-
1 obedience
{ə'bi:djəns}
1. подчинение, покорство, послушание
съобразяване (с to)
in OBEDIENCE to съобразно, в съгласие с, според
passive OBEDIENCE формално подчинение
to reduce someone to OBEDIENCE, to compel OBEDIENCE from someone принуждавам някого да се подчини
2. авторитет, власт
3. църк. паство* * *{ъ'bi:djъns} n 1. подчинение, покорство, послушание; съобра* * *послушание;* * *1. in obedience to съобразно, в съгласие с, според 2. passive obedience формално подчинение 3. to reduce someone to obedience, to compel obedience from someone принуждавам някого да се подчини 4. авторитет, власт 5. подчинение, покорство, послушание 6. съобразяване (с to) 7. църк. паство* * *obedience[ə´bi:diəns] n 1. подчинение, покорство, послушание, съобразяване (to); passive \obedience формално подчинение; in \obedience to съобразно (в съгласие) с, според; 2. авторитет. -
2 obédience
f. (lat. obњdientia) 1. рел. подчинение, покорност, послушание; 2. религиозна обител, подвластна на друга такава; 3. позволение на монах да мине от един манастир в друг; 4. прен. подчинение, покорност. Ќ Ant. indépendance. -
3 refuse
{ri'fju:z}
I. 1. отказвам (на), отхвърлям
to REFUSE one's consent отказвам да дам съгласието си, не се съгласявам
to REFUSE obedience отказвам да се подчиня
2. отказвам да прескоча (препятствие-за кон)
3. картu не връщам цвета на партнъора си
II. 1. отпадъци, останки, остатъци, смет
2. attr отпадъчен
REFUSE chute шахта за смет* * *{ri'fju:z} v 1. отказвам (на); отхвърлям; to refuse o.'s consent от(2) {'refju:s} n 1. отпадъци, останки, остатъци, смет; 2. attr* * *смет; останка; отказвам; отпадъци; отхвърлям;* * *1. attr отпадъчен 2. i. отказвам (на), отхвърлям 3. ii. отпадъци, останки, остатъци, смет 4. refuse chute шахта за смет 5. to refuse obedience отказвам да се подчиня 6. to refuse one's consent отказвам да дам съгласието си, не се съгласявам 7. картu не връщам цвета на партнъора си 8. отказвам да прескоча (препятствие-за кон)* * *refuse[ri´fju:z] I. v 1. отказвам; отхвърлям; отблъсквам; to \refuse a suitor отказвам на кандидат за женитба; to \refuse obedience отказвам да се подчинявам; I have never been \refused никога не ми е отказвано; to \refuse a fence отказва да прескочи препятствие (за кон); 2. карти не следвам боя; 3. не поемам боя (за плат); II. refuse[´refju:s] I. n отпадъци, останки, боклуци, остатъци; смет; III. adj отпадъчен. -
4 render
{'rendə}
I. 1. отплащам се с, отдавам (което се следва)
to RENDER homage to отдавам почит на, изразявам уважението си към
to RENDER good for evil отплащам се на злото с добро
to RENDER obedience to подчинявам се на
to RENDER thanks to благодаря на, изразявам благодарността си на
RENDER to Caesar the things that are Caesar's дай кесаревото кесарю
2. правя, оказвам (услуга и пр.), давам, оказвам (помощ)
3. давам, представям (сметка, отчет и пр.)
4. съгласявам се върху и оповестявам (присъда)
5. карам, правя (да се чувствува и пр.)
to RENDER someone speechless карам някого да занемее
to RENDER someone furious вбесявам някого
the tone RENDERed it an insult тонът го направи обидно/да звучи като обида
to be RENDERed useless ставам негоден
6. лит., изк. предавам, изразявам, тълкувам, интерпретирам, изпълнявам (роля, муз. произведение и пр.)
предавам, превеждам (на друг език) (into, in)
7. топя, претопявам (мазнина) (и с down)
8. стр. мажа, измазвам (стена)
9. мор. отхлабвам, отпускам (въже), движа се гладко/леко (за въже)
10. refl явявам се, отивам (at)
11. ост. предавам (крепост) (и с up)
II. 1. стр. (първа) мазилка (на стена)
2. ост. наем, плащане* * *{'rendъ} v 1. отплащам се с; отдавам (което се следва); to render h(2) {'rendъ} n 1. стр. (първа) мазилка (на стена); 2. ост. нае* * *тълкувам; отдавам; оказвам; отплащам се; превеждам; възпроизвеждам; интерпретирам;* * *1. 1 ост. предавам (крепост) (и с up) 2. i. отплащам се с, отдавам (което се следва) 3. ii. стр. (първа) мазилка (на стена) 4. refl явявам се, отивам (at) 5. render to caesar the things that are caesar's дай кесаревото кесарю 6. the tone rendered it an insult тонът го направи обидно/да звучи като обида 7. to be rendered useless ставам негоден 8. to render good for evil отплащам се на злото с добро 9. to render homage to отдавам почит на, изразявам уважението си към 10. to render obedience to подчинявам се на 11. to render someone furious вбесявам някого 12. to render someone speechless карам някого да занемее 13. to render thanks to благодаря на, изразявам благодарността си на 14. давам, представям (сметка, отчет и пр.) 15. карам, правя (да се чувствува и пр.) 16. лит., изк. предавам, изразявам, тълкувам, интерпретирам, изпълнявам (роля, муз. произведение и пр.) 17. мор. отхлабвам, отпускам (въже), движа се гладко/леко (за въже) 18. ост. наем, плащане 19. правя, оказвам (услуга и пр.), давам, оказвам (помощ) 20. предавам, превеждам (на друг език) (into, in) 21. стр. мажа, измазвам (стена) 22. съгласявам се върху и оповестявам (присъда) 23. топя, претопявам (мазнина) (и с down)* * *render[´rendə] I. v 1. отплащам се с; отдавам (което трябва); to \render blow for blow отвръщам на удара с удар; to \render homage to отдавам почит на, изразявам уважението си към; to \render obedience подчинявам се; to \render thanks to благодаря на; 2. давам, представям (сметка, отчет и пр.); to \render a verdict съобщавам (прочитам) присъда; 3. ост., книж. предавам (крепост и пр.); 4. правя, оказвам (услуга и пр.); оказвам, давам ( помощ); 5. правя, карам (да се чувства); to \render s.o. speechless карам някого да онемее; grief had \rendered him simple-minded скръбта го беше направила простодушен; the blow \rendered him unconscious ударът го изпрати в безсъзнание; the machine was \rendered useless by unskilful handling машината беше станала негодна поради неправилна употреба; 6. предавам, изразявам (характер и пр. в лит., изк.); предавам, интерпретирам, тълкувам; превеждам; изпълнявам ( роля); how would you \render... into English? как бихте превели (предали) ... на английски? 7. топя, претопявам; извличам ( мазнини); 8. мажа, измазвам ( стена); 9. мор. отхлабвам, отпускам ( въже); 10. мор. движи се леко (гладко) (за въже); II. n 1. мазилка (на стена); 2. топена мас (масло); 3. ост. плащане; наем; ангария. -
5 awe
{ɔ:}
I. n страхопочитание, благоговение
to be/stand in AWE of, to hold in AWE благоговея пред
to strike with AWE внушавам/вдъхвам страх/страхопочитание (у)
II. v внушавам/вдъхвам страхопочитание/благоговение (у)
to AWE someone into silence/obedience карам някого да се смълчи/подчини от страх* * *{ъ:} n страхопочитание, благоговение; to be/stand in Awe of, (2) v внушавам/вдъхвам страхопочитание/благоговение (у); to Awe* * *страхопочитание; благоговеен;* * *1. i. n страхопочитание, благоговение 2. ii. v внушавам/вдъхвам страхопочитание/благоговение (у) 3. to awe someone into silence/obedience карам някого да се смълчи/подчини от страх 4. to be/stand in awe of, to hold in awe благоговея пред 5. to strike with awe внушавам/вдъхвам страх/страхопочитание (у)* * *awe[ɔ:] I. n страхопочитание, благоговение; to be ( stand) in \awe of изпитвам страхопочитание пред; to hold ( keep) in \awe заплашвам; всявам страх у, тероризирам, гнетя; to strike with \awe внушавам страх, почит, благоговение у; II. v внушавам страх (почит, благоговение) у; they were \awed into silence смълчаха се от страх. -
6 into
{'intu,'intə}
1. посока на движение, действие, и във времето в, към
to bite INTO захапвам
to look INTO the future гледам напред/към бъдещето
2. промяна в състояние, качество и пр. на, в
to turn water INTO ice превръщам вода в лед
to cut INTO pieces режа на парчета
to translate/turn INTO English превеждам на английски
to go INTO farming/politics, etc. почвам да се занимавам със земеделие/политика и пр.
to grow INTO a man възмъжавам
to thrash someone INTO obedience принуждавам някого с бой да се подчини
3. мат. при деление и рядко при умножение на* * *{'intu, 'intъ} prep 1. посока на движение, действие, и вьв време* * *във; в, във; към; на;* * *1. to bite into захапвам 2. to cut into pieces режа на парчета 3. to go into farming/politics, etc. почвам да се занимавам със земеделие/политика и пр 4. to grow into a man възмъжавам 5. to look into the future гледам напред/към бъдещето 6. to thrash someone into obedience принуждавам някого с бой да се подчини 7. to translate/turn into english превеждам на английски 8. to turn water into ice превръщам вода в лед 9. мат. при деление и рядко при умножение на 10. посока на движение, действие, и във времето в, към 11. промяна в състояние, качество и пр. на, в* * *into[´intu, ´intə] prep 1. (указва направление на движение или действие); в, във; към; \into the water във водата; money went \into a common fund парите отиваха в общ фонд; to crash \into a tree блъскам се (удрям се) в дърво; to get \into trouble попадам (изпадам) в беда; навличам си неприятности; he lived on \into his sixties той навлезе в 60-те; 2. (промяна в състояние, качество и пр.); на, в; to grow \into a man възмъжавам; to slide \into despair изпадам в отчаяние; I talked her \into taking an apartment in Paris уговорих я да си вземе апартамент в Париж; to cut \into narrow strips нарязвам на тънки ленти; 3. мат. на (при действие деление); four \into eight осем делено на четири; five \into seven won' t go седем не се дели на пет; 4. разг. интересувам се от, падам си по; he is \into Freud той проявява интерес към Фройд. -
7 vow
{vau}
I. n тържествено обещание, обет, клетва
to be under a VOW дал съм обет, зарекъл съм се, заклел съм се
to take a VOW давам обет, заричам се, заклевам се
to take the VOW подстригвам се за монах, покалугерявам се
II. 1. обещавам тържествено, заричам се, заклевам се
to VOW vengeance/obedience заклевам се да отмъстя/да се подчинявам
2. посвещавам, обричам (to на)
3. ост. давам обет/оброк
4. ост. заявявам* * *{vau} n тържествено обещание, обет, клетва; to be under a vow дал с(2) {vau} v 1. обещавам тържествено, заричам се, заклевам се; to* * *обричам; обещание; обет; посвещавам; заричам се; заклевам се; кълна се; клетва;* * *1. i. n тържествено обещание, обет, клетва 2. ii. обещавам тържествено, заричам се, заклевам се 3. to be under a vow дал съм обет, зарекъл съм се, заклел съм се 4. to take a vow давам обет, заричам се, заклевам се 5. to take the vow подстригвам се за монах, покалугерявам се 6. to vow vengeance/obedience заклевам се да отмъстя/да се подчинявам 7. ост. давам обет/оброк 8. ост. заявявам 9. посвещавам, обричам (to на)* * *vow [vau] I. n обет, оброк, тържествено обещание, клетва; lovers' \vows клетви за вярност (на влюбени); to be under a \vow дал съм обет, заклел съм се, зарекъл съм се; to take a \vow давам обет, заклевам се, заричам се; to take the \vows подстригвам се (за монах), замонашвам се, покалугерявам се; II. v 1. обещавам тържествено, заклевам се, заричам се, обричам се; to \vow vengeance заклевам се да си отмъстя; 2. посвещавам, обричам, наричам; 3. ост. давам обет (оброк); 4. ост. заявявам, декларирам. -
8 command
{k3ma:nd}
I. 1. заповядвам. давам заповед (и)
to COMMAND silence заповядвам да се пази тишина
2. командувам, управлявам
3. господствувам над, владея, контролирам
4. издигам се над, доминирам
the hill COMMANDs a good view от хълма се разкрива хубава гледка
5. воен. държа позиция, държа под обстрел
6. разполагам с, имам на разположение, разпореждам се с
to COMMAND a large vocabulary зная много думи, ямам богат речник
to COMMAND the services of ползвам се от услугите на
yours to COMMAND на Ваше разположение/на Вашите услуги съм
7. налагам. вдъхвам, внушавам. заслужено получавам (почит, симпатия, съчувствие и пр.) -
8. контролирам, сдържам, задържам. възпирам
to COMMAND oneself владея се
9. искам, изисквам
II. 1. заповед, команда
at the word of COMMAND при дадена команда
2. командуване
to be in COMMAND of (a unit, etc.) командувам (част и пр.)
under COMMAND of командуван от
at (one's) COMMAND на разположение/на услугите (на)
to take COMMAND of поемам командуването на
3. военновъздушна част/единица, ято, военна част
fighter COMMAND изтребителна авиация
4. господство, власт, разполагане, владеене
to have a good COMMAND of a language владея добре език
5. военен окръг
6. COMMAND Paper кралско послание/документ до парламента* * *{k3ma:nd} к 1. заповядвам. давам заповед(и); to command silence зап(2) n 1. заповед, команда; at the word of command при дадена ком* * *управлявам; владея; власт; вдъхвам; доминирам; господство; контролирам; команда; командвам; командване;* * *1. at (one's) command на разположение/на услугите (на) 2. at the word of command при дадена команда 3. command paper кралско послание/документ до парламента 4. fighter command изтребителна авиация 5. i. заповядвам. давам заповед (и) 6. ii. заповед, команда 7. the hill commands a good view от хълма се разкрива хубава гледка 8. to be in command of (a unit, etc.) командувам (част и пр.) 9. to command a large vocabulary зная много думи, ямам богат речник 10. to command oneself владея се 11. to command silence заповядвам да се пази тишина 12. to command the services of ползвам се от услугите на 13. to have a good command of a language владея добре език 14. to take command of поемам командуването на 15. under command of командуван от 16. yours to command на Ваше разположение/на Вашите услуги съм 17. воен. държа позиция, държа под обстрел 18. военен окръг 19. военновъздушна част/единица, ято, военна част 20. господство, власт, разполагане, владеене 21. господствувам над, владея, контролирам 22. издигам се над, доминирам 23. искам, изисквам 24. командувам, управлявам 25. командуване 26. контролирам, сдържам, задържам. възпирам 27. налагам. вдъхвам, внушавам. заслужено получавам (почит, симпатия, съчувствие и пр.) - 28. разполагам с, имам на разположение, разпореждам се с* * *command[kə´ma:nd] I. v 1. заповядвам, нареждам; to \command obedience изисквам подчинение; 2. командвам, управлявам, ръководя; 3. господствам над, владея; to \command the elements владея природните стихии; 4. налагам, вдъхвам, внушавам (симпатия, съчувствие и пр.); 5. разполагам с, имам на разположение; to \command the services of ползвам се от услугите на; yours to \command на Ваше разположение, на Вашите услуги съм; 6. издигам се над, доминирам; воен. държа позиция, държа под обстрел; from the rock we could \command a view of the loch от скалата пред нас се откриваше (гледката на) езерото; 7. контролирам, възпирам, въздържам; to \command o.s. владея се; 8. докарвам, нося; разполагам с пари; it is not every day that I \command such a sum рядко разполагам с толкова пари; II. n 1. заповед; команда; at the word of \command при подадена команда; 2. господство, власт; разполагане; познаване; владеене; a good \command of French добро владеене на френски език; a singer with a natural \command of melody певец, който естествено владее мелодията; to have all the legal means at o.'s \command разполагам с (мога да се ползвам от) всички, законови мерки (средства); to be in \command of o.s. владея се; 3. командване; to be in \command of командвам (част); under \command of под командването на; at \command (at o.'s \command) на разположение, на разположение на; на услугите на; 4. военновъздушна част (единица); военна част; fighter \command изтребително подразделение; 5. военен окръг; 6. англ. кралска покана; • second in \command воен. помощник-командир; \command paper документ, издаден от краля. -
9 enforce
{in'fɔ:s}
1. прилагам (строго), привеждам в сила/действие, налагам спазването на
2. налагам, изисквам
3. подсилвам, подкрепям (довод и пр.)* * *{in'fъ:s} v 1. прилагам (строго), привеждам в сила/действие;* * *налагам;* * *1. налагам, изисквам 2. подсилвам, подкрепям (довод и пр.) 3. прилагам (строго), привеждам в сила/действие, налагам спазването на* * * -
10 enjoin
{in'dʒɔin}
1. налагам, изисквам (on/upon someone от някого), настоявам, нареждам, заповядвам, задължавам
to ENJOIN someone not to do something забранявам някому да върши нещо
to ENJOIN a duty on someone налагам някому задължение
to ENJOIN on someone the necessity for economy настоявам пред някого, че са нужни икономии
2. юр. забранявам, запрещавам* * *{in'jъin} v 1. налагам, изисквам (on/upon s.o. от някого),* * *запретявам; забранявам; нареждам; налагам; настоявам;* * *1. to enjoin a duty on someone налагам някому задължение 2. to enjoin on someone the necessity for economy настоявам пред някого, че са нужни икономии 3. to enjoin someone not to do something забранявам някому да върши нещо 4. налагам, изисквам (on/upon someone от някого), настоявам, нареждам, заповядвам, задължавам 5. юр. забранявам, запрещавам* * *enjoin[in´dʒɔin] v 1. налагам, изисквам (оn, upon); настоявам; нареждам, заповядвам; задължавам; to \enjoin silence налагам мълчание; the religion \enjoins obedience upon all its followers религията изисква подчинение от всичките си последователи; they were \enjoined to be submissive наредиха им да се подчиняват; to \enjoin that s.th. should be done настоявам, нареждам нещо да се направи; 2. юрид. забранявам; the company was \enjoined from using false advertising на дружеството (фирмата) бе забранено да прави лъжлива реклама. -
11 exact
{ig'zækt}
I. 1. точен, прецизен, акуратен
2. методичен, изискан, строг, взискателен
II. v изисквам
настоявам за, искам настоятелно (from, of от)* * *{ig'zakt} а 1. точен; прецизен, акуратен; 2. методичен, изискан(2) {ig'zakt} v изисквам; настоявам за, искам настоятелно (from* * *точен; прецизен; акуратен; заставям; методичен;* * *1. i. точен, прецизен, акуратен 2. ii. v изисквам 3. методичен, изискан, строг, взискателен 4. настоявам за, искам настоятелно (from, of от)* * *exact[ig´zækt] I. adj 1. точен, прецизен, съвършен, акуратен; \exact science точна наука; 2. методичен, последователен; грижлив; II. v 1. искам настоятелно, настоявам за, изисквам; to \exact obedience изисквам подчинение; 2. налагам (плащане на дълг, изпълнение на присъда); to \exact a heavy ( high) price прен. вземам висока цена; имам лош ефект (on върху). -
12 habit
{'hæbit}
I. 1. навик, привичка, обичай
to be in the HABIT/to nake a HABIT of имам навик/обичай да (с ger)
to form the HABIT of, to fall into the HABIT of свиквам/привиквам да (с ger)
to get/grow into a HABIT придобивам навик, навиквам (за човек), ставам навик (на човек, за лоша черта)
to fall/get out of a HABIT отвиквам
from (force of) /out of HABIT по навик
2. склонност
темперамент (u HABIT of mind)
3. външност, телосложение
man of portly HABIT пълен човек
4. биол. крист. начин на растеж
5. бот. зоол. хабитус
6. ост. облекло, одежда, одеяние (особ. официално, означаващо ранг. професия)
7. riding-habit
8. наркомания
II. 1. обик. рр обличам
2. ост. живея в. обитавам, населявам* * *{'habit} n 1. навик, привичка, обичай; to be in the habit/to nake a(2) {'habit} v 1. обик. рр обличам; 2. ост. живея в. обитавам,* * *хабитус; склонност; обичай; привичка; навик; наклонност;* * *1. from (force of) /out of habit по навик 2. i. навик, привичка, обичай 3. ii. обик. рр обличам 4. man of portly habit пълен човек 5. riding-habit 6. to be in the habit/to nake a habit of имам навик/обичай да (с ger) 7. to fall/get out of a habit отвиквам 8. to form the habit of, to fall into the habit of свиквам/привиквам да (с ger) 9. to get/grow into a habit придобивам навик, навиквам (за човек), ставам навик (на човек, за лоша черта) 10. биол. крист. начин на растеж 11. бот. зоол. хабитус 12. външност, телосложение 13. наркомания 14. ост. живея в. обитавам, населявам 15. ост. облекло, одежда, одеяние (особ. официално, означаващо ранг. професия) 16. склонност 17. темперамент (u habit of mind)* * *habit[´hæbit] I. n 1. навик; привичка, обичай; to be in the \habit (to make a \habit) of doing s.th. имам навик (обичай) да правя нещо, привикнал съм да правя нещо; it's a \habit with her това ѝ е навик; to form ( fall into, get into) the \habit of свиквам (привиквам) да (с ger); to grow into a \habit придобивам навик, навиквам (за човек); става навик (за някаква лоша черта); to teach a dog into \habits of obedience привиквам куче да слуша (да се подчинява); to fall ( get) out of a \habit отвиквам, отучвам се; to break s.o. of a \habit отучвам някого от някакъв навик; from force of \habit по силата на навика; out of ( sheer) \habit (просто) по навик; a creature of \habit човек на навика; \habit spasm мед. тик; 2. склонност, наклонност, темперамент; \habit of mind начин на мислене; 3. анат. хабитус, структура, телосложение; 4. бот., зоол. хабитус; 5. ост. облекло, одежда, одеяние; monk's \habit одеяние на свещеник; riding-\habit костюм за езда (обикн. дамски); 6. наркомания; 7. геол. развитие, форма (на кристал); II. v 1. обличам; \habited in black облечен в (с) черно; 2. ост. живея в, обитавам, населявам. -
13 inculcate
{'inkʌlkeit}
v внедрявам, насаждам, втълпявам, налагам, запечатвам в ума
to INCULCATE something on/upon someone's mind, to INCULCATE something in someone втълпявам някому нещо
to INCULCATE discipline налагам дисциплина* * *{'ink^lkeit} v внедрявам, насаждам, втълпявам; налагам; зап* * *втълпявам; вкоренявам; внедрявам; насаждам;* * *1. to inculcate discipline налагам дисциплина 2. to inculcate something on/upon someone's mind, to inculcate something in someone втълпявам някому нещо 3. v внедрявам, насаждам, втълпявам, налагам, запечатвам в ума* * * -
14 swagger
{'swægə}
I. 1. ходя важно/наперено/самодоволно, перча се, големея се
2. хваля се
3. държа се арогантно
II. 1. наперена походка
2. перчене, самомнителност, прекалена самоувереност
3. хвалене, самохвалство
III. a разг. моден, елегантен, шик (за облекло, общество и пр.)* * *{'swagъ} v 1. ходя важно/наперено/самодоволно; перча се, голе(2) {'swagъ} n 1. наперена походка; 2. перчене, самомнителнос{3} {'swagъ} а разг. моден, елегантен, шик (за облекло, общес* * *хвалене; самохвалство; перчене; перча се; пъча се; надувам се; напереност;* * *1. i. ходя важно/наперено/самодоволно, перча се, големея се 2. ii. наперена походка 3. iii. a разг. моден, елегантен, шик (за облекло, общество и пр.) 4. държа се арогантно 5. перчене, самомнителност, прекалена самоувереност 6. хвалене, самохвалство 7. хваля се* * *swagger[´swægə] I. v 1. ходя важно; перча се, надувам се, големея се; 2. хваля се, перча се, надувам се ( about); 3. рядко: to \swagger s.o. into obedience карам някого да се подчини, като му внушавам, че съм много важен; II. n 1. наперена походка; перчене; 2. хвалене, самохвалство; III. adj разг. елегантен, шикозен, издокаран; IV. swagger = swagman. -
15 obédiencier
m. (de obédience) рел. послушник. -
16 obédientiel,
le adj. (de obédience) рел. послушнически.
См. также в других словарях:
obédience — [ ɔbedjɑ̃s ] n. f. • 1155; lat. obœdientia 1 ♦ Relig. Obéissance à un supérieur ecclésiastique. ♢ Maison religieuse dépendant d une maison principale. 2 ♦ Littér. Obéissance ou soumission. Une obédience absolue. ⇒ dépendance, obéissance,… … Encyclopédie Universelle
Obedience — • The complying with a command or precept. Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Obedience Obedience † … Catholic encyclopedia
obedience — Obedience. s. f. Obeïssance. Il ne se dit que dans les matieres Ecclesiastiques. Les voeux de chasteté, pauvreté, obedience. le Superieur a commande à ce Religieux en vertu de sainte obedience. Il signifie aussi, L ordre, le congé par escrit qu… … Dictionnaire de l'Académie française
Obedience — Obédience Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Obedience — O*be di*ence, n. [F. ob[ e]dience, L. obedientia, oboedientia. See {Obedient}, and cf. {Obeisance}.] 1. The act of obeying, or the state of being obedient; compliance with that which is required by authority; subjection to rightful restraint or… … The Collaborative International Dictionary of English
obedience — (n.) c.1200, submission to a higher power or authority, from O.Fr. obedience (12c.) and directly from L. obedientia obedience, noun of quality from obedientem (nom. obediens); see OBEDIENT (Cf. obedient). In reference to dog training from 1930 … Etymology dictionary
obedience — index adherence (devotion), adhesion (loyalty), allegiance, capitulation, compliance, deference, du … Law dictionary
obedience — [n] good behavior; submissiveness accordance, acquiescence, agreement, compliance, conformability, conformity, deference, docility, duteousness, dutifulness, duty, manageability, meekness, observance, orderliness, quietness, respect, reverence,… … New thesaurus
obedience — Obedience, Obedientia, Morigeratio, Auscultatio, Obsequela … Thresor de la langue françoyse
obedience — [ō bē′dē əns] n. [OFr < L obedientia < obediens] 1. the state, fact, or an instance of obeying, or a willingness to obey; submission 2. Eccles. JURISDICTION … English World dictionary
Obedience — Hundeführerin mit Hund bei der Freifolge Obedience [əˈbiːdɪəns] (deutsch: Gehorsam) ist eine Hundesportart, bei der es besonders auf harmonische, schnelle und exakte Ausführung der Übungen ankommt. Obedience wird auch als „Hohe Schule“ der… … Deutsch Wikipedia
