-
1 recommence
recommence[¸ri:kə´mens] v започвам отново (отначало). -
2 recommencer
v. (de re- et commencer) I. v.tr. отново започвам; recommencer de (ост., лит.), а (+ inf.) започвам отново да; il recommence а pleuvoir започва отново да вали; II. v.intr. възобновявам се, отново започвам; tout recommence всичко започва отново. Ќ on prend les mêmes et on recommence разг. нищо не се променя. Ќ Ant. cesser. -
3 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
4 rebelle
adj. et n. (lat. rebellis "qui recommence la guerre", de bellum "guerre") 1. бунтовнически, метежен; 2. лит. непокорен, бунтарски; който не признава авторитета на другите; fils rebelle непокорен син; 3. прен. упорит; който не се подчинява, настроен е враждебно; rebelle а la discipline неподчиняващ се на дисциплината; fièvre rebelle упорита температура; 4. ост. безчувствен; неподатлив (за чувство); cњur rebelle сърце, неподатливо на чувствата; 5. m., f. метежник, бунтовник, въстаник. Ќ Ant. disciplinable, docile, soumis, souple.
См. также в других словарях:
recommencé — recommencé, ée (re ko man sé, sée) part. passé de recommencer. Ouvrage recommencé … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Recommence — Re com*mence (r? k?m*m?ns ), v. i. 1. To commence or begin again. Howell. [1913 Webster] 2. To begin anew to be; to act again as. [Archaic.] [1913 Webster] He seems desirous enough of recommencing courtier. Johnson. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Recommence — Re com*mence , v. t. [Pref. re + commence: cf. F. recommencer.] To commence again or anew. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
recommence — index continue (resume), proceed (continue), renew (begin again), reopen, resume Burton s L … Law dictionary
recommence — late 15c., from O.Fr. recommencer (11c.), from re back, again (see RE (Cf. re )) + commencer (see COMMENCE (Cf. commence)). Related: Recommenced; recommencing … Etymology dictionary
recommencé — Recommencé, [recommenc]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
recommence — ► VERB ▪ begin again. DERIVATIVES recommencement noun … English terms dictionary
recommence — [spelling only] … English World dictionary
recommence — [[t]ri͟ːkəme̱ns[/t]] recommences, recommencing, recommenced V ERG If you recommence something or if it recommences, it begins again after having stopped. [WRITTEN] [V n] He recommenced work on his novel... His course at Sheffield University will… … English dictionary
recommence — (re ko man s ) s. f. Se dit, parmi les joueurs, du nombre des points qu on a au delà de cent. J ai vingt points de recommence. ÉTYMOLOGIE Substantif formé de recommencer … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
recommence — v., recommenced, recommencing. * * * … Universalium
