-
61 below
{bi'lou}
1. долу, отдолу, надолу
to go BELOW слизам долу (от по-горен eтаж), мор. слизам от палубата в кабините и пр
2. по-долу, по-нататък (на страница, в книга, по наклон, течение и пр.) по-долу, по-ниско, под (за степен, стойност, количество, качество и. пр.)
there were пo apples BELOW 50 p нямаше ябълки по-долу от 50 пенса
it is five degrees BELOW freezing point пет градуса под нулата е
BELOW her dignity под достойнството и* * *{bi'lou} adv 1. долу, отдолу; надолу; to go below слизам долу (от п* * *отдолу; долу;* * *1. below her dignity под достойнството и 2. it is five degrees below freezing point пет градуса под нулата е 3. there were пo apples below 50 p нямаше ябълки по-долу от 50 пенса 4. to go below слизам долу (от по-горен eтаж), мор. слизам от палубата в кабините и пр 5. долу, отдолу, надолу 6. по-долу, по-нататък (на страница, в книга, по наклон, течение и пр.) по-долу, по-ниско, под (за степен, стойност, количество, качество и. пр.)* * *below[bi´lou] I. prep 1. под; \below freezing под нулата; \below ( the) ground под земята; \below o.'s breath тихо, шепнешком, под носа си; 2. под, по-ниско от (за качество, ниво и пр.); it is \below me to do the housework под достойнството ми е да се занимавам с домакинство; \below the mark 1) лошокачествен; 2) недобре със здравето; 3) не на нужната висота; \below comment неокачествим, несравним; непристоен; долнопробен; неописуем; \below par 1) под номиналната стойност; 2) разг. неразположен, отпаднал, болнав; неприветлив; \below o.'s schoolfellows in class по-слаб по успех от съучениците си; II. adv 1. долу, отдолу; the place \below адът; 2. по-долу (на страница); see the notes \below виж бележките по-долу (под линия); 3. по-долу (за степен, количество и пр.). -
62 mate
{meit}
I. n шахм. мат
II. v шахм. правя мат, матирам
III. 1. другар, колега
2. другар (съпруг, съпруга)
3. мъжко/женско животно (от чифт)
4. еш
5. помощник
6. помощник-капитан (в търг. флот)
IV. 1. съчетавам
оженвам (се) (с или без with)
2. чифтосвам, съешавам, съвокуплявам се
mating season размножителен период, период на разгонване
3. тех. свързвам, съединявам, скачвам се (with с)
4. общувам (with)
V. 1. бот. мате, парагвайски чай (от храста Ilex paraguayensis)
2. настойка от мате* * *{meit} n шахм. мат.(2) {meit} v шахм. правя мат, матирам.{3} {meit} n 1. другар, колега; 2. другар (сьпруг, сьпруга); З. {4} {meit} v 1. съчетавам; оженвам (се) (с или без with); 2. чиф{5} {ma'tei} n 1. бот. мате, парагвайски чай (от храста Ilex par* * *чифтосвам; съпруг; съвокуплявам се; съчетавам; съпруга; самка; свързвам; самец; оженвам; помощник; приятел; другарка; другар; женска; колега; колежка; мат;* * *1. i. n шахм. мат 2. ii. v шахм. правя мат, матирам 3. iii. другар, колега 4. iv. съчетавам 5. mating season размножителен период, период на разгонване 6. v. бот. мате, парагвайски чай (от храста ilex paraguayensis) 7. другар (съпруг, съпруга) 8. еш 9. мъжко/женско животно (от чифт) 10. настойка от мате 11. общувам (with) 12. оженвам (се) (с или без with) 13. помощник 14. помощник-капитан (в търг. флот) 15. тех. свързвам, съединявам, скачвам се (with с) 16. чифтосвам, съешавам, съвокуплявам се* * *mate I. n 1. другар, другарка, колега, колежка; 2. другар (съпруг), другарка (съпруга); 3. мъжкар, самец; женска, самка (от двойка животни); 4. помощник; surgeon's \mate ост. фелдшер; 5. помощник-капитан (в търговския флот); class \mate съученик; • running \mate човек, който често придружава някого, спътник; ам. кандидат за вицепрезидент; II. v 1. съчетавам, оженвам (се); 2. чифтосвам, съешавам; съвкупявам се; 3. свързвам, съединявам, скачвам се; 4. общувам ( with) ; III. mate [meit] n мат (в шаха); fool's \mate мат при втори ход; scholar's \mate мат при четвъртия ход; smothered \mate задушен мат; IV. v правя мат, матирам. -
63 nosy
{'nouzi}
1. с голям нос
2. sl. любознателен, любопитен
NOSY parker разг. много любопитен човек, който се меси в чуждите работи
3. миризлив, със силна миризма* * *{'nouzi} а 1. с голям нос; 2. sl. любознателен; любопитен; nosy par* * *ароматичен; любознателен; любопитен;* * *1. nosy parker разг. много любопитен човек, който се меси в чуждите работи 2. sl. любознателен, любопитен 3. миризлив, със силна миризма 4. с голям нос* * * -
64 Pardon
Pardon [ parˈdõ: ] n o.Pl. 1. пардон! извинете!; 2. съобразяване с другите; geh Kein Pardon kennen Действам безогледно. -
65 Parfait
Parfait [ parˈfɛ ] n, -s Kochk парфе. -
66 Parterre
Parterre [ parˈtɛr ] n, -s партер, приземен етаж. -
67 partout
partout [ parˈtu: ] adv umg непременно, на всяка цена; Etw. will mir partout nicht einfallen Изобщо не мога да се сетя за нещо. -
68 filo
m 1) острие; 2) ръб, линия, разделяща нещо на равни части; 3) Арж. годеник; 4) Гват., Хонд., М. глад; filo del viento мор. посока на вятъра; filo rabioso остър нож; al filo точно (използва се с времеви изрази: al filo de la medianoche точно в полунощ); dar (un) filo точа, подострям; darse un filo прен., разг. подготвям се, наострям се; darse un filo (un par de filos) a la lengua прен., разг. мърморя, злословя; de doble filo а) с две остриета; б) прен. нож с две остриета, алтернативно добро или зло; embotar los filos прен. притъпявам, отнемам сила, ентусиазъм; en el filo de una espada прен., разг. по острието на бръснача; herir por los mismos filos прен. с твоите камъни по твоята глава (с моите камъни по моята глава); por filo точно, съвършено. -
69 tiro
m 1) дърпане, дръпване; 2) изстрел; 3) стрелба, огън; tiro curvo отвесна стрелба; tiro rasante права, успоредна със земята стрелба; 4) разстояние на изстрел, хвърлей; 5) стрелбище; 6) впряг; чифт коне; tiro par впряг от четири коня; 7) pl презрамник, ремък за сабя; 8) ремък, въже (за трансмисия и пр.); 9) връв, въже (прехвърлено през скрипец, макара); 10) черта, щрих; 11) гръдна обиколка (при кроене); 12) мин. кладенец на шахта; 13) прен. намек; шега, насмешка, подигравка; 14) прен. кражба; 15) прен. вреда, ущърб; 16) дърпане, теглене (на комин и пр.); 17) стрелба (олимпийска дисциплина); 18) мин. отворена шахта; 19) мин. дълбочина на шахта; 20) дължина на плат; a tiro а) на разстояние един изстрел; б) прен. наблизо; de un tiro наведнъж, изведнъж; a tiro hecho а) сигурно, положително, безпогрешно; б) прен. решително; errar el tiro прен. не улучвам, правя грешка; acertar (lograr) el tiro попадам в целта; salir el tiro por la culata прен., разг. постигам обратен резултат; a tiro de piedra на един хвърлей камък, на няколко крачки; a tiro de ballesta разг. отдалече, издалече; de tiros largos на широка нога, богато; como un tiro adv а) изведнъж, внезапно; б) зле, лошо (с гл. sentar, caer, ir); ni a tiros adv разг. по никакъв начин; no van por ahí los tiros разг. не си на прав път. -
70 a
m. първа буква от френската азбука; un A majuscule главно "А"; un a minuscule малко "а"; loc. depuis A jusqu'а Z от а до я, от игла до конец; ne savoir ni a, ni b не зная да чета; prouver par a + b доказвам математически; n'avoir pas fait une panse d'A нищо не съм написал (за ученик); être marqué а l'A имам големи заслуги. -
71 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
72 absorbé,
e adj. (de absorber) погълнат, залисан; absorbé, par le travail погълнат от работата. -
73 absorption
f. (lat. absorptio) 1. просмукване, всмукване, попиване, абсорбция; absorption des gaz (de la lumière, des bruits) абсорбция на газовете (на светлината, на шума); 2. поглъщане (храна, течности); suicide par absorption d'un poison самоубийство чрез поглъщане на отрова; 3. прен. асимилиране ( на човек от колектив), поглъщане на предприятие; 4. физ. поглъщане ( на светлина или лъчение). Ќ Ant. élimination, rejet. -
74 abstention
f. (de astension "abstinence") въздържане; abstention de vote въздържане от гласуване; неучастие, ненамеса; la résolution est adoptée par vingt voix et deux abstentions резолюцията е приета с 20 гласа "за" и двама "въздържали се". Ќ Ant. action, intervention. -
75 absurde
adj. et m. (lat. absurdus "discordant", de surdus "sourd") 1. абсурден, неразумен, безсмислен, безразсъден; conduite absurde глупаво поведение; vous êtes absurde! говорите абсурдни неща!; 2. алогичен; 3. m. абсурд, безсмислица, глупост; démontrer qqch. par l'absurde доказвам нещо, като изтъквам, че обратното би било безсмислица. Ќ Ant. fondé, raisonnable, sage, sensé; logique. -
76 accéder
v.tr.ind. (lat. accedere) 1. стигам, достигам, влизам, имам достъп до; accéder au corps principal de l'école par 10 marches влизам в главния корпус на училището по 10 стъпала; 2. ост. присъединявам се ( към), съгласявам се, изпълнявам; accéder а un traité присъединявам се към договор; accéder aux prières de qqn. изпълнявам молбата на някого. -
77 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар. -
78 acclamation
f. (lat. acclamatio, de acclamare) 1. вик на възторг, овация, акламиране, ръкопляскане; 2. loc. adv. par acclamation единодушно ( при избиране без гласуване). -
79 action2
f. (probabl. de action "dette active", par le holl. actie) търг. акция; acheter des action2s купувам акции; cote des action2s en bourse котиране на акциите на борсата; ses action2s baissent (montent) има (няма) шансове да успее; action2 d'apport (de fondateur) учредителна акция; action2 nominative поименна акция. -
80 adouber
v.tr. (frq. °dubban "frapper", parce que le futur chevalier recevait de son parrain un coup sur la nuque) 1. посвещавам някого в рицарство; 2. поправям (кораб) (remplacé par radouber); 3. (в шахмата) местя фигура по погрешка, без да се смята за направен ход.
См. также в других словарях:
Par value — Par value, in finance and accounting, means stated value or face value. From this comes the expressions at par (at the par value), over par (over par value) and under par (under par value). The term par value has several meanings depending on… … Wikipedia
Par, Cornwall — Par is a village and fishing port situated about convert|3.5|mi|lk=on east of St Austell, on the south coast of Cornwall, in South West England, Great Britain. It has a population of around 1,400. South of the village is Par Harbour and the wide… … Wikipedia
PAR-Scheinwerfer — PAR 30 Scheinwerfer mit vorgesetzter Frostfolie und Bodenstativ Ein PAR Scheinwerfer (englisch parabolic aluminized reflector) ist ein in der Veranstaltungstechnik häufig eingesetzter Scheinwerfer. Es wird zwischen der ursprünglichen langen… … Deutsch Wikipedia
Par Lagerkvist — Pär Lagerkvist Pär Lagerkvist Pär Lagerkvist Activité(s) écrivain Naissance 23 mai … Wikipédia en Français
Pär Lagerkvist — Activités écrivain Naissance 23 mai 1891 … Wikipédia en Français
Par — Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Par of exchange — Par Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Par value — Par Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Par-dela bien et mal — Par delà bien et mal Par delà le bien et le mal, Prélude d une philosophie de l avenir, (Jenseits von Gut und Böse Vorspiel einer Philosophie der Zukunft) est une œuvre du philosophe allemand Friedrich Nietzsche, publiée en 1886. Le titre fut… … Wikipédia en Français
Par-delà le bien et le mal — Par delà bien et mal Par delà le bien et le mal, Prélude d une philosophie de l avenir, (Jenseits von Gut und Böse Vorspiel einer Philosophie der Zukunft) est une œuvre du philosophe allemand Friedrich Nietzsche, publiée en 1886. Le titre fut… … Wikipédia en Français
Pär — ist als Variante von Per bzw. Peer ein skandinavischer, insbesondere schwedischer männlicher Vorname[1], abgeleitet vom griechischen Namen Petros (lateinisch Petrus). Weiteres zu Herkunft und Bedeutung des Namens siehe hier. Bekannte Namensträger … Deutsch Wikipedia
