rueful — adjective Date: 13th century 1. exciting pity or sympathy ; pitiable < rueful squalid poverty…by every wayside John Morley > 2. mournful, regretful < troubled her with a rueful disquiet W. M. Thackeray > • ruefully adverb • ruefulness … New Collegiate Dictionary
rueful — ruefully, adv. ruefulness, n. /rooh feuhl/, adj. 1. causing sorrow or pity; pitiable; deplorable: a rueful plight. 2. feeling, showing, or expressing sorrow or pity; mournful; doleful: the rueful look on her face. [1175 1225; ME reowful. See RUE1 … Universalium
rueful — adj. Rueful is used with these nouns: ↑grin, ↑laugh, ↑smile … Collocations dictionary
