-
1 Pendant
Pendant [ pɑ̃ˈdɑ̃: ] n, -s 1. geh съответствие, еквивалент, съответен образ; 2. veralt обица. -
2 pendant
{'pendənt}
I. 1. висулка, обица, медалъон, пискюл
2. арх. висящо украшение, пендантив
3. полицай
4. мор. вимпел
5. еш, другар
6. съответствие, допълнение
II. вж. pendent* * *{'pendъnt} n 1. висулка; обица; медальон; пискюл; 2. арх. вис(2) {'pendъnt} pendent.* * *съответствие; обеца; пискюл; висулка; другар; допълнение;* * *1. i. висулка, обица, медалъон, пискюл 2. ii. вж. pendent 3. арх. висящо украшение, пендантив 4. еш, другар 5. мор. вимпел 6. полицай 7. съответствие, допълнение* * * -
3 pendant
арх.• висящо украшение• полилей• висящ• окачен• окачалка• халка, окачване -
4 pendant cord
• шнур за окачване -
5 pendant cords
• шнур за окачване -
6 pendant light fitting
• висящо осветително тялоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > pendant light fitting
-
7 pendant lighting fitting
• висящо осветително тялоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > pendant lighting fitting
-
8 pendant panel
• висящо табло за управление -
9 pendant panels
• висящо табло за управление -
10 ear-pendant
ear-pendant[´iə¸pendənt] n висяща обица. -
11 rise-and-fall pendant
• висящо осветително тяло с регулируема височина на окачванеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > rise-and-fall pendant
-
12 pendent
I. вж. pendant
II. 1. висящ, увиснал, провесен, надвесен, издаден
2. висящ, (още) нерешен/неуреден, неустановен, неопределен
3. грам. незавършен, непълен* * *pendant1.(2) {'pendъnt} a 1. висящ, увиснал, провесен, надвесен, издад* * *увиснал; провесен; висящ; надвесен; незавършен; неуреден; неопределен; нерешен; неустановен;* * *1. i. вж. pendant 2. ii. висящ, увиснал, провесен, надвесен, издаден 3. висящ, (още) нерешен/неуреден, неустановен, неопределен 4. грам. незавършен, непълен* * * -
13 cependant
adv. (tout ce pendant; de pendant) 1. ост. през това време, в това време, в този момент; 2. conj. въпреки това, при все това, все пак, но, ала, обаче. Ќ cependant que докато. Ќ Ant. car. -
14 pendant3
prép. (sur le modèle du lat. jur. pendens: le siège pendant, le temps pendant) 1. през, през време на; 2. в продължение на; 3. loc. conj. pendant3 que докато. -
15 aéro
m. (abrév. de aéroplane pendant la guerre de 1914 - 1918) ост. аероплан, самолет ( съкратено). -
16 an
m. (lat. annus) година; l'an dernier, prochain миналата, следващата година; tout les ans всяка година; par an на година, годишно; dans un an след една година. Ќ le jour de l'an, le Nouvel an Нова година; pendant sept cent ans много дълго време; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante не се интересувам от нещо, не ме засяга. -
17 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
18 bérézina
f. (de la déroute de la Bérézina, pendant la campagne de Russie) разг., в съчет. c'est la bérézina това е пълна катастрофа, пълен неуспех. -
19 journée
f. (de jour) 1. ден; pendant, dans la journée през деня; dans le courant de la journée през деня; belle journée хубав ден; journée de travail работен ден; 2. работен ден; instaurer la journée de huit heures въвеждам осемчасов работен ден; femme de journée прислужница, която работи през деня; 3. надница; 4. преход, един ден път. -
20 penser1
v. (bas lat. pensare) I. v.intr. 1. мисля, размишлявам; 2. обмислям; 3. разсъждавам; la faculté de penser1 способност за разсъждение; 4. представям си; II. v.tr. 1. мисля, имам наум; 2. смятам, считам, възнамерявам; замислям. Ќ pendant que j'y pense докато не съм забравил; penser1 а мисля за, мечтая за; sans penser1 а mal невинно; sans y penser1 спонтанно, без предварителен замисъл; penser1 que считам, че; penser (+ inf.) имам намерение да, смятам да направя нещо. Ќ Ant. oublier, désintéresser (se).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Pendant — Pendant … Deutsch Wörterbuch
pendant — pendant, ante 1. (pan dan, dan t ) adj. 1° Qui pend. • Là, s il est quelque lieu sans route et sans chemins, Un rocher, quelque mont pendant en précipices, LA FONT. Fabl. XII, 4. • Mais que font là tes bras pendants à ton côté ?, RAC. Plaid … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pendant — Sn passendes Gegenstück per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. pendant m., einem substantivierten Gerundium von frz. pendre herabhängen , aus gallo rom. pendere, aus l. pendēre, einem Intensivum zu l.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Pendant — Pend ant, n. [F., orig. p. pr. of pendre to hang, L. pendere. Cf. {Pendent}, {Pansy}, {Pensive}, {Poise}, {Ponder}.] 1. Something which hangs or depends; something suspended; a hanging appendage, especially one of an ornamental character; as to a … The Collaborative International Dictionary of English
pendant — pendánt s. n., pl. pendánte Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic PENDÁNT s.n. v. pandant. Trimis de LauraGellner, 13.09.2007. Sursa: DN … Dicționar Român
pendant — (n.) c.1400, loose, hanging part of anything, from Anglo Fr. pendaunt hanging (c.1300), from O.Fr. pendant (13c.), noun use of prp. of pendre to hang, from L. pendere to hang, from PIE root * (s)pen(d) to pull, stretch (see SPAN (Cf. span) (v.)) … Etymology dictionary
Pendant — Pendant: Das Fremdwort für »Gegen , Seitenstück; Ergänzung« wurde im 18. Jh. aus gleichbed. frz. pendant entlehnt. Dies ist das substantivierte Part. Präs. zu frz. pendre (< lat. pendere) »hängen« (vgl. ↑ Pendel) und bedeutet demnach… … Das Herkunftswörterbuch
pendant — pendant, pendent, pennant The noun pendant means ‘a hanging jewel or ornament’ or in nautical use ‘a short rope hanging from the head of a mast’; the adjective pendent means ‘hanging or overhanging’ and has a few technical uses. A pennant is a… … Modern English usage
pendant — {{/stl 13}}{{stl 7}}[wym. ppendantdpendant – akcent na ostatniej sylabie] {{/stl 7}}{{stl 8}}rz. n ndm {{/stl 8}}{{stl 7}} odpowiednik, symetryczne uzupełnienie czegoś, tworzący wraz z innymi rzeczami, pojęciami itp. harmonijną całość : {{/stl… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
pendant — [pen′dənt] n. [ME pendaunt < OFr pendant, prp. of pendre < L pendere, to hang < IE base * (s)pen(d) , to pull, stretch > SPIN] 1. a hanging ornamental object, as one suspended from an earring or a necklace 2. the stem and ring of a… … English World dictionary
pendant — фр. (пандан) в дополнение к чему либо. Толковый словарь иностранных слов Л. П. Крысина. М: Русский язык, 1998 … Словарь иностранных слов русского языка
