-
1 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент. -
2 coupe-paille
m.inv. (de couper et paille) сламорезачка. -
3 courte-paille
m.inv. (de court et paille) техн. сламорезачка. -
4 brin
m. (o. i., p.-к. gaul.) 1. стрък, стръкче; издънка; фиданка; un brin d'herbe стръкче трева; un brin de paille стръкче слама; 2. късче, трошичка от нещо; un brin de pain късче хляб. 3. конопено или ленено влакно; toile de brin ленен първокачествен плат; 4. жичка ( на електрически кабел). Ќ un brin loc.adv. съвсем малко; faire un brin de toilette разг. постъкмявам се малко; faire un brin de cour разг. ухажвам леко (флиртувам); un beau brin de fille хубаво стройно момиче; pas un brin никак. Ќ Hom. brun. -
5 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
6 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
7 dépailler
v.tr. (de dé- et paille) изчиствам от сламата, махам сламата; se dépailler накъсвам се, прокъсвам се (за стол и др.). -
8 empailler
v.tr. (de en- et paille) 1. оплитам със слама; 2. обвивам в слама; 3. препарирам. -
9 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
10 fétu
m. (lat. pop. °festicum, class. festuca "brin de paille") сламчица. -
11 fétuque
f. (lat. festuca "brin de paille") бот. власатка, Festuca. -
12 fourrage
m. (frq. °fodar "paille") фураж, кърма. -
13 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
14 natte
f. (bas lat. natta) 1. постелка; natte de paille сламена постелка; 2. тъкан, сплетка; 3. плитка ( на коса). -
15 paillage
m. (de paille) зем. покриване със слама (на дървета, посеви и др.). -
16 paillard,
e adj. (de paille) 1. скитнически, безпътен, блуден; 2. мръсен, неприличен; histoire paillard,e неприлична история; 3. m., f. блудник, развратник, скитник. Ќ Ant. bégueule, chaste. -
17 paillasse1
f. (de paille) сламеник. Ќ crever la paillasse1 а qqn. убивам с нож в корема; paillasse1 а soldats, paillasse1 de corps de garde долна проститутка. -
18 paillé1,
e adj. (de paille) 1. ясножълт; 2. техн. шуплест, дефектен, който има петна; fente paillé1,e шуплест, дефектен чугун. -
19 paillé2
m. (de paille) торище, чиято слама не е напълно изгнила. -
20 paillet
m. (de paille) 1. мор. специална рогозка от груби въжета (която предпазва кораба от търкане); 2. светло вино; 3. vin paillet светло вино.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
paille — [ paj ] n. f. • XIIe; lat. palea « balle de blé » I ♦ (Tige coupée). 1 ♦ Collect. Tiges des céréales quand le grain en a été séparé. ⇒ chaume. Paille de blé, d avoine, de riz. Paille fraîche, sèche. Paille servant de nourriture aux bêtes (⇒ 1.… … Encyclopédie Universelle
paillé — paille [ paj ] n. f. • XIIe; lat. palea « balle de blé » I ♦ (Tige coupée). 1 ♦ Collect. Tiges des céréales quand le grain en a été séparé. ⇒ chaume. Paille de blé, d avoine, de riz. Paille fraîche, sèche. Paille servant de nourriture aux bêtes… … Encyclopédie Universelle
paille — PAILLE. s. f. Le tuyau du bled, de l orge & de l avoine quand il est sec. Paille nouvelle. paille fraische. vieille paille. brin de paille. paille de froment, de segle, d orge, d avoine. coucher sur la paille. mettre de la paille dans une… … Dictionnaire de l'Académie française
Paille — Paille, Paillé Difficile, avec la chute des accents depuis quelques décennies, de faire la différence entre les deux noms quant à leur localisation. Paillé devrait désigner celui qui est originaire de la commune de Paillé (17), mais peut aussi… … Noms de famille
Paillé — Paille, Paillé Difficile, avec la chute des accents depuis quelques décennies, de faire la différence entre les deux noms quant à leur localisation. Paillé devrait désigner celui qui est originaire de la commune de Paillé (17), mais peut aussi… … Noms de famille
paillé — paillé, ée (pa llé, llée, ll mouillées) part. passé de pailler2. 1° Garni de paille. Cette aire est trop paillée. 2° Terme d histoire naturelle. Qui a la couleur de la paille. 3° Terme de blason. Il se dit des fasces, paux, et autres pièces … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Paille — ist der Name folgender Personen: Daniel Paille (* 1984), kanadischer Eishockeyspieler Stéphane Paille (* 1965), französischer Fußballspieler und trainer Paille (frz. für „Stroh“) oder paillefarben ist eine alte Bezeichnung für einen blassgelben… … Deutsch Wikipedia
Paillé — Saltar a navegación, búsqueda Paillé País … Wikipedia Español
Paille — Paille, (sprich Palje,) das Franz. Paille, welches Stroh bedeutet. Man gebraucht es im Deutschen nur, eine Art der blaßgelben Farbe zu bezeichnen, welche aus schwefelgelb und ein wenig röthlich grau bestehet, und der Farbe des Strohes gleicht;… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
paille — Paille, ou Balle, Palea, Acus aceris. La couverture de toutes sortes de grains, comme de blé et semblables, qu on appelle la paille, quand le grain est sorti, c est aussi le premier germe de toutes fleurs, qui est comme un petit ventre, qui s… … Thresor de la langue françoyse
paille — 〈[pa:j(ə)] Adj.; undekl.; veraltet〉 strohfarben, strohgelb [frz., „Stroh“] * * * pail|le [ pa:jə, auch: pai] <indekl. Adj.> [frz. paille]: strohfarben, strohgelb … Universal-Lexikon
