-
1 mariage
m. (de marier) 1. брак, женитба, оженване, омъжване, задомяване; венчавка, венчило; mariage civil граждански брак; mariage religieux черковен брак; mariage de convenance, mariage de raison брак по разум; mariage blanc фиктивен брак; demande en mariage предложение за женитба; contrat de mariage брачен договор; mariage d'argent, d'intérêt брак по сметка; mariage d'amour брак по любов; mariage de la main gauche свободно съжителство (без брак); prendre en mariage женя се; rompre un mariage разтрогвам брак; aller, assister а un mariage присъствам на венчавка; 2. прен. съединение, съюз, съчетание; 3. вид игра на карти. Ќ mariage de la carpe et du lapin неподходящ брак, съюз. -
2 contrat
m. (lat. contractus) 1. договор, спогодба, контракт, акт; contrat de mariage договор, който урежда интересите между съпрузи; contrat sous-seing privé незаверен от нотариус договор; contrat notarié нотариален акт; contrat de travail трудов договор; contrat а durée déterminée срочен договор; contrat а terme d'instrument financier финансов фючърс; renouveler son contrat подновявам договор; contrat d'assurance застрахователна полица; contrat social обществен договор; 2. в бриджа - брой взятки, които играчът се ангажира да реализира. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга(та) си; avoir un contrat арго имам човек, когото трябва да убия ( за наемен убиец). -
3 acte
m. (lat. actum, subst. du p.p. de agere "faire") 1. дело, постъпка; 2. удостоверение, свидетелство, акт, документ;acte d'accusation обвинителен акт; acte de mariage удостоверение за брак; acte de l'état civil удостоверение за гражданско състояние; acte de décès смъртен акт; 3. деяние; actes des saints деяния на светците; 4. съобщения (за конгрес, форум); actes d'un congrès сборник от изказвания, направени на конгрес; 5. театр. действие, акт; comédie en cinq actes комедия в пет действия. Ќ passer aux actes минавам към действие; acte médical медицинска намеса (или хирургическа); acte instinctif инстинктивно действие; acte administratif административно решение; faire acte d'héritier наследявам; faire acte de давам доказателство за; acte d'exécution изпълнителен лист; acte arbitraire произвол; passage а l'acte; passer а l'acte преминавам от теория на практика; faire acte de présence само присъствам, без да съм деен; donner acte а qch. (qqch.) разгадавам истината; prendre acte de qqch. запомням нещо, за да се ползвам от него по-късно; avaler son acte de naissance умирам. -
4 anneau
m. (lat. an(n)ellus) 1. халка, пръстен; anneau nuptial (conjugal, de mariage) брачна халка; anneau de fiançailles годежен пръстен; 2. звено, брънка; 3. къдрица; cheveux retombant en anneaus коси, които падат на къдрици; 4. анат. прешлен, членче ( на безгръбначно животно). Ќ anneau de Saturne астр. Сатурнов пръстен. -
5 ban1
m. (frq. °ban) 1. оповестяване, разгласяване, обявяване; publier les ban1s de mariage оповестявам брак; 2. заточение, изгнание; 3. феод. свикване на събрание при феодала; 4. биене с барабан при обявяване на заповед; 5. овации, аплодисменти. Ќ le ban1 et l'arrière-ban всички хора; mettre un prince au ban1 de l'empire обявявам принц за лишен от своите права и привилегии; mettre qqn. au ban1 de la société обявявам някого за недостен; mettre а ban1 (Швейцария) забранявам чрез съдебно решение достъпа до. Ќ Hom. banc. -
6 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
7 canif
m. (bas frq. °knif; cf. angl. knife) 1. джобно ножче; 2. длето на дърворезбар. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга си. -
8 célébrer
v.tr. (lat. celebrare) 1. славя, прославям, чествам; отпразнувам, ознаменувам; célébrer un mariage отпразнувам сватба; 2. рел. служа, отслужвам; célébrer une messe служа литургия. Ќ Ant. décrier, déprécier, fustiger, ravaler. -
9 civil,
e adj. et m. (lat. civilis, de civis) 1. граждански (в противоположност на военен или духовен, религиозен); autorités civil,es граждански власти; mariage civil, граждански брак; droits civil,s граждански права; guerre civil,e гражданска война; tribunal civil, граждански съд; partie civile юр. ищец; se porter partie civil,e искам обезщетение като ищец; 2. прен., ост. вежлив, учтив, възпитан; 3. цивилен; 4. m. цивилен човек, гражданин; Ќ Ant. naturel, sauvage; criminel, commercial; militaire; religieux; brutal, impoli, incivil, rustre. -
10 consanguin,
e adj. (lat. consanguineus, de sanguis "sang") 1. еднокръвен (по баща); mariage consanguin, брак между родственици; 2. разш. който има общ прародител. Ќ Ant. cognat, germain, uterin. -
11 consommation
f. (lat. ecclés. consummatio) 1. потребление, потребителство, изразходване; консумиране; impôt de consommation данък за потребление; consommation d'essence изразходване на гориво; société de consommation потребителско общество; grille d'évaluation de la consommation скала за оценка на потреблението; 2. завършване, довършване, привършване; извършване; изпълняване; consommation d'un crime извършване на престъпление; consommation du mariage консумиране на брака; 3. разг. хранене в ресторант или поръчка в кафене, консумация. Ќ jusqu'а la consommation des siècles до края на света, завинаги. Ќ Ant. commencement, début; production. -
12 consommer
v.tr. (lat. consummare "faire la somme") 1. употребявам, консумирам, изразходвам; consommer de l'essence изразходвам гориво (за автомобил); cette voiture consomme trop тази кола харчи много бензин; 2. завършвам, довършвам, свършвам, извършвам; consommer un crime извършвам престъпление; 3. използвам; consommer son droit използувам правото си; 4. v.intr. правя консумация в кафене или ресторант; consommer а la terrasse консумирам, поръчвам на терасата; se consommer v. pron. 1. употребявам се, консумирам се, изразходвам се; 2. завършвам се, свършвам се; 3. използвам се. Ќ consommer le mariage консумирам брак. Ќ Ant. produire, commencer, laisser. -
13 contracter
v.tr. (lat. jur. contractus, de contrahere "resserrer") 1. сключвам (договор); contracter un mariage сключвам брак; contracter une alliance avec qqn. сключвам съюз с някого; 2. свивам, съкращавам; contracter les muscles свивам мускулите; 3. поемам; contracter une obligation поемам задължение; 4. мед. прихващам; contracter une maladie прихващам болест; contracter le SIDA прихващам, заразявам се от СПИН; 5. придобивам (навик); se contracter свивам се, присвивам се; прихващам се. Ќ Ant. dissoudre, rompre; dilater, gonfler; décontracter, détendre. -
14 convenance
f. (de convenir) 1. pl. благоприличие; respecter les convenances спазвам благоприличието; 2. лит. сходство; convenance des caractères сходство в характерите; 3. удобство, полезност, изгода; mariage de convenance брак по изгода, по сметка; choisissez une heure а votre convenance изберете час, в зависимост от това кога ви е удобно. Ќ consuler les convenance de qqn. информирам се за вкусовете на някого. Ќ Ant. inconvenance, impertinence, disconvenance, impropriété. -
15 corbeille
f. (bas lat. corbicula, de corbis "panier") 1. кошница; 2. съдържанието на кошница; 3. кръгла или овална лехичка с цветя; 4. архит. горна част на коринтска колона, която прилича на кошница с цветя; 5. ост. в Борсата - овално място в центъра на залата, около което борсовите посредници сключват сделки; 6. в концертна зала - балкон, който е най-близо до оркестъра. Ќ corbeille de mariage сватбен подарък (от младоженеца на булката); разш. сватбени подаръци; corbeille а pain панер за хляб; corbeille а ouvrage кошничка, панерче за плетиво или бродерия; corbeille d'argent бот. вечнозелен иберис, Iberis sempervirens; corbeille d'or бот. игловръх, поималка, Alyssum. -
16 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
17 dissoudre
v.tr. (lat. dissolvere) 1. разтварям; разтопявам; 2. разлагам; 3. разпущам, разтурям; dissoudre l'Assemblée nationale разпущам Народното събрание; 4. разтрогвам; dissoudre un mariage разтрогвам брак; se dissoudre разтварям се, разтопявам се; разлагам се; разпущам се; разтурям се, разтрогвам се. Ќ Ant. constituer, cristalliser, précipiter. -
18 dissous,
te adj. (de dissoudre) 1. разтворен; разтопен; 2. разпуснат, разтурен; assemblée dissous,te разпуснато събрание; 3. разтрогнат; mariage dissous, разтрогнат брак. -
19 divorce
m. (lat. divortium "séparation") 1. развод; 2. прен. скъсване, разделение; несъгласуваност. Ќ Ant. accord, renion; mariage. -
20 gamète
m. (gr. gametê, gametês "épouse, époux", de gamos "mariage") биол. полова размножителна клетка; гамета.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
MARIAGE — SOUVENT on a parlé d’amour et d’institution, de l’amour en tant qu’il adopte des modalités institutionnelles d’existence et d’expression. À ce titre, le mariage est aussi l’objet d’études sociologiques, juridiques, anthropologiques, économiques.… … Encyclopédie Universelle
mariage — Mariage. s. m. Union d un homme & d une femme par le lien conjugal. Heureux mariage. mariage bien assorti. voilà un beau mariage. mariage legitime. mariage clandestin. mariage inegal. mariage dans les regles. le lien du mariage. les devoirs du… … Dictionnaire de l'Académie française
mariage — Mariage, Matrimonium, Maritale coniugium. Conjonction par mariage, Droict de mariage, Connubium. Mariage de fille, Collocatio filiae. Arrester combien on veut donner en mariage à sa fille, Dotem firmare. Avoir en mariage, Habere in matrimonio.… … Thresor de la langue françoyse
Mariage — (fr., spr. Mariasch), 1) Heirath; M. de conscience, Gewissensehe. 2) Spiel, mit deutschen Karten von zwei Personen gespielt. Der Kartengeber (der die niedrigste Karte aufhebt) gibt zuerst seinem Gegner u. dann sich 3 Karten, schlägt hierauf die… … Pierer's Universal-Lexikon
Mariage — may refer to: Wine and food matching Mariage (card game), a European card game with bonuses for marrying king and queen of the same suit A 1974 film by Claude Lelouch This disambiguation page lists articles associated with the same title. If an … Wikipedia
Mariage — (franz., spr. āsch ), Heirat; auch Name eines bekannten Kartenspiels sowie Bezeichnung für König und Dame in diesem und andern Kartenspielen; M. de conscience, Gewissensehe … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Mariage — (frz., spr. ahsch ), Heirat; im Kartenspiel König und Dame in einer Hand; auch s.v.w. Sechsundsechzig … Kleines Konversations-Lexikon
Mariage — Le nom est assez courant dans le nord de la France. Il désignait en moyen français une personne mariée (sens attesté à la fin du XIVe siècle) … Noms de famille
Mariage — Pour les articles homonymes, voir Mariage (homonymie). Sculpture représentant un couple marié dans l Antiquité romaine … Wikipédia en Français
mariage — (ma ri a j ) s. m. 1° Union d un homme et d une femme consacrée soit par l autorité ecclésiastique, soit par l autorité civile, soit par l une et l autre. • Un homme de moyen âge Et tirant sur le grison Jugea qu il était saison De songer au… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MARIAGE — s. m. Union d un homme et d une femme, par le lien conjugal. Le mariage est un contrat civil ordinairement béni par l Église. Le sacrement de mariage. Heureux mariage. Mariage sortable, bien assorti. Mariage en face de l Église. Mariage… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
