-
1 racler
v.tr. (a. provenç. rasclar, lat. pop. °ras(i)culare, class. rasus, p. p. passif, de radere "racler, raser") 1. стържа, остъргвам, престъргвам; 2. драскам; 3. скрибуцам, стържа; 4. дърпам, удрям силно по струни на музикален инструмент. Ќ se racler la gorge изкашлям се, прочиствам си гърлото; le vin racle la gorge виното дразни гърлото. -
2 corrasion
f. (du lat. corradere "racler" et suff. d'apr. érosion) геогр. ветрова ерозия чрез песъчинки. -
3 racaille
f. (lat. pop. °rasicare "racler, gratter", class. radere) 1. ост. измет, утайка на обществото; 2. сган, негодници, измет. -
4 raclage
m. (de racler) 1. стъргане; 2. остъргване, изстъргване; 3. мед. изстъргване, кюртаж ( на кост). -
5 racle
f. (de racler) диал. стъргало, стъргалка. -
6 raclée
f. (de racler) разг. тупаник, пердах, поредица от удари. -
7 raclement
m. (de racler) 1. стъргане; 2. разг. скрибуцане; драскане, стържене (за звук); 3. изкашляне, прочистване ( на гърлото). -
8 racleur,
se m., f. (de racler) 1. разг. лош музикант (на струнен инструмент); 2. работник, който остъргва нещо с инструмент. -
9 racloir
m. (de racler) 1. стъргало, стъргалка; 2. праисторически инструмент за стържене от кремък. -
10 racloire
f. (de racler) техн. равнило (пръчица за заравняне на повърхността на крина, пълна със зърно). -
11 raclure
f. (de racler) 1. талаш, стърготини; 2. изчегъртване; 3. прен. отпадък. -
12 râle2
m. (du lat. rasclare "racler" а cause du cri) зоол. воден дърдавец ( птица), Rallus aquaticus; courir comme un râle2 бягам много бързо; râle2 des genêts ливаден дърдавец. -
13 ratine
f. (de l'a. v. °raster "racler, raturer", lat. pop. rasitoria) ратине ( вид кардирана тъкан). -
14 raton2
m. (p.-к. de l'a. v. °raster "racler", lat. rasitoria) баничка с прясно сирене. -
15 rature
f. (probabl. lat. pop. °raditura, de radere "racler") задраскано, зачеркнато място, черта, с която се задрасква. -
16 ripaille
f. (moy. néerl. rippen "racler, palper") разг. пиршество, гуляй. -
17 riper
v. (moy. néerl. rippen "racler") I. v.tr. 1. набраздявам, стържа, одялвам (камъни); 2. мор. спускам с хлъзгане (верига на котва, товар, въже); 3. премествам встрани част от железопътна линия, без да я демонтирам; II. v.intr. 1. рядко буксувам, приплъзвам; 2. разг. отивам си, заминавам. -
18 suie
f. (mot gallo-rom., probabl. du gaul. °sudia) сажди; enlever, racler la suie изчиствам саждите ( от дадено място). -
19 tarama
m. (mot grec, du turc taramak "gratter, racler") хайвер от треска, приготвен с олио, сметана и лимон.
См. также в других словарях:
racler — [ rakle ] v. tr. <conjug. : 1> • XIVe; a. provenç. rasclar, lat. pop. °ras(i)culare, class. rasus, p. p. pass. de radere « racler, raser » 1 ♦ Frotter rudement (une surface) avec qqch. de dur ou de tranchant, de manière à égaliser ou à… … Encyclopédie Universelle
racler — RACLER. v. a. Ratisser, enlever, emporter avec quelque chose de rude ou de trenchant quelques petites parties de dessus la superficie d un corps. Racler des peaux, du parchemin. racler de l yvoire, de la corne de cerf. racler les ongles. racler… … Dictionnaire de l'Académie française
racler — Racler, Radere, Abradere, Corradere, Deradere, Eradere, Interradere, Praeradere. Racler quelque chose par dessus, Distringere, Superradere. Racler tout entour, Circunradere. Oster et racler une lettre d un mot, Exterere literam. Qui racle ou raye … Thresor de la langue françoyse
RACLER — v. a. Ratisser, enlever, emporter, avec quelque chose de rude ou de tranchant, quelques parties de la superficie d un corps. Racler des peaux, du parchemin. Racler de l ivoire, de la corne de cerf. Racler les ongles. Racler le canon d une arme à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
racler — (ra klé ; plusieurs prononcent râ klé, et de même dans les mots qui tiennent à racler) v. a. 1° Enlever avec un instrument quelques parties de la superficie d un corps. • Çà, que je racle un peu de tous côtés Votre cuvier, et puis que je l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RACLER — v. tr. Gratter, frotter la surface d’un corps avec quelque chose de dur ou de tranchant, de manière à en enlever quelques parties. Racler des peaux, du parchemin. Racler de l’ivoire, de la corne de cerf. Racler des allées. Racler une mesure de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
racler — vt. , gratter, (des carottes, ses jambes...) ; écharner (une peau) ; grasseyer, parler gras ; frôler (un mur) ; écailler (du poisson) ; enlever (les soies du porc) ; nettoyer ; RÂTLy (Saxel | Samoëns.010), RÂKLy (Chambéry, Cordon.083b, Montagny … Dictionnaire Français-Savoyard
Racler le gosier, la gorge — ● Racler le gosier, la gorge en parlant d une boisson forte, produire une sensation d âpreté quand on l avale … Encyclopédie Universelle
se racler — ● se racler verbe pronominal Se racler la gorge, débarrasser l arrière gorge des mucosités qui gênent en toussant fort volontairement. ● se racler (expressions) verbe pronominal Se racler la gorge, débarrasser l arrière gorge des mucosités qui… … Encyclopédie Universelle
Se racler la gorge — ● Se racler la gorge débarrasser l arrière gorge des mucosités qui gênent en toussant fort volontairement … Encyclopédie Universelle
raclement — [ rakləmɑ̃ ] n. m. • 1611; de racler ♦ Action de racler. « Il y eut un raclement et l étrave de l embarcation se souleva avant de s immobiliser » (Tournier). ♢ Son résultat (bruit, trace). Un raclement de gorge. ● raclement nom masculin Action de … Encyclopédie Universelle
