-
1 arrière-pays
m.inv. (de arrière et pays) част от територията на една страна, която се намира зад морското крайбрежие. -
2 conquête
f. (lat. pop. °conquæsita, même o. que conquérir) 1. завоюване, завладяване, завоевание; la conquête d'un pays завоюване на страна; la conquête de l'espace завладяването на космическото пространство; 2. вдъхване на любов, покоряване, пленяване; conquête amoureuse любовно завоевание; 3. разг. човек, който е бил завоюван с чар; c'est sa dernière conquête това е последното му (любовно) завоевание. Ќ pays de conquête завоювана страна. Ќ Ant. abandon, défaite, perte, soumission. -
3 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
4 abondant,
e adj. (lat. abundans) 1. обилен, изобилен; 2. ост. богат; pays abondant, en vin страна, богата с вино; 3. плодороден; un style abondant, богат, разнообразен стил. Ќ Ant. rare, maigre, insuffisant, pauvre. -
5 agressé,
e adj. (de agresser) 1. нападнат, жертва на агресия; pays agressé, нападната страна; 2. псих. être, se sentir agressé, чувствам заплаха от агресия. -
6 balte
adj. (de Baltique) балтийски; pays baltes балтийски страни; langues baltes балтийски езици. -
7 bancarisé,
e adj. (du rad. de bancaire) фин. чиято по-голяма част от населението има сметка в банка (за страна); pays bancarisé, страна, в която по-голяма част от населението има сметка в банка. -
8 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
9 bouder
v.intr. (o.i., probabl. d'un rad. expressif bod-, désignant qqch. d'enflé) 1. мръщя се, муся се, сърдя се; il boude муси се; сърди се; 2. v.tr. показвам неудовлетворение от някого, от нещо; le pays boude l'organisation internationale държавата не иска да бъде член на международна организация; bouder les distractions не се отдавам на забавления; bouder la société отхвърлям обществото; se bouder цупя се, сърдя се; deux amoureux se boudent двама влюбени се сърдят, са скарани. Ќ bouder contre son ventre разг. не ям от инат, от упорство. -
10 brésilien,
ne adj. et n. (de Brésil "pays du brésil") бразилски; бразилец; m. португалският език, говорен в Бразилия. -
11 cambrien,
ne m. et adj. (de cambria, nom breton latinisé du pays de Galles) геол. камбрий; adj. камбрийски; étage cambrien, камбрийски пласт. -
12 chine1
m. (nom du pays) 1. китайски порцелан; 2. луксозна хартия. -
13 chiner1
v.tr. (de Chine, pays d'où vient le procédé) боядисвам основа на платно с различни цветове. -
14 cocagne
f. (o. i., mot provenç.) изобилие. Ќ pays de cocagne блажена, благодатна земя; mât de cocagne висока мачта със закачени върху нея награди за оня, който се изкатери (при народни увеселения в някои страни); vie de cocagne живот в изобилие и увеселения. -
15 connaissance
f. (de connaître) 1. познаване, разпознаване; avoir une bonne connaissance de la question имам добро познание по въпроса; 2. знание, познание; avoir des connaissances étendues имам широки познания; 3. съзнание; perdre connaissance загубвам съзнание; reprendre connaissance идвам на себе си; 4. познанство, запознанство; faire connaissance avec qqn., faire la connaissance de qqn. запознавам се с някого; faire faire а qqn. la connaissance de qqch. запознавам някого с нещо; 5. познат; une personne de connaissance един познат; j'ai une connaissance qui имам познат, който; 6. лов. следи, оставени от преследвано животно; 7. ост. доказателство, отпечатък, следа. Ќ en connaissance de cause при пълно познаване на работата, справедливо и мъдро; avoir connaissance de информиран съм за; а ma connaissance доколкото зная; être en pays de connaissance намирам се в своята среда. Ќ Ant. ignorance, inexpérience, inconscience. -
16 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
17 conquis,
e adj. (de conquérir) 1. победен, завоюван; завладян; pays conquis, завоювана страна; 2. запленен, очарован, покорен. Ќ Ant. résistant; insoumis; indifférent. -
18 contrée
f. (lat. pop. contrata (regio), de contra "pays en face") ост. страна, местност, край, област. Ќ Ant. contrer. -
19 croître
v.intr. (lat. crescere "naître, grandir") 1. раста, никна; les arbres croissent дърветата растат; dans ce pays l'olivier croît в тази страна растат маслинови дървета; 2. уголемявам се, нараствам; le bruit croît шумът се увеличава; croître en nombre нараствам по брой; nos difficultés vont croissant трудностите ни се увеличават, стават все повече; 3. прииждам; l'eau croît водата приижда, нивото Ј се покачва. Ќ Ant. diminuer, décroître, décliner, baisser. -
20 déclarer
v.tr. (lat. declarare) 1. обявявам; déclarer la guerre а un pays обявявам война на държава; 2. заявявам, декларирам; déclarer ses revenus декларирам доходите си; 3. предявявам; 4. издавам; déclarer un complot издавам заговор; 5. юр. давам показания; se déclarer обявявам се; откривам се, разкривам чувствата си.
См. также в других словарях:
Pays — (französisch für Land) steht für Vin de Pays, französischer Landwein Amanda Pays (* 1959), englische Schauspielerin Petit Pays (* 1966, Adolphe Moundi Claude), kamerunischer Sänger Le Pays, Name von verschiedenen französischsprachigen Zeitungen … Deutsch Wikipedia
Pays — Nom fréquent dans la Haute Loire, rencontré aussi dans les Hautes Pyrénées et l Indre et Loire. Le sens de pays, région peut difficilement avoir donné naissance à un nom de famille. Il pourrait s agir d une variante de Paysan … Noms de famille
Pays — (fr., spr. Peïh), das Land, Gegend, Landstrich; Paysage (spr. Peïhsahsch), die. Landschaft; Paysagist, Landschaftsmaler … Pierer's Universal-Lexikon
Pays, Le — (spr. pe ī, »das Land«), Pariser Zeitung, begründet 1866 von Granier de Cassagnac, deren anfänglicher Nebentitel: »Journal des volontés de la France« später in »Journal de l Empire« geändert wurde. Unter der Redaktion von Paul de Cassagnac, dem… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
pays — ou payse n. Compatriote, né dans la même ville, le même village ou la même région … Dictionnaire du Français argotique et populaire
pays — 1. pays [ pei ] n. m. • v. 1360; païsXe; bas lat. page(n)sis « habitant d un pagus, d un bourg, d un canton », et par ext. le pagus lui même 1 ♦ Territoire habité par une collectivité et constituant une réalité géographique dénommée; nation. Les… … Encyclopédie Universelle
PAYS — s. m. Région, contrée. Bon pays. Pays à blé. Pays de bois. Pays de chasse. Pays gras, maigre, riche, stérile, fertile, inculte, abondant. Pays montueux, montagneux, marécageux. Pays ouvert. Pays chaud, froid, humide. Mauvais pays. Beau pays. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PAYS — n. m. Territoire d’un peuple, d’une nation. Pays riche, florissant. Pays catholique. Pays protestant. Pays civilisé. En pays nègre. Voyager en pays étranger. Il a visité tous les pays du monde. Chaque pays a ses usages, ses moeurs, ses habitudes … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Pays d'Oz — Pour les articles homonymes, voir Oz. Pays d Oz Pays de fiction … Wikipédia en Français
pays — (pè yî ; l s se lie : un pè yî z abondant ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pays — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Pays vient du latin pagus qui désignait une subdivision territoriale et tribale d étendue restreinte (de l ordre de quelques centaines de km²),… … Wikipédia en Français
