-
1 law
{lɔ:}
1. закон, законност
at/in LAW по/съобразно закона
2. право, юриспруденция
commercial/mercantile LAW, LAW merchant търговско право
criminal LAW наказателно право
customary LAW обичайно право
LAW of nations, international LAW международно право
private LAW частно право
public LAW публично/държавно право
statute LAW статутно право, писан закон
3. право (като професия)
to practise LAW, to go in for the LAW юрист съм, упражнявам юридическа професия
Doctor of LAW s (съкр. LL. D.) доктор по правото
4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура
action at LAW иск, дело, съдебен процес
to be at LAW (with) водя процес/дело, съдя се (с)
to go to LAW (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност
to take the LAW into one's own hands саморазправям се
5. съдийство
адвокатура, адвокатско съсловие (често с the)
6. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.)
7. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник)
8. природен закон, закономерност (и LAW of nature, natural LAW)
to be a LAW into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи
to lay down the LAW прен. налагам се, не търпя възражения
to give the LAW to налагам се на
the LAW Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай
LAW and order ред и законност* * *{lъ:} n 1. закон; законност; at/in law по/съобразно закона; 2. прав* * *съдопроизводство; съдиийство; съд; принцип; правило; право; правен; адвокатура; законност; закон;* * *1. action at law иск, дело, съдебен процес 2. at/in law по/съобразно закона 3. commercial/mercantile law, law merchant търговско право 4. criminal law наказателно право 5. customary law обичайно право 6. doctor of law s (съкр. ll. d.) доктор по правото 7. law and order ред и законност 8. law of nations, international law международно право 9. private law частно право 10. public law публично/държавно право 11. statute law статутно право, писан закон 12. the law Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай 13. to be a law into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи 14. to be at law (with) водя процес/дело, съдя се (с) 15. to give the law to налагам се на 16. to go to law (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност 17. to lay down the law прен. налагам се, не търпя възражения 18. to practise law, to go in for the law юрист съм, упражнявам юридическа професия 19. to take the law into one's own hands саморазправям се 20. адвокатура, адвокатско съсловие (често с the) 21. закон, законност 22. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.) 23. право (като професия) 24. право, юриспруденция 25. природен закон, закономерност (и law of nature, natural law) 26. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник) 27. съд, съдопроизводство, съдебна процедура 28. съдийство* * *law[lɔ:] I. n 1. закон; законност; to carry out the \law прилагам закона (законите); to go beyond the \law престъпвам закона; to pass a \law гласувам закон; 2. право; юриспруденция; civil \law гражданско право; commercial, mercantile \law, \law merchant търговско право; criminal \law наказателно право; \law of nations, international \law международно право; statute \law статутно право; писан закон; \law of diminishing marginal utility закон за намаляващата пределна полезност; \law of diminishing returns закон за намаляващата възвръщаемост; \law of reciprocal demand закон за реципрочното търсене; \law of value закон за стойността; \law and economics икономика на правото; to lay down the \law тълкувам законите; прен. налагам се, не търпя възражения; to read ( study) \law следвам право; 3. право (като професия); to practice \law, go in for the \law юрист съм, практикувам (за адвокат); Doctor of Laws (съкр. LLD) доктор по право; 4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура; action at \law иск, дело; to be at \law ( with) водя процес (дело), съдя се с; to go to \law отивам в съд, завеждам дело; to go to \law with s.o. завеждам дело срещу някого, съдя някого; to have ( take) the \law of (on) s.o. завеждам дело против някого; привличам под съдебна отговорност; judge-made \law съдебна практика; юриспруденция; to take the \law into o.'s own hands саморазправям се; 5. съдийство; адвокатура, адвокатско съсловие (често с the); 6. правило, принцип (на игри, в изкуствата и пр.); 7. закон, принцип, правило (в науката); the \law of gravitation законът за гравитацията; \law of chance вероятностен закон; 8. сп. преднина, преимущество (време, разстояние, дадено на противник); 9. отсрочка; • necessity ( need) has no \law посл. мизерията си има свои закони, когато си в мизерия законът не важи; to be a \law (un) to o.s. не спазвам установените обичаи, карам на своя глава; his word is \law думата му е закон, думата му на две не става; the \law of self-preservation инстинкт за самосъхранение; blue \laws ам. пуритански, строги закони; the blue sky \law ам. закон, регулиращ пускането и продажбата на акции и ценни книжа; lunch ( mob) \law ам. саморазправа, закон на линча; martial \law военно положение; Draconian ( Draconic) \laws драконовски (сурови, жестоки) закони; the L. Мойсеевите закони; Старият Завет; разг., ам. полицията; стражар; the jungle \law, the \law of the jungle закон на джунглата, беззаконие; II. law int sl: \law! Господи! Боже Господи! -
2 judgment
вж. judgement* * *= judgement.* * *възмездие;* * *вж. judgement* * *judgment, judgement[´dʒʌdʒmənt] n 1. решение, присъда; \judgment in default отсъствено решение; \judgment-at-law съдебна присъда; enforceable \judgment присъда, която е в законна сила; \judgment provisionally enforceable условна присъда; to give ( deliver) \judgment произнасям присъда; to pass \judgment on съдя, осъждам; \judgment on the merits присъда по същество; to sit in \judgment (on) библ., разг. съдя (някого); the Day of J. Страшният съд, второто пришествие; 2. преценка, мнение; възглед; to form a \judgment on (of) създавам си мнение за; in my \judgment по моя преценка (мнение); to pass \judgment on s.o.( 's work) давам преценка (мнение) за някого (за работата на някого); a private \judgment лично мнение (възглед); against o.'s better \judgment против убеждението си; 3. разг. възмездие, пръст Божи; 4. разсъдък, разум; to use \judgment in s.th. върша нещо с разум; use your own \judgment преценете (разсъдете) сам.
См. также в других словарях:
private law — n: a branch of law concerned with private persons, property, and relationships compare public law Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. private law … Law dictionary
Private law — (Civil law) is that part of a legal system that involves relationships between individuals. This includes the law of contracts or torts and the law of obligations. It is distinguished from public law, which deals with law involving the state,… … Wikipedia
private law — Private Pri vate (?; 48), a. [L. privatus apart from the state, peculiar to an individual, private, properly p. p. of privare to bereave, deprive, originally, to separate, fr. privus single, private, perhaps originally, put forward (hence, alone … The Collaborative International Dictionary of English
private law — ➔ law * * * private law UK US noun [U] ► LAW the area of law that deals with disagreements between people or companies, rather than disagreements that involve government: »The law of contracts is an important part of private law … Financial and business terms
private law — private .law n [U] law the part of the law relating to ordinary people, private property, and relationships … Dictionary of contemporary English
private law — n. that branch of the law dealing with the relationships between individuals: cf. PUBLIC LAW … English World dictionary
private law — noun : a branch of law treating of private matters, involving private persons, property, and relationships, and excluding those matters treated in public law * * * ˌprivate ˈlaw f135 [private law] noun … Useful english dictionary
private law — noun A category of law governing the relationship among persons (citizens or legal persons including corporations), as opposed to relations between the state and persons. Major subdivisions of private law include (depending on whether the… … Wiktionary
private law — pri′vate law′ n. law a branch of law dealing with the legal relationships of private individuals Compare public law 2) • Etymology: 1765–75 … From formal English to slang
private law — noun Date: 1773 a branch of law concerned with private persons, property, and relationships compare public law … New Collegiate Dictionary
private law — 1. a branch of law dealing with the legal relationships of private individuals. Cf. public law (def. 2). 2. a statute affecting only one person or a small number of persons directly. [1765 75] * * * … Universalium
