-
1 reverend
{'revərənd}
I. 1. (досто) почтен
2. църк. преподобен
Very REVEREND негово преподобие
Right REVEREND негово преосвещенство (титла на владика)
Most REVEREND негово високо преосвещенство (титла на архиепископ, на католически епископ)
REVEREND Mother (майка-) игуменка
II. n pl свещеници, духовни лица* * *{'revъrъnd} I. a 1. (досто)почтен; 2. цьрк. преподобен; Very* * *преподобен;почтен;* * *1. i. (досто) почтен 2. ii. n pl свещеници, духовни лица 3. most reverend негово високо преосвещенство (титла на архиепископ, на католически епископ) 4. reverend mother (майка-) игуменка 5. right reverend негово преосвещенство (титла на владика) 6. very reverend негово преподобие 7. църк. преподобен* * * -
2 father
{'fа:ðə}
I. 1. баща, родител, татко
FATHER Christmas дядо Коледа
to be a FATHER to като баща съм на, отнасям се бащински към
2. родоначалник, прародител, праотец
3. духовен баща, отец
изповедник (и FATHER confessor)
the Holy FATHER палата
the early FATHERs църковните отци
the FATHER of lies дяволът
FATHER of the House of Commons доайен на камарата на общините
FATHERs of the city, city FATHERs градски съветници
FATHER Time времето
II. 1. ставам/съм баща на
2. осиновявам, отнасям се бащински към
3. юр. припознавам (дете)
4. натоварвам с/възлагам бащински отговорности (on, upon на)
5. създавам (план и пр.), поемам отговорност (за законопроект, авторство и пр.)
6. приписвам (отговорност, авторство) (on, upon на)* * *{'fа:ъ} n 1. баща, родител; татко; F. Christmas дядо Коледа; (2) {'fа:ъ} v 1. ставам/съм баща на; 2. осиновявам; отнасям с* * *татко; отец; отче; праотец; припознавам; баща;* * *1. father christmas дядо Коледа 2. father of the house of commons доайен на камарата на общините 3. father time времето 4. fathers of the city, city fathers градски съветници 5. i. баща, родител, татко 6. ii. ставам/съм баща на 7. the early fathers църковните отци 8. the father of lies дяволът 9. the holy father палата 10. to be a father to като баща съм на, отнасям се бащински към 11. духовен баща, отец 12. изповедник (и father confessor) 13. натоварвам с/възлагам бащински отговорности (on, upon на) 14. осиновявам, отнасям се бащински към 15. приписвам (отговорност, авторство) (on, upon на) 16. родоначалник, прародител, праотец 17. създавам (план и пр.), поемам отговорност (за законопроект, авторство и пр.) 18. юр. припознавам (дете)* * *father[´fa:ðə] I. n 1. баща, родител, татко; adoptive \father осиновител; natural \father баща на извънбрачно дете; F. Christmas Дядо Коледа; on the \father's side по бащина линия; like \father like son какъвто бащата, такъв и синът; крушата не пада по-далеч от дървото; heavy \father строг баща; артист, който играе роля на баща; 2. родоначалник; прародител; праотец; to be gathered to o.'s \fathers умирам, отивам на оня свят; 3. духовен баща, отец (и spiritual \father); the Holy F. папата; Right Reverend F. in God негово светейшество (за епископ); Most Reverend F. in God негово светейшество (за архиепископ); ghostly \father (\father confessor) духовник; изповедник; the early \fathers църковните отци; • the wish is \father to the thought човек вярва в (на) онова, което най-много му се иска; the child is \father of the man характерът на възрастния човек се формира още от детството му; the \father and mother of разг. върхът на, нечуван; the \father of a whipping жестоко бичуване; Pilgrim F.s ист. първите преселници от Англия в Америка в 1620 г.; conscript \fathers римски сенатори; the F.of the Rivers ( Waters) р. Нил; р. Мисисипи в Америка; F. of the Faith халиф; F. of the Faithful султан; \father of lies дяволът; the F. of his Country Джордж Вашингтон; \fathers of the city, city \fathers градски съветници; II. v 1. ставам (съм) баща на; прен. създавам, творя; 2. осиновявам; действам (отнасям се) бащински към; прен. поемам отговорност (за книга, законопроект); 3. юрид. припознавам, признавам за свое ( дете); 4. възлагам (натоварвам с) бащинска отговорност (on, upon); приписвам; I know this article has been \fathered on me знам, че тази статия се приписва на мене.
См. также в других словарях:
Most Reverend — ► NOUN ▪ the title of an Anglican archbishop or an Irish Roman Catholic bishop … English terms dictionary
Most Reverend — The Reverend styles The Reverend The Very Reverend The Right Reverend The Most Reverend v · Reverend is a style applied to certain religious figures. In the Roman Catholic Church (outside Great Britain and some Commonwealth c … Wikipedia
Most Reverend — Most′ Rev′erend n. rct rel the official form of address for cardinals, heads of religious orders, and certain prelates, as archbishops and bishops … From formal English to slang
Most Reverend Father in God — Father Fa ther (f[aum] [th][ e]r), n. [OE. fader, AS. f[ae]der; akin to OS. fadar, D. vader, OHG. fatar, G. vater, Icel. fa[eth]ir Sw. & Dan. fader, OIr. athir, L. pater, Gr. path r, Skr. pitr, perh. fr. Skr. p[=a] protect. [root]75, 247. Cf.… … The Collaborative International Dictionary of English
Most Reverend — Date: 15th century used as a title for an archbishop or a Roman Catholic bishop … New Collegiate Dictionary
Most Reverend — the official form of address for cardinals, heads of religious orders, and certain prelates, as archbishops and bishops. * * * … Universalium
Most Reverend — adjective the title of an Anglican archbishop or an Irish Roman Catholic bishop … English new terms dictionary
Most Reverend — /ˈmoʊst rɛvrənd/ (say mohst revruhnd) adjective (a title of respect for any of various ecclesiastical office holders, as an archbishop in the Anglican Church or an archbishop or bishop in the Roman Catholic Church.) …
most reverend — used as a courtesy title for various high ecclesiastical officials (as Anglican archbishops, Roman Catholic archbishops and bishops, the presiding bishop of the Protestant Episcopal Church) … Useful english dictionary
Reverend — Rev er*end, a. [F. r[ e]v[ e]rend, L. reverendus, fr. revereri. See {Revere}.] Worthy of reverence; entitled to respect mingled with fear and affection; venerable. [1913 Webster] A reverend sire among them came. Milton. [1913 Webster] They must… … The Collaborative International Dictionary of English
reverend — early 15c., worthy of respect, from M.Fr. reverend, from L. reverendus (he who is) to be respected, gerundive of revereri (see REVERENCE (Cf. reverence)). As a form of address for clergymen, it is attested from late 15c.; earlier reverent (late… … Etymology dictionary
