-
81 affirmatif,
ve adj. et adv. (bas lat. affirmativus) I. adj. утвърдителен; réponse affirmatif,ve утвърдителен отговор; положителен, потвърдителен; proposition affirmatif,ve или affirmatif, положително изречение; répondre par l'affirmatif,ve отговарям положително; II. adv. affirmatif! отговор "да" при радиовръзка. Ќ Ant. négatif. -
82 ajonc
m. (par attrac. de jonc, ajo(u)) бот. храст с жълти цветове, Ulex europeus. -
83 alliance
f. (de allier) 1. съюз; 2. сдружение, обединение; 3. бракосъчетание, брак; faire une alliance встъпвам в брак; 4. роднина по сватовство; neveu par alliance племенник по сватовство; 5. венчален пръстен (халка); 6. зав?т; Ancienne alliance Старият зав?т; Nouvelle alliance Новият зав?т; 7. съчетаване, съчетание. Ќ Ant. désunion, divorce. -
84 allonger
v. (de long) I. v.tr. 1. удължавам, наставям; 2. разтягам; allonger la table разтягам маса; 3. протягам, изтягам; allonger les bras протягам ръце; 4. протакам, провлачвам; 5. разреждам; allonger une sauce разреждам сос; 6. забързвам, усилвам; allonger le pas ускорявам крачка; II. v.intr. удължавам се; увеличавам се; les jours commencent а allonger дните започват да се удължават; s'allonger 1. удължавам се; увеличавам се; 2. разтягам се; 3. протягам се, изтягам се, обтягам се; s'allonger par terre разг. излягам се на земята. Ќ allonger un coup de pied разг. ритвам някого; allonger une gifle разг. лепвам плесница; allonger la sauce прен. разтягам думите си. Ќ Ant. raccourcir, replier. -
85 amuser
v.tr. (de muser) 1. забавлявам, развличам; 2. ост. бавя, забавям; 3. рядко мамя, залъгвам; 4. отвличам вниманието, за да попреча да бъде наблюдавано нещо; amuser par des promesses залъгвам с обещания; s'amuser забавлявам се; губя си времето. Ќ s'amuser а bavarder губя времето си в празни приказки; s'amuser de qqn. подигравам се с някого. Ќ Ant. ennuyer. -
86 an
m. (lat. annus) година; l'an dernier, prochain миналата, следващата година; tout les ans всяка година; par an на година, годишно; dans un an след една година. Ќ le jour de l'an, le Nouvel an Нова година; pendant sept cent ans много дълго време; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante не се интересувам от нещо, не ме засяга. -
87 ancienneté
f. (de ancien) 1. старинност; 2. старшинство; avancement а l'ancienneté прогресиране в службата по старшинство; selon l'ancienneté, par ancienneté по старшинство. Ќ de toute ancienneté от незапомнени времена. -
88 âne
m. (lat. asinus) 1. магаре; 2. прен. упорит човек, невежа; 3. âne sauvage диво магаре; âne bâté голям невежа, глупак. Ќ coup de pied de l'âne разг. кръвна обида; méchant comme un âne rouge много лош, злобен; soûl comme un âne много пиян; brider l'âne par la queue върша нещо неумело, несръчно; gueuler (beugler) comme un âne викам, крещя; cela ne vaut pas le pet d'un âne mort това нищо не струва. -
89 anévrisme
m. (préféré par l'Académie nationale de médecine) мед. аневризъм (разширение на сърце, кръвоносен съд); anévrisme du cњur разширение на сърцето. -
90 approximation
f. (du bas lat. approximare) 1. приблизителна оценка; приблизителна стойност; 2. мат. приблизителност; 3. loc. adv. par approximation приблизително. Ќ Ant. exactitude, précision. -
91 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
92 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
93 artiflot
m. (de artilleur suffixé par contam. avec fiflot "fantassin") нар. артилерист. -
94 artothèque
f. (de art, par anal. bibliothèque) служба, която дава под наем предмети на изкуството или репродукции. -
95 assassin,
e adj. (par l'it. assassino) 1. убийствен; 2. злодейски, разбойнически; 3. m. убиец; assassin, professionnel професионален убиец; le temps des assassin,s съвремието. -
96 assisté,
e adj. (de assister) 1. ост. който получава помощ; 2. със сервоусилвател (за автомобил); freins assisté,s спирачки със сервоусилвател; 3. който се възползва от прогреса на науката; assisté, par ordinateur изработен с помощта на компютър. -
97 attraper
v.tr. (de a- et trappe) 1. улавям, залавям, хващам; attraper un rhume хващам хрема; attraper un voleur залавям крадец; 2. схващам, разбирам, долавям; attraper quelques bribes de conversation долавям откъслеци от разговор; 3. настигам, застигам; 4. разг. докопвам; 5. разг. получавам; attraper un coup получавам удар; 6. измамвам, надхитрям, изигравам; 7. мъмря, хокам; il s'est fait attrapé par ses parents родителите му го смъмриха; s'attraper улавям се; хващам се; излъгвам се; измамвам се. -
98 auparavant
adv. (de au, par et avant) по-рано, преди това, по-преди. Ќ Ant. après. -
99 avance
f. (de avancer) 1. издадена част, издаденост; 2. аванс, предплата; 3. преднина, аванс; perdre son avance губя преднина; 4. преимущество; 5. f. pl. първи постъпки; предложения към някого (за да се завържат връзки с него); 6. loc. adv. а l'avance, d'avance, par avance предварително; en avance напред, по-рано; ma montre est en avance моят часовник е напред. Ќ être en avance sur qqn. изпреварил съм някого. Ќ Ant. retard. -
100 aventure
f. (lat. pop. °adventura) 1. приключение, авантюра; 2. loc. adv. а l'aventure наслуки, без определено намерение; d'aventure, par aventure случайно; 3. случайности, премеждия, неизвестности. Ќ dire la bonne aventure гадая, предсказвам бъдещето; tenter l'aventure опитвам си щастието.
См. также в других словарях:
Par value — Par value, in finance and accounting, means stated value or face value. From this comes the expressions at par (at the par value), over par (over par value) and under par (under par value). The term par value has several meanings depending on… … Wikipedia
Par, Cornwall — Par is a village and fishing port situated about convert|3.5|mi|lk=on east of St Austell, on the south coast of Cornwall, in South West England, Great Britain. It has a population of around 1,400. South of the village is Par Harbour and the wide… … Wikipedia
PAR-Scheinwerfer — PAR 30 Scheinwerfer mit vorgesetzter Frostfolie und Bodenstativ Ein PAR Scheinwerfer (englisch parabolic aluminized reflector) ist ein in der Veranstaltungstechnik häufig eingesetzter Scheinwerfer. Es wird zwischen der ursprünglichen langen… … Deutsch Wikipedia
Par Lagerkvist — Pär Lagerkvist Pär Lagerkvist Pär Lagerkvist Activité(s) écrivain Naissance 23 mai … Wikipédia en Français
Pär Lagerkvist — Activités écrivain Naissance 23 mai 1891 … Wikipédia en Français
Par — Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Par of exchange — Par Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Par value — Par Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Par-dela bien et mal — Par delà bien et mal Par delà le bien et le mal, Prélude d une philosophie de l avenir, (Jenseits von Gut und Böse Vorspiel einer Philosophie der Zukunft) est une œuvre du philosophe allemand Friedrich Nietzsche, publiée en 1886. Le titre fut… … Wikipédia en Français
Par-delà le bien et le mal — Par delà bien et mal Par delà le bien et le mal, Prélude d une philosophie de l avenir, (Jenseits von Gut und Böse Vorspiel einer Philosophie der Zukunft) est une œuvre du philosophe allemand Friedrich Nietzsche, publiée en 1886. Le titre fut… … Wikipédia en Français
Pär — ist als Variante von Per bzw. Peer ein skandinavischer, insbesondere schwedischer männlicher Vorname[1], abgeleitet vom griechischen Namen Petros (lateinisch Petrus). Weiteres zu Herkunft und Bedeutung des Namens siehe hier. Bekannte Namensträger … Deutsch Wikipedia
