no+dar+una

1. tr 1) давам; 2) подарявам; 3) връчвам; 4) присъждам, давам служба; 5) предлагам, прилагам; dar remedio (consuelo, consejo) намирам лек (давам утеха, съвет); 6) присъждам, връчвам; dar licencia позволявам; 7) предполагам, смятам; lo doy por visto мисля, че съм го виждал; 8) давам плод, рента; la higuera da смокинята ражда; 9) признавам, приемам; dar por inosente приемам (признавам) за невинен; 10) изказвам поздравления, съболезнования; dar la enhorabuena поздравявам с добре дошъл; 11): dar + sust означава изпълнявам действието, което същ. означава: dar un abrazo прегръщам; dar saltos скачам; 12) удрям; dar un bofetón удрям плесница; dar de palos удрям с тояга; 13) предизвиквам, доставям; dar gana имам желание; dar gusto приятно е; dar miedo плаша; 14) прожектирам, представям (филм, постановка); 15) преподавам; hoy darà la clase... днес ще преподава...; 16) отмервам (за време); el reloj dio las cinco часовникът удари (би) пет часа; 17) предчувствам, подсказвам; me da el corazón que sanaràs сърцето ми подсказва, че ще оздравееш; 2. intr 1) имам значение, означавам; que màs da! не е ли все едно; me da lo mismo все ми е едно; 2) удрям, бия; le dio con un palo удари го с тояга; 3) улучвам, схващам; dar en el punto улучвам проблема, целта; dar en el chiste схващам, разбирам шегата; 4) с някои същ. означава падам или удрям се; dar de espaldas падам по гръб; 5) сервирам; dar de comer храня; 6) намирам се в определено положение; la ventana da al norte прозорецът гледа на север; 7) извършвам, изпадам; dar en un error изпадам в грешка; 3. prnl 1) отстъпвам, предавам се; 2) отдавам се на; dar al estudio (a estudiar) отдавам се на учене; dar al vino (a beber) отдавам се на пиене; 3) с инфинитива на глагола, има неговото значение: dar a creer вярвам, повярвам; dar a imaginar въобразявам си, представям си; 4) с предл. por, смятам, че съм в определено състояние; dar por contento задоволявам се; se dio por perdido (por muerto) смяташе, че е загубен (че умира, че ще умре); dar a conocer показвам, обяснявам; dar a entender а) обяснявам; б) намеквам, загатвам; dar (darse) con una persona срещам (се с) някого; dar uno en el blando улучвам слабото място; не срещам съпротива; dar uno en duro прен. удрям на камък; dar en vacío (en vago) не успявам; darle a uno por alguna cosa изпитвам жив интерес към нещо; dar por bueno приемам нещо; dar por hecha (concluida) una cosa смятам за завършено (приключено) нещо, макар да не е; dar que hablar давам повод за одумки; dar, que van dando разг. око за око, зъб за зъб; dàrsela a uno измамвам; darse uno por sentido чувствам се оскърбен, показвам се засегнат; darse uno por vencido отстъпвам, признавам грешката си; dar tras uno преследвам; Ўtanto da! все едно!; Ўdale! Ўdale que dale! ама че инат!

f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване!

f 1) бой, наказание с пръчки; 2) прен., разг. объркване, поражение в публичен спор, състезание и др.; 3) прен., разг. изнурителен труд; darse paliza съсипвам се от работа; dar la paliza прен., разг. произнасям случайна реч; ser un paliza прен., вулг. голям досадник съм; dar (una) paliza набивам, натупвам.

f напитка от бадемово мляко и захар; dar una almendrada a uno прен., разг. лаская някого, правя му комплимент.

f 1) стопляне, нагряване, загряване; 2) pl топли минерални извори; dar (una) calda a uno fr прен., разг. подтиквам, стимулирам някого да направи нещо.

f мигрена; dar una jaqueca прен., разг. досаждам, дразня.

f 1) намесване, бъркане; слагане, поставяне; 2) разг. рана (от хладно оръжие); 3) разг. бой, наказание; 4) прен. начален старт, аванс, импулс; 5) прен. усилие; dar una metida прен. правя усилие.

f бърз поглед; echar (dar) una ojeada хвърлям поглед, поглеждам.

(-ie-) tr 1) мисля, размишлявам; 2) възнамерявам, правя; 3) измислям, изготвям план; намирам решение; 4) смятам, на мнение съм; cuando menos lo pienses, se piense когато най-малко очакваш, неочаквано; dar una cosa que pensar1 прен., разг. безпокоя, тревожа; Ўni pensar1lo! не си го и помисляй!; pensar1 mal злонамерен съм; a fuerza de pensar1 след дълго премисляне; al pensar1 que при мисълта, че; sin pensar1 неволно, неочаквано.

f 1) следа, диря; 2) писта (за атлетика); 3) ав. самолетна писта; 4) воен. временен път; 5) автописта; 6) прен. сигнал, сведение; dar una pista sobre un crimen давам сведение за престъпление; seguir la pista a uno прен., разг. следя, шпионирам; вървя по дирите на.

a adj 1) улегнал; 2) спокоен, разсъдлив, положителен; 3) спокоен, ритмичен (пулс); dar una cosa por sentada прен., разг. поставям нещо извън всяко съмнение, гледам като на сигурно.

f 1) талисман, изобразяващ юмрук; 2) свит юмрук с палец между средния пръст и показалеца; 3) прен. презрение, насмешка; dar (hacer) a alguien una higa прен. показвам някому среден пръст; no dar por una cosa dos higas прен., разг. не ми пука за нещо; no importarle a uno una cosa una higa прен., разг. изобщо не ме интересува нещо; no vale una higa разг. не струва пукнат грош.

f 1) милост; 2) прелест, грация, изящество; 3) миловидност; 4) грациозност, лекота; 5) дар; 6) остроумие; 7) благоволение, благоразположение; 8) помилване; 9) име (собствено); 10) pl мит. трите грации; Ў gracias! благодаря!; caer en gracia харесвам се, допадам; conceder una gracia оказвам милост; de gracia безплатно; una triste gracia неприятно нещо; gracias a благодарение на; dar las gracias благодаря; їcuàl es su gracia? как се казвате?; no estar para gracias не ми е до шеги; caer de la gracia de uno изгубвам благоволението, изпадам в немилост; dar uno en la gracia de decir o hacer una cosa разг. непрекъснато повтарям нещо; decir uno dos gracias a otro прен., разг. казвам някому някои истини; estar en gracia имам благоволението на овластените, на могъщите; golpe de gracia смъртоносен последен удар; прен. последното нещастие, което довършва някого; Ўgracias a Dios! Слава Богу!; gracia de Dios прен. въздух, слънце, хляб.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет).

f 1) четиво, четене; 2) разбиране на текст; 3) урок; dar la lección отговарям на урок; dar lección предавам урок; tomar la lección упражнявам се; 4) прен. наставление, указание, предупреждение; урок, поука; dar a uno una lección прен. а) карам го да разбере грешката си, наказвам го, давам му урок; б) давам му добър пример.

(-ie-) 1. tr 1) разбирам, имам представа, схващам; 2) знам, имам познания в определена област, наука, изкуство (с предл. de); 3) познавам, отгатвам състояние, намерение; 4) обмислям, предполагам, правя извод, заключавам; 5) възнамерявам да направя нещо; 6) смятам, мисля, съдя, на мнение съм; yo entiendo que sería mejor... смятам, че би било по-добре...; 7) разбирам чужд език (и като prnl с предл. en); 2. prnl 1) разбирам, познавам добре самия себе си; 2) имам си причина, за да направя нещо; cada uno se entiende всеки си знае; 3) споразумяваме се, разбираме се за нещо; 4) поддържам тайна любовна връзка; a mi (tu, su) entender според мен (теб, него); dar a entender a alguien una cosa давам да се разбере нещо, скрито внушавам; entender en una cosa познавам добре дадена материя, занимавам се с нещо; entenderse una cosa con alguien принадлежи му, негова собственост е; засяга го (ако е за закон, заповед); entenderse con una cosa умея да се оправям с нещо, да разполагам с него; entenderse con uno съгласявам се, споразумявам се с някого за нещо; eso se entiende por sí mismo това се подразбира; їcómo se entiende? откъде накъде?

f 1) памет, способност да помня; de memoria наизуст; borrarse de la memoria заличава ми се от паметта; memoria a corto plazo информ. краткотрайна памет; memoria auxiliar информ. допълнителна памет; memoria buffer информ. буферна памет; memoria central информ. централна памет; memoria estàtica информ. статична памет; memoria intermedia информ. буферна памет; memoria RAM информ. оперативна памет; memoria ROM информ. постоянна памет; 2) спомен, памет; 3) списък, опис; 4) доклад, докладна записка; 5) pl мемоари, записки; 6) pl разг. привет, поклон; dar memorias предавам привети; acudir (venir) algo a la memoria прен. припомням си, спомням си; flaco de memoria (memoria de gallo, memoria de grillo) със слаба памет, забраван; hablar de memoria прен., разг. говоря наизуст; hacer memoria напомням, спомням си; huir (irse, pasàrsele) a uno una cosa de la memoria прен. забавям нещо; profanar la memoria de una persona прен. опетнявам честта на покойник; raer de la memoria прен. забравям какво искам да кажа; refrescar la memoria прен. освежавам паметта си; припомням си нещо; venir a la memoria una cosa прен. неочаквано изниква в паметта ми.

1. f 1) част, дял, пай; parte integrante съставна (неразделна) част; formar parte съставлявам, част съм от; en su (la) mayor parte в по-голямата си част; 2) страна; 3) място, местност; en sualquier parte някъде; en gran parte значително; en ninguna parte никъде; 4) страна (в договор, спор); 5) муз., театр. роля; 6) актьор; 7) участник (в търг); 8) pl природни данни; 9) pl полови органи; 10) pl договорящи страни; 11) част, том (от произведение); 12) военна част, фракция, секция; 13) част от изречение; 14): a esta parte сега, в настоящето; 15) страна, черта от характера; 2. m 1) известие, съобщение (по телефон, телеграф или писмено); parte telegràfico телеграма; 2) комюнике, бюлетин; 3) прен., разг. клюка; parte de por medio третокласен актьор; parte esencial основна, съществена част; parte facultativo (médico) информационен бюлетин за здравословно състояние; partes naturales (pudendas, vergonzosas) срамни части, полови органи; a partes на части; cargar a (sobre) una parte а) упътвам се, поемам нанякъде; б) струпвам се, клоня нанякъде; dar parte а) давам отчет, съобщавам новина за състояние; б) воен. съобщавам писмено, уведомявам за плановете; в) включвам в сделка; de (por) mi parte от моя страна, от мое име, на моя отговорност; de parte a parte а) открай докрай; б) от един на друг; de parte de на страната на, в полза на; echar a mala parte интерпретирам зле, невярно (думи); приписвам лоша умисъл; en parte отчасти; en partes на части; hacer uno de su parte използвам средства, условия за личните си цели; la parte del león прен. лъвски пай; llevar uno la mejor (la peor) parte близко съм до победата (до поражението); no ser parte de la oración прен. извън играта съм; parte por parte наред, без да се изпуска нищо; ser parte a (para, que) допринасям, позволявам, давам възможност на (за, за да); tener parte con una mujer имам плътска връзка с жена; tomar parte en una cosa а) заинтересован съм; б) участвам в нещо.

m, f 1) край, завършек (по-често m); a fin(es) del mes (año, siglo и др.) в края на месеца (годината, века и т. н.); dar fin a а) завършвам нещо; б) изчерпвам, изразходвам; в) умирам; poner fin a su vida самоубивам се, слагам край на живота си; fin de fiesta а) край на театрална постановка; б) прен. дръзко прекратяване на разговор, точка на въпроса; fin de semana а) уикенд, почивните дни (събота и неделя); б) пътуване през уикенда; в) прен. малък пътнически сак; 2) цел, намерение; fin último крайна цел; a fin de за да; a fin de que с цел да, за да (със subj); a fin de que no haya ilusiones за да не си правим илюзии; 3) граница, предел; sin fin безкраен, безброен; 4) развръзка, изход; 5) смърт; a la fin loa la vida, y a la tarde loa el día вечно нещо не ни достига, никога не сме напълно доволни; al fin най-накрая; al fin del mundo на края на света; al fin se canta la gloria а) разг. пилците се броят наесен; б) прен. наградата увенчава усилието; al fin y a la postre, al fin y al cabo в края на краищата; dar fin de una cosa разрушавам, премахвам; en fin а) накрая, най-накрая; б) така че, накратко; en fin de cuentas накратко; в крайна сметка; hasta el fin nadie es dichoso да не бързам да се радвам, докато не видя края; por fin най-накрая.