-
1 offre
f. (de offrir) 1. предложение; faire offre de qqch. предлагам нещо; 2. търг. предлагане; оферта; l'offre et la demande търсене и предлагане. Ќ offre publique d'achat (O.P.A.) публична оферта за продажба (на предприятия и др.); offre publique d'échange публична оферта за покриване на дълг. -
2 agoraphobie
f. (gr. agora "place publique" et phobos "crainte") агорафобия ( страх от обществени места или широки площади). -
3 assistance
f. (de assister) 1. помощ, подпомагане; assistance médicale медицинска помощ; assistance judiciaire безплатна съдебна помощ; 2. подкрепа; закрила. Ќ assistance publique ост. социални грижи; assistance mutuelle взаимопомощ; assistance sociale служба за социална помощ. -
4 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
5 consultation
f. (lat. consultatio) 1. допитване; consultation populaire всенародно допитване, референдум; consultation de l'opinion publique сондаж на общественото мнение; 2. консултация, консулт, преглед; 3. преглед от лекар в кабинета му, консултация. -
6 décharge
f. (de dé- et charge) 1. разтоварване, разтоваряне, облекчаване, намаляване на товара; 2. прен. облекчаване; облекчение, успокоение, олекване; 3. бунище; décharge publique обществено бунище (за изхвърляне на смет); 4. водоотвод; 5. търг. разписка, квитанция за получена сума; 6. освобождаване от задължение, присъда, дълг и др.; 7. физ. изпразване; décharge électrique електрическо изпразване; 8. воен. залп; 9. печ. попивателен лист ( за мастило). Ќ témoins а décharge свидетели на подсъдимия. -
7 déclaration
f. (lat. declaratio) 1. обявяване; 2. заявяване, деклариране; déclaration des revenus данъчна декларация; 3. изявяване, изявление, декларация; déclaration publique публично изявление; déclaration d'accident декларация за настъпило застрахователно събитие; 4. юр. показание, признание, признаване, изповед; 5. признание, обяснение в любов; faire une déclaration а une femme обяснявам се в любов на някоя жена. -
8 décret
m. (lat. decretum) декрет, постановление, заповед; указ; décret d'administration publique административно постановление; décret de prise de corps заповед за задържане. -
9 dette
f. (lat. debita) дълг (паричен); задължение; payer (acquitter) des dettes изплащам дългове; contracter des dettes правя дългове. Ќ dette active, dette passive търг. суми, дадени в дълг, суми, взети в дълг (към баланса приход - разход); dette claire (liquide) признат дълг; dette consolidée утвърден дълг; dette d'honneur паричен дълг (на игра на комар); dette publique държавни дългове; dettes criardes дребни задължения, които предстоят да бъдат заплатени; être criblé (perdu) de dettes потънал съм в дългове; payer sa dette а la nature умирам. Ќ Ant. créance, crédit, actif, avoir. -
10 fille
f. (lat. filia) 1. дъщеря; fille adoptive осиновена дъщеря; fille cadette най-малката дъщеря; fille naturelle незаконородена дъщеря; 2. момиче, мома; jeune fille младо момиче, девойка; petite fille момиченце; vieille fille стара мома; 3. fille de... помощничка, прислужница; 4. fille des rues, fille publique ост. проститутка; 5. лит. произхождаща; момиче с определен произход; fille de roi царска дъщеря; fille d'Eve дъщеря на Ева. Ќ arrière petite-fille правнучка; belle fille снаха; petite fille внучка. -
11 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
12 influencer
v.tr. (de influence) влияя, повлиявам, въздействам; la lune influence les marées луната оказва влияние върху приливите; influencer l'opinion publique влияя на общественото мнение. -
13 notoriété
f. (du lat. notorius) явност, общоизвестност; слава, име, известност; cela est de notoriété, il est de notoriété publique que... общоизвестно е, че; notoriété publicitaire рекламна известност. -
14 officier1
m. (lat. officiarius "chargé d'une fonction") 1. чиновник; служител, длъжностно лице; officier1 de justice съдебен чиновник; officier1 de paix полицейски чиновник; officier1 de l'état civil чиновник от гражданското отделение; officier1s ministériels министерски пълномощници; officier1 de santé помощник лекар, фелдшер; grands officier1s de la Couronne помощници на краля (както в дома му, така и в обществените му администрации); officier1 de police judiciaire изпълнител към правна полиция (който следи за нередности, злоупотреби на съдии, кметове и др.); 2. офицер; officier1 subalterne младши офицер; officier1 supérieur старши офицер; officier1 de service кадрови офицер; дежурен офицер; officier1 de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; officier1 d'Académie носител на академичен орден; officier1 de l'Instruction publique носител на орден за заслуга към изкуствата, литературата или просветата. -
15 opinion
f. (lat. opinio) 1. мнение; braver l'opinion publique пренебрегвам общественото мнение; avoir bonne (mauvaise) opinion de... имам добро (лошо) мнение за...; être de l'opinion de qqn. споделям мнението на някого; faire prévaloir son opinion налагам своето мнение; 2. pl. доктрина, теза, теория; opinions philosophiques философска доктрина. Ќ l'opinion est la reine du mode погов. хората се ръководят от общественото мнение. -
16 république
f. (lat. res publica "chose publique") 1. република; la République française Френската република; 2. прен., ост. общество; съсловие; la république des lettres съсловието на литераторите, писателите; 3. ост. политическа организация на обществото; 4. ост. законно управление, основаващо се на закони (за разлика от dictature, tyrannie). Ќ Ant. despotisme, monarchie. -
17 scandale
m. (bas lat. scandalum, gr. skandalon "obstacle, pierre d'achoppement") 1. скандал; срам, позор; 2. възмущение; c'est un scandale! това е възмутително! 3. безредие; scandale sur la voie publique безредие на обществено място; 4. рел. грях, който се състои в отричане от Бога; 5. противоречив религиозен факт. -
18 sondage
m. (de sonder) 1. сондиране, измерване на дълбочина; изследване на атмосферата; 2. изследване със сонда; 3. прен. разпит, разпитване, сондиране; разузнаване; sondage de l'opinion сондиране на мнението; les sondages de l'Institut français d'opinion publique (I.F.O.P.) сондажите на френския институт за обществено мнение. -
19 suivre
v. (lat. pop. suquit, sequere, class. sequi) I. v.tr. 1. следвам, вървя след; придружавам, съпровождам; suivre qqn. de près следвам някого отблизо; 2. преследвам; suivre une bête преследвам животно (за лов); 3. следвам, съблюдавам, съобразявам се, постъпвам според, съобразно с; suivre l'opinion publique съобразявам се с общественото мнение; 4. упражнявам, практикувам; 5. следя, наблюдавам; 6. внимателно слушам ( следя), посещавам редовно; suivre un discours слушам внимателно реч; 7. следвам, идвам след; le jour suit la nuit денят идва след нощта; 8. вървя, отивам в известно направление; II. v.intr. вървя след, следвам; le jour qui suivit денят, който последва; III. v. impers. следва, произтича; il suit de là que от това произтича, че; comme suit както следва; se suivre 1. следвам(е) се; 2. намирам се в правилен ред или в логическа последователност. Ќ а suivre следва (продължението); faire suivre да се изпрати ( върху писмо). -
20 utilité
f. (lat. utilitas) 1. полза, изгода, полезност; être d'une grande utilité а qqn. от голяма полза съм за някого; utilité publique обществена полза; 2. дребна роля в театър; jouer les utilités играя незначителна роля в театър. Ќ Ant. inutilité, futilité, gratuité, inefficacité.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Publique — (fr., spr. Püblik), 1) öffentlich; 2) allbekannt … Pierer's Universal-Lexikon
Publique — Public (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
publique — ● public, publique adjectif (latin publicus) Relatif à une collectivité, par opposition à privé : Intérêt public. Relatif au gouvernement, à l administration d un pays : Affaires publiques. Qui relève de l Administration, des finances de l État… … Encyclopédie Universelle
Publique consulaire — École consulaire Les écoles dites publiques consulaires ou consulaires sont des organismes dépendant des Chambres de Commerce et d Industrie. Ces dernières sont des établissements publics administratifs rattachés au Ministère de l Économie, du… … Wikipédia en Français
Dette Publique — La dette publique est, dans le domaine des finances publiques, l ensemble des engagements financiers pris sous formes d emprunts par l État, les collectivités publiques et les organismes qui en dépendent directement (certaines entreprises… … Wikipédia en Français
Dette Publique De La France — Dette publique, en % du PIB, et en milliards d euros courants. La dette publique de la France, rigoureusement dette brute de l’ensemble des administrations publiques françaises, est l ensemble des engagements financiers, sous formes d… … Wikipédia en Français
Dette publique — La dette publique est, dans le domaine des finances publiques, l ensemble des engagements financiers pris sous formes d emprunts par l État, les collectivités publiques et les organismes qui en dépendent directement (certaines entreprises… … Wikipédia en Français
Dette publique de la France — Dette publique de la France, en % du PIB, et en milliards d euros courants, en fin d année, 1978 2010. La dette publique de la France, rigoureusement dette brute de l’ensemble des administrations publiques françaises, est l ensemble des… … Wikipédia en Français
Dette publique de la france — Dette publique, en % du PIB, et en milliards d euros courants. La dette publique de la France, rigoureusement dette brute de l’ensemble des administrations publiques françaises, est l ensemble des engagements financiers, sous formes d… … Wikipédia en Français
Dette publique française — Dette publique de la France Dette publique, en % du PIB, et en milliards d euros courants. La dette publique de la France, rigoureusement dette brute de l’ensemble des administrations publiques françaises, est l ensemble des engagements… … Wikipédia en Français
Fonction publique française — Pour les autres articles nationaux, voir fonction publique. La fonction publique française regroupe l ensemble des fonctionnaires de France, soit : 2,151 millions de fonctionnaires d État selon l INSEE[1]. 5,277 millions d agents de la… … Wikipédia en Français
