-
1 rein
{rein}
I. 1. повод (на кон и пр.), прен. юзда
to draw REIN дръпвам поводите на кон, спирам, прен. намалявам/съкращавам разходите, отказвам се
to give the REINs to отпускам поводите на
to keep/hold a REIN on държа здраво, контролирам
tight REIN строга дисциплина, здрава ръка
to keep a tight REIN on държа здраво, стягам юздите на
to give (free) REIN/the REINs to one's imagination давам пълна свобода на въображението си
to assume/drop the REINs of government поемам/напускам властта
2. тех. ръчка
II. 1. слагам поводи на, държа поводите на, направлявам
2. to REIN in задържам, спирам, обуздавам (и прен.)
3. to REIN back/up a horse дръпвам поводите на/спирам кон* * *{rein} n 1. повод (на кон и пр.); прен. юзда; to draw rein дръпвам (2) {rein} v 1. слагам поводи на; държа поводите на; направлявам* * *юзда;* * *1. i. повод (на кон и пр.), прен. юзда 2. ii. слагам поводи на, държа поводите на, направлявам 3. tight rein строга дисциплина, здрава ръка 4. to assume/drop the reins of government поемам/напускам властта 5. to draw rein дръпвам поводите на кон, спирам, прен. намалявам/съкращавам разходите, отказвам се 6. to give (free) rein/the reins to one's imagination давам пълна свобода на въображението си 7. to give the reins to отпускам поводите на 8. to keep a tight rein on държа здраво, стягам юздите на 9. to keep/hold a rein on държа здраво, контролирам 10. to rein back/up a horse дръпвам поводите на/спирам кон 11. to rein in задържам, спирам, обуздавам (и прен.) 12. тех. ръчка* * *rein [rein] I. n 1. повод (на кон и пр.); прен. юзда; to draw \rein дръпвам поводите (на кон и пр.), спирам (кон и пр.); прен. намалявам (съкращавам) разходите; отказвам се; on a long \rein с отпуснати юзди; to give a horse the \rein(s) отпускам поводите на кон, оставям кон да върви сам; to give \rein (the \reins) to o.'s imagination давам пълна свобода на фантазията (въображението) си; a tight \rein строга дисциплина; the \reins ( of power) журн. власт, контрол; 2. тех. ръчка; II. v слагам поводи на; държа поводите на, направлявам; прен. обуздавам; to \rein in държа здраво поводите, задържам ( кон); to \rein in o.'s anger обуздавам (въздържам) гнева си; to \reinup a horse дръпвам поводите на (спирам) кон; -
2 rein
rein I. adj 1. чист (без петна и др.); 2. чист (без примеси); 3. чист, невинен; 4. im Superlativ истински, същински, най-голям (за подсилване); aus reiner Wolle от чиста вълна; das ist eine reine Formalität това е чиста формалност; übertr jmdm. reinen Wein einschenken казвам на някого чистата истина. II. partikel напълно, изцяло, съвсем; aus rein persönlichen Günden по чисто (изцяло) лични причини; umg ich habe es rein zufällig erfahren Съвсем случайно разбрах за това. III. rein- много продуктивен елемент за об- разуване на глаголи в разговорната немска реч, срв. значенията на herein-/hinein-.* * *a чист (без примеси, неподправен); незамърсен; wir sind im =en на чисто сме; ins =е bringen прен изяснявам; уреждам; ins =е schreiben преписвам на чисто; av съвсем; еr war = toll беше съвсем, просто побеснял. -
3 rein in
-
4 rein
• ръкохватка -
5 rein
чист [не мръсен] -
6 rein back
rein back съкращавам, намалявам; държа под контрол; -
7 rein(e)machen
das чистене; гов чистка. -
8 rein(e)weg
av съвсем, напълно. -
9 bearing rein
bearing rein[´bɛəriʃ¸rein] n къса юзда, вързана за предния лък на седлото, за приучване на кон към хубава стойка. -
10 bridle rein
bridle rein[´braidl¸rein] n повод. -
11 bridle-rein
{'braidlrein}
n повод, юзда* * *{'braidlrein} n повод, юзда.* * *n повод;bridle-rein; n повод, юзда.* * *n повод, юзда -
12 bar [geh.] [rein, pur]
чист [непримесен]Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > bar [geh.] [rein, pur]
-
13 rain
{rein}
I. 1. дъжд, валеж
pl дъждовен период (в тропиците)
in the RAIN в/на дъжда
out of the RAIN на сухо/сушина
RAIN or shine каквото и да e времето, прен. каквото и да стане, на всяка цена
2. прен. потоци, реки (от сълзи и пр.), град (ушка) (от удари и пр.)
3. attr дъждовен, за дъжд
he doesn't know enough to come in/get out of the RAIN никак не e съобразителен, голям будала/ахмак е
II. 1. вали (дъжд)
it has RAINed itself out преваля, дъждът премина
2. прен. лея (се), сипя (се), изливам (се) (upon)
it never RAINs but it pours нещастието/едно зло никога не идва само* * *{rein} n 1. дъжд; валеж; pl дъждовен период (в тропиците); in th(2) {rein} v 1. вали (дъжд); it has rained itself out преваля, дъжд* * *преваляване; валеж; дъждовен; дъжд;* * *1. attr дъждовен, за дъжд 2. he doesn't know enough to come in/get out of the rain никак не e съобразителен, голям будала/ахмак е 3. i. дъжд, валеж 4. ii. вали (дъжд) 5. in the rain в/на дъжда 6. it has rained itself out преваля, дъждът премина 7. it never rains but it pours нещастието/едно зло никога не идва само 8. out of the rain на сухо/сушина 9. pl дъждовен период (в тропиците) 10. rain or shine каквото и да e времето, прен. каквото и да стане, на всяка цена 11. прен. лея (се), сипя (се), изливам (се) (upon) 12. прен. потоци, реки (от сълзи и пр.), град (ушка) (от удари и пр.)* * *rain [rein] I. n 1. дъжд, валеж; pl дъждовен период (в тропиците); it is pouring with \rain, the \rain comes down in torrents вали проливен дъжд (като из ведро); \rain or shine каквото и да е времето; прен. каквото и да стане, на всяка цена; 2. прен. потоци, реки (от сълзи), градушка, град (от удари); • he doesn't know enough to come in ( get) out of the \rain той никак не е съобразителен; as right as \rain напълно здрав, в отлична форма; 3. attr дъждовен, за дъжд; \rain worm дъждовен червей; II. v 1. вали дъжд; прен. лея (се), сипя (се), изливам (се) ( upon); to \rain cats and dogs, ам. to \rain pitchforks вали като из ведро; it has \rained itself out преваля́, дъждът премина; • it never \rains but it pours нещастието никога не идва само; 2.: to \rain off, ам. to \rain out отлагам състезание (поради дъжд). -
14 reign
{rein}
I. 1. царуване
in/under the REIGN of през царуването на
2. власт, силно влияние
3. ост. царство
REIGN of terror пол. период на терор, анархия и кръвопролитие
the REIGN of Terror ист. терорът по време на Френската революция (1793-1794 г.)
II. 1. царувам (over)
2. царя, господствувам, преобладавам
REIGNing beauty всепризната красавица
REIGNing champion последният/сегашният шампион* * *{rein} n 1. царуване; in/under the reign of през царуването на; 2. (2) {rein} v 1. царувам (over); 2. царя, господствувам; преобла* * *царя; царувам; царуване; господствам;* * *1. i. царуване 2. ii. царувам (over) 3. in/under the reign of през царуването на 4. reign of terror пол. период на терор, анархия и кръвопролитие 5. reigning beauty всепризната красавица 6. reigning champion последният/сегашният шампион 7. the reign of terror ист. терорът по време на Френската революция (1793-1794 г.) 8. власт, силно влияние 9. ост. царство 10. царя, господствувам, преобладавам* * *reign [rein] I. v 1. царувам ( over); to \reign supreme имам пълна власт; 2. царя, господствам; преобладавам; a land where darkness \reigns земя, в която властва мракът; II. n 1. царуване; in ( under) the \reign of при царуването на; 2. власт; силно влияние; • the vegetable ( animal) \reign растителното (животинското) царство (свят); the R. of terror ист. терорът по време на Френската буржоазна революция (1793 - 1794); полит. период на терор, анархия и кръвопролития. -
15 arraign
{ə'rein}
1. юр. обвинявам, призовавам на съд
ARRAIGNed on a charge of theft подведен под отговорност за кражба
2. обвинявам, критикувам* * *{ъ' rein} v 1. юр. обвинявам; призовавам на съд; arraigned on a cha* * *обвинявам;* * *1. arraigned on a charge of theft подведен под отговорност за кражба 2. обвинявам, критикувам 3. юр. обвинявам, призовавам на съд* * * -
16 rain forest
{'rein,fɔrist}
n тропически лес с почти непрестанни валежи* * *{'rein,fъrist} n тропически лес с почти непрестанни валеж* * *n тропически лес с почти непрестанни валежи -
17 rain maker
{'rein,meikə}
1. човек, който прави магия за дъжд
2. човек, който предизвиква дъжд по изкуствен начин* * *{'rein,meikъ} n 1. човек, който прави магия за дъжд; 2. чо* * *1. човек, който прави магия за дъжд 2. човек, който предизвиква дъжд по изкуствен начин -
18 rain-making
{'rein,meikiŋ}
n (опит за) предизвикване на дъжд по изкуствен начин* * *{'rein,meikin} n (опит за) предизвикване на дъжд по изкус* * *n (опит за) предизвикване на дъжд по изкуствен начин -
19 rain-shadow
{'reinʃædou}
n облаcт, природно защитена от валежи* * *{'reinshadou} n облаcт, природно защитена от валежи.* * *n облаcт, природно защитена от валежи -
20 reinbeißen
rein|beißen unr.V. hb itr.V. umg = hineinbeißen.
См. также в других словарях:
rein — rein … Dictionnaire des rimes
rein — rein … Kölsch Dialekt Lexikon
Rein- — Rein … Deutsch Wörterbuch
REIN — Les fonctions d’excrétion et la régulation de la composition du «milieu intérieur», où vivent les cellules qui composent l’organisme, sont étroitement liées dans toute la série animale; toutefois, ce n’est que chez les Vers qu’apparaissent des… … Encyclopédie Universelle
Rein — Rein, er, este, adj. et adv. 1. Eigentlich, glänzend, hell poliert; eine größten Theils veraltete Bedeutung, in welcher man doch noch sagt, der Spiegel ist nicht rein, wenn er nicht den gehörigen Glanz hat. 2. In weiterer Bedeutung, von allem… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Rein — heißen: Rein (Gemeinde Eisbach), Ortsteil der Gemeinde Eisbach, Bezirk Graz Umgebung, Steiermark Rein AG, ehemalige Gemeinde im Kanton Aargau, heute Ortsteil von Rüfenach Rein in Taufers, eine Fraktion der Marktgemeinde Sand in Taufers, Südtirol… … Deutsch Wikipedia
rein — 1. (rin ; au pluriel, l s se lie : les rin z engorgés) s. m. 1° Terme d anatomie. Viscère double qui est l organe sécréteur de l urine. Le rein gauche. Le rein droit. Un calcul logé dans le rein. • Nous sommes presque effrayés, quand nous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Rein [3] — Rein, 1) von Schmutze frei; 2) von einer schmutzigen ansteckenden Krankheit frei; 3) nach den Vorschriften mancher orientalischen Religionslehren, nicht mit unreinen Gegenständen in Berührung gekommen, u. von Thieren solche, deren Fleisch man… … Pierer's Universal-Lexikon
Rein — Rein, v. t. [imp. & p. p. {Reined} (r?nd); p. pr. & vb. n. {Reining}.] 1. To govern or direct with the reins; as, to rein a horse one way or another. [1913 Webster] He mounts and reins his horse. Chapman. [1913 Webster] 2. To restrain; to… … The Collaborative International Dictionary of English
rein — ► NOUN 1) a long, narrow strap attached at one end to a horse s bit, used in pairs to guide or check a horse. 2) (reins) the power to direct and control. ► VERB 1) check or guide (a horse) by pulling on its reins. 2) (often rein in/back) restrain … English terms dictionary
Rein — (r?n), n. [F. r[^e]ne, fr. (assumed) LL. retina, fr. L. retinere to hold back. See {Retain}.] 1. The strap of a bridle, fastened to the curb or snaffle on each side, by which the rider or driver governs the horse. [1913 Webster] This knight laid… … The Collaborative International Dictionary of English
