-
1 presumptive
{pri'zʌmptiv}
a вероятен, предполагаем* * *{pri'z^mptiv} а вероятен, предполагаем.* * *вероятен;* * *a вероятен, предполагаем* * *presumptive[pri´zʌmptiv] adj предполагаем; вероятен; основан на предположения (догадки); heir \presumptive предполагаем (но не пряк) (престоло)наследник; FONT face=Times_Deutsch◊ adv presumptively. -
2 heir presumptive
{,εəpri'zʌmptiv}
n юр. вероятен наследник* * *{,Ёъpri'z^mptiv} n юр. вероятен наследник.* * *n юр. вероятен наследник -
3 evidence
{'evidəns}
I. 1. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания
piece of EVIDENCE юр. доказателство, улика
to call in EVIDENCE призовавам за свидетел
to bear/give EVIDENCE давам показания, свидетелствувам
the ship bore EVIDENCE of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята
to take someone's EVIDENCE изслушвам/снемам нечии показания
2. очевидност
to be in EVIDENCE налице съм
to be very much in EVIDENCE изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи
he was nowhere in EVIDENCE никъде го нямаше, никъде не се виждаше
3. юр. свидетел
to turn King's/Queen's/ам. State EVIDENCE свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си
II. v доказвам, показвам, служа за доказателство* * *{'evidъns} n само sing 1. данни, факти, доказателство, доказ(2) {'evidъns} v доказвам; показвам, служа за доказателство.* * *явност; указание; улика; свидетелствам; очевидност; доказателство;* * *1. he was nowhere in evidence никъде го нямаше, никъде не се виждаше 2. i. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания 3. ii. v доказвам, показвам, служа за доказателство 4. piece of evidence юр. доказателство, улика 5. the ship bore evidence of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята 6. to be in evidence налице съм 7. to be very much in evidence изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи 8. to bear/give evidence давам показания, свидетелствувам 9. to call in evidence призовавам за свидетел 10. to take someone's evidence изслушвам/снемам нечии показания 11. to turn king's/queen's/ам. state evidence свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си 12. очевидност 13. юр. свидетел* * *evidence[´evidəns] I. n 1. доказателство, доказателства, указания, данни, факти; юрид. свидетелски показания; there was no \evidence of his presence there по нищо не личеше, че е бил там; there is no \evidence of burglary няма данни за кражба с взлом; няма основание да се счита, че има кражба с взлом; to fly in the face of the \evidence отричам въпреки очевидните факти; piece of \evidence юрид. доказателство; улика; to call in \evidence извиквам (в съда) за даване на показания; призовавам за свидетел; to bear ( give) \evidence давам показания, свидетелствам; circumstantial \evidence косвени доказателства; cumulative \evidence съвкупност от доказателствата (уликите); presumptive \evidence показания, основани на предположения (догадки); oral \evidence устни показания; written ( documentary) \evidence, \evidence in writing писмени показания; to take s.o.'s \evidence изслушвам (вземам, снемам) показанията на някого; to get \evidence намирам доказателства; 2. очевидност, явност; to be in \evidence налице съм; lawlessness was particularly in \evidence in the town беззаконието се виждаше особено в градовете; to be very much in \evidence изпъквам; 3. юрид. свидетел; \evidence for the prosecution ( defence) свидетел на прокурора (защитата); to turn queen's ( king's) \evidence, to turn state's \evidence свидетелствам срещу съучастниците си; разг. предавам съучастниците (другарите) си; 4. тех. (експериментални) данни, показания; II. v 1. служа за доказателство; доказвам; 2. свидетелствам; 3. показвам; he \evidenced no talent for music той не показа никаква музикална дарба. -
4 heir
{еэ}
n наследник
HEIR of the/one's body нечий пряк наследник
to fall HEIR to a property наследявам имущество, пада ми се имущество по наследство
HEIR at-law, rightful HEIR наследник по право
HEIR under a will наследник по завещание* * *{еэ} n наследник; heir of the/o.'s body нечий пряк наследник; to fa* * *потомък; потомка; приемник; наследявам; наследник;* * *1. heir at-law, rightful heir наследник по право 2. heir of the/one's body нечий пряк наследник 3. heir under a will наследник по завещание 4. n наследник 5. to fall heir to a property наследявам имущество, пада ми се имущество по наследство* * *heir[ɛə] I. n наследник, потомък; продължител, приемник; to fall \heir to a property наследявам имущество; flesh is the \heir of many ills разг. човечеството е наследило много злини; \heir apparent юрид. безспорен (пряк) наследник; \heir presumptive юрид. вероятен наследник; \heir-at-law, rightful \heir наследник по право; \heir to the crown престолонаследник; \heir under a will наследник по завещание; II. v наследявам.
См. также в других словарях:
presumptive — pre·sump·tive /pri zəmp tiv/ adj 1: based on presumption: presumed to have occurred a presumptive violation of law 2: giving grounds for reasonable opinion or belief pre·sump·tive·ly adv Merriam Webster’s Dictionary of Law. M … Law dictionary
Presumptive — Pre*sump tive, a. [Cf. F. pr[ e]somptif.] 1. Based on presumption or probability; grounded on probable evidence; probable; as, presumptive proof. [1913 Webster] 2. Presumptuous; arrogant. [R.] Sir T. Browne. [1913 Webster] {Presumptive evidence}… … The Collaborative International Dictionary of English
Presumptive — may refer to: * Heir presumptive, a person who is expected to inherit a throne, peerage, or other hereditary honor, but their position can be displaced by the birth of another person with a better claim to the position * Presumptive nominee, a… … Wikipedia
presumptive — [prē zump′tiv, prizump′tiv] adj. [Fr présomptif < LL praesumptivus < L praesumptus: see PRESUMPTION] 1. giving reasonable ground for belief [presumptive evidence] 2. based on probability; presumed [an heir presumptive] presumptively adv … English World dictionary
presumptive — (adj.) speculative, mid 15c., from Fr. présomptif, from L.L. praesumptivus, from L. praesumptus, from praesumere (see PRESUME (Cf. presume)). The heir presumptive (1620s) is presumed to be the heir if the heir apparent is unavailable … Etymology dictionary
presumptive — adjective a) Based on presumption, probability, conjecture, hypothesis or belief By late May, he was already considered his partys presumptive nominee. b) making presumptions; behaving as one who presumes, who assumes that which they perhaps… … Wiktionary
presumptive — adjective Date: 15th century 1. based on probability or presumption < the presumptive nominee > 2. giving grounds for reasonable opinion or belief 3. being an embryonic precursor with the potential for forming a particular structure or tissue in… … New Collegiate Dictionary
presumptive — presumptively, adv. /pri zump tiv/, adj. 1. affording ground for presumption: presumptive evidence. 2. based on presumption: a presumptive title. 3. regarded as such by presumption; based on inference. 4. Embryol. pertaining to the part of an… … Universalium
presumptive — pre·sump·tive pri zəm(p) tiv adj 1) expected to develop in a particular direction under normal conditions <presumptive regions of the blastula> 2) being the embryonic precursor of <presumptive neural tissue> * * * pre·sump·tive (pre… … Medical dictionary
presumptive — , presumptuous The first is sometimes used when the second is intended. Presumptuous means impudent and inclined to take liberties, or to act in a manner that is excessively bold and forthright. Presumptive means giving grounds to presume and… … Bryson’s dictionary for writers and editors
presumptive — adjective formal or technical based on a reasonable belief about what is likely to be true: a presumptive diagnosis presumptively adverb see also: heir presumptive … Longman dictionary of contemporary English
