-
41 espíritu
m 1) дух; 2) душа; 3) дух, морална, жизнена сила; 4) храброст, смелост; 5) прен. дух, генериращ принцип, вътрешен характер, същност; el espíritu de una ley, de un siglo; 6) тънка пара, леко изпарение, което се излъчва от алкохол или тяло; 7) pl духовете на мъртвите; espíritu de contradicción дух на противоречие; espíritu maligno дявол; espíritu Santo Светия Дух; espíritu vital жизнена енергия; beber el espíritu a alguien прен., разг. приемам като своя доктрината му; dar (despedir, exhalar) el espíritu предавам Богу дух, умирам; levantar el espíritu прен. въодушевявам се, изпълвам се с решимост; pobre de espíritu а) нищ духом човек; б) страхлив, плах. -
42 estudio
m 1) учение, следване; 2) прен. ученолюбие; 3) проучване, изследване; 4) ателие (на художник); 5) pl студия (кинематографска); 6) учебно заведение; учебна зала, аудитория; 7) кабинет, канцелария, бюро, кантора; 8) жив. етюд; 9) фотографско студио; 10) прен. прилежност, сръчност, умение; 11) студио, малък апартамент; estudio general университет; estudios mayores университетско образование; dar estudios a uno издържам, осигурявам му обучението; en estudio в етап на проучване; hacer uno estudio de una cosa прен. проучвам, изучавам; tener estudios имам образование, кариера; con estudio преднамерено, усърдно. -
43 filo
m 1) острие; 2) ръб, линия, разделяща нещо на равни части; 3) Арж. годеник; 4) Гват., Хонд., М. глад; filo del viento мор. посока на вятъра; filo rabioso остър нож; al filo точно (използва се с времеви изрази: al filo de la medianoche точно в полунощ); dar (un) filo точа, подострям; darse un filo прен., разг. подготвям се, наострям се; darse un filo (un par de filos) a la lengua прен., разг. мърморя, злословя; de doble filo а) с две остриета; б) прен. нож с две остриета, алтернативно добро или зло; embotar los filos прен. притъпявам, отнемам сила, ентусиазъм; en el filo de una espada прен., разг. по острието на бръснача; herir por los mismos filos прен. с твоите камъни по твоята глава (с моите камъни по моята глава); por filo точно, съвършено. -
44 forma
f 1) форма; 2) външност, изглед; 3) образец; 4) формат (за книга); 5) свойство, способност; 6) формула; 7) начин на действие, възможност за постигане на нещо; no hay forma de няма начин да; 8) рел. нафора; 9) ритуална фраза; 10) pl женски форми; 11) норма, правило; no cuida las formas не се съобразява с нормите; 12) геометрична фигура; dar forma а) оформям, подреждам; б) изпълнявам; в) прен. придавам форма, давам израз на нещо неопределено; de forma que така че; de todas formas във всеки случай; de una forma o de otra по един или друг начин; en debida forma по съответния начин, по установения ред; en forma а) както трябва; б) официално, формално; en toda forma напълно, добре; estar en forma в добро състояние, във форма съм; guardar la forma del ayuno пазя, спазвам постите; guardar las formas прен. спазвам приличие; ponerse en forma подготвям се за нещо; de esta forma по такъв начин; pro forma привидно, про форма; hombre de forma изискан човек. -
45 grano
m 1) зърно, жито; 2) зърно; семе; 3) песъчинка; зрънце; 4) пришка, пъпка; 5) подутинка; 6) грапавинка; 7) фарм. тежест, равна на 50 мг; 8) pl зърнени храни; 9) гран (единица мярка = 48 мг); ir al grano прен. преминавам към същината; dar su grano de arena давам своя скромен принос; no es grano de anis прен. това не е дребна работа; apartar el grano de la paja прен., разг. отделям житото от плявата, същественото от несъщественото; con su grano de sal прен. благоразумно, мъдро; al grano по същество; sacar grano de una cosa прен., разг. извличам полза, изгода. -
46 higo
m 1) смокиня; 2) израстък около ануса; 3) прен. нищожно нещо, дреболия; 4) прен., разг. грозно, сбръчкано нещо; higo chumbo кактусов плод; de higos a brevas adv разг. от време на време; estar algo hecho un higo разг. нещо е много повредено, развалено; en tiempo de higos no hay amigos proverb пази Боже сляпо да прогледа; no dàrsele a uno un higo; no dar un higo por una cosa прен. пет пари не давам за нещо. -
47 importancia
f важност, значение, значителност, значимост; de poca importancia незначителен; darse uno importancia придавам си важност; ser una cosa de la importancia de alguno интересува ме нещо, придавам му значение; dar importancia отдавам значение; no tener importancia нямам значение, без значение съм. -
48 jabonadura
f 1) сапунисване; 2) pl сапунена вода с пяната; dar a uno una jabonadura прен., разг. скастрям, наказвам някого. -
49 juego
m 1) игра, развлечение, забавление; juego de azar (de suerte) хазартна игра; juego de naipes игра на карти; juego de billar билярд; juego de interés (de envite) залагания; juego de palabras (vocablos, voces) игра на думи; 2) сервиз, комплект; гарнитура; juego de tocador тоалетни принадлежности; juego de porcelana порцеланов сервиз за кафе, чай; 3) екип, серия; hacer juegos malabares; juegos de pasa pasa жонглирам, върша фокусничества; 4) проблясък, изменчивост (на вода, светлина); 5) прен. умение за постигане на цел; 6) pl спорт. игри; Juegos Olímpicos Олимпийски игри; 7) de + sust зала, игрище за + значението на съществителното; juego de pelota игрище за футбол, баскетбол и др.; 8) хлабавина, луфт (на панти и др.); juego de niños прен. детска игра; непоследователна постъпка; juegos florales конкурс за поезия, основан в Прованс; abrir (el) juego започвам играта; conocerle (verle) a uno el juego прен. ясна ми е играта на някого, разбирам намерението му; darse bien (mal) el juego върви ми, имам късмет (нямам късмет, не ми върви); desgraciado en el juego, afortunado en amores разг. на който не му върви в играта, върви му в любовта; fuera de juego прен. вън от играта; poner en juego una cosa прен., разг. залагам нещо; por juego на шега, на игра; doble juego прен. двойна игра; dar juego a alguien (algo) а) прен. предлагам възможности; б) давам повод за коментари; entrar alguien (algo) en el juego влизам в играта, участвам, намесвам се в; hacer el juego a alguien прен. благоприятствам нечии интереси; играя по свирката на някого; hacer juego съчетавам се добре с друго нещо, отивам, подхождам; irse de juego разг. отивам на купон. -
50 ley
f 1) закон; ley fundamental юр. основен закон, конституция; ley adjetiva процесуално право; ley marcial военен закон, военно положение; ley natural природен закон; 2) нравствен закон, морална норма; 3) тегло, качество и др., предвидени от закона; 4) физически закон; 5) законодателство, сборник от закони; 6) pl право (наука); 7) вярност, лоялност (с гл. tener, tomar); 8) религия, вяра; 9) проба (за метали); de ley, de buena ley чистопробен; bajo de ley низкопробен; ley de bases юр. директивен закон; ley de Dios Божият закон; ley antigua (de Moisés) Моисеев закон; ley de la trampa разг. измама; ley del embudo прен., разг. закон, който се прилага според случая; ley seca сух режим; ley universal всеобщ закон; a todo ley със строго спазване на законите и справедливостта; con todas las de la ley както си му е редът; dar la ley прен. а) диктувам модата, правилата; б) прен. налагам желанието си на някого; de buena ley прен. доброкачествен; de ley прен. а) добър, честен човек; б) както е необходимо, както трябва да бъде (за предмети); de mala ley прен. в лоши, неблагоприятни условия; echar (toda) la ley a uno осъждам с цялата строгост на закона; tener (tomar) ley a alguien харесвам някого, ценя го, изпитвам симпатия към него; venir contra una ley нарушавам закон. -
51 libelo
m 1) пасквил, памфлет; 2) юр. искане, молба; dar libelo de repudio a una cosa прен. отказвам се от нещо. -
52 lugar
m 1) място; 2) местност; 3) селище; населено място; 4) пасаж, текст, израз, сентенция; място в произведение на автор; 5) време, възможност; 6) служба, длъжност; 7) повод, мотив, възможност, случай; 8) ред, място, серия; lugar común общ принцип; тривиален израз, уместен за случая; lugar sagrado свято място; dar lugar давам повод, предизвиквам нещо; despoblarse el lugar прен. обезлюдявам се (за селище); en lugar de вместо да; en primer lugar на първо място; Ўen su lugar, descanso! воен. свободно!; fuera de lugar неуместно, безсмислено; hacer lugar правя място, освобождавам място; hacerse uno lugar прен. правя си място, създавам си име; tener lugar разполагам с необходимото време за нещо; tener lugar una cosa случвам се, провеждам се, ставам. -
53 lumbre
f 1) огън, пламък; 2) воен. фитил; 3) отвор, цепнатина, пропускаща сноп светлина (на врата, капандура и т. н.); 4) прен. блясък, сияние; 5) pl кремък, огниво и прахан; 6) предната част на подкова; lumbre del agua водната повърхност; a la lumbre mansa а) на слаб, на тих огън; б) прен. на бавен огън; a lumbre de pajas прен., разг. краткотрайно, моментално; dar lumbre а) пускам искри (за огниво); б) прен. постигам скритата си цел; в) прен., разг. давам огънче (запалката си или запалената си цигара) на друг пушач; echar lumbre прен., разг. мятам искри; ni por lumbre прен., разг. по никакъв начин, за нищо на света; ser una persona o cosa la lumbre de los ojos de uno прен. светлина съм за очите на някого; радвам някого, обича ме. -
54 lástima
f 1) жалост, състрадание; causar (dar) lástima, estar hecho una lástima предизвиквам съжаление, имам жалък вид; es lástima жалко; Ўqué lástima! колко жалко! 2) нещо, което предизвиква състрадание; 3) оплакване, роптание; llorar lástimas прен., разг. преувеличавам в оплакването си. -
55 marcha
f 1) ход, движение; marcha atràs заден ход; dar marcha atràs а) техн. давам заден ход; б) прен. отстъпвам, отказвам се от нещо; sobre la marcha пътьом, веднага; 2) воен. марш, поход; marcha de franco флангови марш; a marchas forzadas форсиран марш; 3) заминаване; 4) скорост (движение, ход); a buena marcha на голяма скорост; 5) функциониране, действие; 6) развитие, развой на проект, начинание; 7) муз. марш; 8) път, посока, насока (в поведение, еволюция); marcha fúnebre муз. погребален марш; abrir la marcha прен., разг. оглавявам, вървя начело; a largas marchas, a toda marcha прен. с пълна скорост; coger la marcha a (de) una cosa прен., разг. придобивам практика, опитност; poner en marcha задвижвам, пускам в действие; tener (elevar) marcha прост. кипя от енергия, развивам голяма дейност. -
56 olvido
m 1) забравяне; 2) забрава, забвение; dar (echar) al (en) olvido забравям, изоставям; enterrar en el olvido прен. забравям завинаги, погребвам; entregar al olvido прен. забравям; no tener en olvido a una persona o cosa помня, не забравям; poner en olvido а) забравям; б) карам да забрави. -
57 palmada
f удар с дланта на ръката; dar palmadas потупвам по рамото; darse uno una palmada en la frente прен. удрям се по челото, опитвам се да си спомня нещо. -
58 pasada
f 1) преминаване; пресичане; 2) преувеличение; 3) партия (игра); 4) доизпипване на работа; 5) леко приглаждане (дрехи); 6) прен., разг. лошо отношение към някого; 7) средства за преживяване; 8) прелез, брод, място за преминаване; 9) прелитане над определено място (със самолет, хеликоптер и др.); dar pasada толерирам, пропускам, оставям да мине; de pasada пътьом; jugar una pasada (a) прен. изигравам лоша шега ( лош номер). -
59 Pascua
f пасха; Pascua de Resurrección (Pascuas) Великден; Pascua de Navidad Коледа; Pascua Florida Цветница; cara de Pascua весело лице; estar (contento) como una(s) Pascua(s) разг. сияя от щастие; dar las Pascuas честитя; de Pascuas a Ramos разг. от дъжд на вятър; hacer la Pascua a uno прен., разг. погаждам номер някому, ядосвам го; santas Pascuas прен. не е за вярване (това, което се казва или става). -
60 pecho1
m 1) гърди; mal de pecho1 гръдна болест; 2) гърди (на животно); dar el pecho1 кърмя; niño de pecho1 кърмаче; 3) гърда, гръд; 4) прен. вътре в човека, в сърцето, душата му; 5) прен. кураж, смелост; hombre de pelo en pecho1 прен. смел мъж; 6) прен. качества на гласа (за пеене, реч); 7) респиратор (апарат); abrir uno su pecho1 a (con) otro прен. разкривам тайната си пред някого; a pecho1 descubierto а) с голи гърди, без оръжие; б) прен. искрено, достойно; echarse uno a pecho1s un vaso пия жадно и много; pecho1 por el suelo (por tierra) а) прен. скромно, покорно; б) за птици, които летят много ниско; tener pecho1 прен. търпелив и смел съм; tomar uno a pecho1(s) una cosa а) прен. взимам нещо присърце; б) прен. обиждам се, взимам насериозно; echarse (meterse) entre pecho1 y espalda разг. преял съм, препил съм; a lo hecho, pecho1 прен. станалото станало.
См. также в других словарях:
dar una pasada — ► locución coloquial Dar una capa o mano de una sustancia a una superficie: ■ daré una pasada de barniz a los muebles … Enciclopedia Universal
dar una zurra — zurra, dar una zurra expr. golpear, pegar. ❙ «...sus maridos les daban una zurra.» Isabel Allende, La casa de los espíritus, 1982, RAECREA. ❙ «¿Qué importa una zurra? Duelen más otras cosas...» Paloma Pedrero, Besos de lobo, 1987, RAE CREA. ❙… … Diccionario del Argot "El Sohez"
dar una lavada de cabeza — pop. Igual que Dar una lavada de bocha … Diccionario Lunfardo
dar una marimba — pop. Golpear duramente, dar una zurra … Diccionario Lunfardo
dar una vuelta — coloquial Ir a pasear: ■ se fue a dar una vuelta con los niños … Enciclopedia Universal
dar una mano — Echar una mano. Ayudar voluntariosamente. ¿Que dónde está la diferencia con extender la mano para un apretón? En el artículo: esto último sería dar la mano . Si le parece demasiado complicado, piense que en checo hay palabras como zmlkl … Argentino-Español diccionario
dar una buena — coloquial Golpear a una persona en una lucha o vencerle en una discusión: ■ hacía trampas en el juego y le dieron una buena … Enciclopedia Universal
dar una pasada a una persona — ► locución coloquial Darle una reprimenda: ■ me dieron una buena pasada por catear dos asignaturas … Enciclopedia Universal
dar una mano — socorrer; ayudar; colaborar; cf. ponerse, poner el hombro, tender una mano; oiga, ¿le pido un favor? Deme una manito para empujar el auto , me atrasé porque le di una manito con sus tareas a mi hermano chico … Diccionario de chileno actual
dar una de cal y otra de arena — Actuar alternativamente de forma positiva y negativa. . Antiguamente, cuando no existía el cemento, los ladrillos o piedras se fijaban con un compuesto que se hacía con una palada de cal el material caro y más noble y otra de arena, lo más… … Diccionario de dichos y refranes
dar una persona en la tecla — ► locución coloquial 1. Tomar la costumbre o manía de hacer una cosa. 2. Acertar en el modo de hacer una cosa: con este regalo has dado en la tecla … Enciclopedia Universal
