-
1 righteous
{'raitʃəs}
1. честен, добродетелен, праведен
2. справедлив, основателен* * *{'raitshъs} а 1. честен; добродетелен; праведен; 2. справедл* * *честен; основателен; праведен; добродетелен;* * *1. справедлив, основателен 2. честен, добродетелен, праведен* * * -
2 self-righteous
{,self'raitʃəs}
1. самодоволен, уверен в собствените си морални принципи
2. фарисейски* * *{,self 'raitshъs} а 1. самодоволен; уверен в собственит* * *a самодоволен; фарисейски;self-righteous; а 1. самодоволен; уверен в собствените си морални принципи; 2.* * *1. самодоволен, уверен в собствените си морални принципи 2. фарисейски* * *self-righteous[¸self´raitʃəs] adj 1. самодоволен; 2. фарисейски, лицемерен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv self-righteously. -
3 sleep
{sli:p}
I. n сън, спане
to go to SLEEP заспивам, изтръпвам (за крайник)
to get to SLEEP успявам да заспя
to get a SLEEP поспивам
to get a good night's SLEEP отспивам си добре
to snatch a little SLEEP подрямвам си
to put to SLEEP приспивам, слагам да спи, упойвам, убивам безболезнено
to put someone's suspicions to SLEEP разсейвам/приспивам нечии съмнения/подозрения
to send to SLEEP приспивам, карам/правя да заспи
to read/cry oneself to SLEEP чета/плача, докато заспя
to have one's SLEEP out отспивам си, наспивам се
to come out of one's SLEEP събуждам се
to be overcome with SLEEP оборва ме сън
not to lose any SLEEP about/over something не се безпокоя/тревожа за нещо
the last SLEEP, the SLEEP that knows no waking, the SLEEP of death смъртта, вечният сън
II. 1. спя, заспал съм
to SLEEP like a log/top спя дълбоко/непробудно/като заклан
to SLEEP the sleep of the just/righteous спя блажено, спя като праведник
to SLEEP with one eye open спя много леко/като заек
his bed has not been slept in креватът му e оправен, не e спал в кревата си
2. нощувам, пренощувам
3. имам легла за (даден брой гости), побирам (за нощуване)
4. спя (за пумпал)
5. тих/спокоен съм (за море)
6. прен. спя, бездействувам
sleep around разг. спя с кого да e, имам/правя любов с този-онзи
sleep away проспивам, отървавам се/освобождавам се от (неприятност и пр.), като поспя/преспя
sleep in спя там, където работя, ам. успивам се
sleep off sleep away
sleep on продължавам да спя, не се събуждам
to SLEEP on something, to SLEEP on it преспивам, преди да взема решение
sleep out не спя там, където работя
sleep through проспивам, не се събуждам от (звънец, сигнал за тревога и пр.)
sleep together/with евф. спя с (имам полови отношения)* * *{sli:p} n сън; спане; to go to sleep 1) заспивам; 2) изтръпвам (за (2) {sli:p} v (slept {slept}) 1. спя; заспал съм; to sleep like a* * *спя; сън; спане; смърт; слаб; деликатен; дремя; заспал съм; крехък; неоснователен; нощувам; нежен;* * *1. his bed has not been slept in креватът му e оправен, не e спал в кревата си 2. i. n сън, спане 3. ii. спя, заспал съм 4. not to lose any sleep about/over something не се безпокоя/тревожа за нещо 5. sleep around разг. спя с кого да e, имам/правя любов с този-онзи 6. sleep away проспивам, отървавам се/освобождавам се от (неприятност и пр.), като поспя/преспя 7. sleep in спя там, където работя, ам. успивам се 8. sleep off sleep away 9. sleep on продължавам да спя, не се събуждам 10. sleep out не спя там, където работя 11. sleep through проспивам, не се събуждам от (звънец, сигнал за тревога и пр.) 12. sleep together/with евф. спя с (имам полови отношения) 13. the last sleep, the sleep that knows no waking, the sleep of death смъртта, вечният сън 14. to be overcome with sleep оборва ме сън 15. to come out of one's sleep събуждам се 16. to get a good night's sleep отспивам си добре 17. to get a sleep поспивам 18. to get to sleep успявам да заспя 19. to go to sleep заспивам, изтръпвам (за крайник) 20. to have one's sleep out отспивам си, наспивам се 21. to put someone's suspicions to sleep разсейвам/приспивам нечии съмнения/подозрения 22. to put to sleep приспивам, слагам да спи, упойвам, убивам безболезнено 23. to read/cry oneself to sleep чета/плача, докато заспя 24. to send to sleep приспивам, карам/правя да заспи 25. to sleep like a log/top спя дълбоко/непробудно/като заклан 26. to sleep on something, to sleep on it преспивам, преди да взема решение 27. to sleep the sleep of the just/righteous спя блажено, спя като праведник 28. to sleep with one eye open спя много леко/като заек 29. to snatch a little sleep подрямвам си 30. имам легла за (даден брой гости), побирам (за нощуване) 31. нощувам, пренощувам 32. прен. спя, бездействувам 33. спя (за пумпал) 34. тих/спокоен съм (за море)* * *sleep [sli:p] I. n 1. спане, сън; beauty \sleep сънят преди полунощ; to go to \sleep заспивам; to get to \sleep успявам да заспя; to put to \sleep приспивам, слагам да спи; to send to \sleep приспивам; to read o.s. to \sleep чета, докато заспя; he was overcome with \sleep сънят го надви; he is ready to drop with \sleep той умира за сън, очите му се затварят, душата му спи; I lost \sleep over it загубих си съня с това нещо; to come out of o.'s \sleep събуждам се; to have o.'s \sleep out, лит. to \sleep o.'s \sleep out отспивам си; I didn't have a wink of \sleep all night не съм мигнал цяла нощ; to put s.o.'s suspicions to \sleep разсейвам нечии съмнения; 2. прен. смърт; the last \sleep, the \sleep that knows no waking, the \sleep of death ( of the tomb) вечният сън; • my foot has gone to \sleep изтръпнал ми е кракът; II. v ( slept [slept]) 1. спя, заспал съм; дремя; • let \sleeping dogs lie не си търси белята; to \sleep the clock round проспивам (спя) 12 часа; to \sleep like a log ( top) спя непробудно; to \sleep the \sleep of the just спя като праведник, спя блажено; to \sleep with one eye open спя много леко (като заек); to \sleep over ( upon) a question, to \sleep over it преспивам, преди да взема решение по даден въпрос; 2. нощувам; the hotel can \sleep 200 хотелът има 200 легла; 3. прен. умрял съм; to \sleep in the churchyard (with o.'s fathers), to \sleep in the Lord почивам в гроба;
См. также в других словарях:
Righteous — Right eous, a. [OE. rightways, rightwise, AS. rightw[=i]s; riht right + w[=i]s wise, having wisdom, prudent. See {Right}, a., {Wise}, a.] Doing, or according with, that which is right; yielding to all their due; just; equitable; especially, free… … The Collaborative International Dictionary of English
righteous — [rī′chəs] adj. [altered, by analogy with adjs. in EOUS < ME rihtwis < OE: see RIGHT & WISE] 1. acting in a just, upright manner; doing what is right; virtuous [a righteous man] 2. morally right; fair and just [a righteous act] 3 … English World dictionary
righteous — index clean, conscientious, equitable, ethical, high minded, just, law abiding, meritorious, moral … Law dictionary
righteous — (adj.) early 16c. alteration of rightwise, from O.E. rihtwis, from riht (see RIGHT (Cf. right)) + wis wise, way, manner. Suffix altered by influence of courteous, etc. Meaning genuine, excellent is c.1900 in jazz slang. Related: Righteousness … Etymology dictionary
righteous — virtuous, noble, *moral, ethical Analogous words: *upright, honest, just, honorable Antonyms: iniquitous Contrasted words: *vicious, nefarious, flagitious, corrupt: profligate, dissolute, reprobate, *abandoned … New Dictionary of Synonyms
righteous — [adj] good, honest angelic, blameless, charitable, commendable, conscientious, creditable, deserving, devoted, devout, dutiful, equitable, ethical, exemplary, fair, faithful, godlike, guiltless, holy, honorable, impartial, innocent,… … New thesaurus
righteous — ► ADJECTIVE ▪ morally right or justifiable. DERIVATIVES righteously adverb righteousness noun … English terms dictionary
righteous — righteously, adv. /ruy cheuhs/, adj. 1. characterized by uprightness or morality: a righteous observance of the law. 2. morally right or justifiable: righteous indignation. 3. acting in an upright, moral way; virtuous: a righteous and godly… … Universalium
righteous — [[t]ra͟ɪtʃəs[/t]] ADJ GRADED If you think that someone behaves or lives in a way that is morally good, you can say that they are righteous. People sometimes use righteous to express their disapproval when they think someone is only behaving in… … English dictionary
righteous — /ˈraɪtʃəs / (say ruychuhs) adjective 1. characterised by uprightness or morality: a righteous act. 2. morally right or justifiable: righteous indignation. 3. in accordance with right; upright or virtuous: a righteous and godly man. –phrase 4. the …
righteous — right|eous [ˈraıtʃəs] adj [: Old English; Origin: rihtwis, from riht right (noun) + wis wise ] 1.) righteous indignation/anger etc strong feelings of anger when you think a situation is not morally right or fair ▪ He was full of righteous… … Dictionary of contemporary English
