-
1 ozone
{'ouzoun}
n хим. озон* * *{'ouzoun} n хим. озон.* * *озон;* * *n хим. озон* * *ozone[´ouzoun] n хим. озон. -
2 friendly
{'frendli}
1. приятелски, дружески, любезен, приветлив
FRIENDLY Society взаимоспомагателно дружество
in a FRIENDLY manner приятелски, другарски
2. благосклонен, одобрителен, благоприятен
FRIENDLY showers благотворни дъждове* * *{'frendli} a 1. приятелски, дружески, любезен, приветлив; F.* * *свойски; одобрителен; общителен; приветлив; приятелски; благоприя; благосклонен; дружески; дружелюбен; любезен; конгениален;* * *1. friendly showers благотворни дъждове 2. friendly society взаимоспомагателно дружество 3. in a friendly manner приятелски, другарски 4. благосклонен, одобрителен, благоприятен 5. приятелски, дружески, любезен, приветлив* * *friendly[´frendli] I. adj 1. приятелски, дружески, любезен, приветлив; to be on \friendly terms with в приятелски отношения съм с; \friendly match сп. приятелски мач; 2. благосклонен, одобрителен; благоприятен; 3. (в сложни думи) 1) невредящ на, без отрицателни ефекти върху; ozone-\friendly невредящ на озоновия слой; 2) лесен, достъпен за; user-\friendly лесен за ползване от потребителя; II. adv рядко, ост. по приятелски, като приятел.
См. также в других словарях:
ozone — ozone … Dictionnaire des rimes
ozone — [ ozon; ɔzɔn ] n. m. • 1840; du p. prés. du gr. ozein « exhaler une odeur » ♦ Chim. Gaz bleu, odorant, dangereux à respirer, dont la molécule se compose de trois atomes d oxygène (O3). Propriétés antiseptiques et bactéricides de l ozone. Ozone… … Encyclopédie Universelle
ozone — o zone ([=o] z[=o]n or [ o]*z[=o]n ), n. [Gr. o zwn smelling, p. pr. of o zein to smell. See {Odor}.] (Chem.) A colorless gaseous substance ({O3}) obtained (as by the silent discharge of electricity in oxygen) as an allotropic form of oxygen,… … The Collaborative International Dictionary of English
ozoné — ozoné, ée (o zo né, née) adj. Voy. ozonisé … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ozone — (n.) 1840, from Ger. Ozon, coined in 1840 by German chemist Christian Friedrich Schönbein (1799 1868) from Gk. ozon, neuter prp. of ozein to smell (see ODOR (Cf. odor)). So called for its pungent odor … Etymology dictionary
ozone — s. m. [Química] O mesmo que ozono … Dicionário da Língua Portuguesa
ozone — *air, atmosphere, ether … New Dictionary of Synonyms
ozone — ► NOUN 1) a pungent, toxic form of oxygen with three atoms in its molecule, formed in electrical discharges or by ultraviolet light. 2) informal fresh invigorating air. ORIGIN German Ozon, from Greek ozein to smell … English terms dictionary
ozone — [ō′zōn΄] n. [Fr < Gr ozein, to smell < IE base * od > L odor] 1. an unstable, pale blue gas, O3, with a penetrating odor: it is an allotropic form of oxygen, formed usually by a silent electrical discharge in air, and is used as an… … English World dictionary
Ozone — For other uses, see Ozone (disambiguation). Ozone … Wikipedia
Ozone — Pour l’article homophone, voir O Zone. Ozone … Wikipédia en Français
