-
1 rebuke
{ri'bju:k}
I. v мъмря, смъмрям, порицавам, укорявам
II. n мъмрене, смъмряне, порицание, укор* * *{ri'bju:k} v мъмря, смъмрям; порицавам, укорявам.(2) {ri'bju:k} n мъмрене, смъмряне; порицание, укор.* * *смъмряне; смъмрям; порицание; порицавам; гълча; коря; неодобрение;* * *1. i. v мъмря, смъмрям, порицавам, укорявам 2. ii. n мъмрене, смъмряне, порицание, укор* * *rebuke[ri´bju:k] I. v мъмря, смъмрям, гълча, сгълчавам, порицавам; II. n мъмрене, порицание, укор. -
2 to rebuke sb.
упреквам нкг. -
3 smart
{sma:t}
I. 1. интелигентен, умен, бърз, находчив, остроумен, хитър, безскрупулен, нахакан
SMART dealing/practice безскрупулно деяние/държане
he's a SMART one разг. бива си го
SMART talker човек, който умее да говори/убеждава
SMART alec (k) /alick хитрец, всезнайко
2. бърз, чевръст, пъргав, енергичен, сръчен, прецизен
look SMART (about it)! you'd better be pretty SMART about it! побързай! не се бави! to make a SMART job of свършвам работа бързо и прецизно
to be SMART in answering винаги имам готов отговор
SMART walk бърз ход, бърза разходка
at a SMART pace бързо, енергично, с бързи крачки
3. спретнат, стегнат, моден, елегантен, шик, светски
to make oneself SMART обличам се елегантно
the SMART set/society светското общество, хайлайфът
4. силен (за удар и пр.), тежък, суров (за наказание)
5. смъдящ
6. значителен, доста голям
II. 1. смъди (ме), боли (ме), пари (ми)
2. причинявам смъдене/болка, смъдя
3. прен. боли ме, огорчен съм, страдам
to SMART under an injustice/rebuke измъчвам се от неправда/укор
to SMART with vexation силно съм раздразнен
to SMART for something прен. плащам за нещо, изпащам си
the insult SMARTs yet обидата още не е забравена
III. 1. смъдене, смъдеж, болка
2. огорчение, болка* * *{sma:t} а 1. интелигентен, умен; бърз, находчив; остроумен, хит(2) {sma:t} v 1. смъди (ме), боли (ме); пари (ми); 2. причинява{3} {sma:t} n 1. смъдене, смъдеж; болка; 2. огорчение, болка.* * *фасонлия; хитър; шик; чевръст; шикозен; смъдя; сръчен; спретнат; способен; стегнат; смъдеж; умен; скопосан; огорчение; остроумен; отракан; порядъчен; похватен; бърз; пъргав; докаран; елегантен; енергичен; находчив;* * *1. at a smart pace бързо, енергично, с бързи крачки 2. he's a smart one разг. бива си го 3. i. интелигентен, умен, бърз, находчив, остроумен, хитър, безскрупулен, нахакан 4. ii. смъди (ме), боли (ме), пари (ми) 5. iii. смъдене, смъдеж, болка 6. look smart (about it)! you'd better be pretty smart about it! побързай! не се бави! to make a smart job of свършвам работа бързо и прецизно 7. smart alec (k) /alick хитрец, всезнайко 8. smart dealing/practice безскрупулно деяние/държане 9. smart talker човек, който умее да говори/убеждава 10. smart walk бърз ход, бърза разходка 11. the insult smarts yet обидата още не е забравена 12. the smart set/society светското общество, хайлайфът 13. to be smart in answering винаги имам готов отговор 14. to make oneself smart обличам се елегантно 15. to smart for something прен. плащам за нещо, изпащам си 16. to smart under an injustice/rebuke измъчвам се от неправда/укор 17. to smart with vexation силно съм раздразнен 18. бърз, чевръст, пъргав, енергичен, сръчен, прецизен 19. значителен, доста голям 20. огорчение, болка 21. прен. боли ме, огорчен съм, страдам 22. причинявам смъдене/болка, смъдя 23. силен (за удар и пр.), тежък, суров (за наказание) 24. смъдящ 25. спретнат, стегнат, моден, елегантен, шик, светски* * *smart [sma:t] I. adj 1. спретнат; моден, елегантен, шик; изтупан, стегнат; a \smart suit елегантен костюм; a \smart lunch party изискан обяд; the \smart set разг. моден свят, хайлайф; FONT face=Times_Deutsch◊ adv smartly; 2. интелигентен, умен; остроумен, находчив; изобретателен; хитър; \smart practice безскрупулно държане; he's a \smart one разг. бива си го; he is too \smart for me той е твърде хитър за мен; 3. бърз, прецизен; пъргав, енергичен, чевръст, сръчен, о́правен, способен; to make a \smart job of it изпълнявам задачата си бързо и прецизно; he is \smart in answering той винаги има готов отговор за всичко; look \smart ( about it)! you'd better be pretty \smart about it! трябва да побързаш! that's \smart work! това се казва работа! 4. смъдящ; остър, силен (за удар, болка); суров (за наказание); \smart box on the ear здрава плесница; 5. доста голям, порядъчен; a \smart few ам. доста много; a \smart alec(k) ам. всезнайко; 6. направляван от компютър (за снаряд, ракета); II. n 1. смъдеж, смъдене; поет. остра болка; 2. огорчение; III. v 1. смъди ме, пари ми; боли ме, огорчен съм, страдам; she \smarted under his derision тя страдаше (беше огорчена) от подигравките му; to \smart for заплащам (за нещо) с болка, патя; to \smart under an injustice страдам от (нанесената ми) несправедливост; the insult \smarts yet обидата още не е забравена; 2. причинявам пареща болка, смъдвам.
См. также в других словарях:
Rebuke — Re*buke (r[ e]*b[=u]k ), n. 1. A direct and pointed reproof; a reprimand; also, chastisement; punishment. [1913 Webster] For thy sake I have suffered rebuke. Jer. xv. 15. [1913 Webster] Why bear you these rebukes and answer not? Shak. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Rebuke — Re*buke (r[ e]*b[=u]k ), v. t. [imp. & p. p. {Rebuked} (r[ e]*b[=u]kt ); p. pr. & vb. n. {Rebuking}.] [OF. rebouquier to dull, blunt, F. reboucher; perhaps fr. pref. re re + bouche mouth, OF. also bouque, L. bucca cheek; if so, the original sense … The Collaborative International Dictionary of English
rebuke — [n] reprimand; harsh criticism admonishment, admonition, affliction, bawling out*, berating, blame, castigation, censure, chewingout*, chiding, comeuppance, condemnation, correction, disapproval, dressing down*, earful*, expostulation, going… … New thesaurus
rebuke — I verb accuse, admonish, animadvert on, berate, blame, bring to book, call down, call to account, call to task, castigate, censure, charge, chastise, chide, correct, criminate, criticize, disapprove, exprobrate, find fault with, judge, lecture,… … Law dictionary
rebuke — *reprove, reprimand, admonish, reproach, chide Analogous words: rate, upbraid, *scold, berate: *criticize, reprehend, reprobate … New Dictionary of Synonyms
rebuke — ► VERB ▪ criticize or reprimand sharply. ► NOUN ▪ a sharp criticism. ORIGIN Old French rebuker beat down … English terms dictionary
rebuke — [ri byo͞ok′] vt. rebuked, rebuking [ME rebuken < Anglo Fr rebuker < OFr rebuchier < re , back + buchier, to beat < buche, stick, billet < Gmc * buska] 1. to blame or scold in a sharp way; reprimand 2. Obs. to force back n. a sharp… … English World dictionary
rebuke — I n. 1) to administer, deliver, give a rebuke 2) to draw, receive a rebuke 3) a mild; scathing, sharp, stern, stinging rebuke 4) a rebuke to II v. 1) to rebuke mildly; sharply, sternly 2) (D; tr.) to rebuke for (to rebuke smb. for sloppy work) *… … Combinatory dictionary
rebuke — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun ADJECTIVE ▪ harsh, scathing, sharp, stern, stinging, strong ▪ gentle, mild ▪ … Collocations dictionary
rebuke — UK [rɪˈbjuːk] / US [rɪˈbjuk] verb [transitive] Word forms rebuke : present tense I/you/we/they rebuke he/she/it rebukes present participle rebuking past tense rebuked past participle rebuked formal to tell someone that they have behaved badly.… … English dictionary
rebuke — {{11}}rebuke (n.) early 15c., a reproof, reprimand, from REBUKE (Cf. rebuke) (v.). {{12}}rebuke (v.) early 14c., to reprimand, reprove; chide, scold, from Anglo Fr. rebuker to repel, beat back, O.Fr. rebuchier, from re back (see RE (Cf. re )) +… … Etymology dictionary
